Компромисът в Мисури (1820 г.) – история на произхода, последици и факти

Компромисът от 1820 г. в Мисури е законопроект, приет от Конгреса на САЩ, който има за цел да помогне за разрешаването на напрежението между Севера и Юга по въпроса за робството. Сектантският конфликт е свързан със статута на приемане на две нови територии – Мисури и Мейн. В резултат на законопроекта Мисури е приет в Съюза като робовладелски щат. Мейн обаче беше приет като свободен щат. По-долу са обяснени историята на възникване, последиците и основните факти за Компромиса в Мисури (1820 г.):

История на произхода на компромиса в Мисури (1820 г.)

Около десетилетие след като прахът от Американската революция и Войната от 1812 г. се е уталожил, Съединените американски щати се впускат в друга форма на битка – битка за идеи и морал.

Раждащата се държава постепенно се разкъсва от заплахата на робството. Очертават се границите между предимно антиробския Север и проробския Юг. Въпросът достига кресчендо, когато територията Мисури на запад (област, част от покупката на Луизиана от 1803 г.) подава молба за присъединяване към Съюза през 1817 г.

Конгресът изготвя законопроекта, който позволява на Мисури да влезе в Съюза. На 13 февруари 1819 г. обаче в работата на Конгреса се появява проблем. Представителят на Ню Йорк Джеймс Талмадж настоява да се внесат няколко поправки в законопроекта.

Републиканецът Талмадж, републиканец от Джеферсън, иска законопроектът да включва поправки срещу робството. Той мобилизира колегите си политици (предимно законодатели от Севера) да гласуват в подкрепа на поправка, която да попречи на Мисури да влезе в Съюза като робски щат. Талмадж също така искаше Мисури да освободи всички роби (родени на територията), след като навършат 25 години. По това време броят на робите под 25-годишна възраст в Мисури е около 20 000.

Югът не бил готов да загуби този брой роби. В Камарата на представителите се разрази ад. Политиците от Юга бяха разярени и се надигна огромен протест. Дебатът между двете страни – Севера и Юга – беше ожесточен.

Дебатът в Конгреса вече не беше въпрос на партийна принадлежност; въпросът вече беше секторен конфликт – северните републиканци демократи срещу южните републиканци демократи. Последните смятаха, че тяхната предимно аграрна икономика ще бъде застрашена, ако Северът успее да забрани робството. Що се отнася до Севера, техният аргумент се състоеше в това, че в тълкуването на Конституцията се вкарваше морал. В Севера робството беше просто ужасяваща практика, която противоречеше на всичко, което представляваше зараждащата се нация.

В резултат на мнозинството на Севера в Камарата на представителите поправките на Талмадж към законопроекта са одобрени. Въпреки това Талмадж не успява да осигури необходимите гласове за приемането му в Сената.

Защо Северът подкрепя поправките на Талмадж?

На първо място, Северът се сплотява зад нюйоркския депутат Талмадж, защото смята робството за морално погрешна и отвратителна практика – практика, която не бива да има място никъде в Америка. Идеята, стояща зад Декларацията за независимост и Конституцията, сама по себе си се мръщеше на едно неегалитарно общество. Ето защо след Американската революция почти всички щати на север постепенно са забранили робството и са еманципирали чернокожите. С този егалитарен морал антимисуристките настроения се разпространяват из целия Север.

Освен това Партията на федералистите се надява да използва поправката Талмадж, за да съживи скоро изчезналата си партия. Поради това ръководството на федералистите беше най-критично настроено към приемането на Мисури в Съюза като робски щат.

От друга страна, антифедералистите и републиканците в Севера са малко по-скептични. Тези политици се опитват да не се свързват с начинания, които са защитавани от федералистите, независимо колко важни са тези каузи. Вместо това те предпочитат да постигнат компромис с Юга.

Причини за противопоставянето на Юга на поправките на Талмадж от 1819 г.

На юг политиците смятат, че капитулирането пред поправката Талмадж ще създаде лош прецедент, в резултат на който южните щати могат да загубят жизненоважната си работна ръка – робите. В продължение на десетилетия южняците са разчитали в голяма степен на робите, за да се грижат за предимно аграрната си икономика. Освен това тяхната икономика не е толкова диверсифицирана и механизирана, колкото тази на Севера. За южняците отнемането на робството е равносилно на закриване на икономиката им.

Те също така вярват, че поправките на Талмадж ще окуражат Севера постепенно да им отнеме не само статута на робовладелци, но и огромните държавни права, с които се ползват.

Безизходица в Конгреса през 1819 г.

При тези две съперничещи си мнения Съюзът, който все още е в начален стадий на развитие, рискува да се разпадне. В двете законодателни камари се очертават граници: Север срещу Юг; свободни щати срещу робовладелски щати.

Тъй като Конгресът е в безизходица, е решено въпросът да бъде разгледан след повторното свикване на Конгреса през декември 1819 г.

Компромисът от 1820 г.

След като Камарата на представителите се събра отново, първата точка от дневния ред беше искането на Мейн да се присъедини към Съюза. Законопроектът за приемането на Мейн бързо е приет в Сената. Южните щати се опитаха да осуетят усилията на Мейн да получи статут на щат.

Благодарение на обширния диалог, който Хенри Клей води с политици от двете страни на пътеката, е постигнат компромис. За да се запази равновесието, е решено Мейн да бъде приет в Съюза като свободен щат, а Мисури да влезе като робовладелски щат, без каквито и да било ограничения.

Преди обаче законопроектът да бъде приет, сенаторът Джеси Б. Томас от Илинойс внася малка промяна. Сенатор Томас искаше законопроектът да забрани робството във всички области в закупената Луизиана на север от 36°30′ географска ширина.

Хенри Клей продължава да организира отделни гласувания в Камарите на представителите. Клей е от съществено значение за постигането на компромис и сътрудничество между двете страни. В крайна сметка законопроектът е приет в Сената на 03 март 1820 г.

Мейн и Мисури са приети в Съюза – съответно като 23-ти и 24-ти щат – съответно на 15 март 1820 г. и 10 август 1821 г.

Причината за забавянето на приемането на Мисури се дължи на проблем, свързан с конкретна клауза в конституцията на щата, която лишава свободните чернокожи граждани на щата от избирателни права. След като Мисури дава гаранции на Конгреса, че клаузата ще бъде премахната, Конгресът разрешава на Мисури да се присъедини към Съюза като 24-ия щат на Съединените американски щати.

Последиците от компромиса в Мисури

Компромисът в Мисури от 1820 г. помогна за успокояване на отношенията между Севера и Юга, но той беше временно решение на проблема с робството. Проблемът продължава да се разраства през следващите три десетилетия, като кулминацията му е Гражданската война в САЩ. Несъмнено робството е било най-спорният и разединяващ въпрос в Америка през XIX век.

С приключването на Мексиканско-американската война (1846-1848 г.), Договорът от Гваделупе Хидалго (подписан през февруари 1848 г.) позволява на САЩ да придобият нови територии. Тези придобивки връщат спорния въпрос за робството в Конгреса на САЩ, тъй като и Северът, и Югът водят спорове помежду си в опит да спечелят тези територии.

Приемането на Калифорния и Компромисът от 1850 г.

Компромисът от 1850 г., внесен от Хенри Клей, спомага за поддържането на известно ниво на мир между двете страни по време на приемането на Калифорния в Съюза. Приемането на Калифорния като свободен щат довежда до съотношение съответно 16-15 между свободните и робските щати.

Законът Канзас-Небраска (1854 г.)

През 1854 г. Конгресът на САЩ приема Закона Канзас-Небраска. Законът отменя Компромиса от Мисури от 1820 г. В него се посочва, че щатите, които влизат в Съюза, имат право да определят дали да влязат като робски или свободни щати. Този принцип е наречен „народен суверенитет“.

Някои райони в Канзас се превърнаха в кървави и хаотични. Сблъскаха се активисти, подкрепящи робството, и активисти, борещи се срещу него. Тези сблъсъци, които отнемат живота на 200 души, започват да се наричат „Кървав Канзас“ и „Гранична война“. Радикални аболиционисти като Джон Браун и неговите братя и сестри безмилостно нападат проробническите заселници в Канзас. Браун е печално известен с нападението в Харпърс Фери, което извършва през октомври 1859 г.

Дред Скот срещу Сандфорд дело от 1857 г.

Само няколко години преди избухването на Гражданската война в САЩ Върховният съд на САЩ постановява решение по делото Дред Скот срещу Сандфорд дело. В решението на съда от 1857 г. се посочва, че Дред Скот не може да предяви иск, тъй като не е гражданин на Съединените щати. Председателят на Върховния съд Роджър Б. Тейни и шестима други съдии също постановяват, че ограничаването на робството в новите територии от страна на федералното правителство е противоконституционно. Следователно Компромисът от Мисури от 1820 г. е премахнат. На негово място се появява принципът на народния суверенитет.

От този момент нататък напрежението между Севера и Юга продължава да излиза извън контрол. В крайна сметка Гражданската война избухва на 12 април 1861 г., малко след полагането на клетва от президента Ейбрахам Линкълн.

Други интересни факти за Компромиса в Мисури (1820 г.)

„Любовта към справедливостта и любовта към отечеството в  еднаква степен пледират каузата на тези хора и е морален упрек за нас, че е трябвало напразно да го пледират толкова дълго.“ – Възгледите на Томас Джеферсън за робството

Тези десет интересни факта хвърлят повече светлина върху обстоятелствата, които са преобладавали по време на Компромиса в Мисури (1820 г.):

1. Струва си да се отбележи, че Сенатът – както през 1819 г. – е бил равномерно разпределен между Севера и Юга. Това означава, че е имало 11 свободни щата срещу 11 робски щата.
2. Мнозинството от федералистите на Севера, които се противопоставяха на робството, го правеха, защото се надяваха да го използват като платформа за вдъхване на живот на болната си партия. Югът беше най-предпазлив по отношение на това. Те се опасяваха, че една възстановена и действаща федералистка партия ще заличи каквито и да било права на щатите, на които се радваха в този момент.
3. Компромисът от Мисури от 1820 г. е подписан от президента Джеймс Монро на 6 март 1820 г.
4. Законопроектът е подписан по време на 16-ия Конгрес на САЩ (4 март 1819 г. – 4 март 1821 г.) – Камарата на представителите на САЩ и Сенатът на САЩ. Двете законодателни камари са имали демократично-републиканско мнозинство. Председател на Сената е Даниел Д. Томпкинс, а председател на Камарата на представителите е Хенри Клей (1815 – 1820 г.).
5. Президентът Джеймс Монро искаше да постигне политическа хармония. Въпреки че постига известно ниво на силна национална идентичност, неговата Ера на добрите чувства в крайна сметка създава търкания сред джеферсонските републиканци на Юг и Север. Нямаше жизнена опозиционна партия, поради което републиканците започнаха да се борят помежду си. Робството е само един от проблемите, които предизвикват огромния конфликт между секциите.
6. Първоначално много малко политици се противопоставиха на приемането на Мисури в Съюза. По този начин не е имало сериозни несъгласия. Въпросът излезе извън контрол, когато Мейн се присъедини към битката. От този момент нататък конгресмените от Юга се опитват да го използват като инструмент за преговори.
7. Джеймс Талмадж – антиробски настроеният представител от Ню Йорк – изиграва активна роля за изкореняването на робството в родния си щат Ню Йорк. Често пъти той се изправя срещу губернатора на Ню Йорк Деуит Клинтън – бивш републиканец – който получава огромна подкрепа от бившите федералисти.
8. Малко след като Талмадж представя своите поправки, той се разболява. Конгресменът Джон У. Тейлър се заема да наложи поправките на Талмадж. Тейлър е противник на робството. Първоначално той иска ограничения в територията на Арканзас. Законопроектът му е отхвърлен в Камарата на представителите през февруари 1819 г.
9. Мисури запазва относително стабилно напрежението между Севера и Юга в продължение на малко повече от 30 години.
10. Преди 1812 г. територията Мисури е част от покупката на Луизиана. Нарича се територия Луизиана. Името е променено, за да се избегне объркване с щата Луизиана, който получава статут на държава на 30 април 1812 г.