Последвайте ни във Facebook

Компромисът в Мисури (1820 г.)

0
205
Компромисът в Мисури (1820 г.) Timeline - Световна История :)

След Американската революция американците (предимно тези от Севера) изпадат в период на самоанализ. Това беше нация, чийто основен принцип гласеше, че всички хора са създадени равни и имат неотменими права. Следователно как би могла да обоснове продължаването на робството дълго след като британците са били свалени от власт? По-долу обясняваме всичко, което трябва да знаете за Компромиса от Мисури, който е подписан на 6 март 1820 г. от президента Джеймс Монро. Специално внимание е отделено на събитията преди, по време и след Компромиса в Мисури.

Компромисът в Мисури Резюме

Компромисът в Мисури от 1820 г. е споразумение, сключено от американските законодатели от северната част, която в голяма степен е против робството, и южната част, която е за робството. Компромисът от 1820 г. имал за цел да внесе известно успокоение по дълбоко разединяващия въпрос за робството в Америка. Приет от Конгреса на САЩ на 03 март 1820 г., Компромисът от Мисури позволява на Мисури да влезе в Съюза като робски щат, докато Мейн (област, която е била част от Масачузетс) е приета като свободен щат.

Освен това Компромисът от Мисури забранява робството във всички области (в закупената Луизиана) на север от 36° 30´ географска ширина. По този начин политиците успяват да предотвратят кризата между Севера и Юга. Поне така са смятали по онова време. Тези политици не са знаели, че около три десетилетия по-късно въпросът за робството отново ще се появи и ще потопи цялата страна в пълномащабна гражданска война – Американската гражданска война.

Компромисът в Мисури (1820 г.) – времева линия

4 февруари 1793 г. – Появява се Законът за бегълците роби. Законът позволява на собствениците на роби да си върнат избягалия роб, тъй като робът се счита за собственост или движима вещ. Поддръжниците на акта твърдяха, че правото на собственост е добре защитено от Конституцията на САЩ – петата поправка.

22 март 1794 г. – Конгресът приема Закона за търговията с роби от 1794 г. Законът забранява вноса на роби в Америка. За аболиционистите това е огромен скок в техните усилия. За всеки американец става незаконно да участва или да финансира търговията с роби. Законът обаче не е бил широкообхватен в смисъл, че чужденците все още са можели да внасят роби в Америка.

На адрес 10 май 1800 г., Законът за търговията с роби от 1800 г. добавя малко ограничения към робството в Америка. Законът забранява на американците да предлагат услугите си на чуждестранни кораби, занимаващи се с търговия с роби.

4 юли 1803 г. – Сделката за закупуване на Луизиана е сключена. Мечтата на Америка за разширяване на запад се превръща в реалност при президентството на Томас Джеферсън. Америка закупува територията Луизиана от Франция. Тези нови територии обаче ще се върнат на страната няколко десетилетия по-късно. Въпросът, който вълнува всички по онова време, е: дали тези територии ще бъдат робски или свободни щати?

2 март 1807 г. – Законът за забрана на търговията с роби от 1807 г. е приет. Законът на практика прекратява вноса на роби на континента, независимо дали става въпрос за американски или чуждестранен вносител. Това все още не води до пълната еманципация на робите в Америка. Законът просто спира влизането на роби в страната.

2 февруари 1818 г. – От 1817 г. жителите на отцепената от територията на Луизиана територия – Мисури – изразяват желанието си да бъдат приети в Съюза. Те подписват петиции и ги изпращат в Конгреса на 2 февруари 1818 г. от Джон Скот (представител на Мисури в Конгреса). Имайте предвид, че Мисури искаше да влезе в Съюза като пълноправен робовладелски щат.

13 февруари 1819 г. – Представителят Джеймс Талмадж-младши внася две поправки към законопроекта, в който се настоява за ограничаване на робството в Мисури, за да се присъедини към съюза. Първата поправка предлага Мисури да бъде приет в Съюза само като свободен щат. Втората поправка на Талмадж призовава за еманципация на всички роби (родени в Мисури) при навършване на 25 години. Броят на тези категории роби се изчисляваше на около 20 000 души.

За съжаление поправката на Талмадж не е приета в Сената. Тя обаче е успешна в Камарата на представителите.

14 декември 1819 г. – Алабама става 22-ият щат, приет в Съюза. В резултат на приемането на Алабама броят на робските и свободните щати става равен, т.е. по 11 щата.

По това време искането на Мисури за присъединяване към Съюза все още е отложено поради споровете и напрежението около поправките на Талмадж.

Декември 1819 г. – Мейн подава молба за присъединяване към Съюза. За радост на северните политици Мейн възнамерява да влезе като свободен щат. Югът обаче изрично дава да се разбере, че Мейн не може да бъде приет, ако Конгресът не позволи на Мисури да се присъедини като робовладелски щат.

Декември 1819 г. – Хенри Клей, председател на Камарата на представителите, сключва сделка, която позволява приемането на Мейн и Мисури. Първият щат ще бъде робовладелски, а вторият – свободен.

1820 г. – Хенри Клей обединява двата законопроекта и се опитва да получи подкрепа в двете законодателни камари, за да бъдат приети като един. След дълъг диалог между Севера и Юга Хенри Клей помага за постигането на компромис – Компромиса от Мисури от 1820 г.

Преди законопроектът да бъде приет от Конгреса, сенаторът Джеси Б. Томас от Илинойс вкарва важна поправка, която гласи, че с изключение на Мисури, всички останали земи на север от паралела 36° 30′ от покупката на Луизиана няма да допускат робство.

Законопроектът е приет и в двете камари – в Камарата на представителите на 26 февруари, а в Сената – на 2 март. Заради неуморната си работа по поддържането на относителния мир между Севера и Юга Хенри Клей ще бъде наречен „Великият компромисник“.

След Компромиса в Мисури от 1820 г.

1832 г. – Президентът Андрю Джаксън заплашва Южна Каролина с военна интервенция, ако щатът се противопостави на икономическата политика на федералното правителство. Проблемът повдига множество въпроси за правата на щатите срещу федералните правомощия. Политиците от Севера започват да се колебаят в полза на федералните правомощия, докато южняците се придържат към идеологията, че на щатите трябва да бъде предоставен пълен контрол върху съдбата им. Този въпрос допълнително внася клин между Севера и Юга. Той поставя началото на това, което ще се превърне в Американската гражданска война.

1845  г.- САЩ анексират Тексас. Сделката е дело на президента Джон Тайлър. Това влошава отношенията между Мексико и Съединените щати. Мексико никога не признава анексията.

1846-1848 г. – Джеймс К. Полк е избран за 11-ия президент на Съединените щати. Подобно на своя предшественик, Полк се стреми към западна експанзия и е воден от идеята за явна съдба. Една година след началото на президентството на Полк през 1846 г. избухва Мексиканско-американската война. Мексико и Америка не успяват да разрешат граничните си спорове и напрежението прераства в кървава война между двете държави. През 1848 г. Америка излиза победител. По силата на договора от Гваделупе Хидалго (1848 г.) САЩ печелят за себе си нови територии в северната част на Атла Калифорния и Санта Фе де Нуево Мексико. Мексико приема Рио Гранде за граница със САЩ. мексиканците също така признават Тексас за част от Съединените щати.

50-те години на XIX в.

29 януари 1850 г. – Сенаторът от Кентъки Хенри Клей внася Компромиса от 1850 г. Клей има амбицията да направи революция в железопътната мрежа на Америка. Той планира да свърже западните територии с останалите части на страната. За да осъществи тази своя мечта, той е трябвало да успокои напрежението, което е назрявало между Севера и Юга. Всичко това се дължало на въпроса за робството. Американците все още се опитваха да се справят с въпроса: какъв статут трябва да имат тези нови територии – робски или свободни?

30 май 1854 г. – Конгресът приема Закона Канзас-Небраска от 1854 г. Донякъде крехкият компромис между Севера и Юга, съществувал повече от три десетилетия, е разрушен с приемането на Закона Канзас-Небраска. Законът отменя Компромиса от Мисури. Той позволява на всички новоприети щати в Съюза да решат дали искат да бъдат робовладелски или свободни щати. Щатите вече имаха това, което историците наричат народен суверенитет.

Законът Канзас-Небраска вбесява политиците на Севера. И в Канзас избухват няколко сблъсъка между активисти, подкрепящи робството, и активисти, борещи се срещу него. От 1854 до 1860 г. в щата има огромен конфликт, който отнема живота на около 200 сто души.

Март 1857 г. – Дред Скот губи дело във Върховния съд (Дред Скот срещу Сандфорд, 1857 г.). Със 7 на 2 гласа Върховният съд обявява, че Дред Скот не е гражданин на Съединените щати и следователно няма право да подаде иск за свободата си. Политиците на юг виждат в това съдбоносна победа. На север политиците са в пълен бяс. Присъдата на Върховния съд и принципът на народния суверенитет добавят още масло в горящия пламък в страната.

Октомври 1859 г. – Джон Браун, бичът на активистите за робство, тероризира Канзас в продължение на няколко години. Джон Браун – радикален активист срещу робството – се впуска в кървав погром по време на рейда в Харпърс Фери през октомври 1859 г. Властите задържат него и бандата му. Джон Браун е екзекутиран през същата година. Въпреки изключително насилствените му методи на действие, смъртта на Джон Браун не е приета добре в Севера.

Южните щати се отделят от Съюза

Март 1861 г. – За абсолютен ужас на Юга, енергичният и добре обучен политик от Кентъки Ейбрахам Линкълн полага клетва като 16-ия президент на САЩ. Към момента на встъпването в длъжност на Линкълн общо седем южни щата ( Южна Каролина, Флорида, Мисисипи, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас) са се отделили (в края на 1860 г.) от Съюза чрез издаване на декрети за отделяне.

12 април 1861 г. – Избухва Гражданската война в САЩ. Големият американски компромисник Хенри Клей отдавна е напуснал сцената. Трети компромис нямаше да има. Войниците на Съюза (предимно от Севера) и войниците на Конфедерацията (предимно от Юга) са изправени едни срещу други. Конфликтът се беше превърнал в нещо повече от робство. В битката се включиха и въпросите за правата на щатите и икономическата свобода. Двете страни се сражават близо 4 години. В крайна сметка Съюзът излезе победител.