Последвайте ни във Facebook

Всичко, което трябва да знаете за крал Джордж III

0
47
George III

Джордж III е суверенен владетел на Великобритания и Ирландия през XVIII век. През 1760 г. Джордж наследява британската корона от дядо си Джордж II.

Един поглед назад към живота и управлението (1760-1820 г.) на Джордж III и няма как да не забележите как британската монархия губи американските колонии. От 1775 до 1783 г. американските колонии, водени от генерал Джордж Вашингтон, успяват да постигнат победа над Великобритания на Джордж III. Съкрушителното поражение било просто горчиво хапче, което кралят трудно преглътнал. Това ли е причината номер едно, поради която Джордж III полудява? Може би става дума за генетично разстройство.

Независимо от това, Джордж III има нещо повече от Американската революция и Декларацията за независимост. От ранния му живот, през Наполеоновите войни, до смъртта му през 1820 г., следващите параграфи съдържат всичко, което трябва да знаете за крал Джордж III:

Детство и образование

С рожденото си име Джордж Уилям Фредрик, този бъдещ монарх на Великобритания е роден на 4 юни 1738 г. Родителите му са принц Фредрик Луи и принцеса Августа. По време на раждането му, което е малко преждевременно, баща му е принц на Уелс и следователно престолонаследник на Джордж II. Майката на Джордж, от друга страна, е германска принцеса от Хановерското кралство. Официалната ѝ титла е принцеса Августа Сакскобургготска.

Никой в кралския двор не давал на Джордж и най-малкия шанс да премине детската възраст. Това се дължало на преждевременното му раждане. Поради това родителите му го кръщават още в деня на раждането му.

Крал Джордж IIIПортрет на Жан-Етиен Лиотар от 1754 г.

С настъпването на детските години Джордж постепенно се възстановява с бързи темпове в пълно здраве. Отначало той е много срамежливо дете. Смята се, че Джордж не е бил много близък с дядо си Джордж II. Родителите му, особено майка му, са го накарали да развие лека омраза към дядо си.

Когато израства, любимите занимания на крал Джордж III са градинарството. Когато става въпрос за четене, той се затруднява много. Младият Джордж бил обучаван от известни придворни учители по езици, литература и природни науки.

Когато навършва осем години, той говори свободно немски и английски език. За разлика от дядо си и няколко други негови роднини, първият език на Джордж е английският. Родителите му се погрижили той да прекарва повече време в изучаване на английската култура, отколкото на хановерските си корени.

В ранните му тийнейджърски години най-големият му наставник е шотландският благородник Джон Стюарт, 3-ти граф на Бют. Именно графът остава най-близо до Джордж, като дори помага на бъдещия крал да придобие увереност и свободно говорене пред публика, както и в други кралски дейности.

Джордж става престолонаследник

Смъртта на баща му през 1751 г. означава, че той е твърдо поставен на първо място в линията на наследяване на Джордж II. През същата година дядо му инвестира му присъжда титлата херцог на Единбург. Присъдена му е и титлата принц на Уелс.

Влиянието на лорд Бют върху младия принц все повече се засилва. Въз основа на съветите на лорд Бют Джордж веднъж отказва молба да живее при дядо си Джордж II. Бют му предложил, че е по-добре да остане при майка си.

Принц Джордж е коронясан за крал Джордж III

През 1760 г. Джордж II умира. Негов наследник е най-големият му внук Джордж – по това време на 22 години. Той е коронясан за Джордж III на 22 септември 1761 г. в Уестминстърското абатство.

Година след коронацията си той се жени за 17-годишната Шарлота София Мекленбург-Щрелиц. Двамата кралски особи се венчават на 8 септември 1761 г. Смята се, че съюзът е породен от необходимост и че двамата са се оженили в същия ден, в който са се запознали.

Съпруга и деца на Джордж III

Съпругата на Джордж III - кралица ШарлотПринцеса Шарлот от Йохан Георг Зиезинис, ок. 1761 г.

Джордж и Шарлот остават предани един на друг в продължение на повече от половин век. Те са благословени и с 15 деца – принц Джордж (принц на Уелс и по-късно Джордж IV); Фредерик (херцог на Йорк); Уилям (херцог на Кларънс и Сейнт Андрюс, по-късно Уилям IV); Шарлот (кралска принцеса); Едуард (херцог на Кент и Стратеърн); принцеса Августа София; принцеса Елизабет, принц Ернест Август (по-късно крал на Хановер), принц Август Фредерик (херцог на Съсекс), принц Адолф (херцог на Кеймбридж), принцеса Мери (херцогиня на Глостър); принцеса София; принц Октавиус; принц Алфред и; принцеса Амелия.

Бракът между Джордж и Шарлот – брак, изпълнен с взаимно уважение – също така е без скандали и каквито и да било проблеми с изневярата. В резултат на това бракът продължава около 56 години, до смъртта на Шарлот през 1818 г.

Любовта на Джордж към изкуствата и природните науки достига своя връх по време на управлението му като крал. Монархът е отговорен за раждането на Кралската академия на изкуствата през 1768 г. Също така не е било необичайно за кралската двойка да остане силно инвестирана в творбите на няколко художници и музиканти от XVIII век.

Управлението на Джордж III

През първите години от управлението си на британския престол Джордж III прави лорд Бют свой най-голям довереник. Говори се, че Бют дори е участвал в избора на бъдещата съпруга на Джордж. Влиянието на лорда върху младия крал било просто осезаемо.

Когато Джордж поел кралството, британският парламент бил в известна бъркотия от структурна гледна точка. Нямаше никакво сътрудничество между парламентаристите. Министър-председателите също не бяха толкова добри в управлението на изпълнителната функция на правителството.

Джордж III се стремял да внесе известно ниво на разум в парламента. Първият му призив за действие беше да принуди някои от старите гвардейци в парламента да подадат оставка. Най-известните от тези хора са Уилям Пит Старши и Томас Пелам Холс, херцог на Нюкасъл. След тяхното напускане много от тези хора се превръщат в трън в очите на новоизлюпения монарх на фона на социалните и икономическите предизвикателства, които Джордж III наследява с короната.

Как Джордж III се справя със Седемгодишната война с Франция

На фона на множество политически промени и размествания, в Северна Америка бушува жестока война, известна като Седемгодишната война (1756-1763 г.). Финансирането на войната, която се води между Франция и Великобритания, струва цяло състояние. Враждебните действия между тези две европейски сили избухват главно в резултат на гранични спорове в Северна Америка.

В крайна сметка за воденето на войната са били необходими значителни средства. Джордж превръща в свой приоритет връщането на годините на мир и ред. Освен това той трябваше да се бори с тежкото финансово състояние на империята.

В лицето на лорд Бют Джордж вижда доверен човек, който може да му помогне да постигне желаната визия за империята. През 1762 г. Джордж III назначава лорд Бют за министър-председател на Великобритания.

Въпреки това радикални елементи и членове на парламента, като Джон Уайкс и Уилям Пит, силно се противопоставят на Бют и краля. Освен това се разиграва съдебна драма около лорд Бют. Много парламентаристи поддържали убеждението, че Бют се опитва да изземе по-голяма власт за монарха.

Лорд Бют умишлено държи младия крал Джордж III много далеч от другите членове на парламента. Голяма част от депутатите отвръщат на удара и на Бют не му остава нищо друго, освен да подаде оставка през 1763 г. Освен това се носят слухове, че той е имал връзка с майката на краля.

Наследникът на Бют като министър-председател е Джордж Гренвил. Сега Джордж III трябва да работи с министър-председателя Гренвил, за да реши тревожните парични проблеми на империята. Освен това той привлича в близкото си обкръжение и хора като Уилям Огъстъс (херцог на Къмбърланд) и Уилям Пит. Независимо от това, кралят все още намира задачата за решаване на финансовите проблеми на своята империя за много херкулесова.

„Лорд канцлер, добре ли произнесох речта? Радвам се
това, защото в него нямаше нищо.“
Джордж III от Англия

Крал Джордж III и деспотичните данъчни закони от 60-те години на XIX век

Както беше посочено по-горе, Британската империя е похарчила доста средства по време на Седемгодишната война. Гренвил не е имал друг избор, освен да накара колониите в Америка да платят за похарчените по време на войната средства. Британският парламент приема няколко закона, с които се налагат данъци и мита върху основните стоки в американските колонии. Примери за тези осакатяващи закони са Законът за захарта от 1764 г. и Законът за марките от 1765 г.

Колониите твърдо вярваха, че тези актове са несправедливи. Освен това те не са били консултирани преди вземането на тези решения в британския парламент. Популярната фраза „никакво данъчно облагане без представителство“ придоби популярност във всички 13 колонии. Възникналият хаос причинява доста голям стрес на Джордж III.

Като се има предвид колко празен е бил кралският му портфейл, крал Джордж III твърдо отстоява позицията си, вярвайки, че тези данъци са от решаващо значение за финансовото оцеляване на империята.

Хората се изсипват по улиците на почти всички американски колонии, за да изразят недоволството си от тези актове, и по-специално от Закона за марките от 1765 г. Скоро възмущението на протестиращите преминава в насилие. Няколко събирачи на данъци бяха сплашени, а в някои случаи и пребити. Най-много хора се разгневили в Бостън, Масачузетс. Бостънците един по един започнали да се противопоставят на британските власти, разположени в колонията. Мачът, който разпали Американската революция, беше запален. В основата на всичко това е крал Джордж III – млад крал, който все още се учи да управлява империя. Без да има от кого да потърси съвет, неопитният крал остава съвсем сам.

Крал Джордж III срещу Американската революция

Ако се съди по това колко широко е било разпространено възмущението от Закона за марките, крал Джордж и британският парламент са били прави, като са го отменили. Но те допускат и друга грешка. На мястото на Гербовия закон бил приет Декларативният закон от 1766 г. С издаването на този законодателен акт британският парламент обявява, че всички негови американски колонии са поданици на Джордж III и на парламента.

Причината, поради която е приет Декларативният акт от 1766 г., е, че кралят се опитва да подпечата властта си в колониите. Той се аргументира, че само той има даденото му от Бога право да управлява и в този смисъл колониите нямат право да решават какви данъци да плащат или не. Законът също така му дава възможност да наложи допълнителни нови данъци на колониите.

В близкото обкръжение на краля имало някои парламентаристи и лордове, които имали прозорливост за това как ще се развият нещата. Както лордовете Едмънд Бърк, така и Уилям Пит Старши категорично съветваха да се враждува допълнително с колониите с тези скандални данъци. Освен това те се замислиха доколко ефективно ще бъде събирането на данъците. Седалището на Британската империя се намираше далеч отвъд Атлантическия океан. Техните призиви обаче останали без отзвук. Парламентът продължил да настоява за налагане на допълнителни данъци.

Имайте предвид, че сред цялата суматоха колониите, поотделно или колективно, изпратиха послания до Джордж III да се намеси в ситуацията. На няколко пъти кралят отказва да се притече на помощ на колониите. Гневът и отвращението продължиха да се трупат. Първо, гневът беше насочен към данъците. С течение на времето обаче колониите започнаха да призовават за независимост. Колонистите се вдъхновяват от няколко философи от Просвещението (като Джон Лок и Жан Жак Русо) и се изправят срещу британските сили.

Крал Джордж III назначава лорд Норт

Кралят вижда в лорд Норт успокояващо присъствие в британската Камара на общините. Той вярва, че Норт може да сложи край на кризата както вътре в страната, така и в чужбина. В парламента Норт помогна да се успокоят страховете на развълнуваните политици. В американските колонии обаче Норт имал много малък успех в овладяването на нарастващия гняв на колонистите.

През 1775 г. новината за създаването на Втори континентален конгрес от колониите достига до краля. Джордж III не може да направи нищо, докато наблюдава как 13-те колонии издават Декларация за независимост. Обосновката на документа за Декларацията е насочена главно към Джордж III. Континенталният конгрес смята, че кралят е трябвало да свика своя парламент и да сложи край на мизерията и трудностите на колониите. Поради това те се обявяват за независими.

Бавно и мъчително Джордж започва да губи позициите си в колониите. Към 1779 г. дори и най-оптимистичният империалист в Лондон би трябвало да знае, че американските колонии отдавна са загубени. Нямаше връщане назад.

Въпреки че Джордж продължил да кърви много пари за войната, той се предал. Той се опасяваше, че ако Великобритания не се бори добре, места като Ирландия могат да последват стъпките на американските колонии и да обявят независимост.

Суровата реалност беше, че Джордж III беше на път да влезе в летописите на историята като британския монарх, който загуби значителна част от Британската империя. Войната на практика приключва, когато американските и френските сили побеждават британските войски при Йорктаун.

Джордж III неохотно приема Парижкия договор през 1783 г.

През следващите няколко години Великобритания се опитва да запази лицето си, като преговаря за договор с бившата си колония, сега независими Съединени американски щати. През 1783 г. крал Джордж III изпраща дипломати в Париж, за да подпишат Парижкия договор.

Загубата на американските колонии тегне над ума на Джордж. 45-годишният Джордж се превръща в сянка на самия себе си. Беше претърпял съкрушителен удар върху самочувствието си и това, което някога се е смятало за негово божествено право да управлява, беше застрашено. Психически и физически той далеч не беше в добра форма. Кралят дори подхвърли идеята да се откаже от престола. Годините 1782 и 1783 са изключително ужасни за монарха.

Джордж III изпада в лудост

От другата страна на Атлантическия океан, в новосъздадената държава – Съединените американски щати, всичко беше радостно и ликуващо. В двора на крал Джордж III обаче сътресенията все още не са приключили. Джордж все още не беше преодолял загубата на колониите, както в политически, така и в личен план. Британската общественост и опозиционните политици не пестят думи. По време на Американската революция кралят беше похарчил огромни средства, за да остане без нищо. Много хора го обвиняваха, че изобщо е удължил войната.

Единственият политически успех, който имал през този период, бил, когато успешно надвил с мускули няколко политици в Камарата на представителите. Джордж е напълно против всякакви опити за реформиране на перлата на империята – Източноиндийската компания. Той се опасява, че подобни реформи само ще напълнят джобовете на корумпирани политици. Обществеността го подкрепи в този случай и кралят успешно отхвърли реформите, инициирани от бившия министър-председател лорд Норт и Чарлз Джеймс Фокс.

Въпреки това Джордж все още се мъчеше да осмисли всичко, което се беше развило през последните години. Това довежда краля до лудост. Някои историци и лекари през XX век стигат до заключението, че лудостта на Джордж III всъщност може да е била причинена от генетично заболяване, наречено порфирия.

Въпреки това се носят слухове, че нищо подобно не се е случило на краля. Редица историци твърдят, че причината за лудостта на Джордж III е възникналият стрес, свързан със събитията от края на XVIII в., както вътрешни, така и външни. Децата му, както и престолонаследникът принц Джордж, са започнали да се побратимяват с Джеймс Фокс. Това също предизвиква известно ниво на стрес у краля.

С известни прекъсвания Джордж възвръща някакво чувство за нормалност. Точно когато обаче всичко изглеждаше малко наред, той отново навлизаше в царството на лудостта.

Френската революция и Наполеоновите войни само изпращат Джордж III още по-надолу в заешката дупка на лудостта. Проблемът му се усложнява допълнително, когато през 1810 г. умира най-малкото му дете, принцеса Амелия.

По това време вече е доказано по безспорен начин, че кралят е напълно луд. Затова парламентът предприема действия, като приема Закона за регентството през 1810 г. Законът предава регентството на най-големия му син, принц Джордж (принц на Уелс, по-късно Джордж IV).

Роден и образован в тази страна, аз се славя в името на британец.“
– Джордж III от Англия

Как умира Джордж III?

Последните няколко години от живота на Джордж III на земята са прекарани в компанията на неговата попечителка, съпругата му кралица Шарлот. И въпреки че съпругата му умира през 1818 г., задълбочаващото се слабоумие на краля му пречи да разбере каквото и да било оттук нататък.

Тъй като краят му бил близо, той прекарвал повече време в лудост, отколкото в здрав разум. Вероятно поради психическото си заболяване той губи и зрението си.

На 29 януари 1820 г. приключва 59-годишното управление на Джордж III. На 71-годишна възраст кралят умира в своя замък Уиндзор в Лондон.

Кой наследява Джордж III?

След смъртта на Джордж III короната преминава в ръцете на най-големия му син, принца на Уелс, който по това време е и принц-регент.

Наследството на Джордж III

На управлението на Джордж III се обръща голямо внимание само заради Американската революция. Също така не е необичайно историците да се спират безкрайно на психическото му състояние към по-късните му години.

В действителност той е бил сравнително неопитен крал, на когото може би са липсвали необходимите напътствия, за да се вживее напълно в ролята си. Времената, в които е управлявал, несъмнено са били бурни. Независимо от всичко това, Джордж III все пак оставя трайни следи в света.

Като начало, неговият Закон за кралските бракове от 1772 г. е приет умерено от обществеността. Законът е приет най-вече заради скандалната репутация на принц Хенри, брат на краля, да скача във и извън връзки. На краля просто му е писнало от неприличното му поведение. Джордж възлага на парламента да приеме Закона за кралските бракове, за да ограничи незаконните дворцови връзки на брат си. Целта на закона е да направи незаконни кралските бракове, за които няма съгласието на краля.

Много хора погрешно смятат, че Джордж III е напълно слаб крал, крал, който лесно се преобръща и позволява на американските колонии да получат независимост. Напротив, крал Джордж III се е борил докрай по време на Американската революция. И както по време на Революцията, кралят е бил с много здрав разум. За негово нещастие решимостта на хора като Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън била твърде силна сила, за да се справи с нея.

Неговото 59-годишно управление означава, че Джордж III спомага за затвърждаването и удължаването на династичното управление на Хановерската династия до близо два века. Също така общото му управление от 59 години и 96 дни го издига на трета позиция в списъка на най-дълго управлявалите британски монарси в историята. И тъй като се нарежда след кралица Елизабет II и кралица Виктория, в момента крал Джордж III е безспорно най-дълго управлявалият британски крал в цялата писана история.

Той също така не се притеснява да прояви силен характер по време на Френската революция и Наполеоновите войни (1793-1815 г.). Въпреки че е напълно отстранен от делата на страната, все пак не можете да му отнемете факта, че е крал по време на битката при Ватерло през 1815 г.

„След като енергичните мерки се окажат единственото останало средство за привеждане на американците към надлежно подчинение на родината, колониите ще се подчинят.“
– Джордж III от Англия