Мексиканско-американската война: определение, причини, значение и резултат

Мексиканско-американската война е кървава война, водена между САЩ и Мексико от 1846 до 1848 г. Въоръжената борба заема много важно място в историята на Съединените щати, тъй като това е първата голяма война, която САЩ водят на чужда земя.

По същество във войната много агресивни и жадни за територии Съединени щати се изправят срещу зле подготвени мексикански сили. Главнокомандващ на САЩ по това време е президентът Джеймс К. Полк, ентусиаст на „Манифестната съдба“, който е решен да осъществи на всяка цена американската експанзия на запад към Тихия океан.

Начело на САЩ на бойното поле застава проницателният генерал Закари Тейлър (по-късно 12-ти президент на САЩ). В края на войната превъзхождащите въоръжени сили на САЩ претендират за големи мексикански територии. Анексираните територии се оценяват на повече от 520 000 квадратни мили (1 300 000 квадратни километра) и се простират от югозападното до тихоокеанското крайбрежие.

Ето един кратък преглед на причините, значението и резултата от Мексиканско-американската война:

Какво представлява Мексиканско-американската война и колко време продължава тя?

Мексиканско-американската война започва като гранична схватка между Съединените щати и Мексико, която прераства в пълноценна война между април 1846 г. и февруари 1848 г.

Войната очевидно е подклаждана от експанзионистичната политика на тогавашния президент на САЩ Джеймс К. Полк, която се основава на „Манифестната съдба“. След като си осигуряват категорична победа над Мексико, САЩ си помагат с допълнителни територии от 500 000 квадратни мили. В замяна на тази територия, която се простираше от Рио Гранде до Тихия океан, Мексико получи компенсация от 15 милиона долара.

Мексиканско-американската война е класически случай на издевателство на по-висша нация над по-слаба до пълно подчинение. Тази гледна точка е отразена в твърдението на американския генерал и по-късно 17-ти президент на САЩ Ю. С. Грант, че войната е „една от най-несправедливите, водени някога от по-силен срещу по-слаб народ“.

Причини за Мексиканско-американската война

Основната причина за Мексиканско-американската война е анексирането на Република Тексас от страна на Америка през 1845 г. След анексирането на Тексас двете държави влизат в ожесточен спор за това къде свършва границата на Тексас. Мексико, което по това време е прекъснало дипломатическите си отношения със САЩ, твърди, че границата на Тексас свършва при река Нуесес; докато Белият дом твърди, че границата е при река Рио Гранде.

Преди анексирането Тексас се е борил много упорито, за да извоюва своята независимост (по време на Тексаската революция 1835-1836 г.) от Мексико.

След като няколко опита за разрешаване на граничния спор между Тексас и Мексико се провалят, САЩ – под президентството на Джеймс К. Полк – предприемат смел ход и завземат със сила териториите около Рио Гранде.

Какво подтиква САЩ да анексират Република Тексас?

Анексирането на Тексас става по време на управлението на Джеймс К. Полк, който с цялото си сърце се придържа към мнението, че съдбата на САЩ е да разшири границите си чак до Тихия океан. Този възглед е бил известен тогава като „Манифестна съдба“.

Противниците на Мексиканско-американската война и на Wilmot Proviso

Срещу войната между САЩ и Мексико в средата на 40-те години на XIX век се противопоставя предимно партията на вигите. Вигите описват войната като оскърбление за всичко, за което са се борили бащите-основатели на Съединените щати, като наричат войната безразсъдно заграбване на чужди земи.

Партията на вигите, която по това време контролира Камарата на представителите, гласува в подкрепа на резолюция, която определя действията на президента Джеймс К. Полк като противоконституционни и ненужни.

Нещо повече, много хора в предимно антиробския Север, както и аболиционисти, включително Фредерик Дъглас, се противопоставят на войната на президента Полк срещу Мексико, наричайки я опит на президента да разшири робството в скоро анексираните територии.

Страхувайки се от възможността това да се случи, Дейвид Уилмот – представител от Пенсилвания – внася поправка към законопроект за бюджетните кредити на 8 август 1846 г. Известна като „Провизото на Уилмот“, поправката има за цел да забрани робството във всички територии, отнети от Мексико. За съжаление Уилмот не успява да я приеме в Конгреса. Независимо от това, членовете на Конгреса от групата на вигите продължават да се противопоставят през цялата война.

В отговор на критиките от страна на вигите президентът демократ заявява, че не му е останала друга възможност освен да нападне Мексико, след като мексиканските войски са нападнали американските войски на американска земя. Полк дори стига дотам, че нарича опозиционните политици от партията на вигите, че участват в предателство.

През декември 1847 г. Ейбрахам Линкълн, който по това време е представител на Камарата на представителите от Илинойс, работи много усилено, за да проучи къде точно е извършено нападението срещу американските войски.

Линкълн, който по-късно е 16-ият президент на САЩ и герой на Американската гражданска война, иска да разбере дали територията, на която е извършено нападението, наистина е част от Съединените щати. Неговите разследвания са известни по онова време като „Резолюции на място“. Резолюциите на Линкълн не успяват да получат подкрепа в Камарата на представителите, което позволява на президента Полк да продължи военните си усилия.

Хенри Дейвид Торо е автор на много блестящо есе, озаглавено „Гражданско неподчинение“ (1849 г.), в което твърди, че войната на САЩ срещу Мексико е неморална.

Знаете ли, че: Критиците на войната на президента Полк срещу Мексико наричат военните му усилия подло заграбване на земи, определяйки я като „Войната на г-н Полк?

Мексиканските сили нападат американските войски

След анексирането на Тексас от САЩ през 1845 г. Мексико реагира, като прекъсва връзките си със САЩ през март същата година. Анексията означаваше, че САЩ вече са затънали до шия в граничния спор на Тексас с Мексико.

Президентът Джеймс К. Полк изпраща американския дипломат Джон Слайдъл в Мексико, за да разреши граничния спор. На Слайдъл е възложено също така да направи предложение за закупуване на Ню Мексико и Калифорния за около 30 млн. долара. Тогавашният президент на Мексико Хосе Хоакин Херара е разгневен от действията на САЩ и отказва да приеме Слайдъл.

След като новината за отхвърлянето на Мексико достига до Белия дом, президентът Полк изпраща около 4000 американски войници под командването на генерал Закари Тейлър в спорната територия. Територията, за която Мексико твърди, че е негова, се намира между реките Нуесес и Рио Гранде.

Възприемайки присъствието на американски войски на своя територия като откровено агресивно, на 25 април 1846 г. мексиканските войски нападат американските войски при Рио Гранде. В резултат на нападението загиват около десетина американски войници, а 16 са ранени. Мексико получава огромен тласък, след като силите им са превзети от наградения мексикански генерал Антонио Лопес де Санта Ана.

САЩ обявяват война на Мексико

По-малко от три седмици след нападението президентът Полк изпраща съобщение до Конгреса през май 1846 г. В посланието си президентът призовава Конгреса да предприеме бързи действия, като заявява, че Мексико е „проляло американска кръв на американска земя“.

След избухването на войната Мексико получава огромен тласък, след като силите им са превзети от наградения мексикански генерал Антонио Лопес де Санта Ана. Мексиканският генерал не спазва обещанието си към Полк да настоява за мир, само за да може той да поеме командването на мексиканските сили.

Армията на Съединените щати е разделена на две командвания – едното под командването на генерал Закари Тейлър, а другото – на полковник Стивън Кърни. На Тейлър е наредено да си пробие път в Мексико и да се опита да достигне до Мексико сити; докато на Керни е наредено да атакува Ню Мексико и Калифорния.

Керни не среща особени трудности при превземането на Ню Мексико и Калифорния; генерал Закари Тейлър обаче трябва да се окопае и да се бие храбро в много битки, преди да превземе Монтерей. През февруари 1847 г. генерал Тейлър си осигурява важна победа в битката при Буена Виста.

Падането на Мексико сити

Недоволен от липсата на безмилостност и спешност на генерал Тейлър да навлезе в сърцето на Мексико, президентът Полк изпраща генерал Уинфийлд Скот да превземе Веракрус и да навлезе направо в Мексико Сити. Генерал Уинфийлд Скот изпълнява инструкциите на Полк, като превзема Веракрус през март 1847 г., а на 14 септември 1847 г. превзема Мексико сити. Напълно победени от превъзхождащата ги въоръжена сила, мексиканските сили не оказват почти никаква съпротива на армията на Скот.

Договорът от Гваделупе Хидалго и изходът от Мексиканско-американската война

След триумфалната победа на САЩ над Мексико в Мексиканско-американската война, на 2 февруари 1848 г. между двете страни е подписан Договорът от Гваделупе Хидалго.

По силата на този мирен договор САЩ си осигуряват повече от 1 300 000 кв. км (520 000 кв. мили) от територията, която първоначално принадлежи на Мексико. Допълнителната територия увеличава размера на Съединените щати с около една трета.

Отстъпените на САЩ територии включват днешните американски щати Юта, Невада, Аризона, Тексас, Калифорния и части от Колорадо. Цената за тези територии възлиза на 15 млн. долара за американските данъкоплатци. Мексико обаче трябва да плати известна компенсация на американците за нанесените по време на войната щети.

Друг много важен резултат от Мексиканско-американската война е, че тя налива още масло в огъня на сепаратизма в Съединените щати. От 20-те години на XIX в. американците са разделени по въпроса за разширяването на робството в новоприетите щати в съюза. Това несъгласие често изправяше предимно антиробските политици на Севера срещу проробските на Юга.

Мексиканско-американската война дава тласък на политическата кариера на Закари Тейлър, който е смятан от мнозина за национален герой. Окуражен от националната си слава, Тейлър участва в президентските избори през 1848 г. и побеждава. През април 1849 г. бившият генерал полага клетва като 12-ия президент на САЩ.

Резултати

Твърди се, че повече американски войници са загинали от болести и инфекции, отколкото на бойното поле. Около 10 000 американски войници умират от болести и инфекции; докато около 2 000 войници действително загиват на бойното поле.

Освен че губи близо половината от първоначалната си територия, Мексико губи общо около 25 000 души, включително цивилни.

Мексиканско-американската война дава богат опит на много от генералите (както на Конфедерацията, така и на Съюза), които ще се сражават в Американската гражданска война. Пример за генерали на Конфедерацията, които се сражават в Мексиканско-американската война, са Робърт Е. Лий, Джордж Пикет, Джеймс Лонгстрийт и Томас „Стоунуол“ Джаксън. От друга страна, в Мексиканско-американската война храбро се сражават генерали на Съюза като Улисес С. Грант, Джордж Гордън Мийд и Джоузеф Хукър.

Генерал Улисес С. Грант, който впоследствие става 18-ият президент на САЩ, има осъдителни коментари за Мексиканско-американската война. Генералът я определя като „една от най-несправедливите“ войни в историята на САЩ.

Знаете ли, че: Робърт Е. Лий, водещ генерал в армията на Конфедерацията, е служил като капитан в инженерния корпус на армията по време на Мексиканско-американската война? Генерал Лий се отличава блестящо в битките при Серо Гордо и Контрерас.

Други интересни факти за Мексиканско-американската война

• По-голямата част от подкрепата на президента Полк и от подкрепата за Мексиканско-американската война идва от неговата Демократическа партия, особено от демократите в Югозапада.
• Нахлуването на генерал Уинфийлд Скот във Веракрус откъм морето е най-голямата амфибийна операция, проведена от САЩ до Втората световна война. При тази конкретна операция Съединените щати прекарват повече от 10 000 американски войници за по-малко от пет часа.
• Шестимата мексикански военни кадети, които отказват да се предадат и които продължават да се бият до горчивата си смърт в замъка Чапултепек, заемат специално място в историята на Мексико. Тези кадети тийнейджъри са наречени „Niños Heroes“ или „Деца-герои“.
• По-малко от седмица преди подписването на договора от Гваделупе Идалго, с който Мексико отстъпва Калифорния на САЩ, в новопридобитата територия е открито злато.
• Лошите санитарни условия в армейските лагери са причина за разпространението на инфекции и болести, които в крайна сметка убиват повече американски войници, отколкото войната в действителност. Най-разпространени били болести като жълта треска, дребна шарка, паротит и морбили.
• Плановете за пълно анексиране на Мексико не могат да се осъществят, защото Николас Трист договаря по-малко споразумение за Съединените щати в договора от Гваделупе Хидалго. Трист е главният преговарящ по договора от Гваделупе Хидалго. Той не се подчинява на заповедта на Полк да се върне у дома и подписва договора с мексиканците.
• Преди да бъде подписан договорът от Гваделупе Идалго, САЩ трябва да изчакат сформирането на ново мексиканско правителство.
• След победата на САЩ река Рио Гранде става американско-мексиканска граница, а не река Нуесес.
• Други имена на Мексиканско-американската война включват: Guerra de 1847, Guerra de Estados Unidos a Mexico („Война на Съединените щати срещу Мексико“) и Мексиканска война. Войната е определяна и като „забравената война на Америка“.