Митът за Арахна и как тя се превръща в паяк

Чудили ли сте се някога защо паяците се справят толкова добре с плетенето на мрежи? Отговорът се крие в гръцкия мит за Арахна – млада и красива жена, която се възгордяла срещу гръцките богове и си навлякла гнева на Атина, гръцката богиня на мъдростта и занаятите.

В статията разглеждаме историята за произхода, символите и други основни митове за Арахне – лидийска смъртна жена, която била превърната в паяк, защото предизвикала гръцката богиня Атина на състезание по тъкане.

Резюме

В гръцкия мит Арахна е дъщеря на Идмон от Колофон в Лидия, която си навлича гнева на гръцката богиня Атина (известна също като Минерва в римската митология). Тя била толкова изключително надарена тъкачка, че предизвикала Атина на състезание по тъкане, което в крайна сметка спечелила. Гобленът на Арахне бил жив и изпълнен с красота, която го правела безспорно по-добър от работата на Атина.

От ревност гръцката богиня продължила да наказва Арахне, като превърнала смъртната жена в паяк. Голяма част от това, което знаем за Арахне в гръцката митология, идва от творбата на римския поет Овидий Метаморфози.

Арахна, красивата лидийска прежда

Произхождаща от град Колофон в Лидия, Арахна била дъщеря на търговец на текстил, който бил известен с това, че боядисвал дрехите си в лилаво. Арахна започва да тъче на своя стан още в най-ранна възраст. Постепенно тя развила този свой талант и започнала да тъче абсолютно великолепни гоблени.

Произведенията ѝ били толкова добри, че хора от цялата страна идвали да гледат как тя просто тъче. Благородници и дори прочутите гръцки нимфи били омагьосани от художествения гений и майсторството на Арахна. Някои казват, че Арахна тъкала гоблена си така, сякаш нишката излизала директно от тялото ѝ върху тъкачния стан.

Горделивостта и самохвалството на Арахна

Тъй като все повече и повече очи ставаха свидетели на изящните гоблени, изтъкани от Арахне, егото на лидийската девойка се раздуваше. На всеки комплимент по неин адрес Арахне отговаряла остро, като заявявала, че даровете ѝ не са от боговете. Тя вярвала, че тези нейни великолепни гоблени са плод на собствения ѝ труд и личен гений.

Отказът на Арахна да отдаде дължимото на боговете за това, че са ѝ дарили тези таланти, разгневил силно Атина, гръцката богиня на мъдростта и занаятите. Атина слязла на нивото на смъртните, за да предупреди Арахна. Богинята се надявала да отклони лидийката от това, което очевидно било гордост срещу боговете.

Преоблечена като старица, Атина се приближила до Арахна и се скарала на смъртната, че не признава, че талантът ѝ в тъкането идва от боговете. Предупреждението на Атина обаче останало глухо, тъй като Арахне продължила да твърди, че уменията ѝ в тъкането превъзхождат всички останали – смъртни или божествени. Всъщност Арахна се осмелила да се обяви за по-велика от боговете.

Арахна предизвиква Атина на състезание по тъкане

След като чува хвалебствените думи на Арахна, разярената Атина бързо се преобразява в своята славна и божествена форма и приема предизвикателството на Арахна за състезание по тъкане.

Атина призовала нимфите да изпълняват ролята на съдии на състезанието. Веднага след това Атина и Арахна започнали да тъкат.

Гобленът на Атина

Тъй като е бог, Атина изработва гоблена си, използвайки най-изящните облаци отгоре. За нишки богинята използвала най-фините стръкове трева отдолу. До края на конкурса тя изработила много красив гоблен, който изобразявал боговете в пълната им мощ и слава. Зевс изстрелвал от върховете на пръстите си характерните за него мощни гръмотевици; Посейдон величествено се носел по огромни вълни, а Аполон, богът на слънцето, бил изобразен как се носи ярко по небето.

Изображението на боговете в Арахне

В гоблена на Арахне гръцките богове са изобразени как злоупотребяват с властта си по начин, по който не биха постъпили дори най-низшите смъртни. Арахне изобразявал боговете като свадливи пияници, които прекарвали цялото си време в намеса в живота на смъртните.

Нейното изображение показвало истинската същност на Зевс, т.е. упорит женкар, който се превръщал в много животни, за да изпълни похотливите си желания. В една част от гоблена Зевс е изобразен като бик, за да може да наскърби Европа. След това е гръцкият бог на подземното царство Хадес, който Арахне изобразява как отвлича гръцката богиня Персефона от смъртния свят в подземното царство.

Непривлекателното изобразяване на боговете било начинът на Арахне да изобличи боговете в техните неправомерни действия. Беше много очевидно, че гобленът на Арахне спечели конкурса, защото беше жив и изпълнен с вид реализъм, който беше много по-добър от този на Атина.

Гневът на Атина

Като разбрала, че творбата на Арахне е не само по-красива от нейната, но и в много отношения изобличава боговете за тяхното непокорно поведение, Атина изпаднала в горчив гняв. Богинята отишла при тъкачния стан на Арахне и разкъсала на парчета гоблена ѝ. Тя извадила тъкачната си совалка и ударила няколко пъти главата на Арахна.

Ако не друго, Атина не само доказала колко е озлобена губеща. Тя също така потвърди пред всички онези, които бяха дошли да гледат състезанието, точно това, което Арахне повдигна в гоблена – боговете бяха група тиранични същества, които злоупотребяваха със силата си и причиняваха повече вреда, отколкото полза на света на смъртните.

Как Арахна става първият паяк

Чувствайки се напълно изплашена и натъжена от начина, по който се бяха развили нещата, Арахне потъна в сълзи. След това смъртната отнела живота си, като се обесила.

Отмъстителната Атина все още не била приключила с измъчването на смъртната жена. Атина върнала Арахна към живот. След това Атина продължила да проклина Арахне, превръщайки човешката тъкачка в много отвратително същество, невиждано дотогава.

Тялото на Арахне започнало да се смалява, а косата ѝ окапала. На мястото на тези коси от тялото ѝ започнала да расте черна коса, а ръцете ѝ залепнали отстрани. След това Атина продължи да свива главата на Арахне, преди да постави една макара с конец под корема ѝ. Това беше жестокият начин на Атина да напомни на прокълнатата смъртна за нейния талант. Арахна беше напълно превърната в първия паяк. Така Атина обрекла Арахне и нейните потомци да бъдат това ужасно и отблъскващо същество до края на времето.

Уроци

Атина изпраща своето послание към всички смъртни, че заиграването с боговете може да доведе до много тежки последици.

Приказката за Арахне в много отношения е етиология, която се опитва да обясни как и защо паяците са придобили такива безупречни способности за тъкане в природния свят.

Алегория на средата, в която са живели римските поети?

Когато римският поет Овидий (43 г. пр. Хр. – 17 г. сл. Хр.) написва тази приказка в епичната си поема Metamorphoses, по това време Рим е под управлението на първия си император Август Цезар. Някои историци твърдят, че разказът на Овидий за Арахне е алегория на художниците и поетите, живеещи под деспотичното и диктаторско управление на римските императори. В някакъв момент Овидий дори е изгонен от Рим заради лека критика към Август.

Повече за Арахне

Дъщеря на тъкач, Арахне усвоява изкуството на тъкането и преденето на конци на стан още в най-ранна възраст. Тя развива уменията си и се превръща в най-великата предачка в гръцката митология, създавайки най-красивите произведения на изкуството.

Приказката за Арахна се намира в книга VI на Овидий Метаморфози. Книгата съдържа много гръцки митове и приказки, някои от които са от древногръцки писатели като Омир и Хезиод.

Овидий Метаморфози

Овидий Метаморфози – епическа поема, която обикновено се смята за най-великата творба на писателя – е написана на латински език през 8 г. сл.

The Metamorphoses има огромно влияние върху западната литература от момента на написването ѝ. Тя е повлияла на прочути писатели като флорентинския поет и философ Данте Алигиери, английския драматург Уилям Шекспир, английския поет и автор от Средновековието Джефри Чосър и др.