Митът за Икар – човекът, който летял твърде близо до слънцето

Икар е трагичен герой в гръцката митология, чиято гибел и крайна смърт настъпват, след като той лети твърде близо до Слънцето, пренебрегвайки напълно предупреждението на баща си Дедал. Историята за Икар е била начинът на древните гърци и римляни да символизират последствията от гордостта, прекалената самоувереност, необмисления риск, прекалената амбиция, непослушанието и безразсъдството. В днешно време тази история е споменавана или обсъждана от редица поети, философи, писатели, бизнесмени и психолози.

Ето всичко, което трябва да знаете за историята на Икар – древногръцки митологичен герой, който летял твърде близо до слънцето.

Семейство и чиракуване

В гръцката митология Икар е син на прочутия майстор занаятчия Дедал. В митовете почти не се споменава майката на Икар. В някои източници обаче се твърди, че жена, известна като Наукрат, е майка на Икар. Семейството на Икар произхожда от Атина; той и баща му обаче служат като главни инженери на цар Минос Крит. Икар работи в работилницата на баща си като чирак, като научава доста неща от майстор занаятчия като Дедал.

Икар и баща му Дедал построяват Лабиринта

На Икар, заедно с баща му Дедал, известен атински занаятчия, се приписва построяването на Лабиринта, за да задържат свирепия Минотавър. Според древноримския поет Вергилий (в книгата „Енеида“) долната половина на тялото на Минотавъра е зверска, а горната – човешка. В някои други разкази обаче е обратното

В мита Икар е роден от известен атински инженер на име Дедал, човекът, който е известен с това, че е построил загадъчния Лабиринт, за да задържи свирепия минойски Минотавър. В Овидий Метаморфози, Минотавърът, същество, което е отчасти човек, отчасти бик, се ражда от връзката между съпругата на Минос, Пасифея, и критския бик.

Минотавърът, същество, съставено отчасти от човек, а отчасти от бик, се ражда, след като съпругата на критския цар Минос – Пасифае – се съвокуплява с критския бик. В продължение на много години свирепото чудовище тероризира хората. Терорът на съществото утихнал, след като цар Минос заповядал на Икар и баща му да построят много сложен лабиринт, подобен на лабиринт, за да може чудовището да бъде заключено в него.

Минотавърът е митично същество от древногръцката епоха. Описвано като получовек, полубик, създанието се храни само с човешка плът, за да се изхранва. В крайна сметка чудовището се задържа в сложно проектирана структура, подобна на лабиринт, т.е. Лабиринта.

Как Икар и баща му помагат на Тезей да убие Минотавъра

За да поддържа Минотавъра жив, цар Минос всяка година хранел звяра със седем атински момчета и седем девойки. Тази уговорка щяла да продължи до момента, в който атинският герой и син на цар Егей доброволно се съгласил да убие звяра. На път за Крит дъщерята на цар Минос Ариадна се влюбва в Тезей. Младата принцеса дори предложила да помогне на Тезей в търсенето му. Ариадна получила кълбо от конци от Икар и Дедал. Нишката била изработена от бащата и сина, за да помогне на всеки, който е достатъчно смел да се изправи срещу Минотавъра в центъра на Лабиринта. С помощта на конеца Тезей успял да проследи пътя си от Лабиринта, след като убил чудовището.

Нишката, изработена от Икар и баща му Дедал, се оказала безценна в стремежа на Тезей да убие Минотавъра. Твърди се, че атинският герой е победил чудовището с голи ръце и много мощна тояга.

Икар и Дедал попадат в затвора

Колко иронично е, че Икар и баща му се оказват в затвора в самата структура, която са построили? Цар Минос бил напълно разярен, след като Тезей убил Минотавъра. На първо място, колкото и свирепо да е било съществото, Минос все пак е изпитвал известна мекота към звяра, като се има предвид фактът, че това е потомъкът на жена му. Второ, смъртта на Минотавъра означавала, че Минос вече не можел да упражнява толкова голямо влияние и контрол над атиняните. Така вече не се налагало атиняните да изпращат седем момичета и седем момчета на смърт в ръцете на Минотавъра.

Ето защо не е изненадващо, че когато Минос чул как Икар и баща му подпомогнали търсенето на Тезей, царят веднага наредил да затворят бащата и сина в тъмница.

В някои разкази Икар и баща му са затворени в най-високата сграда на остров Крит. Цар Минос прави това, за да не могат бащата и синът никога повече да разкрият тайните на построения от тях лабиринт.

Икар и баща му построяват два чифта крила

Вместо да се примирят с плачевното и напълно безнадеждно положение, в което се намират, Икар и баща му Дедал решават да се освободят от затвора си. Дедал, човек, чието инженерно майсторство нямало граници, проектирал и построил два чифта крила от дърво, восък и пера. Икар и Дедал получили дървото от дървената рамка на прозореца, восъка – от свещите, които осветявали килията им, а перата – от птиците, които кацали до прозореца на килията им.

След като били завършени, тези два чифта гигантски крила се превърнали в билета на Дедал и Икар за излизане от затвора. Вместо да се опитват да се придвижват през много сложната структура, наподобяваща лабиринт, Икар и баща му се издигат в небето и се отдалечават на голямо разстояние от цар Минос.

Предупреждението на Дедал към сина му

След като крилата били построени, Дедал опитал първия си опит. Преди обаче занаятчията да излети от Лабиринта, той предупредил Икар да не лети твърде близо до повърхността на морето, нито пък твърде близо до слънцето. Той не можел да направи предупреждението си достатъчно ясно за Икар, настоявайки, че е от изключителна важност Икар да лети по същия път, по който и той.

Икар се издига твърде близо до слънцето

Както се очакваше, двете крила работеха отлично и изпратиха Икар и баща му в небето. Когато двамата мъже достигнали крейсерска височина, по-младият постепенно започнал да се увлича от цялото това летене. Икар също се успокои и започна да се отклонява от пътя на баща си. Той напълно забравил предупреждението на баща си.

Смъртта на Икар

В мита бащата на Икарис Дедал не може да направи нищо, за да спаси Икар от удавяне в днешното Икарийско море.

Докато Дедал успее да се обърне назад, за да предупреди Икар, последният вече се е приближил твърде близо до слънцето. Восъкът, който придържал крилата, с които Икар летял, мигновено се разтопил. Едва докоснал повърхността на слънцето, той започнал да пада към земята. Икар се разбил направо в морето и впоследствие се удавил.

Остров Икария в Гърция

Преодолял скръбта си, Дедал нарекъл острова, който се намирал най-близо до мястото, където Икар се удавил в смъртта си, Икария. Изписван и като Икария, гръцкият остров Икария се намира югозападно от друг гръцки остров, наречен Самос. А знаете ли, че по оценки на археолозите островът е бил обитаван още от 7500 г. пр. В древногръцки времена на Икария се е намирал храмът на Артемида на северозападния бряг на острова. През 1521 г., около 70 години след падането на Константинопол (през 1453 г.) под властта на османските турци, Икария става част от процъфтяващата Османска империя. Едва в началото на 10-те години на ХХ в. Икария става независима, а по-късно става част от Кралство Гърция. Тогавашният Османски султанат признава анексията на Гърция по силата на Лондонския договор от 1913 г.

Икар и Херакъл

В някои разкази за мита гръцкият герой и полубог Херакъл (известен също като Херкулес в римската митология) става свидетел на падането на младото момче Икар. Тогава Херакъл изважда тялото на Икар от морето и му извършва необходимите погребални ритуали. С времето околностите на мястото на погребението на Икар станали известни като остров Икария.

Още за историята и значението на Икар

Под командването на царя на Крит Минос Минотавърът бил задържан в центъра на Лабиринта – сложна конструкция, подобна на лабиринт, построена от атинския майстор Дедал и неговия син Икар.

Много често, когато се обсъжда, споменава или тълкува митът за Икар, се забравя, че Икар е бил категорично предупреден да не лети твърде близо до морето, за да не се разрушат крилата му от морската вода. На нас са ни известни идиоми като „да не летиш твърде близо до слънцето“, затова не е чудно, че писателите са склонни да се фокусират върху катастрофалните последици от прекалената самоувереност, самодоволство и гордост.

Популярността на мита за Икар често е загатвана от писатели и поети още от древногръцката епоха. Някои от забележителните поети включват римския поет Публий Овидий Назо, известен още като Овидий, и Гай Юлий Хигин. Първият включва историята на Икар в известната Метаморфози, написана през 8 г. сл.

Съвременни писатели като английския поет и писател Джефри Чосър, Уилям Шекспир и Джон Милтън са се вдъхновили в известна степен от мита за Икар.

През епохата на Ренесанса някои автори и художници свързват Икар с водата. Също така той е използван, за да предупреждава хората, институциите и държавите да се въздържат от прекомерна амбициозност или от безразсъдни опити да се противопоставят на ограниченията.

Американската поетеса Ан Секстън се позовава на мита за Икар в творбата си „На приятел, чието произведение е стигнало до триумф“. По подобен начин британската поетеса и драматург Карол Ан Дъфи създава творба, озаглавена „Госпожа Икар“.

Американският писател и бизнесмен Сет Годин заявява в книгата си от 2012 г. Измамата на Икар за това как не само твърде ниските амбиции могат да бъдат също толкова опасни или дори по-опасни от твърде високите. Годин изказва мнение, че летенето твърде ниско създава измамно усещане за комфорт и безопасност.

Поука и морал от историята

Неконтролируем рисков човек за разлика от баща си, който не превръща поемането на риск в самоцел. Дедал поема пресметнат риск, за да постигне целта си – да се освободи от затвора. Напротив, Икар някак си се изгубил в тръпката от летенето и не успял да провери правилно апетита си за поемане на риск. Вместо да стигне безопасно, Икар полетял от робството право към смъртта си.

Митът за Икар учи, че при екстремни нива чертите, които Икар е притежавал, биха могли да бъдат пагубни за всеки, който се издига. Ако човек не внимава, черти като оптимизъм, независимост, въображение и поемане на рискове – същите тези черти, които са помогнали на Икар да излети от робството, могат да се окажат негова гибел. Прекалената самоувереност и буйното въображение на Икар са същите неща, които го изпращат да падне и да умре в Икарийското море. В днешно време тези черти се наричат Икариеви черти или в някои случаи комплекс на Икар в психологията.

Икарийските черти в управлението и бизнеса

В областта на управлението някои автори свързват тези икарийски черти с теорията за гордостта на предприемачеството, която обяснява тенденцията на много прекалено самоуверени и креативни фирми и стартиращи предприятия като цяло да се привличат към твърде рискови начинания като молец към пламък. Авторите на книги за самопомощ, бизнес консултантите и терапевтите най-добре съветват да се държи под контрол комплексът на Икария, а именно да се внимава с начина на поведение, да се проявява повече желание за участие и правилно разбиране на заобикалящата среда.

В политиката

В политиката Синдромът на Икарразработен от американския писател Питър Бейнарт, говори за това как американците често са склонни да бъдат прекалено уверени във външната политика на нашата страна, само за да понесат последиците от тези решения в близко бъдеще.

Заключение

Въпреки че Икар е второстепенен герой в гръцката митология, неговата история е пълна с много важни морални поуки, които в продължение на много векове са присъствали в изкуството и литературата в целия западен свят и извън него.

Историята за Икар е не само задълбочен начин да се опише как когато амбицията се разминава с ограниченията ни, това може да означава гибел за нас, но и да се удари в сърцевината на това, което ни прави хора. Човешките същества имат вродена склонност да процъфтяват и да бъдат повече. Без това желание нашата цивилизация като цяло може би нямаше да постигне напредъка, който виждаме днес.