Ннамди Азикиве – първият президент на Нигерия

Ннамди Азикиве

Ннамди Азикиве е нигерийски националист, журналист и политик, който се бори смело за независимостта на Нигерия. След като през 1963 г. Нигерия става федерална република, Азикиве записва името си в учебниците по история, като става първият демократично избран президент на Нигерия. Президентството му, което се характеризира с огромни постижения в областта на здравеопазването и образованието, за съжаление приключва след военния преврат през 1966 г.

Заради безрезервната си подкрепа на нигерийския национализъм, гордостта на чернокожите и овластяването им, той обикновено е смятан за един от ключовите бащи-основатели на съвременна Нигерия. В статията по-долу са представени основните факти и постижения на Ннамди Азикиве – човекът, който се опита да възстанови достойнството и гордостта на чернокожите.

„Оригиналността е същността на истинската наука. Творчеството е душата на истинския учен.“ 

                                                                                                                       цитат Ннамди Азикиве 

Бързи факти: Ннамди Азикиве

Роден: Намди Бенджамин Азикиве

Дата на раждане: 16 ноември 1904 г.

Място на раждане: Зунгеру, протекторат Северна Нигерия

Дата на смъртта: 11 май 1996 г.

Място на смъртта: Енугу, щат Енугу, Нигерия

Баща: Обед-Едом Чукуемека Азикиве

Майка: Рачел Азикиве (1883-1958)

Роднини: Сесилия Езиамака Аринзе

Съпрузи: Флора Огоегбунам (от 1936 до 1983 г.); Уче Ева (омъжена през 1973 г.)

Деца: 7

Образование: Университет „Хауърд“, Вашингтон; Университет „Линкълн“; Пенсилвански университет

Политическа партия: Национален съвет на Нигерия и Камеруните (NCNC); Нигерийска народна партия

Заемани длъжности: Първи президент на Нигерия (1963-1966 г.), трети генерал-губернатор на Нигерия (1960-1963 г.); председател на Сената на Нигерия (януари 1960 г. – октомври 1960 г.); премиер на Източна Нигерия (1954-1959 г.);

Най-известен с: Един от основните бащи-основатели на Нигерия

Идеология: Панафриканизъм; гарвеизъм (политическа, социална и икономическа идеология на известния афроамерикански философ Маркъс Гарви); и зикизъм

Псевдоними: Зик

Основни постижения на Ннамди Азикиве

Статуята на Ннамди Азикиве в Овери, щата Имо

Бил е колумнист в редица известни афроамерикански вестници

Повлиян от известния ганайски просветител Джеймс Еман Квегир Агри (1875-1927), Ннамди Азикиве заминава за САЩ, за да продължи образованието си. След двугодишен подготвителен курс в колежа „Сторър“ в Западна Вирджиния той се записва в университета „Хауърд“ във Вашингтон, окръг Колумбия.

През 1932 г. се дипломира с магистърска степен по религия в университета „Линкълн“ в Пенсилвания. През 1934 г. следва още една магистърска степен от Университета в Пенсилвания. За кратко време започва работа като преподавател на завършилите студенти в университета, след което работи като колумнист за известни вестници като: The Baltimore Afro-American, Philadelphia Tribune, и Associated Negro Press.

По време на престоя си в Съединените щати той става последовател на политическата, социалната и икономическата политика на Маркъс Гарви, известна също като гарвейизъм.

Бори се усилено за премахване на сегрегацията по време на британското колониално управление

В допълнение към многобройните си постижения, Азикиве, участва в усилията за десегрегация на нигерийските футболни лиги. Той смята сегрегацията на расова, етническа и религиозна основа за обида за чернокожите. И дори след като Нигерия получава независимост (през 1960 г.), той остава в челните редици, борейки се срещу хората, които искат да използват спорта, за да изпълняват своите дяволски политически и етнически планове.

Стремежът му към равенство и справедливост в спорта е толкова силен, че той създава свой собствен футболен клуб, наречен Zik’s Athletic Club. Клубът е място, където хора от всички сфери на живота, религията и етническата принадлежност могата да посещават и свободно да участват в красивата игра футбол, по онова време. През 1942 г. клубът дори печели Лагоската лига.

След тези успехи Азикиве създава още няколко футболни центъра в цялата страна в стремежа си да насърчи националното единство. Някои африкански историци твърдят, че футболният клуб на Азикиве полага основите на нигерийския национален отбор, който по-късно ще бъде наречен „Супер орлите“.

Член-основател на Африка Сутрешна Поща

След завръщането си в Нигерия около 1934 г., той има доста трудни моменти в намирането на работа по свой вкус. След като не успява да получи преподавателско място в Кралския колеж в Лагос, той насочва вниманието си към Акра, Гана. Приема предложението на Алфред Оканси за старши редактор във вестник African Morning Post в Гана (бивш Златен бряг).

Като редактор професионализмът му е на най-високо ниво и безпогрешен, като си спечелва значителни похвали от колегите си журналисти. Той също така взема под крилото си няколко журналисти, като им вдъхва чувство за гордост на чернокожите и панафрикански идеологии.

Той е поддръжник на африканската култура и философия

По време на работата си във вестника той използва прякора „Зик“ при писането на много от статиите в своята много известна рубрика – „Вътрешните неща от Зик“. Ннамди Азикиве взривява африканците от висшата класа, които се стремят да поддържат колониалния манталитет. Той е доста разтревожен от нежеланието им да критикуват начина, по който африканската младеж е индоктринирана да мисли, че западната култура е по-висша от различните култури в Африка.

Тези негови идеи – зикизъм – по-късно достигат своята кулминация в книгата му, озаглавена Ренесансова Африка (1973). Той също така използва вестника, за да предупреди за дребните етнически и племенни конфликти. В книгата си той предлага пет философски стълба, които да са в основата на съживяването и растежа на Африка. Тези стълбове са социално възстановяване, икономически детерминизъм, умствена еманципация, духовно равновесие, и Национализмът на Ризорджименто.

Основава Западноафрикански пилот

След подвизите си в Акра, Гана, той се завръща в Лагос през 1937 г. След това основава Западноафрикански пилот за да защитава националистическите идеологии в Нигерия. Изключително недоволен от колониалната система в страната, той създава редица подобни вестници в цялата страна, за да подкрепи панафриканските си идеи.

Неговата Zik Group постепенно се превръща във водещ играч в областта на журналистиката в страната. Те управляват напр. Southern Nigeria Defender (в Уори), на Eastern Guardian, и Говорител на Нигерия.

Всеки от тези вестници става известен с историите си, вдъхновени от общността. Азикиве също така не се притеснява да насърчава правата на жените в различните женски рубрики на своите вестници. Към 1950 г. изданието на Азикиве West African Pilot може да се похвали с около 20 000 копия дневно.

Създава Националния съвет на Нигерия и Камеруните (НСН)

Западноафрикански пилот беше критикуван от някои етнически и политически групи заради неоправданото според тях потискане на някои политически фигури в общността на йоруба. Търканията му с групата на йоруба започват по време на участието му в Нигерийското младежко движение, където той обвинява някои членове на групата, че са твърде критични към народа иджебу. Скоро след това той напуска движението заедно с няколко членове на иджебу, за да създаде своя организация.

С помощта на Хърбърт Маколи през 1944 г. той създава Националния съвет на Нигерия и Камеруните (НСН). По-късно той служи като генерален секретар на съвета.

Водещ участник в борбата на Нигерия за независимост

След успехите си във вестникарския бизнес в Нигерия, Азикиве постепенно започва да се преориентира от грубата критика на съществуващата колониална система към няколко политически каузи, включително независимостта на Нигерия. Той използва западноафриканския пилот, за да призове за незабавна политическа независимост на Нигерия и на целия африкански континент. Вдъхновява се от това, което Махатма Ганди и неговото движение правят в Индия.

На Азикиве все повече му омръзва управлението на нигерийската икономика от страна на Великобритания, включително таваните на заплатите от 40-те години на ХХ век. Той лобира за повече социални и политически реформи, които да позволят на нигерийците да участват в по-голяма степен в управлението.

Наследството на Ннамди Азикиве и до днес предизвиква възхищение в Африка. Той е почитан почти по същия начин като легендарните панафриканци Джомо Кениата от Кения, Нкрума от Гана и Хастингс Банда от Малави.

Ннамди Азикиве е начело на общата стачка през юни 1945 г.

Когато светът изпада в хаос по време на Втората световна война, няколко африкански държави започват да изпитват силно разочарование от колониалните правителства. В Нигерия Азикиве посвещава значителни средства на овластяването на младежта. Той вярва, че укрепването на чувството за гордост и национализъм на чернокожите са най-мощните начини за постигане на стремежа на Нигерия към независимост.

Използването на вестниците му за разпространяване на посланието е толкова ефективно (по време на общата стачка през 1945 г.), че принуждава нигерийското колониално правителство да забрани редица негови вестници през юли 1945 г. Той е принуден да стои далеч от обществеността след слуховете за възможни убийства на влиятелни националисти в страната. От този момент нататък Азикиве продължава да настоява за самоуправление, използвайки всички възможни средства, включително бойкот на чуждестранни стоки.

Построената през 1865 г. зала „Азикиве-Нкрума“ е най-старата сграда в кампуса на университета Линкълн | Image

Кампания за увеличаване на правомощията на регионалните асамблеи

Азикиве и донякъде войнстващата група Национално младежко движение се противопоставят пламенно на преразглеждането от страна на колониалното правителство на конституцията от 1922 г. на Клифърд. Тези предложения, които идват от британския губернатор Артър Ричардс, искат да увеличат броя на назначаваните членове в Законодателния съвет.

Макар че се предвиждаше в съвета да бъдат включени повече африканци, фактът, че тези членове ще бъдат назначавани, предизвика голямо безпокойство сред членовете на NCNC. Азикиве смята, че лоялността на тези назначени членове на съвета ще бъде към колониалното правителство и британската корона. Той се опасяваше, че тези членове ще бъдат възпрепятствани в стремежа за самоуправление на нигерийците.

Друга ябълка на раздора е свързана с въпроса, че на африканците не се дават подобни възможности за напредък като на белите им колеги в колониалната държавна служба. Азикиве и NCNC планират провеждането на протести в Обединеното кралство, за да повишат осведомеността за проблемите, пред които е изправена страната му.

След смъртта на Хърбърт Маколи Азикиве поема ръководството на партията и организира делегация до Лондон, където се среща със Съюза на западноафриканските студенти, Колониалното бюро на Фабианското общество и Имперския комитет на труда.

Освен това той помага за набирането на средства в Америка за своето движение. Имал е и много ползотворна среща с Елинор Рузвелт, съпруга на президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт.

Премиер на Източния регион на Нигерия

През 1952 г. Азикиве се състезава и печели място в законодателния съвет на Източната асамблея. Той се състезава на изборите под знамето на Националната демократична партия – партия, свързана с НСДП. Колегите му в асамблеята го избират за главен министър, а по-късно през 1954 г. той става премиер на Източния регион на Нигерия.

Първи президент на Нигерия

Благодарение на упоритата битка на Азикиве и неговите колеги в различните законодателни събрания, на 1 октомври 1960 г. Нигерия успява да стане независима република в рамките на Общността на нациите. Това постижение се случва, след като британският парламент приема Закона за независимостта на Нигерия.

На 16 ноември 1960 г. той е назначен за генерал-губернатор, а Абубакар Тафава Балева – за министър-председател. Азикиве има и честта да бъде член на Тайния съвет на Обединеното кралство.

След огромни агитации от страна на обществеността нигерийските партии в различните камари се споразумяват да прекъснат отношенията си с британската корона през 1963 г. Впоследствие Ннамди Азикиве е избран за първия президент на Нигерия. По време на неговия мандат като държавен глава са направени огромни инвестиции в секторите на здравеопазването и образованието в страната.

За съжаление администрацията му е свалена от власт по време на военния преврат през 1966 г., в резултат на което начело на държавата застава Джонсън Агии-Иронси. Въпреки че последвалите политически сътресения отнемат живота на няколко високопоставени нигерийски служители, включително министър-председателя Тафава Белева, Ннамди Азикиве за щастие успява да се спаси. След две неуспешни кандидатури за президент (през 1970 г. и 1983 г.) Азикиве доживява до 91-годишна възраст, преди да почине на 11 май 1996 г. в Енугу. Прочутият нигерийски държавник е погребан в град Онича, Нигерия.

Отляво надясно: банкноти от 200 и 500 наира с ликовете на сър Абубакар Тафава Белева и Ннамди Азикиве съответно

Други интересни факти за Ннамди Азикиве

• На езика игбо първото име на Ннамди Азикви се превежда като „баща ми е жив“.
• Той е отгледан от родителите си от племето игбо – Обед-Едом Чукуемека Азикиве (1879-1958) и Рейчъл Чинве Огбеняну. Баща му е чиновник в колониалната служба, а майка му е член на кралското семейство в Онича.
• Поради работата на баща му като държавен служител, Ннамди прекарва по-голямата част от детските си години в Северна Нигерия. В резултат на това той владее много добре хауса – преобладаващият език в тези части на Нигерия.
• Част от детските си години прекарва и при леля си и баба си в град Онича. Баща му вярва, че времето, прекарано там, ще му позволи да се свърже с бащината си страна от семейството, говореща игбо.
• Построената през 1865 г. зала „Азикиве-Нкрума“ в университета „Линкълн“ е кръстена на двама от най-прочутите синове на Африка – Ннамди Азикиве и ганаеца Кваме Нкрума (първият президент на Гана). Залата има честта да бъде най-старата сграда в кампуса.
• В университета в Ибадан има студентска зала, кръстена на Ннамди Азикиве. Зала „Ннамди Азикиве“.
• Посещава редица мисионерски начални и средни училища; например учи в Методистката мъжка гимназия в Лагос. Преди това е учил в англикански и католически мисионерски училища.
• В столицата на страната има международно летище, което носи неговото име. Летището се нарича Nnamdi Azikiwe International Airport.
• В най-големия град на Танзания, Дар ес Салам, има улица, наречена „Азикиве авеню“ – достойно признание за изключителния принос на Азикиве към африканския континент.
• Неговата политическа и социална идеология – зикизъм – насърчава гордостта на чернокожите и самоуправлението.
• По време на следването си в Съединените щати е член на Phi Beta Sigma.