Обяснение на значението на Лабиринта и историята на произхода

Терминът „лабиринт“ произлиза от гръцката дума „labyrinthos“, която изобразява подобен на лабиринт конструкция с единствен път през цялото време. Основната разлика между лабиринта и лабиринта е, че за разлика от лабиринта, лабиринтът се отличава с множество пътеки и изходи, които са сложно свързани. Лабиринтът, от друга страна, е еднотипна сложна мрежа от проходи, която има само един изход, който винаги е свързан с центъра. По тази причина лабиринтът е сравнително по-лесен от лабиринта. Етимологията на термина лабиринт е свързана с минойското labrys или „двойна брадва“. Това е изображението на минойското божество майка на Крит в гръцката митология.

По-долу е представено представяне на митове, истории и интересни факти, свързани с лабиринта като цяло:

Лабиринтът на Крит в гръцката митология

Най-известният лабиринт произлиза от гръцките митове в разказа за Тезей, атински принц. Дедал построява лабиринта за цар Минос на остров Крит, за да задържи страшния Минотавър (наполовина човек и наполовина бик). Когато Минос се борел с братята и сестрите си за короната, той помолил гръцкия бог Посейдон да изпрати бик със снежен цвят в знак на одобрението на божеството за неговия план. Очаквало се Минос да принесе бика в жертва на Посейдон, но очарован от великолепието му, той предпочел да го задържи и да принесе в жертва собствения си бик, който имал много по-малка стойност.

Разярен от тази неблагодарност, Посейдон омагьосал съпругата на Минос, Пасифея, да се влюби в бика и да се съвкупи с него. Звярът, който тя родила, се превърнал в Минотавър, който тероризирал жителите на Минос, като поглъщал човешка плът. След като всички опити за задържане на Минотавъра се провалят, цар Минос наема дизайнера Дедал да построи лабиринт, за да задържи звяра.

Тъй като Минос едва ли е имал намерение да поднася на звяра собствените си хора, той натоварил Атина със задължение, което включвало ежегодно изпращане на седем млади мъже и седем девойки в Крит. Седемте младежи от Атина били поставяни в лабиринта, за да бъдат угощавани от Минотавъра.

Лабиринтът на Дедал бил толкова заплетен, че той самият трудно можел да го прекоси. Но след като успял, цар Минос го затворил заедно със сина му, наречен Икар, във висока кула, за да му попречи да разкрие секретната информация за строежа.

Как Дедал и синът му Икар избягали от Лабиринта

Според мита Дедал се измъкнал от лабиринта заедно със сина си с помощта на птичи пера, скрепени с восък. Бащата и синът излетели с изработените крила от лабиринта. Синът на Дедал обаче разтопил восъка, който свързвал крилата му, защото летял твърде близо до слънцето. Той се спуснал и потънал в океана.

Битката на Тезей с Минотавъра в Лабиринта

Според разказите в мита Атина (според някои митове това ставало веднъж на девет години) ежегодно принасяла в жертва на лабиринта 14 младежи. Разгневен от тази варварска практика, Тезей, синът на цар Егей, се заклел да потуши нещастието на хората. Той става част от 14-те младежи и отпътува с кораб, на който има обичайните черни платна, издигнати в знак на скръб за мъртвите. Преди да отпътува, Тезей казал на баща си, че ако победи, ще замени обичайните черни платна с бели по време на пътуването към дома.

Преди да се отправи към Крит, Тезей привлякъл вниманието на Ариадна (дъщерята на Минос). Тя придобила симпатии към него и тайно му предложила острие заедно с кълбо от връв. Тя му съобщила да закрепи конеца към отвора на лабиринта веднага щом влезе и когато убие звяра, да може да използва конеца, за да се върне обратно към изхода.

Тезей убил звяра, спасил младите хора, които дошли с него, и след това избягал от Крит заедно с Ариадна. По пътя им обратно Тезей изоставил Аридне. В бързината си да стигне до Атина, той не успял да се сети да замени обичайните черни платна с бели. Егей, като видял черните платна да се връщат и изпълнен с мъка, скочил в морето и загинал. Тезей наследява баща си.

Лабиринт в Хавара

Лабиринтът в Хавара е толкова забележителен, че се равнява на всички чудеса на древността, описани от Херодот. Този лабиринт, египетско храмово подразделение на пирамидален композит, състоящ се от няколко двора, построен от Аменемхет III (12-та династия) в епохата на Средното царство, която е от 2040 до 1782 г. пр.н.е., в Хавара. Този лабиринт е бил морга композиция, изключителна и по-сложна от всички други постройки до този период. Страбон изобразява лабиринта като „голям дворец, съставен от много дворци“ и го възхвалява като „сравним с пирамидите“ по великолепие.

Приема се, че лабиринтът на Хавара, подобно на храмовите съоръжения в Египет, отразявал отвъдния свят. Конструкцията се състояла от 42 зали, които Страбон свързва с фигурата на номите в Египет, която обаче съответства и на 42-те съдии, които определят съдбата на душите заедно с Озирис, Анубис, Маат и Тот, при последния съд, който се случва на място, наречено Зала на истината. Тогава лабиринтът може би е бил построен, за да преведе човека през загадъчен лабиринт, подобно на пейзажа от отвъдното, изобразен в текстовете на ковчега, за да го насочи към просветление.

Този забележителен композит се е срутил от разрушаване в някакъв неустановен момент и е бил разглобен на парчета; след това фрагментите са били използвани в други строителни разработки. Днес от това грандиозно архитектурно чудо не е останала никаква следа, освен разграбената пирамида на Аменемхет III в Хавара. Фаюм Вернер твърди, че „поради ранното разрушаване на комплекса първоначалният план на лабиринта не може да бъде точно реконструиран“.

Някои много интересни факти за лабиринта

• Етимологията на термина е свързана с минойското labrys или „двойна брадва“.
• В днешно време някои хора все още използват лабиринти за медитация. Те се разхождат из пръстените, за да постигнат интроспективно състояние като компонент от пътя им към просветлението.
• През вековете лабиринтите са били използвани като символ на дълъг и труден път, който човек трябва да измине, за да разговаря с Бог или могъщо божество.