Основни причини за Първата световна война

Избухнала през 1914 г., Първата световна война е катастрофален глобален конфликт, който избухва в Европа и по-късно се разпространява в други райони. Преди да затихне през 1918 г., войната причинява смъртта на около 17 милиона души. Във войната се сражават две основни съперничещи си групировки – Централните сили (България, Османската империя, Австро-Унгария, Германия) и Съюзниците (Франция, Великобритания, Русия, Италия, Румъния, Япония).

Обикновено наричана „войната, която слага край на всички войни“, Първата световна война има сложна история, поради което е трудно да се определи точната причина за войната. Събирайки информация от многобройни източници, е установено, че убийството на австро-унгарския ерцхерцог Франц Фердинанд изиграва най-съществената роля за разпалването на войната. Но това е само половината от историята.

Ето фактите за последователността на събитията, които предизвикват Първата световна война.

Убийството на ерцхерцога Франц

Ерцхерцог Франц (1863 – 1914)

Основният злополучен инцидент, който поставя началото на неизбежността на Първата световна война, е убийството на ерцхерцог Франц през 1914 г. През юни същата година група сръбски бойци – известни като „Черната ръка“ – показват решимостта си да ликвидират австро-унгарския престолонаследник.

Първият им опит за покушение срещу Фердинанд е да взривят колата му с ръчна граната – но за негов късмет колата му едва се разминава с хвърленото взривно устройство.

По-късно обаче се оказва, че смъртта е била неизбежна в този ден. Около 10:45 ч. на същия 28 юни ерцхерцог Франц и съпругата му Софи са застреляни от 19-годишния Гаврило Принцип. Двойката пътувала с колата си по улиците на Сараево (в Босна), когато била простреляна смъртоносно. Убийството е организирано от сърби, които искат да откъснат босненска територия от Австро-Унгария.

След хладнокръвното убийство на Фердинанд Австро-Унгария официално обявява, че е във война със Сърбия. Вследствие на това Русия започва да се готви да застане в защита на Сърбия, тъй като са сключили съюз. Участието на Русия във войната стъпи на краката на Германия. Мрежата от военни съюзи наля още масло в огъня, което доведе до бързо географско разширяване на войната.

Растежът на империализма

Империализмът е ситуация, при която държавите се опитват да се укрепят, като завладяват много територии и упражняват политическото си влияние върху други нации. Преди настъпването на Първата световна война някои европейски държави потриват ръце, за да установят властта си над по-слабите държави в Африка и Азия.

Поради конкурентния стремеж за извличане на суровини от по-слабите нации, напрежението сред империалистическите държави се засилва. В крайна сметка това съревнование за ресурси допринася за потапянето на света в пълномащабна война.

Съюзи

През първите години преди избухването на конфликта европейските държави се стремят към власт, като се присъединяват към съюзи. Така например през 1881 г. Германия сключва съюз с Австро-Унгария и Италия. Тези държави се задължават да се подкрепят взаимно във военно отношение в случай на нападение срещу една от тях. Италия обаче нарушава клетвите си, когато тайно сключва друг съюз с Франция.

През 1892 г. Русия се свързва с Франция в съюз. Това е пряк отговор на заплахите на германските съюзи. През 1904 г. бъдещето на Великобритания е застраховано, когато тя си партнира с Франция в съюз. През 1907 г. трите свръхсили (Русия, Франция и Великобритания) се обединяват, за да създадат съюза Тройна антанта.

Съществуването на Тройната антанта плаши Германия, защото тя се чувства несигурна от присъствието на тези три големи държави. Веригата от военни съюзи в крайна сметка увеличава местоположението на всеки малък конфликт, който се изправя срещу съюзниците. В крайна сметка през 1914 г. се случва точно същото, което се случва след убийството на ерцхерцога – Русия, Франция и Великобритания започват да обявяват войни на Германия и нейните австро-унгарски съюзници.

Възходът на национализма

Национализмът се изразява в демонстриране на силно чувство на патриотизъм и национална идентичност. Но доколко е възможно нациите да се гордеят със себе си, без да гледат отвисоко на другите? Първата световна война отчасти е причинена от изключителната гордост на така наречените превъзхождащи нации, които смятат, че са на върха на света.

В случая с Австро-Унгария & Сърбия национализмът повлия на определени региони да се стремят към независимост. Национализмът внушава на нациите фалшиви мечти – така те стават по-агресивни. За съжаление, крайният национализъм довежда до империализъм. Когато национализмът се смесва с империализма, лесно се стига до хаотични събития.

Европейска надпревара във въоръжаването

Преди войната европейските държави предприемат стъпки за военно укрепване срещу заплахи. Приоритизирайки сигурността пред мира, европейските нации се впускат в надпревара във въоръжаването. Например, Великобритания и Германия се надпреварата във въоръжаването на военноморските сили. Към 1914 г. Великобритания се е сдобила с военноморски флот от около 29 бойни кораба, докато Германия може да се похвали с 19 дредноута.

В Европа военните разходи на всички държави рязко нарастнали в рамките на три години (1910-13 г.). Европейската надпревара във въоръжаването накарала страните да се провокират взаимно при най-малкото недоразумение.

Балканските войни

Балканският регион се намира в Югоизточна Европа. Той обхваща области като Босна, Албания, Херцеговина, България и Сърбия. Поради хаоса в Османската империя, в Балканските войни съюзът на Гърция, Черна гора, България и Сърбия се бори срещу западащата Османска империя. През 1913 г. победата на този съюз в Първата балканска война е последвана от разделянето на Балканския регион помежду им.

За Австро-Унгария (която нямала търпение да упражни властта си над Сърбия) Балканската лига била голяма заплаха за мечтите ѝ. Когато Османската империя е срината със земята, Балканските войни създават уязвима атмосфера за големите европейски държави, които се опитват да се възползват от нестабилната сцена.

Липса на световен ръководен орган

Преди Първата световна война не съществува Организация на обединените нации (ООН), която да насърчава мира между народите. Тъй като не съществуваха международни закони за справяне с нападателните нации, това беззаконие направило невъзможно предотвратяването на войни.

Въпреки че през втората половина на XIX в. може да е съществувала глобална икономика, законите не са били записани. Едва през 1945 г. ООН се появява, за да спаси света от войни от глобален мащаб след Втората световна война.