Основни филантропски дейности на Андрю Карнеги

Подхранван от амбицията си и огромна доза упорита работа, Карнеги натрупва огромно богатство преди края на 50-те си години. След това посвещава остатъка от живота си на даряването на милиони щатски долари от собствените си пари за благотворителни каузи. Андрю Карнеги помага за финансирането на почти 3000 обществени библиотеки.
След оттеглянето си от бизнеса през 1901 г. Андрю Карнеги, един от най-богатите хора в света по онова време, посвещава остатъка от живота си на благотворителни каузи на пълен работен ден. Той е възхваляван като един от най-големите американски филантропи, наред с такива като Бил и Мелинда Гейтс и Уорън Бъфет.

В днешни долари стойността на 350-те милиона долара, които Андрю Карнеги е раздал за благотворителни каузи, е милиарди. Общо взето, изчислено е, че сумата представлява огромна част от богатството му – около 90%. В допълнение към близо 3000-те обществени библиотеки, за чието финансиране е помогнал по целия свят, той е дарил около 7600 органа на църкви по целия свят. При тези зашеметяващи цифри той е почитан като най-големия индивидуален инвеститор в обществени библиотеки в Америка.

Освен с образованието и насърчаването на световния мир Карнеги се занимава и с наука и здравеопазване. Например, той основава фондация „Карнеги“.

По-долу са изброени основните филантропски дела на американския индустриалец от шотландски произход Андрю Карнеги:

• По примера на Свободната библиотека „Енох Прат“ (1886 г.) (построена от американския филантроп и бизнесмен Енох Прат) в Балтимор, Мериленд, Карнеги има заслуга за финансирането на изграждането на над 3000 обществени библиотеки. Първата му библиотека е открита през 1883 г. в шотландския град Дънфърмлин.
• През 1885 г. той дарява половин милион долара на Питсбърг, Пенсилвания, за построяването на библиотека. Дарява и около 250 000 долара на град Алегени, Пенсилвания, за построяване на музикална зала и библиотека.
• През 1899 г. Андрю Карнеги дарява 50 000 британски лири на Бирмингамския университет.
• През 1900 г. той дарява 2 млн. долара, за да подпомогне създаването на Технологичния институт „Карнеги“ в Питсбърг. Днес университетът е известен като Университет „Карнеги Мелън“ поради сливането му с Института за индустриални изследвания „Мелън“.
• С 10 милиона щатски долара Андрю Карнеги подпомага финансирането на телескопа Хукър в планината Уилсън – 100-инчов (2,5 м) телескоп. Проектът е осъществен през 1911 г. съвместно с Института Карнеги и американския астроном Джордж Елъри Хейл.
• През 1901 г. той дарява 10 милиона щатски долара на Тръста Карнеги за университетите в Шотландия. Целта на фонда е била да подпомага научните изследвания, както и да предлага стипендии на нуждаещи се, но блестящи и квалифицирани студенти.
• През 1913 г. той дарява 10 млн. долара на Тръста „Карнеги“ за Обединеното кралство.
• През 1901 г. Андрю Карнеги създава пенсионен фонд за бившите си служители в Хоумстед. Четири години по-късно, през 1905 г., той създава пенсионен фонд за професори от американски колежи.
• През 1891 г. използва собствени средства (около 1,1 млн. долара), за да построи Карнеги Хол – концертна зала – в Ню Йорк.
• Андрю Карнеги е огромен благодетел на Института за афроамериканско образование „Тускеги“, в който работи известният афроамерикански учен Букър Т. Уошингтън. Той си партнира с Букър Т. и в създаването на Националната негърска бизнес лига.
• През 1904 г. той основава Фонда за героите на Карнеги за САЩ и Канада.
• През 1903 г. дава 1,5 млн. долара за построяването на Двореца на мира в Хага, Нидерландия.
• Финансира хистологична лаборатория в Медицинския колеж към болница „Белвю“ в Ню Йорк – сега наречена Лаборатория „Карнеги“.

Още факти за Андрю Карнеги

Карнеги е член на управителните съвети на университета и на Технологичния институт „Стивънс“.

Между 1902 г. и 1907 г. е лорд-ректор на университета „Сейнт Андрюс“.

В есето си от 1889 г., озаглавено „Евангелието на богатството“, Андрю Карнеги твърди, че благотворителността е морално задължение на най-богатата класа, което насърчава благосъстоянието и щастието на средния човек.

Карнеги е бил голям почитател на прогресивното данъчно облагане и данъка върху недвижимите имоти. Той е известен с това, че насърчава други богати хора да станат филантропи

Твърди, че е радетел за правата на работниците в своята индустрия, въпреки че безмилостно е потискал създаването на профсъюзи в много от своите стоманодобивни заводи, особено в завода „Хоумстед“ в Пенсилвания. През 1892 г. най-малко десет души загиват в завода му в Хоумстед след кървави сблъсъци между стачкуващи профсъюзни работници и телохранители, наети от генералния директор на завода в Хоумстед Хенри Клей Фрик. Сред загиналите са седем стачници и трима пинкертони, а стотици други са ранени.

Андрю Карнеги е за премахването на монархията по света, особено в Англия. Той дори купува няколко вестника в Англия, за да изрази несъгласието си с английската монархия.

Карнеги е сътрудничил на редица списания, сред които The Nineteenth Century и North American Review.

Той е почетен член на Phi Mu Alpha Sinfonia в Бостън, Масачузетс.

Карнеги живее с майка си до нейната смърт през 1886 г. След нейната смърт той се жени за Луиза Уитфийлд – 21 години по-млада от него – през 1887 г. На двойката се ражда дъщеря на име Маргарет през 1897 г.

Карнеги получава няколко отличия от големи градове в Европа, включително Свободата на град Глазгоу през 1901 г., Свободата на град Сейнт Андрюс през 1902 г. и Свободата на град Белфаст през 1910 г.

Книги, написани от Andrew Carnegie

През 1886 г. той пише Triumphant Демокрация, книга, в която се възхвалява републиканската система в Америка и се критикува британската монархическа система. Благодарение на критиките книгата се представя по-добре в САЩ, отколкото в Обединеното кралство, тъй като само в САЩ са продадени над 40 000 екземпляра.

Книгата на Карнеги, Богатство (известен в Обединеното кралство като Евангелието на богатството), е публикувана през 1889 г. Книгата насърчава читателите да събират и натрупват богатство, за да може след това то да бъде разпределено между по-бедните слоеве. В книгата Карнеги заявява, че филантропията е благородно призвание, заради което животът си заслужава.

Човекът не трябва да има идоли натрупването на богатство е един от най-лошите видове идолопоклонничество! Никой идол не е по-унизителен от преклонението пред парите!