Патрис Лумумба: Кой е той и какви са някои от постиженията му?

Патрис Лумумба е конгоански политик, панафриканист, социален активист и борец за независимост, който посвещава целия си живот на извоюването на независимостта на Конго от Белгия. Лумумба става първият министър-председател на независимата Демократична република Конго (бивша Белгийска република Конго). Той заема този пост в продължение на няколко месеца, преди да бъде брутално убит от силите на Кантагезе (под ръководството на Мойзе Чомбе), свързани с началника на щаба на армията Мобуту Сесе Секо и белгийските власти.

За да разберете напълно кой е бил Патрис Лумумба, както и приноса му за Конго и африканския континент като цяло, ето кратък преглед на 10 основни постижения на Патрис Лумумба.

Факти за Патрис Лумумба
Дата и място на раждане - 2 юли 1925 г., Оналуа, Катакокомбе, Демократична република Конго ( тогава Белгийско Конго )
Дата и място на смъртта - 17 януари 1961 г., Лубумбаши, Демократична република Конго ( тогава Катанга, Република Конго )
Роден - Елиас Окит Асомбо ( по-късно Патрис Емери Лумумба )
Съпруга Полин Опангу ( омъжена през 1951 г.) -
Политическа партия - Конгоанско национално движение (MNC)
Влияния – философи от Просвещението като Волтер и Жан-Жак Русо; Виктор Юго, Монлиер и Куаме Нкрума
Най-известен с това, че - води Конго ( бивша колония на Белгия ) към независимост през 1960 г.; 1-ви министър-председател на Демократична република Конго ( 24 юни 1960 г. - 5 септември 1960 г.)
Идеология - лумумбизъм (Lumumbisme) национализъм, панафриканизъм, социален прогресионизъм, антиимпериализъм, идеологии на необвързаността и идеологии на необвързаността

Ръководител на Конгоанското национално движение (КНД)

Известен на френски език като Национално конгоанско движение (Mouvement National Congolais), МНК е създадено през октомври 1958 г. Патрис Лумумба е един от най-влиятелните основатели на МНК. Не беше изненада, когато членовете на партията го назначиха да ръководи и направлява делата на партията.

Партията се гордее с това, че е истинска конгоанска националистическа партия, която привлича членове от всички слоеве на обществото в Конго. Благодарение на идеологиите си, свободни от етническа основа, МНК става много популярна в страната. Повлиян от вида политическа мобилизация, провеждана от ганайския Нкрума, Лумумба се уверява, че МНК избягва етническата и регионалната политика.

Кампания за политическа и икономическа независимост на Конго

Лумумба и МНК използват мрежата си в цялата страна, за да водят кампания за независимост на страната. Те призовават всички конгоанци да подкрепят система, която да постави конгоанците в твърда зависимост от собствените им дела. МНК също така настояваше повече конгоанци да бъдат включени в икономическите дейности, за да се възползват по подходящ начин от огромните богати минерални ресурси на страната.

Още от годините на формиране на МНК Лумумба винаги е твърдял, че бъдещето на Конго е в ръцете на самите конгоанци. Той и МНК отказват да се присъединят нито към Запада, нито към комунистическия Изток.

Неговите африканистки и националистически идеологии печелят огромни похвали от конгоанския народ, както и от други африкански държавници. По този начин на него се гледа като на човек, който има присърце интересите на Конго.

„Тези разделения, които колониалните сили винаги са използвали по-добре, за да ни доминират, са изиграли важна роля – и все още играят тази роля в самоубийството на Африка.“ – Патрис Лумумба

Участва в Общоафриканската конференция на народите в Гана

През декември 1958 г. първият министър-председател на Гана Кваме Нкрума (по-късно първи президент на Гана) организира Общоафриканската народна конференция в Акра, Гана. Нкрума кани множество панафриканисти и борци за свобода от всички части на континента, включително Хастингс Банда от Малави и Кенет Каунда. Начело на конгоанската делегация е Патрис Лумумба. Младият лидер на МНК е харесал идеите на Нкрума за африканско единство и черна сила.

Конференцията в Акра е изключително полезна за Лумумба. Той има възможност да общува и да научи много от африканците, които правят огромни вълни в борбата за пълна деколонизация на Африка. Харизмата на Лумумба, изтънчените му ораторски умения и добре изразените му идеи са оценени високо от делегатите на конференцията, включително и от Нкрума.

Участие в антиколониалната демонстрация в Стенливил

Патрис Лумумба и редица високопоставени членове на МНК участват активно в антиколониалната демонстрация в Стенливил през 1959 г. Демонстрацията, която започва сравнително мирно, постепенно преминава в пълен хаос. Прекомерната употреба на сила от страна на белгийското колониално правителство още повече влошава положението. Избухват бунтове, които отнемат живота на около 30 души, тъй като Брюксел обвинява Патрис Лумумба и неговия МНК в незаконни действия. Лумумба е арестуван и съден през януари 1960 г. Антиколониалният активист е осъден на 69 месеца затвор. Присъдата му е посрещната с нови вълнения от страна на антиколониалните конгоански активисти.

Начело на МНК печели местните избори през декември 1959 г.

Белгия се е надявала, че осъждането на Лумумба ще доведе до намаляване на темпото на движението за независимост на Конго. Напротив, това не се случи. Това е видно от местните избори през 1959 г., на които МНК печели убедително. Много историци смятат, че въпреки че е бил в затвора, антиколониалната икона е допринесла за победата на МНК през тази година.

Участва в конференцията в Брюксел през 1960 г.

Когато става ясно, че постоянното лишаване от свобода на Лумумба ще предизвика проблеми в Конго, през 1960 г. белгийските колониални власти освобождават Лумумба. Същата година в Брюксел се провежда Белгийско-конгоанската конференция на кръглата маса. Лумумба е един от политическите делегати, поканени на конференцията в Брюксел, която включва лидери на общественото мнение и вождове от различни части на Конго, както и белгийски бизнес и политически лидери.

Лумумба, представлявайки МНК, работи зад кулисите, за да обедини различните конгоански политически партии* , които присъстват на конференцията. Конференцията завършва с приемането на шестнадесет резолюции, които определят пътната карта за независимостта на Конго.

Активизмът на Патрис Лумумба (заедно с подкрепата на политически активисти като Жозеф Каса-Вубу (първият президент на Конго), Моисе Цомбе и Жан Боликанго) най-накрая се отплаща. Делегатите на конференцията избират 30 юни 1960 г. за дата на обявяване на независимостта на Конго. Също така беше договорено, че националните избори ще се проведат през май 1960 г.

Съставено е първото коалиционно правителство в Конго

След звездното представяне на МНК на националните избори през май 1960 г. Лумумба е назначен от Гансхоф ван дер Мерш (тогавашен белгийски министър по африканските въпроси) за informateur – лице, което оценява перспективите за съставяне на правителство на единството.

Поради множество трудности Лумумба се бори за постигане на общ консенсус от различните политически партии. Работата на informateur се премести в Каса-Вубу, който също не успя да постигне компромис от страните. В крайна сметка Лумумба успява при втория си опит. Към края на юни 1960 г. Лумумба обявява, че е съставил списък на различните членове, които ще съставят правителството на националното единство. Списъкът включваше 37 членове от различни етнически групи в Конго. Без да иска да пропусне някоя ключова заинтересована страна, Лумумба нарочно избира хора с различно образование и политически убеждения, които да съставят неговото правителство.

Първи министър-председател и министър на отбраната на Конго

На 23 юни 1960 г. депутатите се събират в Камарата на депутатите (Palaise de la Nation). Депутатите назначават Жозеф Каса-Вубу за държавен глава (т.е. първия президент на Конго), а Лумумба е избран за министър-председател. Той е назначен и за ръководител на Министерството на отбраната.

Имаше някои членове на парламента, които се противопоставяха на това Лумумба да заема постовете на премиер и министър на отбраната. Тази опозиция идваше предимно от катангските депутати (от полуавтономната държава Катанга).

В последния ден на гласуването за утвърждаване на правителството на Лумумба 57 депутати отказват да присъстват. Независимо от това Лумумба все пак успява да събере 74 гласа „за“. В Сената 60 души гласуват в подкрепа на правителството на Лумумба. Така 34-годишният тогава Лумумба става първият министър-председател на независимата Демократична република Конго.

Той настоява за единство и африканизация на страната

В речта си преди избирането му за премиер на Конго Лумумба призовава правителството си винаги да поддържа неутралистична политика, подкрепена от националното единство. Лумумба отказва да присъедини страната нито към Запада, нито към Изтока. Той вярваше, че Конго е способно да определи собствения си път, без да се влияе от чужди машинации и влияния. Неговата антиколониална реторика и позитивен неутралитет предизвикват подозрения в Брюксел.

В Деня на независимостта, 30 юни 1960 г., Лумумба произнася пламенна реч, с която обявява на нацията, че Конго няма да бъде марионетка на старите колониални господари или на Запада. Той искаше независимостта на Конго да се усеща във всяко кътче на нацията.

Той се бори усилено за изкореняване на племенния и регионалния характер на Конго

Патрис Лумумба се опитва да подражава на системата на управление, използвана от Кваме Нкрума по онова време – правителство, което наистина е лишено от етническа принадлежност и регионализъм. Той също така лансира идеята за обединяване на различните политически партии под шапката на една национална партия. Той се надява, че националната партия ще позволи по-бърз процес на вземане на решения, което в крайна сметка ще стимулира икономическия растеж в Конго.

„Политическата независимост няма смисъл, ако не е придружена от бързи икономически и социални
развитие.“ – Патрис Лумумба

Как е умрял Патрис Лумумба?

Няколко месеца след началото на премиерския мандат на Лумумба в полуавтономната държава Катанга се разгаря напрежение, което поставя началото на кризата в Конго. Бунтове в различни части на конгоанската армия предизвикват сблъсъци между правителството на Лумумба и президента Каса-Вубу. В крайна сметка началникът на генералния щаб на армията Мобуту Сесе Секо се намесва и сваля правителството на Лумумба на 5 септември 1960 г.

На 1 декември 1960 г. конвоят на Лумумба е пресрещнат в Лоди, докато пътува към заместник министър-председателя Антоан Гизенга в Стенливил. Сваленият от власт правителствен ръководител е затворен, докато конгоанските политици и белгийските власти обсъждат съдбата му.

По указание на белгийските власти и с леко самодоволство (мълчаливо одобрение) от страна на Съединените щати сепаратистката държава Катанга убива Патрис Лумумба чрез разстрел. Разсекретените документи показват, че убийството на Лумумба е извършено под надзора на белгийски офицери в Катанга на 17 януари 1960 г.

Преди убийството на Лумумба има дори заговори на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) за убийството или улесняването на убийството на Лумумба. По това време правителството на САЩ се опасява, че Лумумба се движи твърде бързо в обятията на Съветския съюз.

Наследството на Патрис Лумумба

Като министър-председател Патрис Лумумба работи много усилено за подобряване на живота на конгоанците. Той се стреми да създаде национална идентичност в страната си. Той смята, че единственият начин да постигне това е да премахне всички колониални идеологии и структури от Конго. Наследството му се състои в това, че през цялото време е въплъщавал принципите на равенство, социална справедливост и икономическа свобода.

Убийството му, колкото и да е отвратително, само засилва идеите му (Лумумбизъм) и привлекателност в цяло Конго, превръщайки се в световна икона и мъченик не само за панафриканизма, но и за американското движение за граждански права през 50-те и 60-те години на ХХ век.

*Parti du Peuple(PP), Parti du Peuple (PP), Alliance des Bakongo (ABAKO), Confédération des associations tribales du Katanga (CONAKAT), Parti Solidaire Africain (PSA)