Персефона – раждане, семейство, значение, символи и сили

Персефона е дъщеря на царя на гръцките богове Зевс и богинята Деметра. След като е взета против волята си от Хадес, гръцкия бог на подземното царство, Персефона става кралица на подземното царство.

Ролята ѝ в гръцкия пантеон била да ръководи мъртвите души в подземния свят. И тъй като била дъщеря на Деметра, гръцката богиня на зърното и земеделието, Персефона била почитана като богиня на плодородието. Какви са митовете, свързани с историята на раждането на Персефона? Какви символи се свързват с Персефона?

Статията по-долу съдържа всичко, което трябва да знаете за Персефона в гръцката митология:

Мит за Персефона, царица на подземното царство и гръцка богиня на плодородието

Богиня на: Плодородие, пролет, подземен свят

Родители: Зевс и Деметра

Брат и сестра: Афродита, Арион, Елена, Хефест, Евбулея, Херакъл, Хермес, Персей, Музите, Дионис и др.

Консорт: Гръцкият бог Хадес

Деца: Загрей, Мелиноя

Обиталище: Хадес (Подземно царство)

Асоциация: Деметра, Дионис, Рея, Артемида, Пандора

Символ: Нар, асфодел, сноп пшеница, нарцис

Епитети: Кралицата на подземния свят, Великата богиня, Почитаемият, Чистият човек, Господарката, Двете богини

Други имена: Phersephassa, Persphoneia, Kore, Periphona, Persephatta

Място на поклонение и култове: Магна Грация, Кирена, Пелопонес, Александрия, Елевзина и Атика

Ритуал/празник: Елевзинските мистерии или обредите в Елевзина

Римски еквивалент: Proserpine (Proserpina)

Норвежки еквивалент: Gerd

Значение и епитети

Древните гърци са имали различни имена за Персефона. Например името ѝ „Коре“ означава „девойката“ или „момичето“.

В Древен Рим я наричали Прозерпина. Името най-вероятно е произлязло от латинската дума „proserpere“, която означава „изниквам“ или „пропълзявам“.

Тъй като е съпруга на Хадес, много гърци са изпитвали основателен страх от нея. В края на краищата, нейният съпруг е владетелят на мъртвите. В някои случаи дори било забранено да се произнася името ѝ. Само тези, които били в нейния култ, можели да произнасят истинското ѝ име.

Въпреки това тя имала някои положителни епитети като „Девата“, „Почитаемата“, „Господарката“ (Despoina) и „Чистият“.

Поради близката ѝ връзка с майка ѝ Деметра, някои от поклонниците ѝ започнали да наричат двете божества „Двете Деметра“ или „Двете богини“. Последният епитет е свидетелство за неразривната връзка между Деметра и Персефона – връзка с космически размери между майка и дъщеря.

Символи и изображения на Персефона

В почти всички случаи Персефона е възприемана като царица на подземния свят – владение на гръцкия бог Хадес. Тя често е изобразявана с красива роба. А за да символизира положението си в Подземното царство, тя може да бъде видяна да носи скиптър и житен сноп. В присъствието на майка ѝ Деметра обаче честта да носи скиптъра и житния сноп се пада на Деметра.

В Елевзинските мистерии Деметра е изобразена с четиривърха факла.

От всички символи, свързани с Персефона, нарът е най-разпространеният. В някои случаи това е по-скоро семето на нар. Древните гърци са вярвали, че нарът се използва, за да се отбележи бракът ѝ с Хадес в подземното царство.

Други символи на Персефона са цветето нарцис и рогът на изобилието (известен също като рог на изобилието), което е израз на ролята ѝ на божество на плодородието.

Значение и правомощия

Значението на Персефона в гръцкия пантеон се дължи на мита, че нейното присъствие на земята кара цветята да цъфтят. Винаги, когато тя е била на земята, дните са били по-топли и земеделците са имали богата реколта. Тази нейна сила е в пълна хармония с представата, че тя е олицетворение на растителността.

Като съуправителка на подземното царство Персефона вземала няколко важни решения, свързани с душите на мъртвите. За разлика от своята колежка Хера, царица на небесния Олимп, Персефона имала значителна власт в Подземното царство. Тя живеела в може би най-величествените замъци в гръцката митология. Освен това постоянно била обсипвана с множество скъпоценни камъни и дарове от съпруга си Хадес.

Персефона и Хадес

Според мита Хадес отвлича Персефона, която става негова царица в подземния свят. Преди това Зевс се съгласил да позволи на Хадес да се ожени за единствената дъщеря на Деметра – Персефона.

Историята за осиновяването на Персефона гласи, че Хадес отвлякъл Персефона от нейните девойки с помощта на цвете нарцис. Щом останала сама, Хадес веднага се нахвърлил върху нея и я хванал в капан с помощта на някаква магия. След това царят на подземното царство отпътувал с нея на колесницата си към своя дом в подземното царство. Той се уверил, че никой не го е видял да извършва това действие. Гръцкият бог на Слънцето Хелиос обаче видял всичко и съобщил на Деметра за отвличането на Персефона. Нищо не убягва от зоркото око на Хелиос.

След отвличането на Персефона Деметра изпада в депресия. Богинята напразно търсела дъщеря си. Митът разказва, че Деметра се скитала по света, оплаквайки изчезването на дъщеря си. В резултат на това тя пренебрегва задължението си да се грижи за посевите и зърнените култури. Скоро настъпил глад, тъй като зърнените култури престанали да растат. Човешките същества на земята започнали да гладуват и да умират.

Виждайки как стоят нещата с най-скъпите му творения – хората, Зевс решава да се намеси. Зевс изпратил редица богове при Деметра, за да я убедят да възобнови работата си. Деметра обаче не се поколебала. Тя настоявала боговете да я съберат отново с дъщеря ѝ.

Затова Зевс изпратил Хермес в подземното царство, за да върне Персефона в земята на живите, така че тя да се събере отново с Деметра.

Преди обаче Персефона да напусне Подземното царство, тя изяла няколко зърна от нар, които ѝ били дадени от Хадес. По този начин Персефона се обвързва с Подземното царство.

Зевс отново се намесил и сключил сделка с Хадес. Договорили се Персефона да прекарва половината от годината на повърхността на света заедно с майка си. През останалата половина от годината тя ще я прекара с Хадес в подземния свят.

И така се родили годишните сезони. В периода, в който Персефона била с майка си Деметра, зърнените култури и посевите процъфтявали. Когато обаче Персефона била под земята, посевите не покълвали и растенията изсъхвали.

Градът Елевзина

Докато Деметра търсела дъщеря си по целия свят, тя си отдъхнала край един кладенец в град Елевзина (на няколко километра северозападно от Атина). След това Деметра се маскирала като старица и станала бавачка на сина на царицата – Триптолемос.

В желанието си да направи момчето безсмъртно, тя го къпела в огън всяка вечер. Една нощ царицата хванала Деметра на местопрестъплението. Деметра бързо свалила прикритието си, разкривайки пълната си слава пред царицата. Все още изпитвайки мъчителна болка от загубата на дъщеря си, Деметра поискала от жителите на града да построят храм в нейна чест. Преди да се раздели с града, Деметра научила Триптолемос на земеделие и други земеделски техники.

Така се поставя началото на Елевзинските мистерии или Елевзинските обреди. Въпреки че не се знае много за пълните подробности на обредите, които се практикували между ок. 1600 г. пр. н. е. и 392 г. от н. е., това, което знаем, е, че участниците се опитвали да пресъздадат пътя, който Деметра изминала, за да намери Персефона.

Накратко, Елевзинските мистерии се използвали за празнуване и почитане на Деметра и Персефона. Те се провеждали два пъти годишно – през пролетта (Малките мистерии) и през септември (Големите мистерии). Целта на обредите била да вдъхнат на участниците кураж да не се страхуват от смъртта. Научавали ги, че човешката душа е безсмъртна и че хората живеят временно в смъртни съдове.

Персефона и Адонис

Когато и Персефона, и Афродита се влюбват в Адонис, двете богини не могат да решат къде да остане Адонис. Тъй като не искал конфликтът да ескалира още повече, Зевс се намесил по въпроса. Царят на боговете постановил Адонис да прекарва по една трета от годината при всяка от богините. След това на Адонис било позволено да прекара останалата една трета от годината с всяка, която сметне за подходяща.

Адонис обаче обичал повече Афродита, което го карало да прекарва повече време с гръцката богиня на любовта. Разгневена от това, Персефона изпратила дива свиня, за да отнеме живота на Адонис. По-късно Афродита излива нектар върху тялото на Адонис, превръщайки го в цвете анемония. В друг мит глиганът е изпратен от Арес. Богът на войната много ревнувал от вниманието, което Афродита оказвала на Адонис.

Други интересни факти за Персефона

• Заедно с майка си Деметра, Персефона е била много почитана фигура в Елевзинските мистерии – фестивал, който се е провеждал по време на сеитбата през есента в град Елевзина. По време на фестивала се извършвали молитви и жертвоприношения на божествата – Персефона, Триптолем (бог на земеделието) и Деметра. Участниците във фестивала празнували завръщането на Персефона на повърхността на света и срещата ѝ с Деметра.
• Съвсем нехарактерно за много гръцки богове се смята, че Хадес е бил много верен съпруг. Въпреки това Персефона все още се грижела много за бившата любовница на Хадес – нимфата Минте. Веднъж Минте се похвалила, че е по-красива от Персефона. Разгневена от гордостта на Минте, Персефона превърнала Минте в ментово растение.
• Според мита Хелиос (гръцкият бог на Слънцето) и Хеката (богинята на магията и чародейството) са единствените двама души, които са станали свидетели на отвличането на Персефона от Хадес. Гърците вярвали, че нищо, отколкото на Земята, не убягва от зоркия поглед на гръцкото слънчево божество Хелиос.
• Способността на Персефона да се придвижва от и към подземното царство символизирала нейното безсмъртие.
• Персефона имала значителна власт в подземното царство. Именно Персефона вземала решението дали Херакъл може да си тръгне с Цербер (кучето на Хадес) или не.
• Излизането на гръцката богиня Персефона от Подземното царство символизира триумфа над смъртта. За гърците това означавало, че животът никога не е преставал, а просто е преминавал от едно състояние на съществуване в друго. По този начин смъртта не е била крайната цел.
• Терминът „отнесени от Хадес“ или „сватба с Хадес“ може би е евфемизъм за описване на смъртта на млади момичета. Имайте предвид, че думата „Хадес“ също е означавала смърт в Древна Гърция.
• Голяма част от мита за Деметра и Персефона се съдържа в известната поема от VI в. пр. н. е., известна като „Омиров химн за Деметра“. Авторът на поемата остава неизвестен и до днес. Поемата е изпълнена с теми, които подчертават майчината любов, особено силата на майчината любов към единственото й дете.
• В Платоновата Кратилус, Персефона се нарича „Ферепафа“. Платон я описва като божество, изпълнено с мъдрост. Древният биограф Плутарх я описва като божество, отговарящо за пролетния сезон. По същия начин римският държавник и юрист Цицерон (Марк Тулий Цицерон) описва Персефона като жизнените семена на плодовете, които покриват полята.

  Елевзинското трио – Персефона, Триптолем и Деметра – върху мраморен барелеф от Елевзина, 440-430 г. пр.н.е., понастоящем в Националния археологически музей в Атина