Петте възрасти на човека в гръцката митология

Хезиод, известен древногръцки поет и пастир, е един от първите поети, които предлагат петте възрасти на човека в гръцката митология в своя шедьовър Дела и дни. Като се има предвид колко много древногръцките учени и обществото като цяло са заимствали от древни цивилизации като египтяните и месопотамците, много е вероятно тази идея на Хезиод да е взета от някоя от тези цивилизации.

В „Петте епохи на човека“ историята на човешката раса е разделена на пет последователни епохи или раси – Златен век, Сребърен век, Бронзов век, Епоха на героите и Железен век.

В статията по-долу се разглеждат в пълна дълбочина Петте епохи на човека в гръцката митология, както и вдъхновението, което стои зад тези идеи.

Срещата на Хезиод с деветте музи

Освен че е известен като велик поет, Хезиод е бил и земеделец или пастир в Беотийската област на Древна Гърция. Общоприетата история е, че Хезиод веднъж е имал среща с Деветте музи от гръцката митология. Древните гърци вярвали, че музите са потомци на Мнемозина (Памет) и Зевс, царя на олимпийските богове. Вярвало се е, че Деветте музи се явяват на занаятчии и учени, които имат остра нужда от вдъхновение. Това обяснява защо древногръцките поети често ги призовавали, когато започвали да пишат стихотворение.

Хезиод Съчинения и дни

В случая с Хезиод историята гласи, че след общуването си с музите пастирът пристъпва към създаването на един от най-известните си шедьоври, „Дела и дни“. Поемата, която се нарежда сред най-великите епически поеми на древността, включва редица гръцки митове за гръцките титани, богове и човешкия род.

Първата история разказва как титан от второ поколение на име Прометей откраднал свещения огън от планината Олимп и след това го подарил на своето творение – човека.

В историята за първата жена, Пандора и буркана (кутията) с човешките трудове и страдания, Хезиод обяснява как благоденстващата епоха на човека е била съсипана от любопитството на Пандора.

И накрая, „Петте човешки епохи“ е начинът, по който Хезиод категоризира различните епохи или раси на човечеството от зората на сътворението.

Петте епохи на човека: Резюме

Златният век

Според Хезиод Съчинения и дни, първата епоха на човека е била Златният век. Името символизира светлата природа на златото или на слънцето. Подобно на много древни цивилизации, гърците вярвали, че слънцето е не просто носител на светлина, а монументален космически обект, който през целия ден обсипва хората с благословии. Ето защо не е изненадващо, че древните гърци са използвали думата „злато“, за да обозначат символично най-добрия период от съществуването на човечеството.

Древните гърци вярвали, че жителите на Златния век са създадени от гръцкия титан Кронос (Сатурн в римската митология), баща на Зевс. Първоначално благосклонен бог, Кронос, създал много благоприятна и хармонична среда за смъртните. Нямало войни и страдания, а смъртните нямали нужда да работят, тъй като всичко им било осигурено от природата и боговете. През цялата година била пролет.

Според някои твърдения смъртните не остарявали, а се състарявали в обратна посока. Златният век в гръцката митология приключил, когато Зевс свалил баща си Кронос.

Сребърна епоха

Сребърната епоха бележи началото на постоянното влошаване на състоянието на човечеството, тъй като хората започват да се отдалечават от боговете. Може би подобно на древните месопотамци, гърците са смятали среброто за малко по-лошо от златото. Затова терминът е използван за обозначаване на епоха, малко по-лоша от Златния век.

След края на Златния век настъпва нов век. Епохата била известна като Сребърна епоха. Според Хезиод Сребърната епоха се характеризирала с постепенното обръщане на добрите неща, случили се през Златната епоха. Човешкият род започнал да се отдалечава малко повече от боговете. Това се проявило под формата на техния физически вид и изобретателност. Човешките същества ставали все по-малко и по-малко изтънчени. С тази увеличаваща се пропаст хората били обхванати от чувство за малоценност, тъй като започнали да се възприемат като нищожни същества в сравнение с могъщите гръцки богове.

Бронзовата епоха

Хората от бронзовата епоха не се покланяли на боговете толкова, колкото техните предци от златната епоха. Освен това те трябвало да се грижат сами за себе си, като обработват земята, за да си набавят храната, която някога била толкова изобилна през предишната епоха. Те не живеели толкова дълго, колкото хората от Златната или Сребърната епоха, тъй като боговете създали тези хора с някои забележими дефекти.

Според Хезиод Бронзовата раса се образувала от пепелта на дърветата, която се използвала предимно за направата на копия. В резултат на това хората от Бронзовата епоха били склонни да водят войни един срещу друг. Огромната им сила и по-малката им мъдрост ги карали да действат по много жесток начин. Може би за това е повлиял и ненаситният им апетит за месо от животни. През предишните две епохи човешката раса се е хранила предимно с вегетарианска храна.

Кръвопролитията и високомерието на хората от бронзовата епоха били толкова големи, че Зевс решил да сложи край на епохата. Царят на боговете изпратил голям потоп, за да ги изтрие от лицето на земята. Единствените оцелели смъртни били Девкалион (син на Прометей) и съпругата му Пирра (дъщеря на Епиметей).

Епохата на героите

С помощта на богинята на титаните Темида (богиня на справедливостта, мъдростта и реда) Пирра и Девкалион успяват да заселят отново света. Епохата на героите се отнася до хората, появили се след Големия потоп. Според Хезиод тази епоха настъпва по време на микенската епоха и в нея имало по-благовъзпитани хора в сравнение с бронзовата епоха.

Хората от тази епоха били рицарски и смели. Много от тях са били алтруистични герои, готови да заложат живота си в служба на общността. Именно поради тази причина някои от героите от тази епоха са били смятани за полубогове, включително Херакъл (Херкулес), Персей, Елена от Троя (или Елена от Спарта), Ахил, Иполита (кралицата на амазонките), Орион и Еней.

Тази епоха обаче не била напълно свободна от размирици, войни и хаос. Тази епоха е свидетел на Троянската война – война, която изправя гръцки герои като Одисей и Ахил срещу троянски бойци като Хектор и Парис.

Желязна епоха

Според Хезиод желязната епоха е последната епоха на човешкия прогрес. Тя е и най-кървавата и свирепа от всички епохи, тъй като Хезиод очаква гръцките богове отново да унищожат човешкия род.

Желязната епоха се отнася до името, което Хезиод използва, за да опише собственото си време, както и настоящето. Поетът вярва, че Желязната раса е създадена зла, алчна и егоистична. Освен това скръбта, смъртта и мизерията са само част от злините, с които хората от Желязната епоха трябва да се борят. Околната среда на тази епоха е толкова токсична и нечиста, че боговете си събират багажа и куфарите и напускат земята.

Без да има божество, което да живее сред смъртните, безбожният свят продължил да се спуска все по-надолу и по-надолу в пълен хаос до момента, в който на Зевс му писнало и отново унищожил човечеството.

Значение

Петте епохи на човечеството са начинът, по който Хезиод обяснява как почти съвършените човешки същества постепенно се превръщат в дегенеративни и безбожни същества, склонни към насилие и конфликти. Смесена с митични концепции, Петте епохи на човечеството има някаква форма на достоверност, тъй като показва как цивилизациите се издигат и след това рухват с напредването на времето.