Пол Ревиър: Основни постижения и среднощната разходка

Когато хората мислят за Пол Ревиър, обикновено се фокусират върху легендарното среднощно пътуване, което той предприема на 18 април 1775 г., за да предупреди лидерите на Американската революция в Лексингтън, че британските войски идват. Въпреки че този изключителен момент изиграва роля в Американската революционна война, истината е, че среднощната априлска разходка на Ревир не е единственото нещо, което обученият в Бостън сребролюбец постига през живота си. Освен това има множество исторически неточности по отношение на някои от събитията, случили се през онази нощ.

По-долу ще разгледаме биографията на Пол Ревиър и някои от най-големите постижения на бостънския гражданин.

Пол Ревиър: кратки факти

Рожден ден: януари 1734 г.

Място на раждане: Бостън, Колония на Масачузетския залив

Смърт: 10 май 1818 г.

Отец: Аполос Ривоар (по-късно Аполос Ревер)

Майка: Дебора Хъчборн

Съпрузи: Сара Орн (омъжена през 1757-1773 г.), Рейчъл Уокър (омъжена през 1773-1813 г.)

Деца: 16

Образование: North Writing School

Най-известен с: Среднощно пътуване на 18 април 1775

Ранен живот и семейство

На 13-годишна възраст Пол Ревир напуска училище (North Writing School), за да работи като чирак в сребърния магазин на баща си.

Родителите на Пол Ревере са Аполос Ривиоре и Дебора Хичборн. Аполос Ривиоре, френски хугенот, който по-късно англицизира името си на Ревиер, притежава много успешен бизнес със сребърни изделия. Майката на Ревере – Дебора Хичборн – произхожда от семейство на успешен собственик на корабна компания.

Той е третото дете от 12-те деца на родителите си. Може би поради неприязънта си към Франция, Ревере не научава френски език, въпреки че баща му е французин и говори свободно френски.

Пол Ревир се жени два пъти и има общо шестнадесет деца. Първият му брак, сключен през август 1757 г., е със Сара Орн (1736-1773 г.). След смъртта на Сара през 1773 г. той се жени повторно. Втората му съпруга е Рейчъл Уокър (1745-1813 г.). И двете му съпруги му раждат по осем деца; само 11 от тях обаче оцеляват до пълнолетие.

Основни постижения на Пол Ревир

Сражава се във Френската и индианската война

Когато в средата на 50-те години на XIX в. избухва Седемгодишната война (известна още като Френска и индианска война) (1756-1763 г.), Пол Ревир бързо се записва в провинциалната армия на своя град. Той е включен в артилерийски полк като втори лейтенант. Ревере служи добре и дори е част от силите във форт Уилям Хенри (при езерото Джордж в Ню Йорк), които се опитват да превземат форт Сейнт Фредерик.

Пол Ревере е много успешен сребролюбец и бизнесмен

В ранните си тийнейджърски години Пол Ревър отива да чиракува в сребърната работилница на баща си. След смъртта на баща си младият Пол Ревере трябва да се заеме с работата и да поеме семейния бизнес. Той работи усърдно, като изработва много чудесни предмети за своите клиенти, повечето от които са много влиятелни бостънци. Бизнесът на Ревир като среброписец се разраства неимоверно.

Друго голямо постижение на Ревере е неговият железарски магазин. През 1801 г. той става първият човек в цяла Северна Америка, който успешно създава медна валцовъчна фабрика.

Пол Ревере се оттегля от бизнеса през 1811 г., като оставя бизнеса си на своя син Джоузеф Уорън Ревере да го ръководи. Дори след няколко века от създаването си компанията, която продължава да се нарича Revere Copper Company, все още работи с подразделения в Ню Йорк, Рим и Ню Бедфорд, Масачузетс.

Пол Ревир е убеден противник на много деспотични актове, приети от британския парламент

След края на Седемгодишната война закъсалата Великобритания се опитва да наложи данъци на американските колонии, за да възстанови средствата, похарчени за водене на война срещу французите. Американските колонисти, които вече се бяха съвзели от войната, се противопоставиха категорично на тези данъци. Примери за тези репресивни актове на парламента са Законът за марките от 1765 г. и Законът за захарта от 1764 г. (известен също като Американски закон за приходите от 1764 г.). Пол Ревиър, заедно с няколко бизнесмени и влиятелни бостънци, смята тези данъци за нарушение на техните права.

Действайки под мантрата „Никакво данъчно облагане без представителство“, движения като Синовете на свободата стават много активни и призовават за отмяна на тези данъци. Пол Ревир, който е член на тези движения, работи с такива като д-р Джоузеф Уорън, Джеймс Отис, Самюъл Адамс и Джон Ханкок, за да подаде петиция до британския парламент и крал Джордж III за прекратяване на това, което те възприемат като управление на тиранията.

Ревир и неговите колеги бунтовници се борят срещу непоносимите закони от 1774 г., приети от британците след Бостънското чаено парти през декември 1773 г.

Ревере създава известната гравюра на Бостънското клане от март 1770 г.

Когато бизнес заведенията на бостънците започват да западат поради отказа на Великобритания да отмени някои от задушаващите британски парламентарни закони, Пол Ревиър и неговите колеги започват да играят активна роля в местната политика. По това време той започва да се занимава със стоматология, за да свързва двата края.

Тъй като разочарованието кипи, Великобритания изпраща сили за потушаване на протестите в колониите. Целият този гняв и конфронтация водят до Бостънското клане на 5 март 1770 г. Конфронтацията води до смъртта на петима мъже – Криспус Атъкс, Джеймс Колдуел, Самюъл Грей, Патрик Кар, Самюъл Маверик.

Пол Ревиър и много разгневени бостънци (Синовете на свободата), засегнати от Законите на Тауншенд (един от многобройните репресивни закони, приети от британския парламент), използват инцидента, за да засилят критиките си към управлението на Великобритания. Един от тези пропагандни образи, използвани от бостънците, е известната гравюра на Ревиър на Бостънското клане. Постепенно тази илюстрация се разпространява като горски пожар, като подбужда много хора в колониите да се противопоставят на войските на Великобритания и на нейното управление.

Известната гравюра на Пол Ревиър на Бостънското клане е била в най-добрия случай пропагандна творба, предназначена да подстрекава колонистите срещу Великобритания. Тя се превръща в неофициално знаме на движения като „Синовете на свободата“ на Самюъл Адамс.

Той е в челните редици на Бостънското чаено парти

Пол Ревир е известен с това, че е един от двамата лидери, които са начело на Бостънското чаено парти (на 16 декември 1773 г.) – инцидент, при който американски патриоти се обличат като американски индианци и се качват на борда на кораби, натоварени с чай, за да изсипят цялото съдържание на корабите в Бостънското пристанище.

Ревир и бостънските патриоти извършват тези нападения в отговор на наложения от Великобритания Закон за чая от 1773 г. Другият водещ организатор на Бостънското чаено парти е д-р Джоузеф Уорън.

Служи като куриер на американските патриоти в Бостън

В рамките на революционните си усилия да сложи край на тираничното управление на Великобритания в колониите Пол Ревиър е член на движения като North End Caucus, Long Room Club, Масонската ложа „Сейнт Андрю“ и Синовете на свободата. По този начин той работи заедно с д-р Джоузеф Уорън, Джеймс Отис, Самюъл Адамс и Джон Ханкок, за да поведе ожесточена съпротива срещу Великобритания.

Между 1773 и 1775 г. той става куриер на Патриотите, като доставя писма до и от Бостънските комитети за безопасност – орган, който е поел управлението на местните правителствени дела. Отдадеността на Пол Ревиър към тази работа го кара да пътува чак до Филаделфия и Ню Йорк, като доставя новини за критични събития и случки на патриотите по тези места.

Създава мрежа за събиране на разузнавателна информация, известна като „Механиците“.

Механиката, известна също като „Момчетата на свободата“ (Liberty Boys), е вид шпионски кръг, който улеснява ранните дейности на американските патриоти срещу Великобритания

С течение на времето революционната дейност на Пол Ревиър започва да привлича вниманието на британските войски и разузнавачи. Един лондонски вестник го нарича „експресния ездач“.

Ревир ще продължи да си сътрудничи с други патриоти и ще създаде интелигентна мрежа в колониите. Те наричат себе си „механиците“. Освен куриерските си услуги, Ревере и други интелигентни офицери от Патриотите също така проследяват позициите и движенията на британските сили в Бостън, Масачузетс и околностите му.

Прочутото среднощно пътуване на Пол Ревиър на 18 април 1775 г.

Мястото на Пол Ревиър в историческите хроники се издига стремглаво през вековете след среднощното му пътуване, за да предупреди патриотите в Лексингтън. Много американци смятат тази негова постъпка за абсолютно смела и самоотвержена. На 18 април 1775 г. сребролюбецът, превърнал се в разузнавач, се възползва от шансовете и галопира чак до Лексингтън, за да предупреди Самюъл Адамс и Джон Хенкок за придвижването на британските войски в района.

Пол Ревиър получава тази информация от своя съратник патриот д-р Джоузеф Уорън, който е получил информацията на 16 април. Според събраната разузнавателна информация британските войски са се придвижвали към град Лексингтън, за да арестуват Джон Ханкок и Самюъл Адамс. Имало е и опасения, че британските войски ще се насочат към град Конкорд и ще изземат и унищожат запасите от боеприпаси на патриотите.

Ето защо д-р Уорън изпраща Ревере, като инструктира ездача да се насочи направо към Лексингтън. В 22:00 ч. на 18 април Ревере и няколко ездачи, сред които и Уилям Доус, обущар, се отправят в галоп към тези градове, за да предупредят миньоните. Ревир и ездачите използват различни маршрути, за да избегнат залавянето им от британски войски, шпиони и колонисти, които са лоялни към британската корона.

Ревире пресича река Чарлз и след това се придвижва на кон до Чарлстаун Комън. Именно в този град той едва не попада в плен. В крайна сметка Ревиър стига благополучно до Лексингтън, където се среща с колегата си Доус. Героичните им усилия позволяват на Джон Хенкок и Самюъл Адамс да избягат в Уудбърн, преди британските войски да ги задържат.

Присъства, когато в Лексингтън са произведени първите изстрели на Американската революция

Пол Ревиър и Уилям Доус пристигат в Конкорд. Там те се срещат с д-р Самюъл Прескот и потеглят още по-далеч, за да информират минутемените за движението на британските войски. Преди обаче да успеят да стигнат до града, Ревере е заловен от британска часова. Прескот и Доуз избягват залавянето и все пак успяват да стигнат навреме, за да предупредят местните лидери на милицията да се подготвят и да изградят отбрана срещу пристигането на британските войски.

Ревир имал огромен късмет, че не е бил застрелян от британските войници, когато е бил задържан. След нощ на разпити той е освободен. След това се връща в Лексингтън, където пристига точно навреме, за да стане свидетел на първите изстрели от Американската революция.

Служи като подполковник по време на Американската революция

По време на Американската революционна война той допринася за хода на революционерите, като произвежда пушек и оръдия за бойците. По-късно служи като подполковник в артилерийската дивизия на Масачузетс. А след войната става един от първите хора, които произвеждат хартиени пари за Съединените щати.

Често срещани погрешни схващания за Пол Ревиър и прочутата му среднощна разходка

Ето някои много разпространени погрешни схващания за историята на Пол Ревиър и участието му в Американската революция. Много от тези погрешни схващания са породени от добре известното исторически неточно стихотворение на Хенри Уодсуърт Лонгфелоу.

• Пол Ревиър не е единственият ездач, изпратен да предупреди патриотите в Лексингтън за движението на британските войски. На 18 април 1775 г. заедно с Ревир в опасното пътуване се впускат още двама ездачи – Уилям Доус и Самюъл Прескот. С напредването на часовете близо 40 души се присъединяват към разпространяването на съобщението в Лексингтън и извън него.
• В стихотворението на Хенри Уодсуърт Лонгфелоу от 1861 г. Пол Ревир, Пол Ревиър стига до град Конкорд. Това обаче е невярно. Ревир е заловен, преди да стигне до Конкорд.
• По време на смъртта си той си спечелва име на много успешен бизнесмен. Но никъде не е бил почитан като национален герой.
• Като любител зъболекар той изработва редица телени протези за своите приятели и сътрудници. Той обаче не изработва протези за Джордж Вашингтон.
• Пол Ревиър никога не изрича станалата легендарна фраза: „Британците идват“. Първо, той не е могъл да изкрещи тези думи, тъй като пътуването до Лексингтън и Конкорд е трябвало да бъде скрито. Второ, колонистите, включително Пол Ревир, са се смятали за британски граждани. Затова не би имало никакъв смисъл Ревиър да използва тази фраза. Думата, която той най-вероятно е използвал, за да опише британските войски, е била „редовни войници“.