Животът и основните постижения на Роналд Рейгън

Роналд Рейгън е роден в Илинойс актьор и холивудска звезда, който става 33-ият губернатор на Калифорния, а по-късно и 40-ият президент на САЩ. Историята си спомня за него с добро, че е президентът, който съживява закъсалата икономика на САЩ през 80-те години на ХХ век.

Рейгън беше и добър комуникатор – често наричан Великият комуникатор. Това е добро предзнаменование за него, тъй като той успяваше точно да предаде визията си на американския народ. В замяна американските избиратели го възнаградиха с два президентски мандата. Строгият му подход в отношенията с чужди държави помогна на САЩ да се превърнат в свръхсила номер едно и безспорна суперсила в края на XX век. Един от тези външнополитически успехи е за сметка на Съветския съюз – най-върлият враг на Америка през онази епоха. Присъединете се към нас, за да разгледаме подробно живота и основните постижения на Роналд Рейгън.

Ранен живот, детство и колеж

На 6 февруари 1911 г. в Тампико, Илинойс, е роден 40-ият президент на Съединените американски щати Роналд Уилсън Рейгън. Родителите му са Нел Клайд и Джак Рейгън. Роналд Рейгън има един по-голям брат – Нийл Рейгън. Баща му работи като търговски агент, а понякога и като разказвач на истории. Корените на Джак Рейгън могат да се проследят до ирландски католически имигранти, които идват от графство Типъри в Ирландия. Майката на Роналд Рейгън, от друга страна, има както английски, така и шотландски произход.

Когато израства, Рейгън избира протестантската вяра на майка си вместо католицизма – вярата на баща си. Влиянието, което майка му оказва върху него, е огромно. Едно много забележително нещо, което майка му му е внушила, е духът на оптимизъм и винаги да уважава и вижда доброто в другите хора, независимо от различията по отношение на раса или религия. По подобен начин баща му е бил твърд противник на всички форми на групово насилие на расова основа. Бихме могли да кажем, че Рейгънови не се отнасяха благосклонно към антисемитските и античернокожите настроения, които изглежда доминираха в американското общество по онова време.

В гимназията в Диксън той усъвършенства уменията си в спорта, театралната игра и разказването на истории. Бил е изключително общителна личност. През 1927 г. Рейгън е нает като спасител в парка Лоуел. Смята се, че по време на 6-годишния си стаж като спасител е участвал пряко в около 77 спасителни акции.

След завършване на гимназията Рейгън се записва в колежа „Еврика“, който по-късно завършва през 1932 г. със специалности икономика и социология. Той играе активна роля в братството Tau Kappa Epsilon. Бил е и активен член на отбора на мажоретките в колежа. Като председател на студентския съвет Рейгън успешно организира няколко студентски протеста, на които се оплакват предимно проблеми, вариращи от порочни административни практики до бюджетни съкращения.

Съпрузи и деца на Роналд Рейгън

Първата съпруга на Рейгън е Джейн Уаймън. Двамата се запознават през 1938 г. по време на продукцията Брат Плъх. Две години след запознанството си те се женят в средата на зимата на 1940 г. в Глендейл, Калифорния. От брака се раждат две деца – Морийн (родена през 1941 г.) и Кристин (родена през 1947 г., но живяла само един ден). През 1945 г. двойката осиновява и едно дете – Майкъл. Бракът им не успява да издържи на стреса, който идва с политическите търсения и амбиции на Рейгън. Затова през 1948 г. Джейн Уаймън и Рейгън се развеждат.

Година след като се развежда с първата си съпруга, Рейгън се запознава с Нанси Дейвис през 1949 г. Двамата си допадат и се сгодяват през 1952 г. в долината Сан Фернандо. Децата им Пати и Роналд „Рон“ младши се раждат съответно през 1952 г. и 1958 г.

Холивудски успехи и издигане към славата

Първата работа на Рейгън след колежа е в радио- и телевизионната индустрия. Той работи в няколко радиостанции в Айова. Повечето от тези участия са свързани с водене и коментиране на спортни събития. Например бейзболните мачове на Чикаго Къбс често са били обявявани от него.

През 1937 г. се премества в Калифорния, за да се занимава с актьорско майсторство. За негов късмет студиото „Уорнър Брадърс“ подписва договор с него. Първата му сравнително голяма роля е във филма от 1937 г. „Любовта е в ефир„. Следващите две години се оказват много успешни за Роналд Рейгън; от 1937 до 1939 г. той участва в близо 20 филма. Заедно със звезди като Бет Дейвис и Хъмфри Богарт, Рейгън получава много добри отзиви във филма от 1939 г. „Тъмна победа“.

В Холивуд той скоро си спечелва прякора „Джипър“ в резултат на звездното си изпълнение във филма „Кнут Рокн, американецът„.Въпреки това, напускането му на студио „Уорнър Брадърс“ води до спад в кариерата му за кратък период от време. През 40-те години на ХХ в. той постепенно преминава от звездни роли към участия в Б-филми.

Филмът от 1942 г. „Kings Row„, в която участва, му носи огромна заплата след продукцията. Други филми, в които участва преди и след Втората световна война, включват: Гласът на костенурката“, „Адски котки от военноморския флот“, „Кралицата на добитъка от Монтана“ и „Забързано сърце“.

Време в армията

Точно когато актьорската му кариера е на път да се развие подобаващо, той е призован в армията в Сан Франциско. Рейгън е в наборния резерв на армията като лейтенант в Офицерския резервен корпус. Слабото му зрение означава, че е назначен само в небойни области на армията. По време на Втората световна война е разпределен като офицер за свръзка на пристанището и транспорта в пристанището на Сан Франциско, Калифорния. По време на войната служи и в отдела за връзки с обществеността на военновъздушните сили и в Първи филмов отдел. До края на войната Рейгън и екипът му успешно създават около 400 учебни филма, които помагат за обучението на персонала на ВВС по редица въпроси – от симулации на полети до маневриране на самолети.

Постиженията на Роналд Рейгън в Гилдията на филмовите актьори (SAG)

Рейгън се присъединява към гилдията през 1941 г. като член на борда на директорите. През 1946 г. става вицепрезидент. Година след това, през 1947 г., е избран за президент на гилдията. Гилдията отново го спохожда съдбата и го преизбира за седемгодишен мандат. Общо взето, Рейгън прекарва около двадесет години в гилдията. Той участва в няколко колективни трудови договора между работниците и ръководството.

През 50-те години на миналия век Рейгън е нает като водещ на популярната телевизионна поредица Театър на General Electric. Поредицата включваше периодични пътувания до заводите на „Дженерал Електрик“ в цялата страна, където той изнасяше речи и беседи в подкрепа на бизнеса. Това беше много финансово изгодно преживяване за Рейгън. Сериалът също така му помага да стане много популярна развлекателна фигура в Америка, особено сред дясноориентираните политици и републиканци.

Ранна политическа кариера и влизане в Републиканската партия

През голяма част от ранния си живот Роналд Рейгън е демократ. Това обаче се променя през 60-те години. През 1962 г. Рейгън сменя партията и се присъединява към републиканците. През 1962 г. той вече е участвал в няколко републикански кампании в Холивуд. Той използва своята привлекателност на поп и холивудска звезда, за да подкрепи президентските кандидатури на републиканците Дуайт Д. Айзенхауер и Ричард Никсън.

Като републиканец той се противопоставя на няколко политики, които смята за твърде социалистически. Примери за това са законодателството за всеобщо здравеопазване, програмата за хранителни марки, минималната работна заплата и Корпуса на мира.

През 1964 г. речта на Роналд Рейгън „Време за избор“ в подкрепа на Бари Голдуотър – консервативен кандидат за президент, остава завинаги в историята. Речта извежда Рейгън в центъра на вниманието на американската политика. Въпреки тези възторжени речи Бари Голдуотър не успява да спечели.

Постижения като губернатор на Калифорния (1966-1975 г.)

След прочутата му реч „Време за избор“ обществеността в Калифорния започва да го харесва. Те бяха изненадани от неговата енергия и желание да внесе промяна в щата. Всичко това кулминира в гръмката победа на Рейгън по време на изборите за губернатор на Калифорния през 1966 г. – той побеждава досегашния губернатор Пат Браун. На 2 януари 1967 г. бившият актьор Роналд Рейгън става 33-ият губернатор на Калифорния.

Мандатът му като губернатор е белязан от повишаване на данъците с цел балансиране на бюджета на щата. Рейгън също така намалява държавните разходи през първите няколко години като губернатор. Популярността и рейтингът му се повишават благодарение на разумната му фискална политика.

Той получава и много критики за начина, по който се справя с протестите и демонстрациите на студентите в щата. На 15 май 1969 г. група потърпевши студенти се събират, за да протестират във връзка с арабско-израелския конфликт. Протестът в Народния парк, както е наречен, се провежда в Калифорнийския университет в Бъркли. Рейгън реагира с цялата си мощ и го потушава. Последвалата конфронтация с полицаи доведе до смъртта на един студент – Джеймс Ректор. Друг студент, Алън Бланчард, ослепява. Няколко полицейски служители и студенти получили множество наранявания. Денят, в който се случва инцидентът, обикновено се нарича „кървав четвъртък“. Рейгън въвежда двуседмично блокиране на града, за да възстанови реда и спокойствието.

В зависимост от това в коя част на политическото разделение се намирате, някои от политиките на Рейгън като губернатор на Калифорния могат да се разглеждат твърде строго или благоприятно. Например либералите може да смятат, че Законът „Малфорд“, който той подписва през 1967 г., е твърде лош. Законът позволява на хората да носят открито заредени огнестрелни оръжия в щата. Обратно, неговият Закон за терапевтичните аборти, подкрепящ избора през 1967 г., определено ще бъде сметнат за добър акт от либералите.

По време на изборите в щата през 1970 г. действащият губернатор Роналд Рейгън се кандидатира с предизборното обещание да върне „безделниците, които получават социални помощи, на работа“. Това се оказа много полезно в неговата кампания. Освен това постиженията му през първия му мандат не бяха толкова лоши. Но заради протеста на студентите и няколко постъпки Рейгън беше харесван от калифорнийците. В резултат на това той е преизбран през 1971 г. за още един четиригодишен мандат. Той помита своя опонент Джеси М. Унрух (известен още като „Големия татко“).

Основни постижения по време на втория мандат на Рейгън като губернатор на Калифорния

По време на втория си мандат като губернатор на Калифорния Рейгън попада в малко горещи води, когато подкрепя смъртното наказание в щата. За негово разочарование Върховният съд на САЩ не му позволява да се възползва от правото си, тъй като това противоречи на решението в People V. Андерсън. То забранява смъртните присъди в Калифорния.

Стилът му на управление на държавата „leissez faire“ води до намаляване на разходите за държавни социални програми. По този начин той изпълнява обещанието си да върне на работа „безделниците, които получават социални помощи“. Освен това икономиката беше по-малко регулирана. Всичко това беше направено, за да се създаде благоприятна бизнес среда, която на свой ред щеше да намали безработицата.

До края на мандата си (на 6 януари 1975 г.) Рейгън продължава да получава положителни оценки по отношение на начина, по който управлява икономиката на Калифорния. Имаше предложения да се кандидатира за трети път, но той категорично отказа да го направи. Той насочи вниманието си към Белия дом.

Кандидатури за президент през 1968 и 1976 г.

Докато е губернатор, Рейгън преживява поражение при два опита да получи номинация от Републиканската партия за президентските избори. При първия опит Рейгън завършва на трето място в номинацията на Републиканската партия за президентските избори през 1968 г. Той завършва след президента Ричард Никсън и Рокфелер. Вторият опит за президентския пост е през 1976 г. Той губи от действащия президент на Съединените американски щати Форд. През тази година републиканците губят и Белия дом.

Далеч от всякакви изборни длъжности, той все повече се свързва или асоциира с консервативни групи. Най-забележителните от тези групи са Американският консервативен съюз.

Постижения на Рейгън по време на първия му мандат като президент на САЩ

Роналд Рейгън е избран на президентските избори в САЩ през 1980 г. В предизборната си кампания той обещава намаляване на данъците; намаляване на правителствената намеса; увеличаване на правата на щатите и увеличаване на разходите за отбрана. Кандидатът му за вицепрезидент беше Джордж Буш-младши. Републиканците влязоха в Белия дом, като победиха действащия президент Джими Картър. Рейгън печели 44 щата и 489 от гласовете на избирателите. Неговият опонент, президентът Джими Картър, успя да се справи само с шест щата и 49 електорални гласа. Роналд Рейгън полага своята клетва на 20 януари 1981 г.

• Рейгън напълно преобръща американската икономика

Като президент на Съединените щати Рейгън има херкулесова задача да съживи боледуващата икономика. Рецесията от началото на 80-те години на миналия век доведе до високи нива на инфлация и безработица в Америка. Към края на мандата на неговия предшественик инфлацията достига 12,5 %. Нивото на безработица се колебаеше около 7,5 %. Той отново заложи на икономическата тактика, която използваше по времето, когато беше губернатор на Калифорния.

• През 1981 г. оцелява след опит за убийство

На 30 март 1981 г. срещу Рейгън е извършено покушение. Той е в компанията на прессекретаря си Джеймс Брейди; вашингтонския полицай Томас Делаханти и агента от Сикрет сървис Тим Маккарти. Убиецът, Джон Хинкли младши, се прицелва в президента във вашингтонския хотел „Хилтън“. Президентът бързо е изпратен в университетската болница „Джордж Вашингтон“. Персоналът на Спешна помощ извършва проучвателна операция. За щастие президентът Рейгън се справя и на 11 април е изписан. Това означава, че той е първият президент на САЩ, оцелял след опит за убийство. Общественият рейтинг на Рейгън се повишава благодарение на опита за убийство.

• Роналд Рейгън решително разрешава стачката на професионалните ръководители на полети през 1981 г.

През август 1981 г. Организацията на професионалните ръководители на полети (PATCO) решава да сложи инструментите си в знак на протест срещу лошите условия на обслужване и дългите работни часове. Предвид факта, че федералните закони забраняват на държавните служители да стачкуват, Рейгън взема смело решение. Той им поставя 48-часов ултиматум. Мнозинството от стачкуващите работници не се подчиниха на президента и отказаха да се явят на работа.

След като срокът на ултиматума изтича, на 5 август 1981 г. Рейгън уволнява 11 345 федерални ръководители на полети. На работниците беше забранено доживотно да търсят каквато и да е федерална работа. След това президентът изпраща надзорници и военнослужещи, за да запълнят временно празнината, създадена от стачкуващите работници. Този драстичен ход на Рейгън разтърси профсъюзите в Америка, особено федералните работници.

• Увеличаване на натиска върху Съветския съюз

Преди встъпването в длъжност на Рейгън външната политика на САЩ спрямо Съветския съюз често е наричана „разведряване“. Това означаваше, че и САЩ, и СССР се стремят да не ескалират напрежението. Администрацията на Рейгън обаче възприе съвсем различен подход към Съветския съюз. Рейгън смяташе, че вместо да бъдат пасивни, Съединените щати трябва да предприемат агресивен военен и икономически подход. Той си поставя за основна цел да елиминира огнищата на комунистически движения в Латинска Америка, Азия и Африка. Като оказва подкрепа на антикомунистите в тези части на света, Рейгън постепенно започва да изолира Съветския съюз.

Съветите срещат ожесточена съпротива от страна на партизанските бойци в Афганистан. Рейгън предоставя цялата подкрепа, от която тези бойци (муджахидини) се нуждаят, за да се справят с инвазията на Съветския съюз.

• Стартира Инициативата за стратегическа отбрана (SDI)

Като част от агресивната си позиция срещу Съветския съюз, Рейгън въвежда Инициативата за стратегическа отбрана, за да даде на САЩ предимство пред Съветския съюз. Той никога не е бил съгласен с парадигмата на „взаимно гарантираното унищожение“. Започва ИРД през 1983 г. с основна цел прихващане и унищожаване на ядрени ракети, които са насочени към САЩ. ИРД символизира рязко преминаване от способности за нападение към по-отбранителна доблест. Той направи повечето от съществуващите ядрени оръжия, притежавани от Съветския съюз, безполезни срещу САЩ.

Малко след въвеждането на SDI, Съветският съюз неохотно седна на масата за преговори. От 1985 г. до 1988 г. съветският лидер Михаил Горбачов и Рейгън провеждат общо четири срещи на върха. SDI успешно укрепи Горбачов, за да започне да преговаря. Двете световни суперсили – САЩ и Съветският съюз – в крайна сметка подписват Договора за междинните ядрени сили (INF) през декември 1987 г. Договорът изискваше всички ядрени и конвенционални ракети с малък и среден обсег на действие да бъдат унищожени. В резултат на договора бяха унищожени общо 2692 ракети.

• Заемането на твърда позиция срещу Съветския съюз доведе до разпадането на СССР.

Съветският съюз, може би в опит да отвори икономиката си, реши, че е дошло времето да навлезе в нова ера. Досегашната им държавна система беше твърде претоварена. Съюзът се разпадаше сам по себе си. за да се влошат още повече нещата, международните цени на петрола бяха толкова ниски, че това означава, че Съветите не получаваха толкова пари от продажбата на петрол. Преди да напусне поста си, Рейгън се увери, че Съветският съюз трудно ще излезе от затрудненото си положение. Една година след неговото напускане, на 26 декември 1939 г. СССР се разпада. Освен това много източноевропейски държави искаха да се оттеглят от СССР. някои историци смятат, че СССР вече е бил на крака. Всичко, което Рейгън е трябвало да направи, е да го побутне малко, за да се срути СССР – точно както се срути Берлинската стена 10 месеца след като Рейгън напусна поста си.

• Той е отговорен за дерегулирането на американската икономика

Той се зае с дерегулирането на икономиката. Това, което по-късно ще бъде наречено „Рейгъномика“, Рейгън бързо въвежда намаляване на данъците (федералния подоходен данък) с помощта на Закона за възстановяване на данъците от 1981 г. Неговата икономическа политика на „спускане“ (trickle-down) имаше за цел да стимулира по-нататъшния растеж чрез създаване на работни места. Имаше дори слухове, че той иска да върне САЩ към златните стандарти. Освен това президентът Рейгън намали публичните разходи. Въпреки това през първия си мандат той увеличи военните разходи с около 40 %. Той вярваше, че трябва да се върнат икономическите права на щатите. По този начин той насърчи много публично-частни партньорства в почти всички аспекти на американската икономика. По време на неговия мандат се появява Законът за данъчна справедливост и фискална отговорност от 1982 г. (TERRA).

Когато Рейгън встъпва в длъжност, безработицата достига своя връх от около 10,8 % – по-висока от всеки друг момент след Голямата депресия. Но с напредването на президентството му процентът на безработица започва да намалява. До края на втория си мандат Рейгън успешно създава 16 милиона нови работни места. Ниските пределни данъчни ставки спомогнаха за увеличаване на инвестициите, които от своя страна стимулираха създаването на нови работни места. Инфлацията в САЩ се понижи от 7,5 % на 5,4 %. Ръстът на БВП (брутния вътрешен продукт) беше около 3,4%. През 1983 г. например САЩ отбелязаха звезден ръст от около 8,6 %.

Постиженията на Роналд Рейгън по време на втория му президентски мандат (1984-1988 г.)

Благодарение на впечатляващи цифри като горните, Рейгън успява да си осигури преизбиране на президентските избори през 1984 г. Той печели 524 от 538 гласа – най-високата победа в историята на САЩ. Що се отнася до гласовете на избирателите, Рейгън печели 58,8%, докато неговият опонент Уолтър Мондейл получава 40,6%. Получените от Рейгън 97,6% електорални гласове означават, че той държи рекорда като президента, получил най-много електорални гласове в историята на Америка.

На 73 години и 349 дни Рейгън е най-възрастният човек, полагал президентска клетва. Церемонията по встъпването му в длъжност е извършена на 20 януари 1985 г.

Вторият му президентски мандат е подобен на първия му мандат. Той обаче засилва войната срещу употребата на наркотици и търговията с тях. Рейгън заделя около 1,7 милиарда щатски долара за борба с разпространената в училищата и на работните места заплаха от наркотици. Към него се присъедини и съпругата му Нанси Рейгън. Кампанията на последната с лозунги като „Просто кажи не“ се оказа много ефективна. Бяха осигурени средства за няколко рехабилитационни центъра. Първата дама, Нанси Рейгън, направи обиколка на около 65 града в 33 щата. Въпреки това войната на Рейгън срещу наркотиците срещна някои критики от страна на гражданските общества поради склонността ѝ да използва неподходяща сила. Като възпираща мярка за някои от престъпленията, свързани с наркотици, бяха предвидени задължителни минимални присъди. Критиците твърдяха, че правоприлагащите органи по необективен начин са се насочили прекомерно към малцинствата, особено към афроамериканците.

През втория мандат на Рейгън той подписва Закона за реформа и контрол на имиграцията през 1986 г. Законът обявява за федерално престъпление съзнателното наемане на работа на нелегални имигранти. С този закон Рейгън успява да амнистира над 3 милиона нелегални имигранти, които са пребивавали в САЩ непрекъснато преди 1 януари 1982 г.

Пенсиониране и живот след политиката

След края на президентството си Рейгън се оттегля в резиденцията Бел Еър, която двамата с Нанси купуват. От време на време двойката прекарва време в ранчото Рейгън в Санта Барбара.

През юни 1989 г. британският монарх, кралица Елизабет II, го удостоява с почетно рицарско звание – Рицарския голям кръст на Ордена на Бат (GCB).

Доста тъжно е, че при пенсионирането си той е сполетян от болестта на Алцхаймер. Диагностициран е с това заболяване през 1994 г. Малко след поставянето на диагнозата Рейгън започва да ограничава публичните си изяви. Имаше дори слухове, че болестта е започнала много преди той да напусне поста си през 1988 г.

Заболяването се отразява изключително тежко на Рейгън. Това обаче не му попречи да направи няколко публични изяви на републикански митинги и церемонии по връчване на награди. Най-забележителната от тези церемонии по награждаване е, когато през 1993 г. Джордж Буш му връчва президентския Медал на свободата.

Последните му големи публични изяви са на 27 април 1994 г. на погребението на бившия президент Ричард Никсън.

Смъртта на Роналд Рейгън

На 5 юни 2004 г. Роналд Уилсън Рейгън – 40-ият президент на САЩ – умира в дома си в Бел Еър, Лос Анджелис. Той е на 93 години. Причината за смъртта е пневмония. Лекарите твърдят, че болестта на Алцхаймер, от която е страдал, е затруднила правилното му възстановяване. Шест дни след кончината му президентът Джордж Буш обяви 11 юни за ден на национален траур. Около 100 000 души дойдоха да видят ковчега му в президентската библиотека „Роналд Рейгън“.

Известни цитати