Най-големите постижения на цивилизацията на инките

Смятана за най-голямата империя в предколумбова Америка, цивилизацията на инките е най-известна с това, че е изпреварила времето си в много човешки начинания, особено когато става въпрос за архитектура с каменни стени. И до днес археолозите и историците се чешат по главите как архитектите и строителите на инките са успели да изградят структури с камъни, които са толкова близо един до друг, че между каменните фуги не може да се постави дори лист хартия. И тази инженерна изобретателност е само едно от многобройните постижения на империята на инките. Друг зашеметяващ факт за империята на инките е, че те са постигнали всичко това, без дори да използват колело или подходящ товарен добитък.

Тук ще разгледаме 10-те основни постижения на цивилизацията на инките.

Владетелите на инките разширяват империята до площ от над 2,1 млн. кв. км

Смята се, че цивилизацията на инките е достигнала своя връх около 16^ти век. По отношение на размерите си империята на инките несъмнено е най-голямата, която континентът Америка е виждал преди пристигането на европейците в региона през 1532 г.

Империята на инките води началото си от андската цивилизация, която процъфтява около 4^ти и 5^ти век пр.н.е. Андите обикновено се смятат за една от малкото цивилизации в историята, възникнали самостоятелно.

Инките започват да се формират около 12^ти век в района на днешно Перу. Истинската и сериозна експанзия започва в началото на 15^ти век. Всичко това започва по време на управлението на инкския владетел Пачакути, който се впуска в завоевателен поход в региона. Наследниците на Пачакути се справили отлично със задачата да запазят завладените територии за известно време. В своя пик владетелите на инките контролирали големи части от днешните Боливия, Перу, Чили и някои части на Колумбия и Аржентина. Историците смятат, че територията на империята на инките е достигнала внушителните 2,1 милиона квадратни километра. А повече от 12 милиона души наричали империята свой дом.

Империята на инките има процъфтяваща икономика, въпреки че не използва пари

За една цивилизация, която е постигнала доста неща, е много изненадващо, че не е имала място за използване на пари. Въпросът, който изисква отговор, е как тогава владетелите на инките са поддържали икономическия и социалния разцвет на своята империя? Е, цивилизацията на инките практикувала система (ayllu), при която всеки работи за общото благо на обществото. Всеки възрастен мъж с увреждания е бил назначен на определена работа, която е била известна като Mita. Тези, които се занимавали с производство на стоки, като да речем фермерите, системата изисквала от тях да дават около две трети от продукцията си на империята. Тази продукция се съхранявала в складове (Тамбос), разпръснати из цялата империя.

Системата беше умерено ефективна при назначаването на хора с подходящи умения на подходящата работа. Така например възрастен мъж с умения за прибиране на реколтата ще бъде назначен в селскостопанския сектор.

Продуктите, натрупани от владетелите на инките, след това се разпределяли обратно между населението. Владетелите на инките са отговаряли и за безопасността на жителите, както и за организирането на религиозни дейности. Те са отговаряли за изграждането на необходимата социална и физическа инфраструктура, за да поддържат процъфтяването на икономиката, въпреки че не са използвали пари.

Увеличавали добивите от стопанствата си с помощта на терасовидно земеделие и добре изградена дренажна систем

Империята на инките влага много усилия в разработването на земеделски техники, които им носят добри резултати. Една от тези техники е терасовидното земеделие, при което земеделските земи са оформени като стъпала. Тази техника помогнала на инките да се справят правилно с ерозията, причинена от прекомерните количества дъжд, които падали в региона. Те също така изграждат стени в и около земеделските земи. Тези стени на практика са действали като радиатори за културите, като по този начин са задържали топлината през деня и са я изхвърляли през нощта, за да предотвратят смъртта на културите от измръзване.

Фермерските тераси, построени от инките, се оказали много полезни не само за ограничаване на ерозията, но и за смекчаване на опустошителните последици от свлачищата.

Инките самостоятелно измислят висящия въжен мост

Що се отнася до ученето от други цивилизации, империята на инките, както и много от цивилизациите в региона, не е била толкова благословена, колкото цивилизациите в Месопотамия или Средиземноморието. Това е видно от вида на изобретенията, които са направили. Историците изказват огромна похвала на инките за това, че самостоятелно са измислили изобретения като висящия мост с въжета. За изработването на въжетата на моста те са изтъкали нишки от естествени влакна като вълна от алпака и лама. А за да поддържат въжените мостове безопасни за движение на пешеходци, инженерите на инките ги възстановявали всяка година.

Твърди се, че дължината на някои от тези мостове е достигала 100 фута. Най-дългият въжен мост е достигал близо 145 фута. С тази дължина инките вероятно са имали най-дългия мост в света по онова време.

Обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г., Мачу Пичу привлича вниманието на света през второто десетилетие на 20^ти век, когато е открита отново.

Мачу Пикчу е построен около 1460 г. като резиденция на прочутия владетел на инките Пачакути и се издига на върха на планински хребет с височина почти 2500 м над морското равнище. Построен е между планините Уайна Пикчу и Мачу Пикчу.

Археолозите и историците често обсипват с огромни похвали архитектурните работи, вложени в изграждането на Мачу Пикчу. На мястото се намират много паметници, които ни дават представа за начина на живот на инките. Някои примери за такива паметници са Камъкът Интихуатана, Храмът на слънцето и Стаята на трите прозореца.

Пътната система в империята на инките се простирала на почти 45 000 км

Най-известна с най-голямата пътна система в предколумбова Америка, империята на инките изгражда няколко хиляди километра пътища, които спомагат за свързването на територия от над 2,6 милиона квадратни километра.

Напълно наясно с ползите, които произтичат от наличието на взаимосвързана империя, всеки владетел на инките работи за разширяване на пътната система (известна като Capac Ñan). Това, което е най-впечатляващо, е, че империята на инките е натрупала общо около 50 000 км обща дължина на своята много сложна пътна система. Те е трябвало да изградят всеки километър път в терен, който се смята за един от най-малко благоприятните за строителство на пътища. Инженерното изпълнение на строежа е било толкова голямо, че някои от тези пътища са проходими и до днес.

Подобно на Мачу Пикчу, пътната мрежа на инките получава статут на обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Тази чест идва през 2014 г.

Водели счетоводни записи и търговски транзакции с помощта на кипус

За много древни цивилизации наличието на писмена езикова система в толкова много натрупани много ползи. Инките са били доста особени, тъй като не са имали писмен език. Без писмен език как тогава инките са следили делата си, особено когато става въпрос за търговия и размяна? Оказва се, че инките са имали своя собствена счетоводна система, наречена quipus. Системата включвала използването на памучни или ламаринени нишки, които след това се завързвали, за да се получат възли. Тези възли носели цифрова тежест и се използвали за отчитане на количествени данни като земеделска продукция, добитък, използвани суровини и дължими суми.

Инженерното чудо на инките в акведуктите

Терасовидното земеделие не е техниката, използвана от инките за увеличаване на добивите. Използвайки добре инженерните си умения, инките успяват да насочат водата от реките в региона, за да напояват земеделските си земи. За тази цел те изграждали водни канали от пресечения терен, за да доставят водата до тези земеделски земи. Всичко това е било възможно благодарение на най-съвременните хидравлични системи на инките.

Колела? Кому са нужни?

Най-голямата изненада при изучаването на цивилизацията на инките е, че бързо се установява, че те са направили всички тези архитектурни чудеса без използване на колело. Още по-изненадващо е, че някои от сградите, построени от инженерите и каменоделците на инките, са издържали проверката на времето, оцелявайки при земетресения, наводнения и други природни бедствия повече от половин хилядолетие.

Каменоделците от империята на инките използват варовик и гранит като основен строителен материал. С любезното съдействие на сложните пътища, тези планински хора пренасяли тези материали на гърба на алпака до строителните обекти.

Империята на инките разработила ефективна комуникационна система

Чрез разполагане на пратеник на всяка миля по протежение на огромната мрежа от пътища, цивилизацията на инките можела да предава информация с огромната скорост от 150 мили (около 241 км) на ден. Тази невероятна система позволявала не само съобщенията, но и пратките да се придвижват много бързо из цялата империя.

Други забележителни постижения на инките

Инките са се занимавали с черепна хирургия. Те пробивали дупки в черепа, за да предотвратят възпаление на мозъка след тежка травма на главата. В някои случаи за облекчаване на болката в сместа се добавяли тютюн, листа от кока и алкохол. Твърди се, че в около 90 % от случаите тази груба и архаична медицинска процедура на инките е постигала желания резултат.

Счита се, че инките са първият известен народ в историята, който използва техниката на сублимация за запазване на хранителни продукти за по-дълъг период от време. Днес техниката на НАСА за замразяване и сушене, използвана за храните, които астронавтите ядат в космоса, със сигурност дължи благодарност на инките.

Целта на правителството на инките е била винаги да се грижи за прехраната на населението. Това е бил начинът им да предотвратят бунтове на населението срещу императорите на инките. Просто е забележително как такава колективизирана и планирана пазарна икономика е вършила чудеса за инките. Като начало, това означавало, че много малко хора страдали от глад или жилищни проблеми.

Знаете ли, че?

• Думата Inka на езика кечуа означава „господар“ или „владетел“. Кечуа е най-доминиращият език сред инките. Испанските конкистадори погрешно използват думата, за да обозначат цялата империя.
• Столицата на инките е Куско, който е известен и като Градът на пумата. Градът е основан от владетеля на инките Манко Капак около 1200 г. сл. Мачу Пикчу се намира в град Куско, който според инките е бил центърът на света.
• Империята на инките и много от нейните градове, включително столицата Куско, приключват след пристигането на испанските изследователи.
• Картофите, царевицата и киноата са били основни хранителни продукти при инките.
• Инките не са имали писмен език.
• Типично за много древни цивилизации, инките били много суеверни хора, които вярвали, че природните болести и бедствия са причинени от зли духове и магьосничество. Затова шаманите и лекарите, занимаващи се със защитни заклинания, били много уважавани членове на обществото, тъй като на тях се гледало като на хора, които могат да отблъснат злите сили.
• За инките лечението на психични заболявания можело да се намери чрез пробиване на дупка в черепа на пациента. Смятало се също, че дупката позволява на всеки демоничен дух, който се намира в индивида, да излезе навън.
• Човешките жертвоприношения не са били рядкост в империята на инките. Твърди се, че няколко хиляди души, предимно наложници и слуги, са убити, за да придружат инка Хуайна Капак в пътуването му към подземния свят. Също така инките вярвали, че човешките жертвоприношения, предимно деца, предотвратяват зли сили и природни бедствия като земетресения и глад.