Последвайте ни във Facebook

9 основни постижения на Хариет Тъбман

0
68
9 основни постижения на Хариет Тъбман

Родена в окръг Дорчестър, Мериленд, Хариет Тъбман е известна американска аболиционистка, активистка за граждански права и суфражистка.

Табман е родена в робство, но по-късно избягва и стига до свободата. След това тя организира мрежа от аболиционисти (т.е. подземната железница), която помага на избягалите роби да стигнат до по-безопасни места на север и в Канада.

По време на Американската гражданска война (1861-1865 г.) Тъбман се записва като готвачка, а по-късно става медицинска сестра. На нея се пада честта да бъде първата жена в историята на Съединените щати, която ръководи въоръжена експедиция. Аболиционистката, която е известна и като „Мойсей„, се прочува с това, че спасява около 700 души в робство по време на рейда в Combahee Ferry.

С какъв друг подвиг Хариет Тъбман е най-известна? И каква точно е била нейната роля в подземната железница?

27 години робство на Хариет Тъбман

Хариет Тъбман е родена в робство в семейството на поробените родители „Рит“ Грийн и Бенджамин Рос. Името ѝ при раждането е Араминта Рос; най-често обаче я наричат „Минти“. Поради факта, че цялото ѝ семейство е робско, тя не успява да види много от осемте си братя и сестри за толкова дълго време. Майка ѝ била готвачка в плантацията на робовладелеца, а баща ѝ работел във фермата за дървен материал.

Кошмарът ѝ като робиня започва още на петгодишна възраст, когато е наета като детегледачка. И дори на тази възраст робовладелците ѝ я малтретират физически и емоционално дори за най-малката грешка на Табман.

Тя ще се сблъска с подобни изпитания от страна на господарите си, докато работи като ловец на мушмули, а по-късно и на полето.

Дълго време разпространеното погрешно схващане е, че робите, които са работили като домашни помощници или на закрито, не са страдали толкова, колкото тези, които са работили на полето. С напредването на възрастта Табман, както и всеки друг роб, се оказва принудена да се труди в огромните плантации на своите господари. На няколко пъти тя отбелязва, че работата на полето е малко облекчение в сравнение с ада, пред който са изправени робите, работещи на закрито.

Основни постижения на Хариет Тъбман

По-долу е представено кратко представяне на 9 основни постижения на Хариет Тъбман. Хариет Тъбман, бивша робиня, се присъединява към каузата на Съюза, за да попречи на Юга да разпространи варварската практика на робството на Север. Разузнавателните данни, които тя събирала дълбоко във вътрешността на вражеските територии (т.е. в Конфедеративните щати), помогнали да се наклони везната в полза на Съюза.

Веднъж Тъбман се излага на опасност, за да спаси живота на свой колега роб

Съпричастността на Табман винаги е била очевидна още от ранното ѝ детство. При един инцидент, който по-късно описва, Тъбман използва тялото си, за да предпази беглец от железен предмет, хвърлен от надзирател. Смъртоносният предмет наранил главата ѝ и счупил черепа ѝ. Тази болка я съпътства до края на живота ѝ, тъй като страда от силно главоболие и хиперсомния (нарколепсия).

Като благочестива методистка, Тъбман вярва, че халюцинациите, от които страда, са предчувствия, изпратени ѝ от Бог. След края на Гражданската война тя се подлага на мозъчна операция, за да намали мъчителната болка, която изпитва.

Тежестта счупи черепа ми … Отнесоха ме в къщи цялата окървавена и припаднала. Нямах легло, изобщо нямаше къде да легна, сложиха ме на седалката на тъкачния стан и останах там през целия ден и на следващия.

Как Хариет Тъбман успява да избяга на свобода?

Когато Хариет Тъбман е в късна възраст, баща ѝ получава свободата си благодарение на завещанието на починалия си собственик. Завещанието предвижда Хариет, майка ѝ и братята и сестрите ѝ да бъдат освободени. За съжаление новият собственик на имението отказва да изпълни указанията на завещанието. Затова Хариет и семейството ѝ продължават да бъдат роби.

Когато до Хариет достигат слухове за предстояща продажба на роби, включително и на братята ѝ – Бен и Хенри, тя взема смело решение да избяга от робството. Тя и двамата ѝ братя осъществяват бягството си на 17 септември 1849 г. Може би от страх от тежките последици, които често сполетявали задържаните избягали роби, двамата ѝ братя се отдръпнали и се върнали в плантацията. Хариет, от друга страна, продължила да върви, като отделила толкова мили между себе си и плантацията.

Тя се преборила с всичко и изминала близо 100 мили на север до Пенсилвания, където се поглезила в топлата прегръдка на свободата. Бързо си осигурява работа като домашна прислужница във Филаделфия.

Важен координатор на подземната железница

Като алтруистична личност, Тъбман смята, че трябва да се върне и да спаси семейството и приятелите си, които все още са държани във вериги в плантацията в Мериленд. Със сигурност е можела да си осигури добър живот във Филаделфия, но по някаква дълбоко заложена причина е знаела, че нейната свобода би била безсмислена без свободата на другите.

Тогава, в края на 20-те си години, Тъбман се връща на юг, за да осигури свободата първо на племенницата си и на внучките си. Тя разгръща широка мрежа от поддръжници на антиробството, които тайно помагат на избягалите роби да стигнат безопасно до свободните щати на север и до места в Канада. По тези тайни маршрути, по които бягали робите, имало къщи, които осигурявали временен подслон, храна и дрехи на бягащите роби.

Въпреки че подземната железница се развива около края на 18ти век, усилията на Тубман със сигурност са помогнали за по-ефективното и по-безопасно функциониране на мрежата.

„Бих се борил за свободата си, докато ми стигнат силите, и ако дойде време да си отида, Господ ще им позволи да ме вземат.“
– Аболиционистка и подземна железница оркестратор Хариет Тъбман заема много важно място в американската история.

Разработва много ефективни стратегии за водене на робите към свободата

След приемането на Закона за бегълците роби през 1850 г., усилията срещу робството, подобни на тези на Тъбман, стават по-несигурни. С пълната подкрепа на федералния закон ловците на глави и ловците на роби, така да се каже, се окуражават да стигнат до всичко, за да заловят избягалите роби. Северът беше наводнен от тези агенти, които се занимаваха със залавянето на избягали роби, преди да ги върнат на юг. Човек може само да си представи живия кошмар, който очакваше заловените роби.

Ето защо Хариет Тъбман и нейната мрежа от аболиционисти трябваше да подобрят играта си. Тъбман осъзнава, че спасените от нея роби трябва да отидат още по на север в Британска Северна Америка (т.е. Канада). Повече от всякога преди тя е трябвало да прикрива тайните си дейности под прикритието на нощта.

За да даде на избягалите роби повече време за пътуване на север, тя предпочитала да пътува през пролетта или есента. По-кратките дни и по-дългите нощи увеличавали шансовете ѝ да извлече роб от Юга в Канада и на други места, като Мексико и Карибите, където робството било отменено.

Тя била неумолима и яростна аболиционистка

Друга важна тактика в нейния арсенал е използването на огнестрелно оръжие. Тъй като някои ловци на глави действали на принципа или да хванат избягалия роб жив, или мъртъв, Табман трябвало да носи оръжие, за да защитава себе си и робите, които водела.

За да запази мисията си възможно най-скрита, тя понякога предприемала драстичната мярка да упоява плачещи бебета и неспокойни деца. За Тъбман свободата не е нещо, което може да приеме с лека ръка. Тя прави всичко, което е необходимо, за да измъкне робите безопасно от лапите на безмилостните им собственици.

„Никога не съм изкарвал влака си извън релсите и никога не съм губил пътник.“
– Отивайки в Юга, за да изведе поробените хора от региона, Хариет Тъбман рискува всичко. Ако я хванат, рискува да бъде поробена или дори убита.

Тъбман помага на стотици роби да избягат

Популярна в кръга на аболиционистите като „Мойсей“, Хариет Тъбман умее да си сътрудничи с всеки аболиционист, който може да помогне за развитието на нейната кауза. Тя работи с известни аболиционисти като Фредерик Дъглас и Марта Кофин Райт (1806-1875 г.).

През първите няколко свои мисии тя освобождава от робство около 70 роби, предимно приятели и членове на семейството. Твърди се, че само нейната мрежа е помогнала за освобождаването на стотици роби. Тези цифри обаче са оспорвани. Много историци твърдят, че тя е била много по-ниска.

Дори когато не е водила лично избягалите роби към свободата, тя все пак е участвала активно в координирането на дейностите по тези маршрути за бягство. Тя предлагала безценни съвети на много хора за това как да се пазят от ловците на роби.

Усилията по време на Американската гражданска война

Постиженията на Хариет Тъбман Дърворезба на Табман в облеклото ѝ от Гражданската война

Табман е била толкова издръжлива, колкото и най-смелите мъже войници на Съюза. Известна е с това, че ръководи въоръжена експедиция по време на Гражданската война в САЩ.

До известна степен Гражданската война в нашата страна в средата на 19ти век вдъхна сили на Табман да работи още по-усилено. Смята се, че тя е предложила по-ефективни начини за еманципиране на робите.

Когато през 1861 г. започва Гражданската война, Тъбман започва работа като готвачка в армията на Съюза. За Тъбман всяка служба в полза на Съюза представлява напредък в прекратяването на робовладелската култура в Юга.

С разгарянето на войната тя служи като медицинска сестра, а по-късно – като разузнавач и шпионин. В тези две последни роли Тъбман играе важна роля в набирането на избягали роби от Юга за каузата на Съюза.

Като ръководител на един от клоновете на шпионската мрежа на Съюза тя се отличава блестящо, като предоставя жизненоважна информация за движението на армията на Конфедерацията, позициите, каналите за снабдяване и числеността на войските.

Първата жена, ръководила въоръжена експедиция

За един толкова дребен човек като Хариет Тъбман активното участие в Гражданската война е вдъхвало страхопочитание. Висока около метър и осемдесет, Хариет не позволява на физическия си ръст да я разубеди да покаже стоманени нерви, когато отива зад вражеските линии, за да извлече група роби или да осигури важна разузнавателна информация. Нейната храброст и упоритост са достойни за възхищение. Те вдъхновяват колегите ѝ мъже да се борят още по-упорито и силно.

При една от въоръжените си експедиции (т.е. рейда при Combahee Ferry) тя помага за освобождаването на около 700 души в робство.

Много разочароващо е, че федералното правителство не признава нейния безкористен принос към каузата на Съюза и аболиционисткото движение като цяло до три десетилетия след Гражданската война.

С какво се занимава Хариет Тъбман след Гражданската война?

Постиженията на Хариет ТъбманХариет Тъбман в края на 60-те години на XIX век

След като служи по време на Гражданската война като разузнавач и шпионин в армията на Съюза, тя става водещ активист за граждански права и избирателни права на жените.

Въпреки че краят на робството (след приемането на 13та Поправката от 18 декември 1865 г.) съвпадна с края на Гражданската война, освободените роби продължиха да се сблъскват с почти същото отношение като това, което им е било прилагано по време на робството. В дълбокия Юг бившите собственици на роби се бореха да се примирят с новия пейзаж. Почти на всяка крачка Югът използва актове и закони за потискане на свободите и правата на афроамериканците, започвайки около епохата на Реконструкцията.

Ето защо Хариет Тъбман продължава да се бори за подобряване на положението на бившите роби. Тя настоява за повече възможности за образование и заетост за тези обеднели малцинства. Кампанията ѝ обхваща и правата на жените, като работи с много активисти за граждански права и права на жените, включително Сюзън Б. Антъни, за да направи американското общество по-справедливо и свободно.

Съпрузи и осиновена дъщеря на Хариет Тъбман

След като бяга през 1849 г. във Филаделфия, тя се връща в Мериленд, за да спаси семейството и приятелите си. Снимка: Хариет Тъбман (крайната вляво) със семейството си

Хариет завързва връзка със свободен чернокож мъж през 1844 г. Бракът, продължил от 1844 до 1851 г., е катастрофален.

Веднъж тя се опитва да помогне на своя Джон Тъбман да стигне безопасно от Юга до Севера. Джон обаче, който по това време се е оженил повторно, решава да направи Мериленд свой дом.

През 1869 г. тя се омъжва за Нелсън Дейвис. Подобно на Тъбман, Дейвис е бивш роб и се сражава храбро в армията на Съюза по време на Гражданската война. Двойката няма собствени биологични деца, а осиновява момиче на име Герти.

През 1869 г. Хариет Тъбман се омъжва за втори път за Нелсън Дейвис.

Други постижения и отличия

Официалният прототип на банкнотата от 20 долара, изготвен от Бюрото за гравиране и печат през 2016 г.

През 1869 г. тя основава Дома за възрастни и бедни цветнокожи Хариет Тъбман.

Благодарение на нейния несравним принос много училища, институции и известни забележителности са наречени на нейно име. По време на Втората световна война е имало кораб на име SS Хариет Тъбман.

През 1973 г. е включена посмъртно в Националната женска зала на славата. Залата на славата на жените в Мериленд и Залата на славата на военното разузнаване я въвеждат съответно през 1985 г. и 2019 г.

Има 20-доларова банкнота за Хариет Тъбман, която ще бъде пусната в обращение през 2026 г. или дори по-рано (според администрацията на Байдън). Ако това се случи, Табман ще стане първата чернокожа жена, която ще бъде изобразена на доларова банкнота на САЩ. Пускането в обращение на двадесетдоларовата банкнота на Тубман ще бъде истински исторически момент в историята на нашата страна.

Още факти за Хариет Тъбман

Постижения на Хариет ТабманSS Хариет Тъбман, първият кораб на свободата, кръстен на чернокожа жена

  • В продължение на около 10 години Хариет Тъбман отива на 13 мисии в Мериленд, за да освободи семейството и приятелите си. По време на първата си мисия (през декември 1850 г.) тя повежда племенницата си Кесия и двете ѝ деца към свободата.
  • Хариет Тъбман е неграмотна през целия си живот.
  • През 1859 г. тя се оттегля в дома си в Обърн, Ню Йорк. Занимава се със земеделие и отглеждане на прасета, пилета и други животни като икономическо начинание.
  • Вероятно поради травмата на главата, която получава по време на робството, халюцинациите, които Табман има в по-късния си живот, са обяснени от нея като предчувствия от божественото. Трябва да се отбележи, че Табман е била възпитана като методистка от майка си; оттук и обяснението ѝ за тези халюцинации. Тя казва, че тези проблеми, с които се е борила, са карали търговците на роби и арендаторите да гледат настрани, когато я поглеждат.
  • В ранния си живот и по времето, когато е била робиня, тя често е била пребивана до крак и безмилостно малтретирана от собствениците си. Злоупотребите ѝ причиняват много болка и силно безсъние през целия ѝ живот.
  • През 1858 г. Тъбман предлага подкрепа на радикалния аболиционист Джон Браун. Година по-късно, през 1859 г., Браун извършва прословутия си набег в Харпърс Фери.
  • В чест на майка си тя променя името си от Араминта на Хариет.

Смърт

Паметна плоча на Табман в Обърн, Ню Йорк, поставена през 1914 г.

През 1911 г. тя се премества в старчески дом, който сама създава. Две години по-късно тя умира от пневмония. Легендарната освободителка на роби и активистка за правата на жените умира на 10 март 1913 г.

Известни цитати от Хариет Тъбман

И до днес сложната история на Хариет Тъбман продължава да вдъхновява не само американският народ, но и много хора по света. По-долу са представени три известни цитата на Хариет Рос Табман:

„Всяка велика мечта започва с мечтател. Винаги помнете, че имате в себе си силата, търпението и страстта да достигнете до звездите, за да промените света.“
„Бях прекрачил границата. Бях свободен; но нямаше кой да ме посрещне в страната на свободата. Бях странник в чужда земя.“
„Израснах като пренебрегнат плевел – невеж за свободата, без опит с нея.“

Хариет Тъбман