Президентът Милард Филмор: 8 най-големи постижения

От 1849 до 1850 г. Милард Филмор е вицепрезидент при президента Закари Тейлър. След смъртта на президента Тейлър през юли 1850 г. обаче Филмор полага клетва и става 13^. президент на Съединените щати. Президентството му е по време, когато напрежението между Севера и Юга е голямо, главно поради проблема с робството. Ако не беше Компромисът от 1850 г., за чието прокарване Филмор помага, през 50-те години на XIX в. страната щеше да се превърне в пълномащабна гражданска война. Въпреки това компромисът не успява да предотврати неизбежното – през 60-те години на XIX в. избухва Гражданската война в САЩ. Когато Филмор напуска поста си през 1853 г., политическата му кариера вече е напълно разрушена.

Бързи факти за Милард Филмор, 13^ти президент на Съединените щати

Роден на: 7 януари 1800 г. в Ню Йорк

Смърт: 8 март 1874 г. в Бъфало, Ню Йорк

Баща: Натаниел Филмор

Майка: Фийби Милард

Съпруги: Абигейл Филмор (омъжена от 1826 г. до 1853 г.); Каролин Кармайкъл Макинтош (омъжена от 1858 г. до 1874 г.)

Деца: Милард Пауърс (1828-1889), Мери Абигейл (1832-1854)

Обучение и чиракуване: Памукопроизводството

Образование: Академия „Нова надежда“, по-късно дипломиран юрист

Псевдоними: „Американският Луи Филип“; „Последният от вигите“

Политическа партия: Антимасонска партия (30-те години на XIX в.); Партия на вигите (40-те години на XIX в.); Партия на незнаещите/Американска партия (през 50-те години на XIX в.)

Избрани обществени длъжности: Събрание на щата Ню Йорк (три мандата: 1829-1832 г.); Камара на представителите на САЩ (1833-1835 г., 1837-1843 г.); вицепрезидент на САЩ (1849-1850 г.)

Президентство: 1850 до 1853 г.

Предшественик: Закари Тейлър

Наследник: Франклин Пиърс

Най-известен с: Законът за бегълците роби от 1850 г. и Компромисът от 1850 г.

Постиженията на Милард Филмор

Ето някои примери за най-големите постижения на президента Милард Филмор. Изследва се как действията на Филмор по един или друг начин отлагат Гражданската война в САЩ с около десетилетие.

Помогна за прекратяване на търговията с роби между държавите

Филмор Милард подписа Закон за защитната тарифа, който улесни забраната на търговията с роби между щатите в Америка.

Милард Филмор обезкуражава нахлуването в Куба

Когато южняците искат да създадат робска колония и да завладеят карибския остров Куба, Филмор категорично отказва да даде подкрепата си. Вместо това той пасивно се опитва да спре разширяването на робството по практичен начин, който не предизвиква враждебност на Юга.

Успешно предотвратява навлизането на европейските сили на Хавайските острови

Милард Филмор допринася за предотвратяване на това Наполеон III и други европейски държави да прекратят завладяването на Хавайските острови в Тихия океан. Това е в съответствие с Доктрината Монро, която по същество гласи, че американският континент трябва да се превърне в място, което е забранено за европейските държави.

По същия начин на 2 януари 1851 г. Филмор ратифицира търговски договор със Салвадор. Договорът има за цел да помогне на Америка да поддържа силна опора в Централна Америка. По този начин тя би могла да отблъсне всички опити на европейските сили да колонизират отново Америка.

Съществува и Договорът Клейтън-Булвер (1850 г.), подписан между САЩ и Англия. Договорът ограничава прекомерното навлизане на Великобритания в Централна Америка.

Милард Филмор помага за позиционирането на партията на вигите като алтернатива на Демократическата партия

Когато започва политическата си кариера, Филмор е член на антимасонското движение. Едва около шест години по-късно (през 1834 г.) той прескача кораба и става член на партията на вигите. Присъединява се към вигите, тъй като е разочарован от екстремистките идеи на антимасонското движение – партия, която е против ирландските католици.

Филмор е един от първите членове на партията на вигите. Вигите са партия, в която членуват представители на Севера и Юга. От около началото на 30-те години на XIX век партията на вигите се опитва да се позиционира като компетентна алтернатива на Демократическата партия. Това направило членовете им до голяма степен анти-Джаксън (т.е. хора, които се противопоставяли на Андрю Джаксън – американският 7^ми Президент). Под ръководството на ключови основатели на партията на вигите като Уилям Х. Харисън (9^ти президент на САЩ), Даниел Уебстър и Хенри Клей, Филмор успява да се наложи като влиятелен член на партията.

От 30-те до 60-те години на XIX в. партията на вигите е много активна в Америка и оставя незаличима следа в нацията, като по този начин може да се похвали с четирима президенти на САЩ, сред които и Милард Филмор.

Президентът Филмор подкрепя приемането на Компромиса от 1850 г.

Приет от Конгреса през септември 1850 г., Компромисът призовава Тексас и Ню Мексико да разрешат граничните си спорове. Тексас получава 10 милиона щатски долара като компенсация от федералното правителство.

Компромисът от 1850 г., за който настояват Хенри Клей и Филмор, също така постановява, че всички земи, получени след Мексиканско-американската война (1846-1848 г.), са отворени за практикуване на робство. Също така в Компромиса от 1850 г. Калифорния е приета в Съюза и става 31^ви щат на Съединените щати. Калифорния трябваше да има статут на „свободен“ щат, свободен от робство. Териториите на щатите Юта и Ню Мексико обаче получиха правото на „народен суверенитет“, което означава, че тези области бяха свободни да решат дали да запазят робството или не.

Друго много важно нещо в Компромиса от 1850 г. е, че той забранява търговията с роби (не робство) в столицата на страната Вашингтон, окръг Колумбия.

Накратко казано, президентът Филмор възнамеряваше Компромисът от 1850 г. да излекува разрива, който съществуваше между Севера и Юга. И за известен период от време Компромисът действително поддържа нещата много добре управлявани и малко под контрол. По този начин действията му помогнаха Съюзът да не изпадне в хаос в продължение на цяло десетилетие.

Прави всичко възможно за запазване на Съюза

За да запази Съюза, президентът Филмор е готов да направи всичко по силите си, дори това да означава да използва силата на американската армия, за да приложи Закона за бегълците роби от 1850 г. Имайте предвид, че Филмор лично е ненавиждал робството, но е смятал, че законът е бил необходим, за да не изпадне нацията в хаос под формата на гражданска война. И той се справя блестящо с тази задача. Разбира се, той не използвал военни сили, но събрал достатъчно подкрепа както от Севера, така и от Юга.

За съжаление, желанието му да угоди и на двете страни в крайна сметка го отчужди от ядрото на партията на вигите. Президентът Филмор буквално обрича политическата си кариера в опит да спаси нацията. В резултат на алтруистичните му черти много историци през годините ценят Милард Филмор високо.

Господи, пази държавата, защото е очевидно, че хората няма да го направят.

Цитат от Милард Филмор

Постижения в областта на международната търговия и външните работи

През 1852 г. Филмор възлага на комодор Матю Пери да ръководи американска експедиция (включваща военни кораби) до бреговете на Япония. Президентът се надява да осигури търговски сделки и дипломатически връзки с правителството на японския шогунат. По това време тихоокеанската държава е възприела силно изолационистка политика и има много малко търговски връзки със Запада. Филмор планира да „отвори“ японския пазар за американски стоки.

Това действие на Филмор е много важно, тъй като позволява на други западни държави да се насочат към Япония в търсене на търговски сделки. Действията му също така правят възможно подписването на Договора от Канагава през 1854 г. Освен че договорът предоставя огромни търговски възможности на САЩ, той е отчасти отговорен и за преобразуването на японската икономика.

След президентството и други забележителни постижения на Милард Филмор

След като става очевидно ясно, че политическата обстановка не е толкова склонна Филмор да се върне в Белия дом, той се оттегля в дома си в Бъфало, Ню Йорк. Пенсионирането му обаче не му пречи да допринесе изключително много за социалното и икономическото развитие на Бъфало, Ню Йорк.

Филмор помага за създаването на няколко медицински центъра по цялата дължина и ширина на щата. Той има пръст и в създаването на Историческото дружество в Бъфало; Дружеството за изобразително изкуство в Бъфало в щата. Филмор участва и в създаването на редица учебни центрове (включително библиотеката „Гросвенор“), Университета в Бъфало в Ню Йорк, Общата болница в Бъфало и Дружеството на сираците в Бъфало. От 1846 г. до смъртта си през 1874 г. Филмор е ректор на университета в Бъфало.

За да се противопостави на тревожното ниво на жестокост и злоупотреба с животни (нещо, което е много разпространено през 18^ти и 19^ти век), Филмор прекарва пенсионирането си в основаване и интензивна работа с Американското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните (ASPCA).

В писмо до един конгресмен Филмор призовава Конгреса на САЩ да излезе със закон, който да защитава правата на животните.