Основни причини за Стогодишната война (1337-1453 г.)

Прекият отговор на въпроса: какво е предизвикало Стогодишната война, би бил просто конфликтът между Едуард III Английски и Филип VI Френски за трона на Франция. Въпреки че е сто процента вярно, че това е основната причина, има и други много сериозни причини, поради които тези две средновековни кралства стават заклети врагове за 116 години. Следователно причините за Стогодишната война са многостранни; по-долу представяме 7 основни причини за войната, както и защо тя се удължава:

Френският салически закон, който забранявал наследяването по майчина линия

Няколко десетилетия преди смъртта на Шарл IV Френски, френското събрание и благородниците приемат закон, който не само забранява на жените да наследяват баща си, за да станат крале, но и забранява матриархалното наследяване (френският Салически закон). След смъртта на Шарл IV Френски през 1328 г. френските генерални щати игнорират женската линия на сестрата на Шарл IV Изабела Френска. Френските благородници продължават напред и на 29 май 1328 г. в катедралата в Реймс коронясват братовчеда на Шарл IV по бащина линия Филип, граф на Валоа, за Филип VI Френски. Според френските закони синът на Изабела Френска – Едуард III Английски – няма претенции за френския престол.

Отказът на Едуард III да отдаде почит на Филип VI Френски

След норманското завладяване на Англия в средата на 11^th век от н.е., английските монарси са притежавали обширни земи във Франция. По силата на притежанието на тези френски земи и титли английските крале всъщност са били васали на френския крал. Това е било доста тежко хапче за преглъщане, тъй като английските крале често не са били склонни да отдават почит на френските монарси. В резултат на това френските крале често отговаряли със заплаха да конфискуват английските земи във Франция. Подобен е случаят с Едуард III и Филип VI. Английският монарх вече бил огорчен, че е загубил от френската корона; затова се противопоставял на идеята да отдаде почит на Филип VI за херцогство Аквитания и Гускония във Франция.

Подкрепата на Филип VI за Дейвид II Шотландски

Може би за да разгърне мускулите си или като средство за противопоставяне на Едуард III, Филип VI оказва огромна политическа и икономическа подкрепа на Дейвид II Шотландски, един от най-големите смъртни врагове на Едуард III. В продължение на много години шотландските крале са абсолютен трън в очите на английските монарси. Ето защо продължаващата подкрепа на Филип за Шотландия означава, че той дава одобрението си за непрестанните нападения на Шотландия срещу Северна Англия. Този политически ход на Филип VI определено не се харесал на Англия.

Приемането на Роберт III от Артоа от Едуард III

След като бяга от Франция в Англия, Робер III от Артоа е приет радушно от Едуард III. Отказът на английския монарх да изпрати Робер д’Артоа, господар на Конш-ан-Оуш, обратно във Франция, за да се изправи пред предполагаеми обвинения във фалшифициране, означава, че и без това охладнелите отношения между Едуард и Филип достигат ново ниво.

Завземането от Филип VI на териториите на Едуард III в Аквитания във Франция

Какво прави френският крал Филип VI, когато искането му за екстрадиция на Робер III от Артоа е отхвърлено? През 1337 г. френският крал конфискува почти всички територии на Едуард III в Аквитания във Франция. Владенията на Едуард във Франция представляват значителна част от доходите му; следователно загубата на тези владения нанася на Едуард огромен финансов и политически удар. Едуард няма по-добра причина от тази да събере силите си и да тръгне към Франция.

Французите просто искали всички английски сили да бъдат изведени от Франция

След близо два века френските монарси са все по-уморени от сложните васално-монархически отношения, които съществуват във Франция. След като става крал на Франция, Шарл V изпитва силно желание да прогони всички английски сили от френските земи. Фактът, че английският му братовчед отказва да коленичи пред него, още повече влошава положението. Освен това Шарл гледал към всички богатства, които можели да му донесат земите на Едуард във Франция. На територията на Гаскония на Едуард се осъществявала основната част от търговията с памук и зърно. Гаскония доставяла и голяма част от виното, което пиели английските мъже и жени. Следователно Гаскония в никакъв случай не е била незначителна територия.

Едуард III от Англия е можел да спечели много повече, като нападне Франция, отколкото да приеме условията на Филип

Освен факта, че може да си върне Гаскония от Филип, Едуард осъзнава, че една война с Франция би му донесла много добри успехи сред английските барони. Английските крале отдавна са знаели, че да се забъркваш с много влиятелните барони е равносилно на това да пиеш отрова. Бароните в Англия били изключително влиятелни и богати хора, като в някои случаи влиянието им дори съперничело на английските монарси.

С влизането си във война с Франция Едуард се надява да спечели подкрепата на своите барони. А провъзгласяването му за крал на Франция означава, че той може да извършва набези във Франция под претекст, че се опитва да претендира за френския престол, но всъщност всичко е заради богатствата, които френската земя предлага. Всеки барон в Англия вероятно е подкрепял Едуард, тъй като и той е щял да спечели от войната.

Единственото, което застава между Едуард и търсените от него богатства, е новокоронованият френски монарх Филип VI. Последният също бил нетърпелив да води война, тъй като също искал да запази всички тези богатства за Франция.

Трябва да отбележим, че през Средновековието е имало войни, водени за неща, които са били много по-малко значими от това, към което са се стремели и двамата монарси. Следователно сцената е подготвена и военните действия между двете кралства започват същински в битката при Слуйс през 1340 г., където Едуард III си осигурява контрол над водните пътища между Англия и Франция. Това позволява на Англия да доминира над Ламанша през големи периоди от войната.

Фактори и личности, които продължават войната

Стогодишната война наистина продължава 116 години. Много хора обаче грешат, че Англия и Франция не са воювали непрекъснато през всичките тези години. Това би било практически невъзможно. Затова най-добрият начин да се разглежда Стогодишната война е като сбор от прекъснати битки, водени между Франция и Англия. Както ще видим по-долу, мирните договори, уредените бракове и дори черната чума са само част от причините, поради които Стогодишната война е била всичко друго, но не и прекъсната.

Двама английски монарси – Ричард II и Хенри V – се оженили за дъщерите на Шарл VI от Франция. През 1396 г. Ричард II се жени за Изабела от Валоа, дъщеря на Шарл VI от Франция. Като част от договора от Троа от 1420 г. между Шарл VI Френски и Хенри V, последният се жени за Катерина Валоа, дъщеря на Шарл VI.

От друга страна, има някои фактори и личности (т.е. монарси и военни командири), които служат като катализатор за продължаването на войната. По-долу са дадени някои примери:

• Управление на Шарл V Френски (1364-1380 г.)

Син на Йоан II Френски, Шарл V е известен най-вече с героичните си прояви по време на Стогодишната война. След смъртта на Йоан II през 1364 г. Шарл побеждава Шарл II Наварски в битката при Кошерел, след което навлиза във впечатляваща форма. Той води война с англичаните, като си връща много от земите, загубени от предшествениците му. Вътрешните му реформи определено са добра новина за Франция. По времето, когато Шарл се оттегля от престола през 1380 г., Франция има предимство във войната. За съжаление неговият син и наследник Шарл VI не успява да запази тези успехи и Англия отново се връща на върха.

• Военните кампании на английския крал Хенри V във Франция, които в крайна сметка завършват с победа в битката при Аженкур през 1215 г.
• Усилията на Жана д’Арк за повишаване на морала на войските на френския крал Шарл VII, за да се сложи край на обсадата на Орлеан, което от своя страна позволява на Шарл да бъде коронясан за крал на Франция през 1417 г.

Как двата различни закона за наследството във Франция и Англия стават причина за Стогодишната война

Шарл IV Френски умира през 1328 г. без мъжки наследник. Ситуацията кара английския кралски род Плантагенети и френския кралски род Валоа да се борят за трона на Франция. На английска страна е крал Едуард III, син на сестрата на Шарл IV – Изабела. От френска страна е Филип VI, първи братовчед на Шарл IV.

Едуард III от Англия предявява законни претенции към френския престол по линия на произхода чрез майка си Изабела Френска. Във френското салическо право обаче титлите и собствеността могат да се наследяват само чрез по бащина линия линия. Това означаваше, че само мъже, произхождащи от синовете от страната на краля, могат да наследят трона, земята или титлите.

Според английското право обаче владението и собствеността могат да се наследяват и от деца от мъжки пол чрез по майчина линия кръвна линия. Това означава, че мъжете, произлезли от синовете на краля, или децата от мъжки пол, произлезли от дъщерите на краля, имат право на трона.

След като Шарл IV Френски умира без пряк наследник от мъжки пол, т.е. без синове или братя, настъпва объркване относно това кой закон за наследството трябва да се прилага. Едуард III е племенник на Шарл чрез майка му Изабела. Това прави английския монарх най-близкия роднина по мъжка линия. И така, по силата на близкото кръвно наследство Едуард претендирал за френския престол чрез рода на майка си.

Френските благородници и събратя категорично отхвърлили претенциите на Едуард III. За френските благородници Изабела изобщо нямала права, тъй като жените не можели да стават владетели на Франция. Следователно Изабела не можела да прехвърли нещо, което на първо място не притежавала.

С достатъчно подкрепа Филип, граф Валоа, е коронясан за крал на Франция в катедралата в Реймс на 29 май 1328 г. Филип е братовчед по бащина линия на Шарл IV Френски. След няколко протеста Едуард неохотно приема възкачването на Филип на трона. През юни 1329 г. той се подчинява на призива на Филип да отдаде почит за херцогство Аквитания и Гускония. Както беше посочено по-рано, тези територии са били собственост на английския монарх.