Рашидунският халифат и първите четирима мюсюлмански халифи в ислямския свят

След смъртта на Мохамед през 632 г. възниква халифат, наречен Рашидунски халифат. Продължил от 632 до 661 г., Рашидунският халифат е първият от четирите халифата на ислямския свят. Другите три големи ислямски халифата са Умаядският халифат (661-750 г.), Абасидският халифат (750-1517 г.) и Османският халифат (1517-1924 г.).

В рамките на Рашидунския халифат имало четирима халифи (известни още като „правоверните“ халифи), които в много отношения имали много близки отношения с Пророка Мохамед.

Абу Бакр

След остри разногласия между последователите на пророка Мохамед Абу Бакр става първият наследник на пророка, като по този начин се превръща в първия халиф на мюсюлманския свят (unmah). Произхождащ от клана Бану Тайм, Абу Бакр вероятно е бил най-близкият спътник на Мохамед. Известен е като един от първите хора, приели исляма, след което отделя значителна част от богатството си за разпространение на ислямската вяра.

Като близък спътник на Мохамед, Абу Бакр се сражава рамо до рамо с пророка по време на битките при Ухуд (625 г.) и Бадр (624 г.).

По време на управлението на Абу Бакр Рашидунският халифат започва ислямското завладяване на Арабския полуостров. Той също така започва да осъществява известен напредък във Византийската и Сасанидската империя.

Около две години след началото на управлението си Абу Бакр умира от естествена болест през 634 г. След това е наследен от мюсюлманския юрист Умар от клана Бану Ади на племето курайш.

Знаете ли, че: Чрез дъщерята на Абу Бакр – Айша, ислямският пророк Мохамед е бил зет на Абу Бакр, 1^ви Халиф на Рашидунския халифат?

Умар ибн ал-Хатаб (Умар, син на Ал-Хатаб)

Умар (роден през 584 г. – починал през 644 г.) е не само един от най-ранните последователи на Мохамед, но и тъст на пророка. Той е бил много добре осведомен мюсюлмански юрист, който е бил възхваляван за справедливия си и честен подход при решаването на дела.

Известен още като Ал-Фарук („този, който може да различи доброто от злото“), при управлението на Умар се наблюдава невиждано дотогава разширяване на ислямския халифат в области във Византийската и Сасанидската империя. На Умар му отнема около две години (642-644 г.), за да постави Персия на колене. Той е халифът, който въвежда религиозни свободи за евреите в Йерусалим. Десетгодишното управление на Умар приключва, след като той е убит през 644 г. от Пируз Нахаванди, персийски сасанидски войник и ковач.

Докато сунитите оплакват смъртта на Умар, мюсюлманите шиити се радват. Това се дължало най-вече на дългогодишните разногласия относно наследяването. Шестчленна комисия, създадена преди смъртта на Умар, пристъпи към избора на Утман за негов наследник.

Утман ибн Аффан

Роден през 576 или 573 г. от н.е. в знатния клан Бана Умайя от племето курайш, Утман е третият халиф на Рашидунския халифат. Той също така е съпруг на Ум Култум и Рукая, които са дъщери на Мохамед и Хадиджа.

Утман е в средата на 60-те си години, когато става халиф след смъртта на халиф Умар. По време на управлението си той успява да разпространи ислямското управление в Иран (бивш Фарс) и някои части на Хорасан (днешен Афганистан). На Утман се приписват и заслуги за създаването на стандартен екземпляр на Корана, за да се запази неприкосновеността на религиозните писания.

Подобно на своя предшественик Умар, управлението на Усман не е лишено от въпроси относно неговото възкачване; има и обезпокоителен брой протести. В крайна сметка Усман е убит през 656 г., когато протестът пред дома му прераства в пълномащабна обсада.

Усман е наследен от своя много влиятелен шурей Али.

Знаете ли, че: Халиф Утман понякога е наричан „притежателят на две светлини“ заради брака си с две от дъщерите на Мохамед?

Али ибн Аби Талиб

Али е вторият зет на Мохамед, който е избран за халиф по време на Рашидунския халифат. Той е и последният халиф на неговия халифат. Управлението му започва през 656 г. и приключва през 661 г., когато е убит.

В очите на неговите поддръжници (предимно мюсюлмани шиити) той е първият законен халиф и наследник на Мохамед. Сунитите, от друга страна, го виждат като четвърти халиф на Рашидунския халифат. Независимо от това той заема много важно място както в сунитските, така и в шиитските секти.

Халиф Али е роден в Кааба в Мека, най-свещеното място на исляма. В резултат на това той получава епитета „Син на Кааба“. Като първия мъж, приел исляма, той често е възхваляван за справедливото си управление и непоколебимата си вяра. Много надежден спътник на Мохамед, Али се сражава в редом до пророка. Той се жени и за най-малката дъщеря на Мохамед – Фатима. На по-късен етап от живота си завързва връзка с друга роднина на Мохамед – Умама бинт Зайнаб, внучка на Мохамед.

На 27 януари 661 г., докато се моли в Голямата джамия в Куфа, халиф Али е нападнат от хариджит. Лидерът получава животозастрашаващи наранявания, които отнемат живота му два дни по-късно.

През цялото време на управлението си той е измъчван от жестока гражданска война, известна като Първата фитна (656 – 661 г.). По време на войната привържениците на братовчеда на Усман и управител на Леванта, Муавия, и привържениците на Али си слагат рога в редица кървави битки.

Муауия и неговите роднини от рода на Умаядите са засегнати от неспособността на Али да изправи пред съда хората, убили халифа Усман. В крайна сметка умаядите надделяват над привържениците на Али; Муавия, който разполага със значително по-големи сили от привържениците на Али, се провъзгласява за нов халиф след убийството на халиф Али. Така Муавия I става първият халиф на Умаядския халифат.