Решението „Роу срещу Уейд“: История на произхода, решение и влияние

Решението „Роу срещу Уейд“ (1973 г.) | Изображение: Върховен съд на САЩ

Вярвате или не: имало е време, когато абортите са били незаконни в страната. Това беше време, когато повечето щати в страната го преследваха, оставяйки само няколко безопасни убежища в страната, където младите жени можеха безопасно да извършат процедурата. Всичко това обаче се промени след Роу v. Уейд (1973 г.) на Върховния съд, по което изтъкнатите съдии постановиха (с решение 7-2), че абортът е лично решение на бременната жена и лекаря до първите три месеца от бременността.

Делото, по което ищецът настоява за отмяна на законите срещу абортите конкретно в Тексас, доведе до това, че щатите в цялата страна преработиха своите закони за абортите, за да се съобразят с решението на Върховния съд.

Ето един кратък поглед назад към историята на възникване, решението и влиянието на делото на Върховния съд на САЩ от Роу v. Уейд (1973 г.) – знаково дело, което и до днес продължава да предизвиква разногласия. Но първо, ето едно кратко обобщение на историята на законите за абортите в САЩ до Roe v. Уейд (1973).

Кога абортът е незаконен в САЩ? – История на практиката и полицейската дейност

Започвайки около 18^ти век – близо двеста години преди Roe v. Уейд (1973 г.) – абортите бяха почти законни. По онова време границата на срока за аборт се определяше около момента на „ускоряване“ – времето около четвъртия месец на бременността, когато жената усеща движението на плода. За да се отърват от шарлатаните и безскрупулните медикаменти, използвани за опасно предизвикване на аборти, някои щати се опитват да регулират абортите.

Поради нарастването на броя на смъртните случаи, които често са резултат от незаконни и опасни лекарства, институции като Американската медицинска асоциация (АМА) започват да призовават за пълна забрана на абортите. Техните кампании срещу абортите започват около края на 50-те години на XIX век. Противниците на тези антиабортисти твърдяха, че АМА просто се опитва да прогони конкуренцията (т.е. акушерките) от бранша, оставяйки лекарите да монополизират процедурата.

През целия път до края на 19^ти век абортите продължават да бъдат до голяма степен законни в САЩ. Това се случва въпреки мнението на някои борци срещу абортите, които твърдят, че ако абортите останат без контрол, САЩ рискуват да загубят „местното“ си население, което от своя страна ще доведе до доминиране на имигрантите в Америка. Интересно е да се отбележи, че под „местно население“ тези активисти имаха предвид бели американци, родени в САЩ, и протестанти.

Едва когато католическата църква се присъединява към кампанията срещу абортите, абортите започват да се криминализират. Около края на 60-те години на XIX в. Църквата порицава лекарите, които се занимават с тази практика. Те заявяват, че абортът, независимо от срока на бременността, е оскърбление за Бога. Поради това католическите мисии и болници го забраняват. След по-малко от пет години Конгресът на САЩ излиза със закона „Комсток“ – закон, който криминализира разпространението (чрез американската поща) на контрацептиви и лекарства, необходими за процедурата.

На фона на всички закони и социални подигравки, свързани с абортите, някои групи за правата на жените продължават да се борят за това, което смятат за нарушение на гражданските им свободи.

В навечерието на Roe v. Уейд (1973 г.) се водят многобройни битки в съдилищата, където делата обикновено са свързани със забраната на контрацептивите. Защитниците на абортите постигнаха някои важни решения в своя полза. Например през 1965 г. Върховният съд на САЩ частично отменя закона Комсток, който позволява контрацептивите да се раздават на брачни двойки. В решението на съда се цитира как подобни забрани нарушават правото на хората на личен живот, което е гарантирано от Конституцията.

Само около година преди Roe v. Уейд, Съдът отменя напълно забраната за контрацептиви, като дава право на всеки възрастен, независимо от семейното му положение, свободно да разпространява контрацептиви.

Трябва да се отбележи, че абортите са били законни в американски щати като Хавай, Ню Йорк, Аляска и Вашингтон дори преди Roe v. Уейд управление. Първият щат, който го декриминализира, е Хавай (през 1970 г.). В случая на Хаваите само жителите на щата са имали законен достъп до него. Щатът на Империята – Ню Йорк – прави още една крачка напред и дава достъп на всички лица, независимо от техния статут на пребиваване.

Знаете ли, че: Според оценка на института „Гутмахер“ в САЩ е имало между 200 000 и 1,2 милиона незаконни аборта годишно през двете десетилетия преди Roe v. Уейд? Много от тези процедури са извършени от мошеници, представящи се за лекари или акушерки. Много жени трябваше да преживеят мъчителни самопредизвикани аборти, а други загубиха живота си по време на процеса.

Кой беше Роу?

Норма Маккорви (1947-2017)

Норма Маккорви – бременна жена от Далас, щата Тексас, на около 20 години – установява, че абортът в нейния щат Тексас е незаконен, освен ако не е извършен с цел защита на живота на бременната жена. Родена в много лошо икономическо положение, Маккорви е имала много тревожно възпитание. И тъй като не можела да понесе мисълта да даде другото си дете за осиновяване, тя решила да направи аборт. Младата жена имала две деца и ги дала за осиновяване.

Поради финансовото си положение тя не можела да си позволи разходите за преместване в чужбина, за да извърши процедурата. Не е разполагала и със сумата, необходима на квалифициран лекар в Тексас, за да извърши тайно аборта в нейния щат. Имало е безброй жени като Маккорви, които са се намирали в подобни или дори по-лоши ситуации.

Двама много смели адвокати в Тексас се притекоха на помощ на Маккорви и ѝ помогнаха да заведе дело срещу щата Тексас във Върховния съд на Съединените щати. Адвокатите ѝ нарочно избират прозвището „Джейн Роу“, за да предпазят Норма Маккорви от прекомерната публичност и скандали, които съпътстват делото. Роу и нейните адвокати искаха Съдът да ѝ предостави абсолютното право да прекъсне бременността, използвайки каквито и да е средства и по всяко време, когато сметне за необходимо.

Сара Уедингтън е един от двамата адвокати на ищеца. 18 септември 1978г.

Кой е Уейд?

Хенри Уейд е бил окръжен прокурор на окръг Далас. Тъй като искът е бил срещу държавата, Уейд е бил ответник по делото. Уейд имал доста добра репутация и ако изобщо имало нещо, той вероятно е най-добрият ответник по делото.

Хенри Уейд (1914 – 2001) – окръжен прокурор на окръг Далас

Знаете ли, че: Окръжният прокурор Уейд е бил част от обвинението, което през 1964 г. води делото срещу Джак Руби – човекът, убил убиеца на JFK Лий Харви Осуалд?

Роу v. Уейд (1973): Резюме и решение

В навечерието на сблъсъка във Върховния съд окръжен съд в Тексас е постановил решение, в което се посочва колко незаконна е забраната на абортите в Тексас. Според това решение от юни 1970 г. законът на Тексас нарушава правото на жените на личен живот. Недоволен от решението, Уейд заявява, че Тексас няма да се съобрази със съдебното решение и че щатът няма да се откаже да наказва лекарите, извършващи аборти.

Така решението преминава през съдебната йерархия, за да бъде обжалвано пред най-висшата съдебна инстанция в страната – Върховния съд на САЩ. В хода на това съдебно производство ищцата Маккоуви е родила и е продължила да дава детето за осиновяване.

След близо три години от постановяването на решението на районния съд Върховният съд на САЩ излиза с решение по въпроса. С решение 7-2 почитаемите съдии отменят забраната за аборт в Тексас. Жените в цялата страна бяха извоювали правото да прекъсват бременността си в рамките на първия триместър (т.е. първите три месеца). В решението, чийто главен автор е съдия Хари Блекмън, се посочва, че забраната на Тексас (както и подобни забрани в САЩ) всъщност е противоконституционна, тъй като нарушава правото на жените на личен живот – право, което е защитено от Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ.

Защо Съдът основава решението си на три триместъра

Съдия Хари Блекмън, съдията, който пише становището на мнозинството по делото Roe v. Wade

Винаги е много сложно, когато става въпрос за намеса на държавата във въпроси, свързани със здравеопазването и личните свободи. За да стигне до решението си, Съдът разделя бременността на три триместъра, като всеки триместър се състои средно от три месеца.

Изтъкнатите съдии от Върховния съд по делото трябва да са взели предвид съображенията на известни лекари, биолози и психолози при преценката на момента, в който плодът може да се счита за човешко същество. Този въпрос е бил може би най-трескавият от всички. Наистина ли плодът е човешко същество? И ако е така, то със сигурност има право на всички неотменими права и защита, които ние, хората, живеещи в Съединените щати, получаваме от нашата Конституция.

В решението на мнозинството се посочва, че краят на първия триместър е моментът, в който плодът е способен да води „смислен живот извън утробата на майката“.

През втория триместър държавата има регулаторна власт; така тя може да се намеси, ако достатъчно медицински доказателства показват, че здравето на жената е изложено на риск, ако се извърши аборт.

През последния триместър решението на съдиите дава на държавата правомощия да забрани аборта, ако достатъчно доказателства показват, че плодът може да се развива самостоятелно извън утробата. В никакъв случай обаче здравето на жената не бива да бъде излагано на риск, за да бъде спасен плодът.

Роу срещу Уейд: Последиците

Около две десетилетия след знаковото дело ищцата прави обрат, като става католичка и се обявява изцяло против абортите. Автентичността на твърдението ѝ все още остава под въпрос, тъй като се появяват слухове, че е получавала подкрепа от активисти срещу абортите.

Въпреки решението, някои щати – тези със силни групи против абортите – се опитват да заобиколят решението на Върховния съд, като излизат с хитри закони за възпрепятстване на абортите. Някои щати демонстративно са намалили разходите, които отиват за обществени програми, подкрепящи абортите.

В Planned Parenthood of Southeastern Pennsylvania v. Casey (1992 г.), ограниченията върху абортите се смятат за противоконституционни, ако тези ограничения налагат ненужна тежест на бременната жена, която все още не е в първия триместър (т.е. преди плодът да е жизнеспособен).

Gonzales v. Carhart (2007 г.) – федералният Закон за забрана на абортите при частично раждане (2003 г.) е оспорен пред Съда. Съдиите считат, че законът нарушава правата на жените. Какво се казва в Закона за забрана на абортите при частично раждане от 2003 г.? Законът обявява за незаконно използването от жените на техниката за аборт, известна като непокътната дилатация и евакуация. Струва си да се отбележи, че техниката почти не се използваше от лекари или медицински лица при извършването на аборт.

След това през 2016 г. се появи Здравето на цялата жена v. Hellerstedt. В това дело на Върховния съд съдиите се позовават на Закона от 1992 г. Casey и отмени няколко разпоредби в закона на щата Тексас, които задължаваха клиниките за аборти да поддържат стандарти, подобни на тези на амбулаторните хирургически центрове. Другата разпоредба е, че лекарите, извършващи аборти, трябва да имат права за прием в близка болница.

June Medical Services L.L.C. v. Russo (2020 г.) – По това дело Съдът се позовава на прецедент – Whole Woman’s Health дело от 2016 г. – преди да отмени противоконституционен закон в Луизиана, който е почти подобен на отменения в Тексас.