Седемгодишната война – накратко

Обикновено се описва като истинската световна първият световна война, Седемгодишната война изправя едно срещу друго колосални европейски кралства от 1756 до 1763 г. Във войната участват три основни империи – Великобритания, Франция и Испания – които се борят за имперско надмощие и морско господство. На свой ред тези държави са подпомагани от множество други европейски кралства и държави. Ето всичко, което трябва да знаете за Седемгодишната война.

Кога се води войната?

Седемгодишната война е поредица от прекъсващи битки, които продължават от 1756 до 1763 г.

Кои са били воюващите страни?

Воюващите страни са предимно Великобритания, Франция и Испания. Трите държави имаха различна степен на подкрепа от няколко европейски държави.

Великобритания имаше за съюзници Прусия, Хановер и Португалия. Франция, от друга страна, имаше подкрепата на Испания, Русия, Швеция, Австрия и Саксония.

На кои места се е водила войната?

Седемгодишната война е истинска глобална война в смисъл, че се води на пет различни континента – Северна Америка и Карибския басейн, Европа, Африка (западноафриканското крайбрежие на Сенегал), Южна Америка и Индийския субконтинент. В Северна Америка и Карибския басейн се водят по-голямата част от военните действия.

В Европа Великобритания оказва подкрепа на Кралство Прусия, което по това време води ожесточена битка с Австрия, съюзник на Франция.

За какво става дума в Седемгодишната война?

Франция и Великобритания водят ожесточена борба за установяване на по-големи позиции в Северна Америка. По принцип двете имперски държави, подкрепяни от съответните си съюзници, се бореха за колониално, морско и търговско надмощие.

Великобритания и американските колонии завиждали на доходоносната търговия, на която се радвала Франция с индианците на обширните си територии.

От друга страна, Франция таи огромна омраза и завист към британското морско господство и търговски пътища.

Друг проблем, макар и не толкова голям, беше религията. Преобладаващо протестантска Великобритания е изправена срещу католическите Испания и Франция.

Защо войната понякога се нарича „Френска и индианска война“?

В Северна Америка Седемгодишната война е известна и като Френска и индианска война. Причината, поради която в името има „индианци“, е, че във войната участват индианци. Индиански племена като ирокезите подкрепят Великобритания. От противоположната страна коренните жители от алгонкинските племена сключват съюз с французите. И двете държави също така имаха своите колониални милиции, които ги подкрепяха.

Французите са базирани предимно в северната и източната част на Северна Америка – това са Канада и територията Луизиана. За разлика от тях британците са окупирали 13-те американски колонии на запад. Името „Френска и индианска война“ произлиза от американските колонии. Те разглеждат и французите, и индианците като врагове, откъдето идва и името „Френска и индианска война“. Освен това, от гледна точка на северноамериканците, войната започва през 1754 г.

Историята на възникването на Седемгодишната война

Седемгодишната война е рожба на спорадични военни действия между Великобритания и Франция. Историята на нейното възникване датира от втората половина на XVII век. Кръвопролитията започват около 1688 г., по време на управлението на крал Уилям. През следващите няколко години, от 1688 г. до 1699 г., Франция и Великобритания си слагат рога.

Следващите тежки битки се водят по време на управлението на британската кралица Анна. Тази конкретна война продължава около единадесет години – от 1702 до 1713 г. След това през следващите 30 години в Европа цари относителен мир.

По време на управлението на крал Джордж II се стига до трета голяма битка между Франция и Великобритания. Тази война продължава от 1744 до 1748 г.

През 1754 г. Великобритания и Франция отново се вкопчват в ожесточена схватка. Спорът възниква в резултат на това, че и двете държави претендират за изключителни права на собственост върху долината на Охайо. Французите продължават да залагат претенциите си, като изграждат някои инсталации и структури в долината. Разгневен от този ход, колониалният губернатор на Вирджиния изпраща група войници в долината. Опълчението е ръководено от полковник Джордж Вашингтон. Смята се, че хората на Вашингтон са произвели първите изстрели. Войниците му попадат в засада на група френски войници. Французите успяват да отблъснат атаките.

Малко след тази схватка британското правителство изпраща генерал-майор Едуард Брадок и два полка в американските колонии през 1755 г. Брадок получава задачата да атакува някои много ключови френски фортове и позиции по границата на Нова Скотия, река Охайо и езерото Чамплейн.

Французите, под командването на барон Арманд Дизкау, отговарят, като изпращат сили за подкрепа в Луисбург и Канада. След няколко сблъсъка армията на Брадок е победена от група френски и индиански сили. Това официално поставя началото на Седемгодишната война.

от 1756 до 1758 г.

Франция изпраща няколко войници от Европа. Тези войски са под командването на маркиз дьо Монкалм. Те пристигат през април 1756 г. Малко след пристигането на френските войски Великобритания обявява война на Франция.

В началото на войната изглежда, че Франция твърдо контролира войната. Те нанасят редица щети на британските сили. Няколко британски крепости падат в ръцете на френските сили. Британският форт в Осуего, близо до езерото Онтарио, пада през 1756 г. През 1757 г. капитулира и форт Уилям Хенри.

Французите имат по-голям брой индианци, които ги подкрепят. Американските колонии и техните граници претърпяват многобройни нападения от канадски и аборигенски бойци. Великобритания се намесва, като изпраща 20 000 войници за защита на американските колонии. Те също така издигат блокади на френските пристанища.

1758-1762 г.

Когато войната навлиза в последните си години, събитията започват да се развиват в полза на Великобритания. Британските сили са подмладени от тогавашния министър-председател Уилям Пит Старши. Великобритания преминава в настъпление и нанася огромни загуби на Франция.

Няколко френски територии в Северна Америка, Карибския басейн и Индия капитулират под британската мощ. Френски крепости като Фронтенак и Дюкейн падат в ръцете на британците. Например Луисбург пада през 1758 г.

През 1759 г. Квебек – ценната територия на Франция в Северна Америка – е завладян от Великобритания. Квебек е превзет от 9000 британски войници под командването на генерал-майор Джеймс Улф. Градът капитулира в прочутата битка при равнината Абрахам на 13 септември 1759 г. Генерал-майор Джеймс Улф успешно побеждава френския си колега маркиз дьо Монкалм. Двамата командири не успяват да се измъкнат живи от битката.

Също така през 1759 г. пада Гваделупа, както и няколко малки карибски територии, принадлежащи на Франция. Малко след това, на 8 септември 1760 г., е превзет и Монреал.

Какви територии завладяват Великобритания и нейните съюзници?

Великобритания побеждава французите в много от техните територии – Северна Америка, Карибския басейн, френските инсталации в Индия, френските територии в Западна Африка – Сенегал. Франция и Испания загубиха териториите си съответно в Манила и Хавана (Куба).

Колко души са загинали?

Смята се, че близо един милион души са загинали по време на Седемгодишната война. Най-много жертви са дадени във Франция и Австрия.

Мирните преговори и Парижкият мирен договор (1763 г.)

Карта, показваща решенията, взети по време на Парижкия договор от 1763 г.

Към 1762 г. става очевидно ясно, че Франция и Испания, както и техните съюзници, губят войната. Те се обръщат към Великобритания и започват преговори за мир.

Великобритания също е уморена от войната. За разлика от своя предшественик Джордж II, британският монарх Джордж III и неговият министър-председател лорд Бют еднакво искат да сложат край на военните действия. Войната се е превърнала в огромна финансова тежест за британците, въпреки че те побеждават.

След 7 години интензивни боеве трите основни страни – Великобритания, Франция и Испания – слагат край на военните действия с Парижкия договор на 10 февруари 1763 г.

Според подписания договор Великобритания получава Нова Франция (Канада), Доминика, Гренада, Сейнт Винсент и Гренадини и Тобаго. Франция се отказва и от източната половина на френска Луизиана (от река Мисисипи до Апалачите). В замяна на Хавана (Куба) Великобритания получава Флорида от Испания.

В сравнение с териториите, които Великобритания завладява, плячката на Франция от войната е съвсем минимална. Франция успява да задържи само някои острови в Карибския басейн, няколко търговски обекта в Индия и територии край бреговете на Западна Африка. На Испания, съюзник на Франция, е позволено да запази западната половина на френска Луизиана, Манила във Филипините и Хавана (Куба).

Още в началото, през 1762 г., Франция отстъпва територията на Луизиана на Испания. Тази сделка (Договорът от Фонтенбло от 1762 г.) е сключена тайно. Тя излиза наяве едва през 1764 г.

Какво се случва след мирния договор от 1763 г.?

Седемгодишната война завършва с изгонването на Франция от Северна Америка. В резултат на това американските колонии се окуражили да се изправят срещу собствените си господари – Великобритания. Френският външен министър Шоазел дори предсказва, че американските колонии рано или късно ще се разбунтуват срещу британската корона. Великобритания не приема сериозно предсказанието на Шоазел.

Малко след мирния договор от 1763 г. Джордж III издава кралска прокламация през октомври 1763 г. Прокламацията забранява на американските колонии да навлизат на запад в териториите на индианците. Идеята на Прокламацията от 1763 г. е да се гарантира, че Великобритания няма да бъде въвлечена в нова война с индианците.

Прокламационната линия, установена в резултат на Кралската прокламация, както и прекомерният и непоносим данък, който Великобритания налага на американските колонии, вбесяват колонистите. В крайна сметка американските колонии се разбунтуват и се обявяват за независими през 1776 г., 13 години след края на Седемгодишната война.