Старото царство: Определение, история, фараони и основни факти

Старото царство е период от историята на Древен Египет, в който цялото общество е завладяно от строежа на огромни пирамиди. В този смисъл епохата на Старото царство, която продължава от 27 век пр.н.е. до 22^ри век пр.н.е., често е наричана „епохата на пирамидите“.

Първите две династии на Старото царство се славели със силни по волята си царе (или фараони) и много силно централно управление. В резултат на това египетските земи станали благоденстващи, което позволило на египетските владетели да разширят границите на царството достатъчно, за да предпазят народа от чужди нашествия.

Бързи факти за Старото царство

Започнат: ок. 2686 г. пр.н.е.

Приключил: ок. 2181 г. пр.н.е.

Династии: Династия III до Династия VI

Столица: Мемфис

Най-известен с: Големи пирамиди, силно централизирано управление и архитектурни постижения

Популярни изобретения: Напоителни язовири, Гаргантюански пирамиди, Текстове на пирамиди

Известни царе: Снеферу, Хуфу, Хафре, Манкаур, Унас

Най-почитани богове: богът на слънцето Ра, Хор, Хатор

Причини за падането му: Дифузия на властта от Мемфис към други места в Египет

Също така известен като: „Епоха на строителите на пирамиди“ или „Епоха на пирамидите

Старото царство: Как започва?

Периодът на Старото царство настъпва след Ранния династичен период (ок. 3100 г. пр. Хр. – ок. 2686 г. пр. Хр.) – епоха, на която се приписва полагането на основите на следващите египетски династии.

Въпреки че е прието да се смята, че периодът на Старото царство започва с управлението на царете от Трета династия, някои учени изказват мнение, че всъщност епохата започва много по-късно, т.е. през Четвърта династия.

Причината за включването на Третата династия на Египет (ок. 2650 – 2613 г. пр. Хр.) в Старото царство е заради Стъпаловидната пирамида на цар Джосер – първата известна пирамида в Египет.

Тъй като Старото царство е наричано „епохата на пирамидите“, тогава е много логично Третата династия да бъде включена в епохата. Все пак трябва да се отбележи, че за древните египтяни терминът „Старо царство“ не е използван; вместо това те просто са възприемали двете епохи – ранния династичен период и периода на Старото царство – като една.

Знаете ли, че: Цар Джосер е не само първият строител на пирамиди в Древен Египет, но и основател на Третата династия – епоха на засилена организация и контрол на ресурсите и хората?

Династиите на Старото царство

Периодът на Старото царство включва общо четири династии – от Трета до Шеста династия, след което следва Първият междинен период.

. Трета династия, която продължава от 27^ми век пр.н.е. до 26^ти век пр.н.е. е периодът, в който се ражда първата пирамида в Египет под формата на Стъпаловидната пирамида на цар Джосер.

Пирамидата на Джиосер (както понякога я наричат) е построена в Саккара от камък. Преди това при изграждането на погребалните гробници (мастаби) на царете са използвани материали от кални тухли. Великият везир на Джосер Имхотеп (ок. 2665 – 2600 г. пр. Хр.) е този, на когото се приписва въвеждането на тази промяна. Имхотеп искал да създаде структура, която да издържи на изпитанието на времето.

Използвайки строителни техники от предишната епоха, Имхотеп просто подрежда няколко мастаби във все по-малък ред.

Освен това на цар Джосер се приписва въвеждането на централизиран начин на управление на египетския народ. От времето на Третата династия народът е разделен на няколко области (nomes), които са били ръководени от управители. Управителите на тези nomes докладва на централното правителство в столицата Мемфис.

Четвърта династия

Дори и след смъртта на Джиосер, неговите наследници продължават да вървят по стъпките му, добавяйки все повече бюрокрация към делата на нацията. Усилията им правят така, че владетелите през 4^ти и 5^ти Династията е по-добре оборудвана за изграждане на по-големи гробници и погребални съоръжения от тези, които се виждат в 3^та Династия.

Четвъртата династия, която имала смели и далновидни водачи като Снеферу и Хуфу, била може би най-успешната от всички династии на Старото царство. Владетелите на тази династия усърдно въвели много силно централизирано управление. Благодарение на тези бюрократични системи, владетелите можели успешно да осъществяват амбициозни проекти, тъй като разполагали с достатъчно ресурси. Четвъртата династия била подкрепена и от търговските отношения между Египет и хората от околния регион.

Управлението на цар Снеферу и пирамидите

Вдъхновявайки се от Хуни (ок. 2630 – 2610 г. пр. Хр.) – последният цар на 3^та Династия – Цар Снеферу построява пирамидата Мейдум* (известна още като „срутената пирамида“). Снеферу построява и още две пирамиди в Дахшур – Гънатата пирамида и Червената пирамида. Ъгълът на огънатата пирамида от 55 градуса от основата и 43 градуса към върха я правят да изглежда като огъната.

Снеферу използва наученото от пирамидата Мейдум и огънатата пирамида, за да построи Червената пирамида, която се издига под ъгъл от 43 градуса и достига 344 фута (105 метра). Червената пирамида обикновено се смята за първата истинска пирамида в Египет.

Цар Снеферу със сигурност не би могъл да завърши всички тези величествени строителни проекти без много силно централно правителство. Подобни проекти изисквали огромни ресурси, включително няколко десетки хиляди платени работници, много от които били доведени от места в Нубия, Либия и Леванта.

Много добре организирано централно правителство било необходимо и за поддържане на мира и стабилността в страната, за да се гарантира, че строежът на пирамидите върви гладко.

* Някои учени приписват на цар Хуни построяването на пирамидата в Мейдум вместо него. Твърди се също, че Хуни е баща на Снеферу.

Управлението на Хуфу и Голямата пирамида в Гиза

След смъртта на цар Снеферу за цар е коронован синът му Хуфу (2589 – 2566 г. пр. Хр.). Познат от древните гърци като Хеопс, цар Хуфу е най-известен с построяването на Голямата пирамида в Гиза.

Противно на това, което се казва в древноегипетските текстове за доброжелателното управление на цар Хуфу, има много древногръцки учени и историци, особено Херодот, които отбелязват Хуфу като много зъл владетел. Херодот дори твърди, че Хуфу принуждавал дъщерите си да работят като секс работнички, за да събира пари, с които да продължи грандиозните си строителни проекти. Херодот също така твърди, че Хуфу е използвал няколко хиляди роби и принудителен труд в своите проекти.

Археологическите доказателства от мястото на пирамидата обаче не са верни. Тези доказателства, както и египетски текстове, показват, че Хуфу не е бил немилостив към дъщерите си или към работниците, които са работили по пирамидата.

Смята се, че при изграждането на Голямата пирамида Хуфу е наемал работници, като им е предлагал храна в замяна на труда им. Всяка година десетки хиляди работници от цял Египет се отправяли към мястото на строежа, за да транспортират добитите от кариерата блокове, които били изрязани с такава прецизност, че на строителите не им се налагало да използват хоросан, за да задържат блоковете на място.

Общо за Голямата пирамида са използвани над 2 000 000 каменни блока. А фактът, че някои от блоковете са тежали близо 16 тона, прави целия строеж на пирамидата още по-внушителен.

Голямата пирамида, която между другото е единственият оцелял член на Седемте чудеса на света, се издига на височина 145,9 метра (479 фута). На тази височина тя е била най-високата структура, създадена от човека, в света до построяването на Айфеловата кула през 1889 г.

Знаете ли, че: На Хуфу се приписват редица нововъведения в селското стопанство, включително построяването на първите известни язовири във Вади Герави?

Сфинксът и царуването на Джедефре и Хафре

Цар Хуфу завещава на своите наследници и потомци един много богат и обединен Египет. След смъртта на Хуфу синът му Джедефре (2560-2558 г. пр. Хр.) е коронясан за цар, въпреки че това става на фона на известни борби за наследство с други членове на семейството.

По време на управлението на Джедефре се засилва почитането на бога на слънцето Ра. Всъщност Джедефре е първият известен египетски цар, който използва титлата „син на Ра“.

Твърди се, че или Джедефре, или неговият брат и наследник Хафре са построили Големия сфинкс в Гиза. Статуята, която стои точно на една линия с пирамидалния комплекс на Хафре, изобразява митично животно (най-вероятно лъв) с човешка глава, най-вероятно тази на Хафре. Разположен в некропола на Гиза, сфинксът и до днес остава най-голямата монолитна статуя в света.

Пирамидата на Хафре в некропола на Гиза е на второ място след пирамидата на Хуфу. За съжаление, Хафре е смятан от гърците за също толкова жесток, ако не и по-жесток, като баща си Хуфу.

За разлика от брат си Джедефре, Хафре се свързвал повече с бога с глава на сокол и бога на небето Хор. В резултат на това Хафре и дошлите след него царе често приемат титлата „син на Хор“.

Знаете ли, че: Гърците наричат цар Хафре Хефрен?

Цар Менкауре и неговата пирамида на платото Гиза

След смъртта на Хафре за цар е коронован неговият племенник и син на Джедефре – Бака. Бака, когото мнозина смятали за незаконен владетел, управлявал по-малко от година. Бака е наследен от Менкауре, син на Хафре.

В сравнение с дядо си и баща си Менкауре, който на гръцки се наричал Микеринос, бил разглеждан в по-благоприятна светлина от гърците. От трите пирамиди в платото Гиза пирамидата на Менкуре е най-малката. Учените разсъждават, че Менкауре не е разполагал с толкова много ресурси, колкото неговите предшественици, поради което е трябвало да се задоволи с по-малка пирамида в сравнение с тези, построени от неговите предшественици. Поради преждевременната смърт на цар Менкауре завършването на неговата пирамида е трябвало да бъде извършено от наследника му Шепсескаф, който е последният цар на 4^та Династия.

Как Старото царство запада?

Към края на управлението на Шепсескаф жреците, които управлявали могилния комплекс и храмовете, започнали да упражняват по-голям контрол в сравнение с властта, която имали през 3-та и ранната част на 4-та династия. Тъй като жреците стават все по-силни, царете остават с намалени правомощия и с по-малко ресурси на свое разположение.

След като такива като Снеферу и Джедефре започнали да се описват като синове на боговете, властта на египетските царе в Старото царство започнала да намалява, преминавайки в ръцете на жреците. Несъмнено царете все още били могъщи; те обаче били „просто синове на боговете“, а не въплъщение на боговете. Този момент обяснява защо 5^та Династията започва да се нарича „Династия на кралете-слънце“.

5^та Династия, съставена от владетели като Узеркаф, Сахуре, Какай и Джедкаре Исеси. Тези царе също така престават да строят своя погребален комплекс на платото Гиза. Много от тях предпочели да изградят своите погребални гробници, които се наричали Храм на слънцето, в Абусир.

С всеки изминал фараон от Петата и Шестата династия централното правителство става по-слабо и по-децентрализирано в сравнение с 3^та и 4^та Династии. Наред с това управителите на различните nomes (т.е. провинции) започнаха да упражняват по-голямо влияние и контрол върху ресурсите.

Местните управители (normarchs), а чиновниците дори започват да строят по-разкошни гробници от тези, построени от египетските царе по това време. В крайна сметка тези номарси престанали да приемат инструкции от фараона. Този вид неподчинение започнал по време на 6^та Династия, особено по време на управлението на Пепи I (2331-2284 г. пр. Хр.), Меренре Немтянсаф I (2284-2275 г. пр. Хр.) и Пепи II (2278-2185 г. пр. Хр.).

Към края на много дългото управление на Пепи II властта на царете не е нищо, за което да се пише у дома. Жреците и номарсите били по-влиятелни и по-богати в съответните си провинции, отколкото египетския цар.

Шестата династия приключва (около ок. 2181 г.) с управлението на Нетеркаре. По това време вече не е имало волеви лидер, който да утвърди контрола си над провинциите и управителите.

Проблемът се усложнява допълнително от факта, че към края на Шестата династия в Египет настъпват тежки суши и глад. Египетските царе в Мемфис едва успявали да задържат държавата, тъй като реалната власт се прехвърляла към областите и управителите, които били по-способни да предлагат регионални решения на проблемите със сушата и глада, с които се сблъсквали техните провинции.

Друг фактор, допринесъл за упадъка на Шестата династия, е свързан с дългото управление на Пепи II, който не оставя волеви наследник. След като Шестата династия се разпаднала, Египетската земя навлязла в епоха, която историците обичат да наричат Първи междинен период (ок. 2181 г. пр. Хр. – ок. 2040 г. пр. Хр.). Този период в истинския смисъл на думата не е пълен крах, а по-скоро е преходен период, преход от централизирано управление към локални правителства. Това довело до разпръскване на богатството и властта от Мемфис към други места в страната.

Известно религиозно изобретение на Старото царство

Популярно религиозно изобретение на Старото царство е под формата на Текстове на пирамидите – набор от религиозни и погребални текстове, предназначени да помогнат на фараона или царицата да прелетят или прескочат безопасно от страната на живите в задгробния живот. Текстовете на пирамидите, написани върху саркофазите и стените на пирамидата на починалия фараон, се смятат от учените и археолозите за най-старите религиозни текстове в света.

Факти за периода на Старото царство

Поради това, че епохата на Старото царство е много древна, голяма част от това, което знаем за историята на тази епоха, идва от историческите записи, написани на камък. Друг чудесен изворов материал може да се намери от архитектурните проекти от тази епоха. Например, мортиерните храмове в близост до пирамидите от епохата предоставят някои късчета информация за царете, архитектите, работниците и служителите, които са построили тези големи паметници.

С течение на годините археолозите са открили доказателства, които подкрепят тезата, че пирамидите в платото Гиза всъщност не са построени от роби, както много дълго време са ни карали да вярваме древните гърци. Археологическите останки от района показват, че строителството на тези пирамиди е извършено предимно от самите египтяни, а не от пленени роби от Леванта. Освен това голяма част от строителните работници са били квалифицирани и са получавали заплата (в натура) в замяна на труда си. Това схващане се подкрепя от липсата на робски квартали в платото Гиза. Онази част от робите, които са били използвани в проектите, най-вероятно са били използвани в кариерите.

Египтяните вярвали, че пирамидите символизират бен-бен, първобитна могила във водите на Ну, от която излязъл богът-създател Атум.

Цар Пепи II – един от последните фараони на Старото царство – управлявал около 90 години.