Стивън Хокинг: Живот, постижения и факти

Стивън Хокинг е известен английски физик и космолог, който получава огромна слава след публикуването на няколко иновативни труда за черните дупки и други космологични събития във Вселената. Според възпитаника на университета в Кеймбридж черните дупки излъчват вид радиация, която сега специалистите наричат радиация на Хокинг.

Роден в Оксфорд, Англия, развитието на Хокинг се характеризира с ненаситен апетит за пълно разбиране на Вселената. Необикновеният физик винаги е твърдял, че целта му е да намери отговори на въпросите защо Вселената изобщо съществува и защо съществува по начина, по който съществува.

Въпреки че прекарва повече от половината от зрелия си живот, прикован към инвалиден стол (след поставянето на диагнозата амиотрофична латерална склероза – АЛС), Хокинг остава решен да разширява границите на физиката и по този начин се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на 20^ти век.

Световната история изследва историята и постиженията на Стивън Хокинг, един от най-великите теоретични учени и космолози на съвременната епоха.

Стивън Хокинг: Бързи факти

Дата на раждане: 8 януари 1942 г.

Място на раждане: Оксфорд, Англия, Обединеното кралство

Умира на: 14 март 2018 г.

Място на смъртта: Кеймбридж, Англия, Обединеното кралство

Родители: Изабел и Франк Хокинг

Братя и сестри: 3 – Мери, Филипа и Едуард

Съпрузи: Elaine Mason (1995-2007), Jane Wilde (1965-1995)

Деца: Робърт (роден през 1967 г.), Луси (родена през 1970 г.) и Тимоти (роден през 1979 г.).

Образование: Университет на Кеймбридж, Оксфордски университет, училище „Сейнт Олбанс“, Хертфордшир

Докторска дисертация: „Свойства на разширяващите се вселени“ (1965)

Най-известна работа: „Кратка история на времето“ (1988)

Забележителни награди: Президентски медал на свободата (2009 г.), медал „Копли“ (2006 г.), медал „Алберт Айнщайн“ (1979 г.), медал „Едингтън“ (1975 г.)

Ранен живот и образование

Стивън Хокинг, първородното дете на родителите си, е роден на 8 януари 1942 г. в Оксфорд, Англия. Незнайно за много хора, известният космолог се гордее изключително много с факта, че е роден на 300^. годишнина от смъртта на италианския астроном и физик Галилео Галилей (1564-1642).

Хокинг е роден по време, когато Европа е обхваната от Втората световна война. Родителите му са Франк и Изобел Хокинг, които са завършили Оксфордския университет. Баща му Франк Хокинг работи като медицински изследовател в Лондон. Поради специалността на баща му в областта на медицинските изследвания, той е насърчаван да учи медицина. Стивън Хокинг обаче се насочва към космоса и разгадаването на тайните на Вселената.

Стивън Хокинг посещава училището „Сейнт Олбанс“ в Хертфордшир, където изненадващо е под средното ниво на обучение и често завършва в края на класа си. Въпреки че е бил много умен младеж, Хокинг вероятно е бил разочарован от бавното темпо на учебните програми. Твърди се, че той и приятелите му започнали да правят собствени настолни игри и да конструират някакъв компютър от отпадъци, които намирали на сметището. Те конструирали тези устройства, които им помагали да решават куп математически задачи и уравнения.

През 1959 г. той се записва в Оксфордския университет. Седемнадесетгодишен иска да учи математика; в крайна сметка обаче попада във факултета по физика, тъй като по това време Оксфорд не предлага програма за обучение по математика. В Оксфорд той не е точно трудолюбив студент, тъй като академичният живот в кампуса му се струва изключително лесен. След като се дипломира с отличие в Оксфорд през 1962 г., Хокинг продължава в Университета в Кеймбридж, за да защити докторантура по космология на общата теория на относителността.

През 1968 г. престижният Институт по астрономия в Кеймбридж го удостоява с почетното звание на най-новия си член. От този момент нататък Хокинг започва да прави вълни в областта на космологията. Например през 1973 г. Хокинг е съавтор (заедно с Г. Ф. Р. Елис) на критично приетата книга, озаглавена Мащабната структура на пространство-времето.

Може би най-голямата чест, която получава през 70-те години, идва, когато е назначен за Лукасов професор по математика – една от най-изтъкнатите академични длъжности в Кеймбридж. През това десетилетие той получава и множество награди, сред които наградата „Хайнеман“ (1976 г.), медал „Хюз“ (1976 г.), медал „Алберт Айнщайн“ (1979 г.) и медал „Едингтън“ (1975 г.).

Забележителни книги, написани от Стивън Хокинг

Помислете за Стивън Хокинг и това, което веднага ви идва наум, е известната му научна книга от 1988 г., озаглавена Кратка история на времето. Книгата има огромен успех както в Обединеното кралство, така и в чужбина. Тя беше прецизна и много информативна, давайки на масовата аудитория обяснение на фундаментални и вековни въпроси за космоса, съществуването на божествено същество и какво означава всичко това за бъдещето на човечеството. Кратка история на времето, която беше в списъка с бестселъри на лондонския Sunday Times в продължение на близо пет години, със сигурност катапултира Хокинг до изтъкната позиция в света на науката, превръщайки го в най-разпознаваемата личност в своята област.

Хокинг Кратка история на времето е толкова впечатляваща и високо оценена от критиката, че до момента са продадени няколко милиона екземпляра. Книгата е преведена на повече от 35 езика, което я прави достъпна за още по-широка аудитория по целия свят.

Други забележителни и широко успешни книги, написани от Стивън Хокинг, включват: Вселената накратко (2001) и Големият проект (2010). Общо взето, известният физик е написал или съавтор на впечатляващите 15 книги през живота си.

Диагнозата на Стивън Хокинг – болест на Лу Гериг

От около 1960 г. младият учен забелязва, че с всеки изминал ден говорът му става все по-неясен; увеличава се и броят на случаите, в които удря краката си в мебелите. Не е имало ден, в който да не се спъне или да не падне, докато отива на занятия в Оксфорд. Когато вече не можел да прикрива тези симптоми, баща му го завел при редица медицински специалисти.

Около година след като завършва Оксфорд, животът на Стивън Хокинг се преобръща, когато лекарите разкриват, че е диагностициран с болестта на Лу Гериг, известна още като амиотрофична латерална склероза (АЛС). Най-простото обяснение на болестта на Лу Гериг се състои в обездвижване на нервите на човека, които отговарят за контрола на мускулите на тялото. В случая с Хокинг медицинските специалисти дават на физика ужасна прогноза, като заявяват, че му остават малко по-малко от три години живот. Новината беше тежко хапче за преглъщане не само за Хокинг, но и за цялото му семейство.

Отказвайки да позволи на мрачната картина, рисувана от лекарите, Хокинг се занимава с академичния си живот по възможно най-нормалния начин. Една от причините, поради които брилянтният физик не позволява на увреждането си да го завладее, е свързана с факта, че той живее в една стая с младо момче, което страда от рак на кръвта (левкемия). В сравнение с този злокачествен и опустошителен рак Хокинг смятал, че неговото заболяване не е тежко. Той разсъждаваше, че е имало и по-лоши неща, които биха могли да му се случат. Затова продължил напред с още по-ясна цел на живота си.

Диагнозата му АЛС в целия смисъл на целта му даде по-голям стимул да се приложи още повече в избраната от него област на обучение. Това беше просто прикрита благословия, както Хокинг заявяваше многократно. Фактът, че лекарите му дадоха няколко години живот, означаваше, че той е още по-решен да завърши докторската си дисертация и да изживее своята следа в областта на науката.

Използване на инвалиден стол и синтезатор на реч

Приблизително пет години след поставянето на диагнозата Хокинг не само е победил всички шансове, които са му били противопоставени, но и се е превърнал в прекрасен учен. Непрекъснато започва да създава една след друга проницателни и новаторски научни статии. За съжаление, болестта му го принуди да се придвижва в инвалидна количка, което значително ограничи физическите дейности на този гениален учен. Като изключим влошаващото се физическо състояние, хубавото е, че вредното въздействие на болестта изглежда се забавя. Това кара Хокинг и семейството му да се надяват, че той ще доживее до зряла възраст.

Към края на 70-те години ученият, който току-що е бил назначен за Лукасов професор по математика в Кеймбридж, се нуждае от постоянната помощ на болногледач. Той едва успява да стане от леглото или да се нахрани сам без помощник. Освен това речта му е станала толкова неясна, че не може да бъде разбрана от онези, които не го познават достатъчно добре. Половин десетилетие по-късно той окончателно губи гласа си, след като трахеотомия.

За толкова гениален Хокинг не е необходимо много време, за да привлече вниманието на много учени и благотворителни организации към физическите и говорните си затруднения. В Калифорния например водещ компютърен програмист е готов да даде тласък на Хокинг с много иновативно устройство за подпомагане на речта, което позволява на учения да общува с помощта на движението на очите или главата си. На Стивън Хокинг беше предоставен синтезатор на реч, който му позволяваше да подбира думите си (с помощта на сензор) на компютърен екран.

Този период бележи началото на най-критично оценяваните творби и книги на Хокинг. С помощта на няколко научни приспособления и няколко асистента физикът успява да напише революционни идеи и статии за черните дупки във Вселената.

Най-известните научни трудове на Стивън Хокинг и черните дупки

Изследванията на Стивън Хокинг върху черните дупки през 1974 г. предизвикват голямо възхищение, тъй като брилянтният космолог показва на научната общност истинската природа на черните дупки във Вселената. Преди неговата работа общоприетото мнение беше, че черните дупки са странни вакууми, които поглъщат всичко, което влиза в тях, включително светлината. Изследванията на Хокинг не са верни. Той показа на света как някои елементи на материята, т.е. радиацията, могат да се освободят от огромната гравитационна сила на черната дупка.

Според общоприетата теория в научната общност черните дупки се образуват, когато мъртва звезда се срине върху себе си, като по този начин се създава малко място в пространството, където гравитацията е толкова огромна, че дори светлината не може да се измъкне. Отсъствието на светлина прави черната дупка невидима, въпреки че учените разполагат със специално оборудване, което може да помогне как обектите в близост до черна дупка реагират при такова невъобразимо гравитационно привличане. Според НАСА в центъра на нашата галактика Млечен път съществува гаргантюанска черна дупка (т.е. свръхмасивна черна дупка).

Излъчването на Хокинг и други забележителни постижения

До началото на 21^st век, Хокинг е може би най-значимият експерт по черни дупки. Изследванията му върху черните дупки и радиацията, която те излъчват, го превърнаха в популярно име.

На конференция в Швеция през 2015 г. той обясни как черните дупки не трябва да се разглеждат като неизбежен затвор. Той продължи да предполага, че информацията, която си проправя път в черна дупка, се съхранява на място, близко до това, което физиците наричат „хоризонт на събитията“. В много случаи той избягваше да изключва възможността информацията в една черна дупка да попадне в друга вселена.

Най-важното в неговите пробивни изследвания е, че те създават феномен, при който младите хора и децата по целия свят започват да проявяват дълбок интерес към науката и космоса. Той показа как физическото увреждане не може да бъде пречка пред стремежа на индивида към величие.

Може би това е най-голямото постижение на Стивън Хокинг, освен факта, че е носител на множество награди и прочути титли както в страната, така и в чужбина.

Само на 32-годишна възраст Стивън Хокинг е удостоен с членство в много престижното Кралско общество – британска научна институция, чиято единствена цел е да подпомага развитието на човечеството чрез високи научни постижения. Приблизително по същото време той получава и наградата „Алберт Айнщайн“, като е похвален за усилията, които полага през целия си живот, за да запознае обществеността с науката.

По време на кариерата си е призован да работи като професор в престижни университети в САЩ, включително в Калтех в Пасадена, Калифорния. Хокинг е бил и гостуващ професор в колежа „Каюс“ в Кеймбридж.

За човек, който се е отличил в изучаването на законите на физиката, беше много сърдечна сцена, когато през 2007 г. Космическият център „Кенеди“ във Флорида го покани да се докосне до среда без гравитация. Физикът прекара около два часа в Боинг 727 с нулева геометрия над Атлантическия океан.

Стивън Хокинг отдавна е привърженик на идеята човешката раса да колонизира други планети не само в нашата Слънчева система, но и извън нея. Той смята, че животът на нашата Земя виси в много несигурно състояние, тъй като човечеството може да бъде заличено от лицето на планетата чрез катастрофални събития като ядрена война, безкрайно глобално затопляне или например генетично създаден вирус. В резултат на това той винаги бързаше да използва славата и знанията си, за да подкрепи хора като сър Ричард Брансън (основател на Virgin Group) и Елон Мъск в усилията им да превърнат космическия туризъм в реалност.

Биографичен филм за Хокинг: Теорията на всичко (2014)

Филмът от 2014 г. Теорията на всичко, в който участват британските му колеги Еди Редмейн и Фелисити Джоунс, е базиран на живота на Стивън Хокинг и предизвикателствата, през които е трябвало да преминат той и първата му съпруга Джейн Уайлд.

Филмът е изключително популярен не само в научната общност, като получава множество награди за това, че умело показва трудностите, които ученият е трябвало да издържи, преди да стане изключително успешен.

Филмът, който печели повече от 120 милиона долара в световен мащаб, е оценен високо заради прекрасните актьорски изпълнения. Той донесе на главните звезди Еди Редмейн и Фелисити Джоунс номинации за Оскар съответно за най-добър актьор и най-добра актриса. Филмът е номиниран и в категориите за най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий и най-добра оригинална музика. Еди Редмейн, който изигра Стивън Хокинг, взе наградата за най-добър актьор през нощта (т.е. на 87^th награди „Оскар“). Получава и наградата за най-добър актьор (филм) на 72^nd Награди „Златен глобус“.

Как е умрял Хокинг?

Когато говорител на семейството съобщава трагичната новина за смъртта на Стивън Хокинг, Лорънс Краус, известен физик-теоретик и дългогодишен почитател на трудовете на Хокинг, заявява, че „в космоса току-що е угаснала звезда“. Други видни представители на научната общност – от Нийл де Грейс Тайсън до професор Роджър Пенроуз – изразиха искрените си съболезнования на семейство Хокинг. Бившият председател на Кралското дружество, лорд Мартин Рийс, също изрази дълбоката си съпричастност към професор Хокинг.

Стивън Хокинг, който почина на 14 март 2018 г., беше похвален за над половинвековната си ангажираност в разгадаването на тайните на Вселената. Ненаучната общност, включително много холивудски звезди, като британските актьори Еди Редмейн и Бенедикт Къмбърбач, написаха в Туитър подобни възхвали за гения, който вдъхнови милиони хора по света.

Беше заявено, че прахът на световноизвестния учен ще бъде погребан в родината му в Уестминстърското абатство в Лондон. За физика беше достойна чест да бъде погребан редом с велики английски учени като Чарлз Дарвин и Исак Нютон.

Още факти за Стивън Хокинг

През живота си Стивън Хокинг прави редица телевизионни изяви в Холивуд. Той е Нийл ДеГрас Тайсън на своята епоха. Мнозина дори взеха да го наричат учен рокзвезда, тъй като той гостуваше в предавания като Теория за големия взрив и Семейство Симпсън. Той участва и в комедийни предавания като Late Night with Conan O’Brien.

През 1992 г. Ерол Морис, носител на „Оскар“, заснема документален филм за живота и кариерата на физика. Документалният филм е озаглавен Кратка история на времето, получи положителни отзиви, тъй като показа на света неща, които не бяха известни за Хокинг.

По време на живота си той е малко скептичен по отношение на изкуствения интелект (ИИ). Той препоръчва да се направят по-строги изследвания, за да се разсеят многото продължителни страхове, които понякога обществото има по отношение на ИИ и свързаните с него опасности. Въпреки това той заявява, че създаването на ИИ ще бъде огромна стъпка в еволюцията на човешките същества като вид. Той предупреди, че ако не се полагат грижи, това изобретение и напредък могат да изместят човешките същества във всички сфери на живота. Той стигна дотам, че каза, че тези изкуствени интелекти могат да създадат оръжия за масово унищожение, за които ние, хората, няма да имаме представа.

Докторската му дисертация от 1965 г. „Свойства на разширяващите се вселени“ разбива интернет, както често биха казали мнозина в попкултурата. Дисертацията, която беше публикувана онлайн от Алма матер на Хокинг през октомври 2017 г., получи огромен трафик, който напълно срина уебсайта на университета само за няколко часа след публикуването ѝ.

Съпруги и деца на Стивън Хокинг

През 1963 г. Хокинг се запознава с бъдещата си съпруга Джейн Уайлд, която по това време е бакалавърска студентка по езици. Две години по-късно двамата завързват връзката си и имат три деца – Робърт (роден през 1967 г.), Луси (родена през 1970 г.) и Тимъти (роден през 1979 г.).

След близо три десетилетия брак Хокинг се разделя с Джейн и през 1995 г. се жени за една от медицинските сестри, които се грижат за него, Илейн Мейсън. Твърди се, че Илейн се е опитала да вбие клин между Хокинг и децата му. Имаше и някои твърдения, че Илейн в някакъв момент е упражнила физическо насилие над Хокинг. Този въпрос беше приключен, след като Хокинг излезе, за да опровергае тези обвинения срещу Илейн. Независимо от това бракът все пак се разпада, тъй като Хокинг и Илейн подават молба за развод през 2006 г.

След втория си развод Хокинг и първата му съпруга и децата му закърпват отношенията си перфектно. Той и дъщеря му Луси са съавтори на пет научни романа, целящи да погъделичкат интереса на децата към науката.