Стив Бико: 6 запомнящи се постижения на южноафриканския активист срещу апартейда

Стив Бико е южноафрикански активист срещу апартейда, който е запомнен най-вече с това, че посвещава краткия си живот на борбата срещу расовата сегрегация. Стив Бико е известен с това, че е съосновател на Южноафриканската студентска организация (SASO), за да насърчава правата на чернокожите. Той прекарва по-голямата част от младостта си и значителна част от средствата си в борба срещу правителството на апартейда. Например, неговата отдаденост на каузата за правата на чернокожите е толкова голяма, че е изключен от много от училищата, в които е учил.

Кампаниите му на местно ниво за всеобщо избирателно право и овластяване на чернокожите южноафриканци предизвикват гнева на властите, в резултат на което многократно е арестуван. Бико призовава всички чернокожи да се гордеят с расата си (т.е. чрез възприетия лозунг „черното е красиво“) и да избягват натиска за поддържане на ценностните системи на бялото малцинство. През 1977 г. Стив Бико за съжаление умира, след като получава животозастрашаващи наранявания, докато е в полицейски арест.

Бързи факти за Стив Бико

Име: Банту Стивън Бико

Дата на раждане: 18 декември 1946 г.

Място на раждане: Кинг Уилямс Таун, Източен Кейп, Южна Африка

Дата на смърт: 12 септември 1977 г.

Място на смърт: Претория, Южна Африка

Място на погребение: Гробище Гинсберг

Родители: Мзингайе Матю Бико и Алис „Мамсете“ Бико

Брат и сестра: Букелва, Хая, Нобандиле

Образование: Медицински факултет към Университета на Натал, колеж „Свети Франциск“ (1964-1965)

Съпруг: Ntiki Nashalaba (омъжена през 1970 г.)

Деца: Нкосинати и Самора (с Нцики Махалаба); Лерато и Хлумело (с Мамфела Рамфеле); Мотлаци (с Лорейн Табане)

Идеология: Африкански националистически и социалистически

Повлиян от: Ахмед Бен Бела и Джарамоги Огинга Одинга

Най-известен с: активист срещу апартейда; мъченик на черното съзнание; баща на „черното съзнание“

Постиженията на Стив Бико

Това са 6 важни постижения на Стив Бико (1946-1977), активист срещу апартейда и лидер на Движението за черно съзнание в Южна Африка.

Обединява всички расови групи в борбата срещу управлението на бялото малцинство в Южна Африка

Въпреки че Бико е голям почитател на Панафриканския конгрес и други африкански националистически организации, той смята, че апартейдът в Южна Африка може да приключи само когато всички расови групи (т.е. не белите) се обединят, за да победят управляващата класа на бялото малцинство. Започва в ранна възраст, докато учи в пансиона, наречен колеж „Св,

Бико е раздразнен от характера на училищната администрация. Той изразява недоволството си срещу правителството на апартейда. Голяма част от вдъхновението му идва от панафриканисти като кенийския борец за независимост Джарамоги Огинга и алжирския Ахмед Бен Бела (по-късно първи президент на Алжир).

Активен член на Националния съюз на южноафриканските студенти (NUSAS)

Неговата активност започва още от ранна възраст. Всъщност е изключен от гимназията заради активната си дейност. След като е изключен, той продължава да учи в колежа „Свети Франциск“ в Квазулу-Натал. Завършва през 1966 г. и следва в Медицинския университет на Натал.

Участва активно в студентския активизъм, като участва в дейността на Студентския представителен съвет (СПС). Бил е и член на Националния съюз на южноафриканските студенти (NUSAS), борейки се гласно срещу налаганите от правителството на апартейда управление на бялото малцинство и расова сегрегация.

Насърчава чернокожите да се чувстват достойни за по-добър живот

Съюзът на студентите е съставен предимно от бели либерали, които според Бико никога не могат да разберат недъзите, през които черните хора трябва да преминат в условията на апартейд в Южна Африка. Той е особено обезпокоен от факта, че NUSAS се финансира от бели студенти и либерали. Най-много го дразнеше фактът, че на чернокожите африканци не им се позволяваше да влизат в общежитията, в които се провеждаха партитата, организирани от NUSAS.

Възхищението на Бико от мултирасовия подход за прекратяване на апартейда в Юга бързо се изпарява, отстъпвайки място на „черния“ националистически подход. Той призовава чернокожите студенти да действат и да се организират като независим народ и да се противопоставят на потисническото и расистко южноафриканско правителство.

По-нататък той се застъпва за психологическото овластяване на чернокожите. Многократно заявява, че чернокожият трябва да се откаже от всички убеждения, предадени му от колониалните му господари. Тези убеждения според него са психически вериги, които държат чернокожата раса в живот без достойнство. Според Стив Бико „чернокожите“ трябва да се чувстват достойни за свобода и да се стремят към по-големи висоти.

Знаете ли, че: Стив Бико е черпил доста вдъхновение от френския западноиндийски философ Франц Фанон и афроамериканското движение Black Power Movement?

Стив Бико е съосновател на Южноафриканската студентска организация

Основана през юли 1969 г., Южноафриканската студентска организация (SASO) е начинът на Бико да постави „черните“ начело на борбата срещу управлението на бялото малцинство и расовата сегрегация. Бико и съоснователите на SASO се уверяват, че организацията е отворена само за чернокожи; под „чернокожи“ той има предвид не-белите, което означава, че тя включва индианци и други не-бели малцинства.

Южноафриканската студентска организация (SASO) на Стив Бико работи усилено за насърчаване на правата на чернокожите чрез използване на студентски дейности като спорт, културен обмен, дебати и други социални дейности. Групата насочва значителна част от ресурсите си в борбата срещу правителството на апартейда в Южна Африка. Година след създаването ѝ, през 1969 г., Бико е избран за председател на организацията – първият президент. Той е толкова отдаден на каузата за правата на чернокожите, че училищното ръководство изпада в паника и през 1972 г. изключва Бико от университета.

Трябва да се отбележи, че Бико категорично заявява, че е против антибелия расизъм. Всъщност той е имал няколко бели приятели и познати, най-вече Дънкан Инес (бивш президент на NUSAS) и Доналд Уудс. Последният написва през 1978 г. „Биография на Стив Бико“.

Промяната в посоката на активисти като Бико от мултирасов активизъм към чернокож националистически подход идва като добра новина за Националната партия на бялото малцинство. Всъщност НП първоначално дава мълчаливото си одобрение за дейността на SASO, тъй като тя подсилва целта им за расова сегрегация.

Знаете ли, че: Може би заради слаби академични резултати Стив Бико е изключен от Университета на Натал? Някои приписват уволнението му на активността му в Южноафриканската студентска организация.

Популяризира черното съзнание сред хората

Водещата идеология на студентските организации на Бико е идеологията на „черното съзнание“ – идеология, която насърчава чернокожите да разсеят представите за расова непълноценност, налагани им от векове от колониалистите. Движението на Бико „Черно съзнание“ е насочено към еманципация на съзнанието на чернокожите. Той и неговите съмишленици – като Барни Питяна, Пат Матшака (вицепрезидент на SASO) и Улия Машалаба (секретар на SASO) – вярваха, че черните трябва да преодолеят културните, моралните и психологическите вреди, нанесени им от белите расистки групи, преди да могат да влязат в пълното си величие. Идеологията е вдъхновена от движенията и активистите на „Черната сила“ (особено Малкълм Х) в САЩ.

Казано по-просто, Черното съзнание, което Бико и SASO проповядват, е начин на живот, насочен към независима мисъл и критично разсъждение.

Съосновател на Конвенцията на чернокожите

Голяма част от работата, която Бико върши като председател на SASO, е свързана с набирането на средства и набирането на активисти, които да прокарват каузата на организацията. През 1972 г. Бико доброволно се оттегля от поста си в SASO, заявявайки, че предава мантията на нови лидери. Бико се опасява, че ако остане по-дълго на поста председател на SASO, около него може да се създаде култ към личността.

След като участва в конференция в Едендейл през август 1971 г., Бико и други активисти на „Черно съзнание“ се заемат да създадат Конвент на черните хора (КЧН). Целта на конвенцията е да доведе Черното съзнание до масите. За лек ужас на Стив Бико, БКП, който е основан през юли 1972 г., изключва от участие цветнокожите южноафриканци и индийците.

Конвентът назначава А. Маятула за свой председател. Бико помага на Конвента да открие клонове в цялата страна. Около година след създаването си БКП може да се похвали с повече от 40 клона и членска маса от над 3500 души. Бико също така се опитва да координира дейностите на БПЦ и SASO.

Бико и други чернокожи активисти създават Конвента на чернокожите. Като лидер на групата Бико продължава да призовава за прекратяване на режима на апартейд. Групата остава много актуална през 70-те години на ХХ в., като работи в кохорта с други организации за граждански права в Южна Африка и извън нея. Подходът им към разпространението на черното съзнание е чрез използването на общностни програми (които се ръководят от Black Community Programmes) и здравни центрове. Така например те създават редица училища в района на Гинсбърг.

Знаете ли, че: Стив Бико започна разговори с организации, борещи се срещу апартейда, като Африканския национален конгрес (АНК), за да обедини дейността на БКМ и Панафриканския конгрес?

Как умира Стив Бико?

С течение на времето и нарастващата интензивност на активизма на Стив Бико правителството на апартейда започва да се тревожи много за дейността на БКМ, считайки движението и Бико за заплаха за държавата. Определяйки активизма на Бико като всичко друго, но не и като подривна дейност, правителството на апартейда действа бързо и през 1973 г. му налага забрана.

Бико е лишен от най-основните си граждански свободи. Например му е забранено да напуска дома си в Кинг Уилямс Таун. Активистът също така не можел да изразява мнението си нито в реч, нито в писмен вид. Освен това му е било забранено да разговаря с журналисти. Освен това му е било забранено да се прибира в родния си град Кинг Уилямс Таун.

Забраната на Бико оказва огромно влияние върху личния му живот, засягайки брака му и амбициите му да получи диплома по право от Южноафриканския университет. Освен това той е подложен на заплашителни телефонни обаждания и откровено злонамерени нападки от неидентифицирани хора. Веднъж къщата му е обстрелвана от неизвестни нападатели. Забраната му създава и огромни финансови затруднения, тъй като не може да си намери никаква доходна работа.

Тази забрана на гражданските свободи на Стив Бико донякъде ограничава завоеванията, които се постигат от неговото движение. Въпреки това Бико заобикаля тази забрана, като провежда повечето от операциите си в нелегалност, криейки се от властите. В края на 70-те години на ХХ век Стив Бико е арестуван и задържан няколко пъти.

На 18 август 1977 г. Стив Бико, докато се връща от политическа среща в Кейптаун, е задържан и затворен в Порт Елизабет, който се намира в южната част на страната. Повдигнато му е обвинение по Закона за тероризма. Властите го обвиняват и във възпрепятстване на правосъдието и подправяне на устни показания на свидетели.

Докато е в ареста, той е разпитван с часове на ден и е подложен на най-нечовешки условия. На 11 септември 1977 г. Бико, окован във вериги и съблечен гол, е изпратен в Претория, Южна Африка. Докато е в полицейския арест, Бико е брутално нападнат до такава степен, че по-късно се налага да бъде изпратен в болница. Известният активист и икона на борбата срещу апартейда издъхва от нараняванията, получени от расистките полицаи. Стив Бико умира на 12 септември 1977 г. Според лекарите той е починал от мозъчен кръвоизлив.

Смъртта на Бико е огромен удар за БКМ и за движението срещу апартейда като цяло. Смъртта му е приета с огромно възмущение и протести в Южна Африка и извън нея.

Международната икона на борбата с апартейда е погребана на 25 септември 1977 г. в гробището Гинсбърг, близо до Кинг Уилямс Таун. На погребението му присъстват повече от 20 000 души.