Последвайте ни във Facebook

Суецки канал – история, строителство, значение, карта, криза и факти

0
177
Суецки канал - история, строителство, значение, карта, криза и факти

Свързващ Средиземноморския регион с Индийския океан, Суецкият канал е един от най-известните изкуствени водни пътища в света. Функцията на Суецкия канал е да осигури по-пряк път за корабоплаване между двата континента – Европа и Азия. Корабите, които идват от Северноатлантическия регион, не трябва да обикалят континента Африка, а могат просто да преминат през Средиземно море и да се вмъкнат в Суецкия канал, след което да влязат в Азия.

В резултат на огромното си значение за международната търговия каналът през годините привлича значителен интерес от страна на световните сили. В средата на 50-те години на ХХ век завземането на канала от Египет, което предизвиква военна намеса от страна на Запада, почти довежда региона и света до война.

Статията по-долу съдържа всичко, което трябва да знаете за Суецкия канал.

Местоположение на Суецкия канал

Както беше посочено по-горе, Суецкият канал е разположен предимно от египетската страна на Средиземно море. Каналът, който се простира на около 193 километра (120 мили), започва от Средиземно море до египетския град Суец. Той има обща граница със Синайския полуостров.

Защо е построен Суецкият канал?

На първо място, строителството на Суецкия канал отнема около десетилетие. При откриването му на 17 ноември 1869 г. се е очаквало каналът да бъде отворен за всички държави, независимо дали за военни или търговски цели.

Целта на строителите на канала е да го използват за свързване на Червено и Средиземно море. Трябва да се отбележи, че още през 2000 г. пр.н.е. са съществували малки канали, които са свързвали река Нил с Червено море. През следващите векове плановете за свързване на Червено море със Средиземно море често са изоставяни поради опасения, че разликите в надморската височина на двете морета ще се окажат огромна пречка. Междувременно жителите на региона и търговците трябвало да се задоволят със сухопътен начин на транспорт, т.е. с коне и влакове.

Как е построен Суецкият канал?

Първите конкретни планове за изграждане на маршрут между Червено море и Средиземно море започват около 1830 г. Разговорът е иницииран от известния френски инженер и изследовател Линант дьо Белефонс.

Преди да започне строителството, Белфонс, който между другото е бил експерт по египетските въпроси, изследва Суецкия провлак. Белфонд прави шокиращо откритие – той установява, че двете морски тела (Червено и Средиземно море) имат еднаква надморска височина. В този смисъл на строителите няма да се наложи да използват шлюзове, а и изграждането на канала няма да е толкова значително трудно, както се смяташе по-рано.

След откритието на Белфонс османският владетел на Египет и Судан Хедив Саид сключва договор с френския дипломат Фердинанд дьо Лесепс за създаване на компания, която да построи Суецкия канал. През 50-те години на XIX в. дружеството, което започва да се нарича Компания за Суецкия канал, получава 99-годишен договор за експлоатация на Суецкия канал.

Фердинанд дьо Лесепс започва работа, като създава комисия, известна като Международна комисия за прокарване на Суецкия провлак (Commission Internationale pour le percement de l’isthme des Suez). Лесепс привлича различни експерти от седем държави. Най-влиятелният от тези експерти е строителният инженер Алоис Негрели, който се опира на откритията на Белфонс през предходните десетилетия. Като ръководител на проекта Негрели е част от екипа, разработил проекта за Суецкия канал. До 1856 г. комисията представя окончателния си доклад, който проправя пътя към създаването на компанията за Суецкия канал.

Кога започва строителството на Суецкия канал?

Първите реални строителни работи на Суецкия канал започват през 1859 г. – около година след създаването на компанията Суецки канал.

На строителната бригада, състояща се от работници от около 1,5 милиона души, са били необходими около 10 години, за да разкопаят района. Изграждането на мегапроекта напомня начина, по който са построени величествените пирамиди в Египет.

Има и твърдения, че значителна част от строителните работници са били роби. Смята се, че за 10-те години, през които се е извършвало строителството, няколко хиляди работници са загинали в процеса на работа, много от тях от болести, предавани по воден път, и холера.

Финансирането на строителството на Суецкия канал идва предимно от американски, френски и британски инвеститори. Последните две държави са и самите държави, които управляват Египет по това време.

Освен смъртните случаи, които са регистрирани на обекта, строителството е задушено отчасти и поради бунта на местните жители срещу колониалното управление на Великобритания и Франция в региона. Технологичните предизвикателства в определен момент се оказват леко препятствие за ръководителите на проекта, което те трябва да преодолеят.

Всички тези предизвикателства довеждат до огромно нарастване на разходите, свързани със строителството на Суецкия канал. Изчислено е, че разходите са се увеличили повече от два пъти и са достигнали 100 милиона долара.

Кога е открит Суецкият канал?

На 17 ноември 1869 г. Суецкият канал е официално открит от египетския кедив Исмаил паша.

Твърди се, че първият кораб, преминал (официално) през Суецкия канал, е L’Aigle – яхтата на френската императрица Евгения, съпруга на Наполеон III. Първият кораб, преминал през Суецкия канал, е S.S. Dido.

Операции и финанси

През първите няколко години и десетилетия от експлоатацията на канала по него се движат предимно параходи. Ветроходните кораби все още не са успели да овладеят донякъде бурните ветрове, които периодично можели да се появят. Също така през този период каналът получава значително по-малко трафик от очакванията на инвеститорите. В резултат на лошите финансови прогнози през 1875 г. Османската империя продава своя дял в Суецкия канал на британците.

През следващите десетилетия обаче трафикът се засилва, което превръща канала в много важен търговски маршрут в международната търговия и мореплаването. Някои историци твърдят, че каналът се оказва много важен за колонизацията на Африканския континент от страна на Европа. Франция, европейската сила Франция, която е мажоритарен акционер в Суецкия канал, извлича огромна полза от водния път в продължение на няколко десетилетия.

Контрол и защита на Суецкия канал

Към втората половина на 19ти в., на съвещание, проведено в османската столица Константинопол, се решава Суецкият канал да бъде използван като неутрална зона в полза на целия свят. Освен това е решено, че тъй като влиянието на Великобритания в региона е огромно, каналът трябва да бъде поставен под защитата на Великобритания. Тази роля на Великобритания отново е потвърдена през 1936 г., когато е подписан Англо-египетският договор от 1936 г.

По време на Първата световна война Великобритания изпълнява задължението си да защитава канала от нападение, организирано от Османската империя. Осъзнавайки колко жизненоважен и стратегически важен е той за осигуряване на предимство през Втората световна война, силите на Оста се опитват да го завземат от Великобритания. Съюзниците решително го защитават и забраняват достъпа на всички кораби, принадлежащи на силите на Оста.

Кризата в Суецкия канал

След края на Втората световна война, когато все повече британски колонии в региона започват да придобиват независимост, Египет се опитва да изземе контрола над канала от британците. През 1951 г. египтяните се оттеглят от англо-египетския договор от 1936 г.

През 50-те години на ХХ в. се засилва напрежението между Египет, който се съюзява със СССР, и Запада. През 1956 г. Великобритания изтегля силите си от канала и предава контрола на Египет, който тогава е ръководен от президента Гамал Абдел Насър.

Като част от напрегнатата политическа и военна атмосфера, породена от Студената война, президентът Насър се опитва да успокои националистическите елементи в Египет, като национализира Суецкия канал през 1956 г. Национализирането на канала е начин Египет да окаже подкрепа на СССР.

След национализацията на канала Западът, особено Америка, оттегля по-голямата част от финансирането си за Асуанския язовир над Нил. Насър отговаря на Запада, като затваря Тиранския проток, лишавайки израелските кораби от достъп до Червено море.

През октомври 1956 г. е създадена комбинирана военна интервенция от Франция, Великобритания и Израел, която да нахлуе в Египет, ако Суецкият канал не бъде върнат в предишното си състояние. Трите държави ограничават действията си до военни цели и летища. Те дори предупреждават цивилното население преди операциите. Жителите от региона се подготвят за по-нататъшна ескалация, тъй като опасенията за избухване на Трета световна война изглеждат неизбежни.

На фона на всичко това президентът на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер произнася реч пред съвместно заседание на Конгреса на 5 януари 1957 г. Предложението (т.е. Доктрината „Айзенхауер“), което идва на фона на развиващата се ситуация в Близкия изток, е начинът на президента да промени политиката на САЩ в Близкия изток, за да спре разпространението на комунизма.

Напрежението беше успокоено благодарение на упоритите усилия на Лестър Б. Пиърсън (тогава канадски държавен секретар по външните работи) в рамките на Организацията на обединените нации (ООН). Препоръката на Пиърсън към ООН каналът да бъде отворен за всички държави е приета и така ООН изпраща мироопазващи сили в района.

Суецкият канал по време на Арабско-израелската война

Когато през 1967 г. избухва Шестдневната война между Израел и арабите, президентът Насър отново се опитва да блокира достъпа до канала. Той иска от мироопазващите сили на ООН да напуснат Синайския полуостров. Въпреки военните усилия на Израел Насър все пак успява да наложи блокада на канала. Едва след намесата на САЩ и Великобритания каналът отново е отворен за морски достъп. Наследникът на Насър, президентът Ануар Садат, в крайна сметка поема ангажимен Египет да запази канала отворен за всички държави.

Интересни факти за Суецкия канал

  • На арабски език Суецкият канал се нарича Qanāt al-Suways.
  • Суецкият канал предлага на моряците най-краткия морски път между страните в Европа и Индийския океан. Важността на Суецкия канал се крие в този факт. Преди построяването на канала моряците е трябвало да обикалят африканския континент, заобикаляйки нос Добра надежда, който е южният край на Африка.
  • Финансирането на строителството е извършено от Компанията за Суецкия канал, чието седалище е в Париж, Франция. По това време Франция притежава мажоритарния дял в компанията. Египет държи около 40% от акциите на канала. По-късно обаче техният дял е продаден на Великобритания към края на 19ти век 
  • Суецкият канал остава много важен и популярен воден път в света. Над 50 кораба преминават през канала всеки ден.
  • През 2014 г. египетското правителство координира проект за разширяване на Суецкия канал. Общите разходи, свързани с разширяването, възлизат на около 8 млрд. долара.
  • Корабът на британските военноморски сили HMS Newport наистина е първият кораб, преминал през Суецкия канал. Нюпорт Капитанът Джордж Нарес предприема това смело пътуване в полунощ, ден преди официалната церемония по откриването. Нарес получава няколко словесни удара, но постъпката му се разглежда като знак за силния интерес на Великобритания към Суец и региона като цяло.
  • Водещият инженер, построил Суецкия канал – Фердинанд дьо Лесепс – се опитва да построи Панамския канал, той обаче не успява. Освен че изгаря 260 милиона долара, Лесепс губи и хиляди свои работници.