Тебанска триада на древноегипетските богове

Божествената триада на Тебес (съвременен Луксор) – Амун-Ре, Мут и Хонсу – е смятана за ядрено семейство богове. Амун бил баща, Мут била негова съпруга, а Кхонсу бил син на Амун-Ре и Мут.

Почитането на тези трима богове било много разпространено в древноегипетския град Тебес. Всъщност тяхното почитане, особено на Амун, превръща град Тебес в процъфтяващ религиозен център, както и в център на властта по време на управлението на много египетски фараони от Средното царство (ок. 2040 – ок. 1640 г. пр. Хр.) и Новото царство (ок. 1552 – ок. 1070 г. пр. Хр.). Като се изключи кратък период по време на управлението на фараона от XVIII династия Ахенатен (или Аменхотеп IV), почитането на теванската триада от богове достига своя зенит между 18^та и 25^та Династия.

В днешната статия разглеждаме митовете, силите и символите на тези тебански богове.

Древният египетски град Тебес

От епохата на Старото царство се твърди, че град Тебес е бил населен и е служил като малък търговски град. Приблизително по това време долноегипетският град Мемфис служи като административен център на фараоните. И до днес археолозите все още не са открили в Теб някаква значима или монументална структура от епохата на Старото царство.

Издигането на Тебес към известност започва около 22^ри век пр.н.е. – време, в което двама съперничещи си владетели се борят за надмощие. Деветата и Десетата династия поемат контрола над Долен Египет и някои части на Горен Египет. От друга страна, фараоните от Единадесета династия, управляващи от Теб, контролират останалите части на Горен Египет.

Предците на по-късните тевски владетели се появяват от 11^та Династия на фараоните. Няколко века по-късно, по време на епохата на Средното царство, владетелите на Теба започнаха да разширяват сферата си на контрол и влияние извън Горния Египет.

През следващите векове, под ръководството на фараоните от Средното и Новото царство, Тива се превръща в религиозен център на цял Египет. Този период е свидетел на масирано инфраструктурно развитие, включително изграждането на храмове и центрове за поклонение на множество египетски божества. По този начин Тебес служи като столица на Египет през голяма част от периодите на Средното и Новото царство. По това време той несъмнено е най-цивилизованото място в света.

Други факти

• Храмовете в Карнак и Луксор са разположени в някогашната средна част на Горен Египет.
• Фараонът от Новото царство Аменхотеп III, както и неговите предшественици, извършват множество дейности по разширяването на храмовете на Амон в Тебес.
• Амун-Ра, главното държавно божество от епохите на Средното и Новото царство, е известен като съпруг на богинята Мут и баща на бога на луната Кхонсу.
• Храмовете в Карнак и Луксор били разположени на източния бряг на Нил, докато на западния бряг на реката се намирали некрополите на погребалните комплекси и царските гробища.

Амун (или Амун-Ре)

Преди епохата на Средното царство Амун не е смятан за главно божество в Тива. Нарастващата политическа и икономическа власт на неговите последователи в Тебес довежда до издигането на Амун от второстепенен бог на овена до много могъщо и почитано божество.

Известен в древноегипетската религия като „Скрития“ или просто „Скрития“, Амун е главният бог-покровител на град Теб и най-важното божество в Теб и извън него.

От 22 век пр.н.е., време, когато почитането на Амун се увеличава, възникват няколко храма и места за поклонение на Амун. В епохата на Средното царство фараонът Сенусет I (управление: ок. 1921-1926 г. пр. Хр.) е този, който започва строителството на храмовия комплекс Карнак в Тебес. През следващите векове поклонническият комплекс и поклонниците на Амун продължават да се разрастват, дори и по време на хиксоската окупация на Долен и Среден Египет (т.е. Петнадесетата династия на Египет: ок. 1650-1550 г. пр.н.е.).

Сред трите основни периода на Древен Египет именно епохата на Новото царство е свидетел на най-разпространеното почитане на Амун. Почитта към Амун (от страна на древните египтяни) е била толкова голяма, че неговите атрибути, сили и черти се сливат с египетския бог на слънцето Ра (или Ре). След това сливане Амун се превърнал в Амун-Ре (или Амун-Ра), всемогъщият създател и бог на слънцето на вселената. Известен е с епитети като „Господар на вселената“, „Цар на боговете“ и „Господар на Горен и Долен Египет“. Що се отнася до последния епитет, обединеното божество Амун-Ра символизирало обединяването на Горен и Долен Египет.

Обичайните изображения на Амун-Ра го изобразяват като мъж с глава на овен, два извити рога и извита брада. В някои изображения той е изобразен с дълъг до коленете килт и корселет; а на върха на главата му има две прави успоредни сливи. Както е било обичайно за много египетски богове, Амун може да бъде видян да държи жезъл в едната си ръка и символа анкх в другата. Анкхът символизирал неговата животворна сила, както в страната на живите, така и в задгробния живот.

Изобразяването му като божество със синя или черна кожа е свързано с асоциацията му с плодородието и богатата почва в района на долината на Нил. Тази негова черта е позволила на много от поклонниците му да го свързват с бога на плодородието Мин.

Съпруга на Амун-Ра, египетската богиня Мут е известна в Книгата на мъртвите като създателка на душите и телата на човешките същества. Тя се възприема и като божеството, което защитава хората от силите на злото.

Египтяните често я свързват с лешояда, което я прави крилата древноегипетска богиня. На върха на главата ѝ често е двойната корона на Долен и Горен Египет.

В допълнение към връзката ѝ с Хонсу и Амун-Ра, Мут е свързвана и с богинята Маат, древноегипетско божество на истината, закона и реда.

Подобно на съпруга си Амун-Ра и сина си Хонсу, основният център на поклонение на Мут е в Тебес, по-специално в храма Карнк.

Познат на древните египтяни като бога на луната, Хонсу е бог с глава на ястреб, за когото се смята, че е син на Мут и Амун-Ра. Като лунно божество Кхонсу е смятан за бог на плодородието.

На често срещаните изображения на Хонсу той е с глава на ястреб и лунен диск на върха на главата. Основната роля на Хонсу в египетския пантеон на боговете била да дава съвети на своите събратя. Към него се отправяли и молитви, защото египтяните вярвали, че той притежава решения на техните проблеми.

Потискане на божествената триада на Теба

След смъртта на Аменхотеп III най-големият му син Ахенатен е коронясан за фараон на Египет около 1353 г. пр. н. е. Той носи името Аменхотеп IV, което е препратка към огромното преклонение, което той и баща му отдават на бога на слънцето Амон (Амен).

От около десетата година от управлението на Аменхотеп IV (ок. 1353-1337 г. пр. н. е.) сравнително младият фараон започва да развива силна обсесия към Атон, до голяма степен второстепенно слънчево божество в египетския пантеон.

Възхищението му от Атон всъщност започва по време на празнуването на фестивала му Сед, където вместо да изсипва огромни похвали върху традиционни богове като Амон, Птах или Озирис, Аменхотеп избира да постави Атон в центъра на религиозните си тържества.

Той променя името си от Аменхотеп на Ахенатен, което отразява силната му преданост към бога на слънцето Атон. С нарастването на почитта му към Атон култът към него започва да измества култовете към другите богове в Древен Египет. Това се дължи и на факта, че Аменхотеп IV целенасочено ограничава почитането на други египетски богове, включително на главния бог и бог на слънцето Амун (Амен). Някои твърдят, че това е било изцяло политически ход, тъй като той се е стремял да предотврати огромната власт, която политическият и религиозният елит притежавал в Египет.

Възраждане на теванската триада

Заради кощунствените му действия наследниците му го наричат еретичния фараон на Египет. И както той се опитвал да заличи почитането на традиционните древноегипетски богове, така и наследниците му работили много усилено, за да премахнат името му от историческите хроники, като издълбавали имената и образите му от паметниците.

Непосредственият му наследник, вероятно Сменхкаре, за когото някои твърдят, че е кралица Нефертити, преоблечена като мъж, премества столицата обратно в Теб. По същия начин фараоните Нефернеферуатен, Тутанкамон, Ай и Хоремхеб са много важни за възстановяването на политеистичната култура в древноегипетската религия. На фараон Хоремхеб се приписва заслугата за пълното изкореняване на поклонението на Атон.