Последвайте ни във Facebook

Тусен Лувертюр (1743г.-1803г.): Основни факти и постижения

0
138
Тусен Лувертюр (1743-1803): Основни факти и постижения

Тусен Лувертюр е известният хаитянски генерал, който ръководи въстанието на чернокожите срещу европейските сили в края на XVIII век. Известен със способността си да открива слабите места в линиите на врага по време на битка, роденият в Бреда роб и син на африкански принц се сражава смело по време на Хаитянската революция.

В крайна сметка той е този, който поставя началото на независимостта на Хаити през 1804 г. След като еманципира робите в контролираната от Франция част на Испаньола, генерал Тусен се превръща в генерал-губернатор на Сен Доминг. За съжаление човекът, който понякога е наричан Черния Наполеон, е заловен от френски агенти и изпратен в затвор във Франция, където в крайна сметка умира от недохранване и пневмония през 1803 г.

Постиженията на Тусен Лувертюр

Какви са някои от най-големите постижения на Тусен Лувертюр? И колко значима е неговата борба за независимост за южноамериканския континент? Кратък преглед на живота, ранното детство и постиженията на Тусен Лувертюр.

Получава свободата си през 1776 г.

Около 1743 г. Тусен Лувертюр е роден от баща роб, който е африкански принц, продаден в робство в Сен-Доминг. Той е роден в плантацията Бреда. Изключително общителният му характер го прави много харесвана личност. Например управителят на плантацията Бавон дьо Либертад много харесва младия Лувертюр и дори му дава достъп до личната си библиотека.

В сравнение с останалите роби, към Тусен се отнасят добре и дори му позволяват да бъде научен да чете и пише от кръстника си, свещеник на име Симон Баптист. Тусен също така израства като ревностен римокатолик, отхвърляйки африканските си религиозни вярвания и хаитянското воду.

Лувертюр израства като умерено образован и триезичен – говори френски, креолски (хаитянски патос) и малко латински. В плантацията той служи усърдно като кочияш, а по-късно и като управител. Господата му го обичат толкова много, че през 1776 г. му дават свобода. Като свободен човек 33-годишният Тусен завързва брак със Сузане Симон, която му ражда две деца – Исак и Сен-Жан.

Ръководител на робското въстание в Хаити, започнало през 1791 г.

През август 1791 г. в северната провинция Сен Доминг избухва робско въстание, което се разпространява в цялата колония. Първоначално Тусен се колебае дали да се присъедини към робите, които се бунтуват в неговата плантация. Но след като става ясно, че няма връщане назад, той решава да участва пълноценно. Първо трябвало да се увери, че съпругата му и двете му деца са далеч от епицентъра на бунта, за да гарантира тяхната безопасност. Освен това помогнал на бившия си учител Бавон де Либертад и семейството му да избягат в Съединените щати.

В това, което по-късно е наречено „Нощта на огъня“, на 22 август 1791 г. бунтът си проправя път до плантацията на Тусен. 48-годишният мъж бързо се превръща в една от водещите фигури на бунта, тъй като десетки европейци и мулати (смесени предци от Африка и Европа) са убити и малтретирани. Чернокожите се заемат и с подпалването на големи полета със захарна тръстика и кафеени плантации; това просто е време на огромен хаос в колонията, която е населена с над 500 000 поробени души.

Силното и харизматично лидерство на Тусен е от жизненоважно значение, за да даде на чернокожите в колонията усещане за посока. Той сформира своя собствена армия и ги обучава на тактиката на партизанската война по време на Хаитянската революция. Заради храбростта и тактическите си умения да открива слаби места в противниковата линия той приема името Лувертюр. Името се превежда на френски език като „отваряне“.

Тусен бил изключително умел в създаването на съюзи

Тусен Лувертюр е бил много силен, но приветлив характер, който прибягва до сключване на съюзи с всяка икономическа класа, политическа група по интереси или население, които биха му помогнали да освободи поробените хора в страната си.

Като лидер на чернокожите, Тусен се възползва от конфронтацията между европейските сили (т.е. Испания, Франция и Великобритания) в региона. По този начин той успява по-добре да развие каузата на робите, които не желаят нищо повече от това да бъдат свободни и да се управляват сами.

През 1793 г. Тусен сплотява чернокожите и се присъединява към испанците от Санто Доминго (източната половина на Испаньола, днешна Доминиканска република), за да нанесе значителен брой поражения на французите. Скоро след това е посветен в рицарство и получава чин генерал в армията. С помощта на доверени лейтенанти като племенника си Моис, Жан-Жак Десалин и Анри Кристоф, Тусен постига редица победи в битките на север. На юг той е подпомогнат от мулатите при поемането на контрола над някои окупирани от британците територии по крайбрежието.

Въпреки това през 1794 г., когато Френският национален конвент обявява робството във Франция и всички френски територии за незаконно, той скача от корабите и насочва оръжието си срещу испанците и британците. Тусен се ангажира да се бие на всяка страна, която обещава да сложи край на робството в колонията.

Лейтенант-губернатор на Сен-Доминг (днес Хаити)

За героичните си усилия да нанесе огромни загуби на британците и испанците е назначен за лейтенант-губернатор на Сен Доминг от генерал-губернатора Етиен Лаво. До 1795 г. Тусен Лувертюр се издига до важна фигура. Репутацията му е до небето, така че някои го наричат Черния Наполеон. Чернокожите го обичали напълно, както и европейците и мулатите.

Той успява да вдъхнови освободените чернокожи роби да работят много усърдно, за да дадат тласък на икономиката на Сен Доминг. Той създава много благоприятна атмосфера за огромно процъфтяване на плантациите, което от своя страна повишава икономическото състояние на Сен Доминг. Стабилното му ръководство позволява да се възстанови редът на острова. Това от своя страна позволява на някои богати френски земевладелци и собственици, които са избягали от острова, да се завърнат.

Въпреки че никога не е биел работниците, той е критикуван от някои чернокожи лидери, че кара хората си да работят твърде много. Като фактически лидер на Сен Доминг той разрешава печалбите от плантациите да се разпределят между чернокожите.

Намалява расовото напрежение в колонията

Чрез освобождаването на чернокожите роби в Сен Доминг, Тусен успява да осъществи идеята си за свободна чернокожа колония. Но първо е трябвало да насърчи помирението между расите. Той помага на бившите роби, повечето от които са родени в Африка, да се разбират помежду си и лесно да се асимилират в новата среда. Той също така насърчава чернокожите да подражават на поведението и практиките на европейците и мулатите.

Генерал-губернатор на Сен-Доминг

Към 1796 г. жадният за власт Тусен успешно сваля генерал-губернатора Лаво. С помощта на Фелисите Сонтонакс, френска комисарка терористка, той въвежда конституция за колонията, която го прави генерал-губернатор.

Като генерал-губернатор Тусен категорично отхвърля опитите на много радикални френски революционери да превърнат колонията в атеистична общност. Той бързо изселва групите, които според него са вредни за колонията или нейната култура. Например през 1799 г. той прогонва сонтонаксците, а след това и британците. Преди това през 1798 г. и 1799 г. той подписва редица политически и търговски договори с британците и американците, в които получава оръжие в замяна на захар. Тусен не харесва особено Великобритания, защото тя все още поддържа робството, както по онова време. Въпреки това той дава дума да не разпространява революционните си идеи в съседна Ямайка, контролирана от британците, и в дълбокия юг

Поради желанието си да управлява независимо страната, той често влиза в известна конфронтация с Директорията (революционното правителство на Франция) и нейния представител Габриел Едувил. Към края на 18ти век той затвърждава властта си над колонията, като изтласква Андре Риго, лидер на полуавтономната държава на мулатите в южната част на страната.

Изкореняване на робството на остров Испаньола

Тусен Лувертюр е неуморим кръстоносец срещу робството. В крайна сметка той се противопоставя на съветите на няколко френски официални лица, включително на Наполеон Бонапарт, и вкарва армията си в испанската част на остров Испаньола, Санто Доминго (днешна Доминиканска република). Той успешно превзема територията и до януари 1801 г. премахва робството на целия остров Испаньола.

Този смел ход на Тусен му спечелва огромно уважение отвъд Атлантическия океан. След като освобождава робите, той изготвя конституция за колонията и се превръща в пожизнен генерал-губернатор. Очевидно е, че Тусен се опитва да подражава на действията на Наполеон Бонапарт във Франция. Затова си дава абсолютна власт, превръща католицизма в държавна религия и инвестира много в армията си. Той прави всичко това, докато се опитва да остане в добрите книги на Наполеон Бонапарт, който не само иска да възстанови робството в Испаньола, но и е много подозрителен към Тусен.

Тусен Лувертюр поставя основите, върху които се постига независимостта на Хаити

Декларация за независимост на ХаитиПлакат на Хаитянската декларация за независимост, 1804 г. – провъзгласена от Жан-Жак Десалин в пристанищния град Гонаив. Тя е обявена по-малко от година след смъртта на бащата-основател на Хаити Тусен Лувертюр през 1803 г.

Въпреки че понякога прибягва до много жестоки средства, за да постигне политическите и социалните си цели за Хаити, Тусен получава много точки за действията, които предприема, за да сложи край на робството. Много от тези действия помагат на Хаити да тръгне по пътя към независимостта си на 1 януари 1804 г.

След пенсионирането му и евентуалната му смърт в ръцете на французите, неговите лейтенанти Жан-Жак Десалин и Анри Кристоф поемат факела и продължават да осигуряват независимостта на Хаити с провъзгласяването на Хаитянската декларация за независимост на 1 януари 1804 г. Така Хаити става първата независима чернокожа държава в Западното полукълбо. След Съединените американски щати Хаити е втората независима държава/република в Атлантическия регион.

Вдъхновява други борци за независимост и аболиционисти в целия атлантически свят

Успешната робска революция на Тусен Лувертюр (т.е. 13-годишната Хаитянска революция) служи като огромно вдъхновение за други европейски колонии в Северна и Южна Америка да поемат по своя път към независимост. Като кръстоносец на свободата и равенството на чернокожите, той често е наричан Черният Спартак, препратка към прочутия древноримски гладиатор, който мобилизира гладиаторите да вземат оръжие срещу Рим. Интелигентността, военните и политическите способности на Тусен Лувертюр са само част от причините, поради които мнозина го смятат за един от най-великите робски революционери на всички времена.