Убийството на Патрис Лумумба

Патрис Лумумба е първият избран министър-председател на Демократична република Конго. Той е запомнен най-вече със своите антиколониални и националистически идеи (напр. Лумумбизъм). Неговата политическа партия, Конгоанското национално движение (КНД), е начело на борбата за независимост на Конго от Белгия през юни 1960 г.

Мандатът на Лумумба като министър-председател на Конго съвпада с избухването на кризата в Конго. Въпреки усилията му да запази твърдия контрол над страната, през септември 1960 г. правителството на Лумумба е свалено от власт от началника на щаба на армията Мобуту Сесе Секо. След като е заловен от сепаратистите от Кантагезе, Лумумба е екзекутиран от подкрепян от Запада разстрел на 17 януари 1961 г.

В статията по-долу са представени обстоятелствата, довели до бруталната екзекуция на Патрис Лумумба, един от най-добрите африкански държавници и антиколониални борци.

Ранна политическа кариера

Лумумба започва политическата си кариера като председател на организация, наречена Cercles в Стенливил. По това време той е член и на Либералната партия на Белгия, където работи като редактор и разпространител на партийни вестници. Именно на тази позиция той натрупва важен опит, който го въвежда в политиката. По време на престоя си в Белгия той започва и редица учебни програми.

След завръщането си в Конго Лумумба помага за създаването на Конгоанското национално движение (КНД). Неговата политическа партия изиграва решаваща роля за осигуряването на независимостта на Конго от Белгия на 30 юни 1960 г.

След няколко месеца на политически преговори Лумумба е избран от конгоанския парламент за първия министър-председател на Конго.

Министър-председател на Конго

Като министър-председател Лумумба работи много усилено за подобряване на живота на конгоанците. Той се стреми да създаде национална идентичност. Смята, че единственият начин да постигне това е да премахне всички колониални идеологии и структури от Конго. Той насърчава различните си министри да въплъщават принципите на равенство, социална справедливост и свобода.

Стремежът му към национално единство щеше да бъде едно от най-трудните неща, които някога е правил. Някои членове от различните политически партии бяха кисели, защото не се бяха консултирали с техните партии. Някои се противопоставяха на правителството на Лумумба просто защото не им беше предложен никакъв пост в правителството. Сред тези хора бяха и депутатите от Катанга и Касай. Много от тях стигнаха дотам, че се отделиха от страната и създадоха свои автономни държави.

Прочетете още: Топ 10 на постиженията на Патрис Лумумба

Началото на кризата в Конго

Усилията на Лумумба да африканизира Конго предизвикват голяма загриженост у елитните белгийски политици и бизнесмени. Последните са инвестирали интерес в огромните минерални залежи на страната. Брюксел порицава Лумумба за това, че се опитва да замени изпитаните белгийски структури с това, което Западът смята за неефективна и ненужна бюрократична конгоанска система на управление.

Като част от политиката си на африканизация, през юли 1960 г. Лумумба преименува Публичните сили на Национална конгоанска армия (Armée Nationale Congolaise – ANC). Тази негова директива е в отговор на напрежението, което избухва сред конгоанските войници, след като генерал Емил Янсенс – командир на Публичните сили – прави пренебрежителни забележки за конгоанските войници. Лумумба също реагира, като заменя Янсенс с майор-сержант Виктор Лундула.

Той повишава всички младши миньори, включително Джоузеф Мобуто, и конгоанските войници. Назначава Мобуто в чин полковник и началник на щаба на армията. С изключение на няколко чуждестранни военни съветници, Патрис Лумумба заменя всички европейски офицери с конгоански.

Въпреки действията му кризата в Конго и бунтовете в различните казарми продължават. В цялата страна се извършват няколко грабежа и нарушения на човешките права. Вследствие на хаоса в страната загиват най-малко 20 европейци. Сред тях е и смъртта на италианския вицеконсул. Белгия изпрати около 6000 войници в страната, за да защитят нейните граждани и обекти. В крайна сметка войниците влязоха в сблъсък с конгоански войници.

Държавата Катанга се отделя

На 11 юли държавата Катанга се отделя и обявява независимост под ръководството на Мойзе Чомбе. Лумумба изисква незабавното извеждане на всички белгийски войски. На тяхно място той иска международни мироопазващи сили от Организацията на обединените нации (ООН).

Пристигането на войските на ООН (Операция на ООН в Конго) не допринася особено за потушаване на размириците. На 14 юли 1960 г. Лумумба прекъсва отношенията си с Белгия.

Неспособен да си осигури осезаема подкрепа от САЩ и други западни държави, Лумумба е принуден да търси подкрепа от Никита Хрушчов от СССР. Докато всичко това се случва, Лумумба затяга контрола върху инакомислието и публикациите, които уронват престижа на правителството му. Той издава декрети, които позволяват създаването на военни трибунали. Политическите сдружения в Конго можеха да се създават само с одобрението на неговото правителство. Има съобщения за различни арести и задържания по бързата процедура.

Заговор на западняци с държавата Катанга за убийството на Лумумба

На фона на целия този хаос и политически сътресения САЩ и западните им партньори, включително Белгия, заговорничат за убийството на Лумумба. Опасявайки се, че Лумумба бавно гравитира към Съветския съюз, Централното разузнавателно управление на САЩ и Ми6 не искат нищо друго, освен да елиминират Патрис Лумумба. Разсекретените доклади и документи дори показват, че началникът на кабинета на Лумумба е действал като шпионин за белгийското правителство.

В стремежа си да потуши въстанието в Южен Касай, Лумумба е обвинен от западните държави в етническо насилие, изнасилвания, масови изтезания и кланета сред народа луба. Лумумба се ангажира да запази единството на нацията, поради което сепаратистките усилия от щата Катанга и други региони в страната са посрещнати с решителни действия от страна на Лумумба. Той настоява да има унитарно правителство, докато опонентите му в Катанга и други региони призовават за федерален тип правителство.

Засилване на кризата в Конго

С разрастването на конфликта Лумумба призовава други африкански държави да му помогнат да възстанови реда в страната. Всичките му призиви остават без отговор. Тогава той насочва вниманието си към мироопазващите сили на ООН, като ги моли да помогнат на правителството му да потуши бунта на катангците. От ООН настояват, че нямат мандат да участват в борбата срещу сепаратистите. Правителството на Лумумба е оставено само да се бори с държавата Катанга.

Лумумба се скарва с президента Каса-Вубу

Поради различните регионални конфликти в страната неговите опоненти продължават да засилват призивите си за федерален тип управление. През септември 1960 г. президентът Каса-Вубу се отцепва от Лумумба и призовава за федералистично правителство. Той прави съобщение по радиото за освобождаването на Лумумба и още шестима министри от правителството. През следващите дни се стига до нови политически разправии. Лумумба издава свое собствено съобщение, с което уволнява Каса-Вубу и различни негови съмишленици.

Превратът през септември 1960 г.

Конгоанската камара се намесва, за да разреши политическата безизходица, като анулира уволненията както на Лумумба, така и на Каса-Вубу. По това време вече е очевидно ясно, че ситуацията прераства в пълен хаос. Лумумба и Каса-Вубу се разминаваха и шансовете им да се помирят изглеждаха много малки.

Безизходицата между Каса-Вубу и Лумумба предлага на Мобуту, тогава началник на щаба на армията, възможността да се намеси и да възстанови така наречения ред в страната. Военният прави съобщение по радиото, с което на практика отстранява и Лумумба, и Каса-Вубу от длъжност за известно време. Той също така прекратява дейността на конгоанския парламент.

Мобуту, който някога е бил административен секретар и помощник на Лумумба, отказва да отмени решението си дори след дълги разговори с бившия си шеф. Мобуту се опитва да създаде политическа платформа, чрез която държавният глава и правителството да загърбят различията си и да работят заедно. Въпреки че Лумумба е готов да направи това, Каса-Вубу и Чомбе (държавен глава на Катанга) отказват всякакво споразумение, което включва оставането на Лумумба в правителството.

Лумумба е заловен

1 декември 1960 г. – конвоят на Лумумба е прехванат в Лоди, докато пътува към заместник министър-председателя Антоан Гизенга в Стенливил. През следващите седмици Лумумба е хвърлен в затвора при изключително лоши условия. Конгоанските политици и различни западни агенции за сигурност обсъждат какъв ще бъде следващият им ход. В крайна сметка висшите ръководители на Катанге, в сговор с Чомбе и Мобуту, издават заповед за екзекуцията на Лумумба. Западът, на който му е писнало от засилващия се съюз на Лумумба със Съветския съюз, улеснява екзекуцията.

Екзекуцията на Лумумба

Датата е 17 януари 1961 г. Лумумба и другите му двама съмишленици са завързани за стълб, със завързани очи и след това са убити един след друг. Разстрелът на бившия премиер е извършен под надзора на белгийски офицери в Катанга.

Преди това има заговори на ЦРУ за убийството или улесняването на убийството на Лумумба. По онова време правителството на САЩ се опасява, че Лумумба се е впуснал твърде дълбоко в обятията на Съветския съюз. Западът със сигурност не можеше да губи повече позиции, тъй като беше въвлечен в ожесточена Студена война срещу СССР.

През 2013 г. Държавният департамент на САЩ дори признава, че заповедта за убийството на Лумумба е дошла от президента на САЩ Дуайт Д. Айзенхауер. За улесняване на тази мисия ЦРУ дори е заделило сума в размер на 100 000 долара.

Наследство

Убийството на Патрис Лумумба, колкото и подло да е, само засилва идеите и привлекателността му в Конго. Той се превръща в световна икона и мъченик не само на панафриканизма, но и на американското движение за граждански права през 50-те и 60-те години на ХХ век.

„Без достойнство няма свобода, без справедливост
няма достойнство, а без независимост няма свободни хора.“
– Патрис Лумумба

Други интересни факти за Патрис Лумумба

• По време на раждането си той се казва Елиас Окит’Асомбо. Фамилията му се превежда като „наследник на обречените“.
• Поради общуването си с различни етнически групи Лумумба владее свободно тетела, лингала, суахили и цхилуба.
• Той прекарва формиращите си училищни години в протестантско училище, а по-късно в католическо мисионерско училище.
• Владеещ свободно френски език от ранна възраст, Лумумба започва да пише стихотворения, които са предимно панафрикански и антиимпериалистически по характер.
• Известният афроамерикански активист за граждански права Малкълм X описва Патрис Лумумба като един от „най-великите чернокожи, които някога са ходили по африканския континент“.
• В Демократична република Конго наследството на Лумумба и обсъждането на постиженията му стават популярни едва в последните години от бруталното управление на Мобуту.
• Първоначално белгийците го смятат за бунтар и неблагодарен политик. Много френски и белгийски учени заявяват, че неговата радикална и безкомпромисна антиколониална реторика вероятно е била причината той да отиде убит. Днес обаче Лумумба е смятан от много западни страни (включително Белгия, която в началото на 2000 г. се извини за безропотното си отношение към смъртта на Лумумба) и африканци от цял свят за един от най-великите африкански лидери на XX век.