Последвайте ни във Facebook

Уилям Лойд Гарисън: 10 основни постижения на известния журналист и активист за граждански права

0
146
Уилям Лойд Гарисън: 10 основни постижения на известния журналист и активист за граждански права

Започва кариерата си като машинописец в Newburyport Herald, Уилям Лойд Гарисън се превърна в един от най-изтъкнатите активисти срещу робството и суфражисти в историята на нашата страна.

Роденият в Масачузетс американец пише красноречиво и пламенно срещу институцията на робството в Америка. В един момент той дори разкъсва на парчета копие от Конституцията, наричайки документа силно подкрепящ робството.

След като прекарва по-голямата част от живота си, призовавайки за незабавно и некомпенсиран еманципацията на всички роби в страната, мечтата на Гарисън се сбъдва през 1865 г. с 13. поправката, с която се премахва робството в Съединените щати.

Бързи факти: Уилям Лойд Гарисън

Дата на раждане: 10 декември 1805 г.

Място на раждане: Нюбърипорт, Масачузетс, САЩ.

Дата на смъртта: 24 май 1879 г.

Място на смъртта: Ню Йорк, Ню Йорк

Баща: Абия

Майка: Франсис Мария Лойд

Съпруг: Хелън Елиза Бенсън (омъжена през 1834 г.)

Деца: 7, включително Фани Гарисън Вилард

Най-известен с: Основател на Освободителят вестник; създаване на Дружество за борба с робството в Нова Англия и Американско дружество за борба с робството; безкомпромисната му позиция срещу робството в Америка

Постижения на Уилям Лойд Гарисън

В тази статия liubopitnobg.com разглежда 10 основни постижения на Уилям Лойд Гарисън – известният американски журналист и аболиционист от XIX век, който използва своя вестник, The Liberator, да се бори яростно срещу робството в Съединените американски щати.

Започва чиракуването си само на 13-годишна възраст в Newburyport Herald

Роден от родители имигранти от Ню Брънзуик (в днешна Канада), Гарисън е трябвало да се грижи за себе си и семейството си от ранна възраст. Баща му, който изоставя семейството си, го принуждава да се занимава с няколко черни професии, включително продажба на лимонада и бонбони от меласа.

На 13-годишна възраст Гарисън се записва на седемгодишно стажантско обучение като писател и редактор във вестник Newburyport Harold. Работейки под ръководството на редактора на вестника – Ефраим У. Алън – Гарисън придобива безценни умения и опит в редактирането и цялостното управление на вестник. Той се развива толкова бързо, че редакторът му позволява да напише редица статии под псевдонима Аристид.

Закупено The Newburyport Essex Courant

След като завършва обучението си, Гарисън взема заем от Ефраим У. Алън и купува вестник, наречен The Newburyport Essex Courant през 1826 г. Той преименува вестника на Newburyport Free Press. Вестникът публикува редица стихотворения и статии срещу робството, написани от Джон Грийнлийф Уитиър.

Подкрепата на вестника за старата федералистка партия обаче не е приета благосклонно от читателите му. Поради това, както и поради нарастващите дългове, вестникът се срива след по-малко от година (през 1828 г.) работа.

Редактор на Национален филантроп в Бостън, Масачузетс

През 1828 г. Гарисън заема поста редактор на в. National Philanthropist в Бостън, Масачузетс. Вестникът ентусиазирано защитава законите за въздържание в щата. Между 1828 и 1829 г. Гарисън е редактор и на Journal of the Times в Бенингтън, Върмонт. По това време той се потапя изцяло в дейността на движението срещу робството. Призивът му към каузата е вдъхновен от книгата от 1826 г. Писма за робството, която е написана от презвитерианския министър и отявлен противник на робството Джон Ранкин (1793-1822).

Съредактор на Геният на всеобщата еманципация в Балтимор

От около 1829 г. Гарисън работи с неуморния аболиционист Бенджамин Ланди в Геният на всеобщото освобождение в Балтимор, Мериленд.

Тъй като Ланди обикаля страната и изнася речи на няколко митинга срещу робството, Гарисън е оставен да се занимава с печатането и редактирането на вестника. С течение на времето Гарисън започва да се отдалечава от Градуалистичен към прекратяване на робството, а не към „незабавен“ подход. В своите трудове той започва да призовава за незабавна и пълна еманципация на всички роби в страната. Партньорът му Ланди е на различно мнение, като подкрепя постепенните привърженици.

Като съредактор на вестника Гарисън полага огромни усилия за рубриката „Черният списък“ на вестника. Колонката повишава осведомеността за жестокостите, които афроамериканските роби е трябвало да изтърпят в плен. В рубриката му се изтъкваха и злоупотребите – побоища, отвличания, прекомерно „отглеждане“ на роби и изнасилвания – през които преминаваха много роби, докато бяха пренасяни през държавните граници от търговците на роби. Колонката му спомага за разпалването на много емоции в сърцата на северняците, което засилва обществения протест срещу робството в страната.

След като излежават кратка присъда в затвора за това, което съдилищата в щата Мериленд считат за клевета срещу бруталния търговец на роби Франсис Тод, Гарисън и Ланди решават да поемат по различни пътища.

Гласовит противник на колонизацията и разселването на роби в Африка

От началото на 20-те години на XIX век редица добронамерени аболиционисти и конгресмени започват да предлагат идеята за връщане на робите в Африка. Това е било доста странно предложение, като се има предвид фактът, че Африка е континент с разнообразна култура и етноси. Незнайно защо за тези привърженици преселването на роби по бреговете на Западна Африка нямало да бъде лесна задача.

Във всеки случай първоначалната антиробска активност на Гарисън го подтиква да подкрепи подобни усилия за преселване. Той се присъединява към Американското колонизаторско дружество – организация, която настоява за завръщането на освободените роби в Западна Африка (по-специално в днешна Либерия). Осъзнавайки скритите цели, които повечето от членовете на организацията са имали по отношение на робството в Америка, Гарисън напуска организацията през 1830 г. Действителната цел на Американското колонизаторско дружество е да намали заплахата, която освободените чернокожи роби представляват за институцията на робството. Мнозинството от членовете му се надяват, че като изпратят освободените мъже обратно в Африка, институцията на робството ще се отърве от критиките, които идват от освободените роби.

Отвратен от мотивите на организацията, Гарисън по-късно публикува извинение за участието си в нея. Черпейки голямо вдъхновение от речите и трудовете на аболициониста и чернокож просветител Уилям Джей Уоткинс, Гарисън ще продължи да се бори за незабавното премахване на робството.

Той участва в създаването на Дружеството за борба с робството в Нова Англия

След създаването му The Liberator, През 1832 г. Гарисън обединява усилията си с редица активисти за борба с робството, за да създаде Дружество за борба с робството в Нова Англия. Организацията, която през първите няколко години има хиляди членове, провежда широка кампания в опит да премахне робството. Гарисън насърчава съмишлениците си да позволят и на жените да играят ключова роля в дейността на движението. Например той активно подкрепя Бостънското женско дружество за борба с робството.

 Без компромис с робовладелците. Незабавна и безусловна еманципация

Уилям Лойд Гарисън цитат

Съосновател на Американското антиробско дружество (ААД)

Обединявайки сили с активисти от десет щата, Гарисън помага за основаването на Американското антиробско общество през декември 1833 г. Бързо организацията става известна с безкомпромисната си позиция по отношение на робството в Америка, наричайки робството национален грях, който несъмнено ще си навлече Божия гняв.

Често пъти искреното му противопоставяне на робството и антиробските му писания го вкарват в сериозни неприятности с тълпата и робовладелците. Въпреки тлъстите награди и възнаграждения, които много южни щати поставят за залавянето му (жив или мъртъв), Уилям Лойд Гарисън остава решителен в борбата за премахване на робството в нашата страна.

Уилям Лойд Гарисън твърдо се застъпва за правата на жените

Гарисън е сред първите активисти, които възприемат „незабавния“ възглед за прекратяване на робството. Той разработва редица предложения за начина, по който освободените роби да бъдат включени в политическата, социалната и икономическата сфера на нацията. Той е и един от малкото активисти, които насърчават активното участие на жените в движението срещу робството.

За това, че позволява на жените да се включат в борбата, Гарисън е определен като изключително радикален в своята дейност. Въпреки че твърдо отстоява ненасилствените и пасивни средства за демонстрация, мнозина го смятат за един от най-радикалните активисти срещу робството в Съединените щати.

След като се опитва да включи правата на жените и избирателното право в своята дейност, Гарисън си навлича гнева на консервативните активисти срещу робството. Непоколебим в начина си на действие, Гарисън публикува няколко писма и статии от хора като сестрите Анджелина Гримке и Сара Гримке в The Liberator. Наричан „женски въпрос“, Гарисън отказва да отстъпи от подкрепата си за това жените да бъдат разглеждани като равни на мъжете си пред закона. Той дори получава място в Националния централен комитет за правата на жените. На тази позиция той помага за набирането на средства и за множество женски каузи.

И макар да знае, че кампанията му в подкрепа на правата на жените ще доведе до разпадането на ААС, Гарисън отказва да се оттегли; той продължава да оказва пълна подкрепа на активистката за правата на жените.

Създаден The Liberator

С водещото мото – „Нашата страна е светът – нашите сънародници са човечеството“ – вестникът The Liberator помага на Уилям Лойд Гарисън да се превърне в легенда в аболиционисткото движение. Гарисън основава вестника през 1831 г. (заедно със своя дългогодишен приятел и бизнес партньор Айзък Кнап). В първия брой на вестника той поднася извинения за първоначалния си постепенен подход към прекратяването на робството, като моли за прошка не само Бог, но и страната си, както и милионите роби в цялата страна.

В допълнение към взривяването на робовладелците и търговците на роби, Гарисън използва Освободителят да организира правилно аболиционисткото движение в страната. След три години от излизането на първия му брой (на 1 януари 1831 г.) вестникът събира над две хиляди абонати. Мнозинството от тези абонати били чернокожи, които подкрепяли вестника във всяко възможно качество. Щедрите дарения от благодетели (включително Бостънското женско дружество за борба с робството) позволяват на Гарисън да разпространява вестника без никакви такси сред конгресмените и всички видове федерални служители.

Вестникът придобива такава популярност сред активистите срещу робството и северняците, че стига до Канада и Европа (особено в Англия и Шотландия).

През следващите три десетилетия (от 1831 г. до 1865 г.) Гарисън публикува повече от 1800 статии в The Liberator. Последният брой излиза на 29 декември 1865 г., малко след края на Гражданската война в САЩ. Гарисън е особено доволен както от Прокламацията за еманципация през 1863 г., така и от 13ти Изменение на Конституцията на САЩ, с което се отменя робството.

Води кампания за незабавна и безвъзмездна еманципация на всички роби

Макар да приема много пасивна и ненасилствена съпротива срещу робството, антиробските статии на Гарисън във вестника са голям трън в очите на институцията на робството в Америка. В резултат на това, както и на искането му за незабавна еманципация на робите в нашата страна, той е смятан за смъртоносен фанатик от Юга. Това беше класически случай на това, че перото е по-силно от меча.

В съчетание с въстанието на робите на Нат Търнър, което се провежда във Вирджиния, Гарисън и неговият вестник са подложени на огромна критика в Юга. Той дори е изправен пред редица обвинения от големи журита в Юга. През същия период е обявена награда от 5000 долара за залавянето му и предаването му на щата Джорджия.

Независимо от това, подкрепата му в Севера продължава да нараства. Неговият вестник не се отказва от публикуването на покъртителни истории, репортажи и писма за ужасите, на които са подложени робите в Юга.

Други интересни факти за Уилям Лойд Гарисън

  • Уилям Лойд Гарисън се жени за Хелън Елиза Бенсън на 4 септември 1834 г. Заедно със съпругата си той има седем деца – петима синове и две дъщери. Пет от децата му доживяват до зряла възраст – Фани Гарисън Вилард, Уилям Лойд Гарисън младши, Уендъл Филипс Гарисън, Джордж Томпсън Гарисън и Франсис Джаксън Гарисън.
  • Около три години след смъртта на съпругата си, Гарисън, страдащ от бъбречно заболяване, умира на 24 май 1879 г. Той е оцелял от петте си деца. Почива в гробището Форест Хилс в Бостън.
  • И петте му оцелели деца тръгват по неговите стъпки и работят като журналисти или активисти за граждански права. Например дъщеря му Фани (Гарисън) Вилард става член-основател на Националната асоциация за напредък на цветнокожите (НАПЦ). По същия начин внукът му, Осуалд Гарисън Вилард (син на дъщеря му Фани Вилард), е активен член на NAACP.
  • През 30-те години на XIX в. е осъден на няколко месеца затвор за клеветническо изявление срещу богатия търговец на роби от Нюбърипорт, Франсис Тод. Съдът, подкрепящ робството в щата Мериленд, налага на Гарисън глоба в размер на 50 долара. Тъй като Гарисън отказва да плати глобата, съдът го осъжда на шест месеца затвор. След като прекарва само два месеца, Гарисън е освободен с любезното съдействие на Артър Тапан, който плаща глобата му.
  • На 4 юли 1854 г. на митинг в Масачузетс той изгаря копие от Конституцията на САЩ, тъй като смята, че документът е силно про-робски. Той го маркира като „Споразумение със смъртта, споразумение с ада“. По същия начин остро критикува Закона Канзас-Небраска от 1854 г., който отменя Компромиса от Мисури от 1820 г., както и предоставя народен суверенитет при определянето на това дали даден щат е робовладелски или свободен.