Последвайте ни във Facebook

Улисес С. Грант: 10 невероятни военни постижения

0
103
Улисес С. Грант: 10 невероятни военни постижения

Роден като Улисес Хирам Грант в не особено заможно семейство в Охайо, Улисес С. Грант се прославя и става известен в последните години на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.). Неговата храброст и упоритост по време на четиригодишната гражданска война са от изключително значение за победата на силите на Съюза над Южната конфедерация.

Плодовит ездач по време на ранните си години в армията, генерал Грант се утвърждава като един от най-смелите и най-великите военни умове на Америка, проявявайки проницателно лидерско майсторство на почти всички нива на американската армия, т.е. на оперативно, тактическо и стратегическо ниво.

Бързи факти за Улисес С. Грант

Роден – Хирам Улисес Грант

Дата и място на раждане – 27 април 1822 г., Пойнт Плезънт, Охайо, САЩ.

Дата и място на смъртта – 23 юли 1885 г., Уилтън, Ню Йорк, САЩ.

Най-известен с – Командващ генерал на всички войници на Съюза по време на Гражданската война; 18ми Президент на Съединените щати

Родители – Джеси Рут Грант и Хана Симпсън Грант

Съпруга – Джулия Дент (омъжена през 1843 г.)

Деца – Фредерик, Улисес младши, Елън и Джеси

Образование (военно) –Военна академия на Съединените щати (Уест Пойнт, Ню Йорк) (от 1839 до 1843 г.)

Войни, в които се сражава – Мексиканско-американска война (1846 – 1848), Американска гражданска война (1961 – 1965 г.)

Прочути битки – Битката при Виксбърг, Чатануга, Оверландската кампания, Петербург,

Военни служби – 6-ти командващ генерал на армията на САЩ (1864-1869 г.); изпълняващ длъжността военен министър на САЩ (1867-1868 г.)

Президент на Съединените щати – 18-ти президент на САЩ (1869 – 1877)

Прякор – „Sam“, „U.S. Grant“ и „Unconditional Surrender Grant“

Военни постижения на Улисес С. Грант

На гърба на спасяването на Съюза, генерал У. С. Грант вписва името си в летописите на американската история, след като е избран в Белия дом на два пъти, служейки като 18-ия президент на САЩ от 1869 до 1877 г. Прочетете нататък, за да получите задълбочени обяснения за десетте невероятни военни постижения на Улисес С. Грант – човекът, смятан от някои историци за втори след Ейбрахам Линкълн.

Блестящ втори лейтенант Улисес С. Грант, 1943 г.

Към края на президентството на Джон Тайлър Съединените щати анексират Тексас от Мексико. С това анексиране настъпват ожесточени враждебни действия между Мексико и Съединените щати. Наследникът на Тайлър, президентът Джеймс К. Полк, който е ревностен привърженик на „Манифестната съдба“, се надява да въвлече мексиканците в тотална война, като изпрати американски сили в граничните райони на Мексико.

В началото на двугодишната война с Мексико подразделението на Улисес С. Грант първоначално служи като помощник-квартирмайстор под командването на генерал-майор Закари Тейлър (по-късно 12-ти президент на САЩ). Позицията му в донякъде логистичния и административен отдел на армията означава, че от него не се изисква да участва в активни бойни действия. Въпреки това Грант не е доволен от ролята си; той не желае нищо друго, освен да се бие във войната. В крайна сметка началниците му сбъдват мечтата му, като го поставят в кавалерийската част в битката при Ресака де ла Палма. По време на битката Грант използва уменията си в ездата и смело повежда своята част.

По време на битката при Монтерей (септември 1846 г.) Грант превежда десант през огъня на врага до безопасно място. По време на битката той също така се привързва към страната на коня си, докато прелита покрай вражеската линия.

Към края на войната Грант е преназначен да служи под командването на генерал-майор Уинфийлд Скот. На път за Мексико сити той отново служи доблестно в битките при Молино дел Рей и Чапултепек през септември 1847 г., като помага на САЩ да постигнат победа над Мексико.

До края на Мексиканско-американската война през 1848 г. Грант се изкачва до чин капитан в армията на САЩ. Службата му под ръководството на двама много проницателни военни командири – генералите Уинфийлд Скот и Закари Тейлър – го оформя като военен лидер, какъвто става. Мексиканската война също му позволява да оцени потенциалната си кариера в армията.

Знаете ли, че: Грант и хората му в Сан Косме преместват една счупена гаубица и противно на всичко я сглобяват отново, за да обстрелват мексиканските войски, разположени в околността?

Грант е самоотвержен военен лидер

Получил заповед да придружи войници и редица цивилни от Ню Йорк до Панама, Грант изпълнява задължението си с цялото си сърце, въпреки че трябва да се бори с епидемия от холера в лагера си. Той създава малка болница в града, за да се грижи за тежко болните пациенти. Докато санитарите не желаели да се грижат за пациентите, Грант не се страхувал да си изцапа ръцете и да се погрижи за тях.

През 1854 г. Грант подава оставка от армията на САЩ, след като се ангажира с поведение, което не е подходящо за войник. За някои той е смятан за войнствен пияница. Твърди се, че необузданото пиянско поведение на Грант е било предизвикано от носталгията му по дома. На него му липсвала съпругата му Джулия Дент Грант и той не желаел нищо друго, освен да напусне армията. По-късно Грант се завръща в армията и повежда силите на Съюза към победа в Американската гражданска война.

Около месец след церемонията по встъпване в длъжност на републиканеца Ейбрахам Линкълн като 16ти президент на страната, силите на Юга атакуват крепостта на Съюза, Форт Съмтър в Южна Каролина. Това нападение предизвиква гражданска война, която опустошава страната в продължение на повече от 4 години.

По време на нападението на 12 април 1861 г. Грант е със семейството си в Галена, Илинойс, като изкарва прилично прехраната си като продавач в кожарския магазин на баща си. Тъй като по това време финансовите проблеми на Грант до голяма степен не съществуват, той се присъединява към силите на Съюза и извършва следните подвизи:

Помага за набирането на доброволци в армиите на Съюза

След страстния призив на Линкълн от 15 април за набиране на 75 000 доброволци, Грант решава да се запише и да се бие за Съюза. Той активно участва в ученията за набиране на доброволци в силите на Съюза. Изоставя работата си в магазина за кожи. С помощта на конгресмена от Илинойс Елиху Б. Уошбърн Грант успява да получи повторно назначение в американската армия. Той служи като военен помощник на Ричард Йейтс, губернатор на Илинойс.

Той дисциплинира непокорния 21-ви доброволчески пехотен полк на Илинойс

Бригаден генерал У.С. Грант през 1861 г.

Грант командва и 21ви Илинойски доброволчески пехотен полк, който приведе силите в добра форма и ред. До август 1861 г. Грант се издига до чин бригаден генерал на доброволците. След това той заема длъжността командир на окръг Югоизточен Мисури.

Първата му значителна атака срещу позициите на Конфедерацията е през ноември 1861 г. Грант и хората му атакуват войниците на Конфедерацията в Кейп Жирардо, Мисури.

В битката при Белмонт на 7 ноември 1861 г. Грант се сражава рамо до рамо с бригаден генерал Джон А. Макклинънд. Общата им численост е около 2 500 души. Първоначално Грант и силите на Съюза имат превес, но след като конфедератите получават повече войници, развоят на събитията се обръща в полза на Конфедерацията. Грант и хората му са принудени да отстъпят.

Грант повежда Съюза към първите му големи победи в Гражданската война

Той командва силите на Съюза, които довеждат до безусловната капитулация на форт Донелсън от армията на Конфедерацията. Този подвиг е една от първите и най-значими победи на Грант по време на Гражданската война. Силите на Съюза принуждават да се предадат около 1200 войници на Конфедерацията, които са под командването на конфедералния генерал Джон Б. Флойд.

За превземането на форт Донелсън през февруари 1862 г. президентът Ейбрахам Линкълн повишава Грант в генерал-майор от доброволците. След Форт Донелсън Грант си спечелва името „Безусловна капитулация Грант“.

Печели битката при Шайло (битката при Питсбърг Ландинг)

Поради малко опасения от страна на Хенри Хелек, тогавашен командир на департамента на Мисури, Грант и хората му претърпяват изненадваща атака от силите на Конфедерацията на 6 април 1862 г. Хиляди войници на Съюза загиват този ден в югозападната част на Тенеси. На следващия ден Грант получава подкрепление от 18 000 души под командването на генерал-майорите Дон Карлос Буел и Лев Уолъс. На разсъмване генералът потегля с хората си (Армията на Тенеси) и атакува силите на Конфедерацията (Армията на Мисисипи). Конфедератите трябваше да отстъпят до Коринт.

Като цяло битката при Шайло отнема живота на около 24 хил. войници. По това време битката се смята за най-смъртоносната битка, която някога се е състояла на американска земя. Грант е подложен на огромна критика заради големия брой жертви. Въпреки това битката при Шайло е много важна, защото позволява на силите на Съюза да продължат да контролират долината на Мисисипи.

Победата на Грант при Шайло е последвана от друга победа в битката при Юка. Силите на Съюза побеждават конфедератите на 19 септември. С около 40 000 войници Грант поема контрола над Западен Тенеси.

САЩ Грант се сражава с отличие при Виксбърг

Целта на кампанията във Виксбърг (декември 1862 г. – юли 1863 г.) е да се установи пълен контрол над Мисисипи и по този начин да се раздели Конфедерацията на две. Президентът Ейбрахам Линкълн и неговите генерали, включително Улисес С. Грант, искат да лишат Конфедерацията и нейната армия от достъп до жизненоважни линии за снабдяване.

Грант и Линкълн работят много усилено, за да включат освободените афроамерикански роби в армията и флота на Съюза. Благодарение на неуморния труд на тези афроамериканци Съюзът успява да увеличи производството на жизненоважни стоки. Например, те подпомагали военните усилия на Севера, като събирали памук. Те също така помогнали за изграждането на редица обходни канали.

След месеци и месеци на сражения, Улисес С. Грант се уверява, че Виксбърг пада в ръцете на Съюза на 4 юли 1863 г. Превземането на Виксбърг е от решаващо значение за повишаване на моралния дух на войските на Съюза.

За доблестните му усилия президентът Линкълн повишава Грант в чин генерал-майор. През октомври 1863 г. на Грант е поверено и командването на дивизията на Мисисипи.

(От ляво на дясно) Генерал Шърман, генерал Грант, Ейбрахам Линкълн и адмирал Портър се срещат на 28 март 1865 г., за да обсъдят условията на капитулацията на Конфедерацията и усилията за възстановяване (1863 – 1877 г.)| Снимка – „The Peacemakers“ от Хийли, 1868 г.

Води Съюза до победа при Чатануга

По време на кампанията в Чатануга генерал Грант командва силите, които поемат контрола над Тенеси, отваряйки по този начин Грузия. На 2 март 1864 г. Линкълн повишава Грант в генерал-лейтенант от армията. Сега Грант е командир на всички армии на Съюза. Преди Улисес С. Грант само Джордж Вашингтон е имал този ранг в армията. Под негов контрол са били над 533 000 войници.

Между май и юни 1864 г. Грант ръководи силите на Съюза по време на Овърлендската кампания. По време на кампанията се провеждат огромни сражения във Вирджиния. Например битката при Уайлдърнес, състояла се на 5 май 1864 г., влиза в историята като едно от най-жестоките сражения на Гражданската война. Само за три дни боеве загиват около 18 000 войници на Съюза. Конфедерацията губи около 11 000 души.

Грант получава името „касапинът“ заради тринадесетдневната битка, която води срещу Конфедерацията. Към последните три дни на битката над 52 000 войници на Съюза загиват в Колд Харбър близо до Ричмънд, Вирджиния. За силите на Конфедерацията загиват над 39 000 техни войници.

Битката при Уайлдърнес, състояла се на 5 май 1864 г., остава в историята като едно от най-жестоките сражения през Гражданската война.

Осигурява капитулацията на конфедеративния генерал Лий на 9 април 1865 г.

С победите при Мобилния залив, Атланта, Савана и Нашвил войната изглеждаше почти към своя край. Генерал Робърт Е. Лий и неговите конфедеративни войски са силно деморализирани, много от тях дезертират поради огромните условия на войната. Лидерите и генералите на Съюза се срещат на 28 март 1865 г., за да обсъдят условията на капитулацията и усилията за възстановяване (1863 – 1877 г.) които ще се случат в Юга след войната.

В началото на април 1865 г. Грант засилва атаката си срещу крепостта на генерал Лий. Грант превзема Петербург и Ричмънд съответно на 2 и 3 април. Поради изчерпаните сили и деморализираните хора генерал Лий се съгласява да се срещне с Грант в Appomattox Court House, Вирджиния, и да се предаде.

На 9 април 1865 г. генерал Робърт Е. Лий се предава на генерал Грант. Успокоен, че кръвопролитието е приключило, Грант не търси отмъщение. Той не взема военнопленници. Грант също така позволява на южняшките войски да се върнат у дома с конете си.

Грант убеждава заместника на Линкълн, президента Андрю Джонсън, да не обвинява генерал Лий и други войници на Конфедерацията в държавна измяна.

Срещата в съдебната палата в Апоматокс, на която генерал Робърт Е. Лий се предава на генерал Улисес С. Грант

Генерал Грант поддържа реда в Юга по време на епохата на Реконструкцията

На 25 юли 1866 г. Грант е повишен в чин генерал от армията на Съединените щати. Повишението е извършено от Конгреса на САЩ. След края на Гражданската война генерал Грант насочва вниманието си към управлението на военния компонент на усилията за възстановяване на Юга. Той призовава политиците на Капитолийския хълм да защитят правата на бившите роби в Юга. Освен това използва армията на САЩ, за да поддържа мира и реда в Юга. Той разглежда Закона за гражданските права от 1866 г. като важен законодателен акт, който трябва да бъде приложен в Юга.

Въпреки разрива с президента Джонсън, Грант все пак успява да мобилизира армията, за да предпази освободените роби от опасност в Юга. Конгресът също подкрепя усилията на Грант с редица закони за възстановяване (като Закона за командването на армията) и Закона за заемане на длъжността (1867 г.).