У Дзъцян: биография, управление, постижения и важни факти

Императрица У Дзъцян е дъщеря на сравнително високопоставен държавен служител в древен Китай. Поради този факт много от старата гвардия на кралския двор се бори със зъби и нокти да ѝ попречи да стане императрица на Китай. Независимо от тези опозиционни групи, императрицата устоява твърдо, като елиминира враговете си един по един, докато не става пълновластен владетел на Китай.

Като императрица (huangdi, което означава „император“ или „императрица-царица“), У Цзетиан поддържал твърда власт над империята, като я поддържал много единна и жизнена. Тя също така въвежда редица социални и политически реформи, които превръщат Китай в заслужила бюрокрация.

Поради доста предразсъдъци (примесени със сексизъм) от страна на някои китайски историци и на истаблишмънта като цяло, императрица У Дзъцян в определен момент е склонна да бъде запомнена само с безмилостния подход, който използва при смазването на противниците си. Въпреки това У Дзътян има нещо повече от тези неприятни техники за завземане на властта.

Запознайте се с историята на раждането, семейството, управлението и други важни факти за императрица У, единствената жена монарх в Китай.

Място на раждане, ранен живот и образование

Въпреки че е ясно установено, че У и семейството ѝ произхождат от окръг Уеншуй (днешен град Тайюан, Шанси), не е ясно къде точно е родена тази императрица на Китай. Някои историци твърдят, че е родена в Уеншуй, докато други твърдят, че е родена в имперския град Чан’ан (днешен Сиан).

Родителите на У Дзъцян не са от висшето аристократично общество; баща ѝ обаче е висш държавен служител, който притежава и бизнес с дървен материал. Майка ѝ лейди Ян произхожда от много влиятелното и заможно семейство Ян.

Когато израства, семейството ѝ обръща особено внимание на образованието ѝ, насърчавайки младата Ву да чете колкото се може повече книги. Цялото това обучение и възпитание довело до превръщането на Ву в ярката млада дама, в която тя се превърнала по-късно.

Императорска наложница на император Тайдзун от династията Тан

У започва пътя си към върха, когато едва 14-годишна е избрана от император Тайдзун за негова младша дворцова наложница – длъжност, която изпълнява до смъртта на Тайдзун през 649 г. Докато е в двора на императора, тя работи като секретарка. Тази длъжност ѝ позволява да се запознае с текущите въпроси, политиката на двора и дипломацията – теми, които ще се окажат много полезни, когато стане пълнолетна.

Още от момента, в който постъпва в двореца като наложница на император Тайдзун, тя таи амбиции един ден да стане главна съпруга на китайския император. Преди да напусне дома си, тя отбелязва, че „щастието ѝ е да срещне сина на небето“ (т.е. императора на Китай).

Императрица-консорт на династията Тан (655 – 683 г.)

След смъртта на Тайдзун, Ли Дзи – най-малкият син на починалия император – е коронясан за император Гаодзун от династията Тан. Харесвайки У Дзътян, новият император довежда У от будистки манастир (храма Гание) в двора си, за да я направи своя любима наложница. Говори се, че У и Гаодзун са имали романтична връзка, когато Тайдзун все още е бил на трона.

У Цзетан, решена да затвърди статута си на най-висшата наложница на императора, използва по-малко от седем години, за да изгони или убие хитро всички свои дворцови съперници и други висши наложници. Тя се превръща в най-довереното лице на император Гаодзун. Ражда пет деца на императора – четири момчета и едно момиче.

Все още чувствайки се застрашена от старите дворцови съветници и чиновници, У старателно прогонва всеки, който се изказва лошо за позицията ѝ на императрица. Голяма част от опозицията идвала от висши аристократични служители като чичото на императора, който смятал, че императорът извършва кръвосмешение, като ляга с наложницата на предшественика си. У се погрижила тези, които ѝ се противопоставяли, както и членовете на техните семейства, да бъдат убити или заточени. Постепенно тя укрепва властта си в двора на император Гаодзун и се издига до титлата Жаой, най-високопоставената наложница на императора.

Тъй като през последните две десетилетия на престола император Гаодзун става все по-болен и слаб, властта на императрица У нараства до степен, в която тя на практика е фактическият владетел на Китай. Тя притежава върховната власт в империята, като взема решения по гражданските и военните въпроси на империята. Императорът много я харесвал и дори ѝ предоставил пълен контрол над императорския печат (известен още като Наследствения печат на царството).

Въпреки че работела неуморно за обединяването на Китай, както и за управлението на империята с много голяма ефективност, тя все пак неуморно и безмилостно получавала набези от всеки дворцов елемент, който се опитвал да я узурпира от позицията ѝ.

Императрица У е похвалена за разумното си вземане на решения, които преобразили и обединили Китай. Тя въвежда няколко реформи, които преместват империята от основана на военна и политическа аристокрация към такава, основана на бюрократична система на управление. Описват я като много компетентен администратор, който проявява стоманени нерви, когато се справя с противници, които заплашват двора ѝ или стабилността на Китай. Тя също така ефективно управлява военните усилия на Китай, когато империята побеждава Корея.

Как императрица У сваля синовете си императорите Чжунзун и Руизун

След смъртта на съпруга на Ву – император Гаодзун през 683 г., синът на Ву – Чжунзун – е коронован за император. Управлението на император Гаодзун е белязано от голямо съперничество между съпругата му (от семейство Вей) и майка му императрица Ву. По подобен начин, както елиминирала съветниците на съпруга си, императрица Ву подрязала крилата на новия император и неговата съпруга, императрица Вей. За по-малко от един месец от управлението на Чжунзун императрица У натрупала достатъчно власт, за да свали Чжунзун и да короняса третия си син Ли Дан (роден 662 г. – починал 716 г.) за нов император на Китай.

Известен като император Руизун, Ли Дан бил просто марионетен император, който танцувал по свирката на майка си императрица Ву. По това време тя не криела кой е истинският властелин зад трона. Тя председателствала всички срещи – както граждански, така и военни. Тя не позволяваше на император Руизун да използва императорските покои.

Въпреки грижливо организирания бунт на някои предани привърженици на Тан (начело с Ли Дзиндзие) за връщане на сваления император Чжунзун на трона, императрица У остава много популярна както в двореца, така и сред обществеността. С безусловната подкрепа на висшето ръководство и командирите на армията тя успява бързо да потуши пламъците на бунта, преди той да се разпространи в други части на страната.

Жаждата за власт на императрица Ухоу не приключва със свалянето на първия ѝ син. Шест години след началото на управлението на император Руизун тя го сваля и се коронова за императрица на Китай – първата управляваща жена монарх в Китай. Дотогава 65-годишната императрица Ухоу е убила или прогонила всички останки от опозицията в империята.

На практика тя имала повече политическа власт от император Гаодзун, като това се дължало на солидния ѝ политически нюх и на влошеното здраве на императора.

Управлението на императрица У

Изчислено е, че императрица У е седяла на трона около десетилетие и половина. Първата ѝ задача била да промени името на управляващата династия от Тан на Джоу. Нарастват подозренията, че тя се е опитала да отстрани линията на наследяване на Тан и собствените си деца в полза на племенниците си, като по този начин е преместила линията на наследяване от Тан към своето семейство Чжоу. Това обаче така и не се осъществило, тъй като никой от племенниците ѝ или техните деца не бил популярен или смятан за достатъчно способен да управлява цяла империя.

Освен това императрица У прекарва значително време и усилия, за да закърпи положението с най-големия си син Чжунзун и неговото семейство. През 698 г. тя връща Чжунцзун в двореца и го издига на поста престолонаследник. От този момент нататък тя се уверява, че е запазила цялата власт, управлявайки както всеки друг ефективен китайски император в миналото.

Последното десетилетие от управлението на У Дзъцян

По време на управлението си тя все повече разчита на съветите и приятелството на братята Чжан – Чжан Иджъ и Чжан Чангзун. Семейство Джан били много артистично образовани хора, които използвали чара си, за да си проправят път към сърцето на императрица Ву. В резултат на това другите висши придворни и традиционните съветници на У намразили братята Джан. У реагирала жестоко на всеки, който се опитвал да я предупреди за братята Джан.

Абдикация и смърт

През последните няколко години на престола тя се разболява и става много слаба. Към 704 г. болестта ѝ се влошава до такава степен, че само на доверените ѝ съветници – братята Джан – е разрешено да я посещават. Жадните за власт висши чиновници и армейски генерали – повечето от които са привърженици на Чжунцзун – се възползват от лошото здраве на У и я принуждават да предаде властта на сина Ли Сиан (Чжунцзун) през февруари 705 г. Генералите убиват и братята Джан (Джан Иджъ и Джан Чангзун), обвинявайки ги в измяна.

След абдикацията на У Дзъцян династията Джоу приключва, отстъпвайки място на династията Тан.

Физически и психически изтощена, болната императрица се изнася от двореца и прекарва остатъка от живота си спокойно в друг дворец. Императрица У Дзъцян умира на 81-годишна възраст на 16 декември 705 г. Императрица У е положена да почива в много красива гробница, разположена на около 50 мили северно от Сиан.

Други интересни факти за императрица У

• Поради факта, че династията Джоу възниква и приключва по време на живота на У, някои учени не я смятат за пълноправна династия. Предполага се, че династиите имат последователни владетели, произхождащи от едно семейство. В случая с У тя е единственият владетел, който управлява от фамилията У. Вместо това тя е прекъсване на династията Танг
• Към края на 60-те години на ХХ в. образът ѝ е частично възроден от Дзян Цин, съпругата на Мао Дзедун. Смята се, че Дзян е направила тази пропаганда, за да прокара амбицията си да наследи съпруга си.
• В миналото редица конфуциански историци правят лоши забележки за нейното управление, критикувайки използването на тайната полиция. Тази гледна точка се променя постепенно, като се започне от 50-те години на ХХ век.