Последвайте ни във Facebook

Факти за войната във Виетнам: 6 неща, които трябва да знаете за войната

0
138
Факти за войната във Виетнам: 6 неща, които трябва да знаете за войната

Войната във Виетнам (понякога наричана Втората индокитайска война) е една от най-смъртоносните и най-скъпите войни, водени някога в съвременната история. И въпреки че войната, продължила близо две десетилетия (1955-1975 г.), е широко отразена от историците през годините, все още има някои много важни подробности, които са останали незабелязани.

Представяме Ви шест много важни неща, които вероятно не сте знаели за Виетнамската война, както и за това как тя ескалира в края на 60-те години на ХХ век, за да отнеме живота на милиони хора.

Войната във Виетнам е стръмна дълбоко в Теорията на доминото

Намесата на Америка в ограничаването на комунизма по света се подхранва от преобладаващата по това време теория на доминото. Теорията гласеше, че ако една държава приеме комунизма, тогава е вероятно съседните на нея държави да попаднат под влиянието на комунизма в рамките на ефекта на доминото.

След разделянето на Виетнам – на Северен и Южен Виетнам – по време на Женевската конференция през 1954 г. президентът Дуайт Д. Айзенхауер започва да изпитва голяма тревога от комунистическия Северен Виетнам. Това подтиква Белия дом да се намеси във Виетнам, за да спре разпространението на комунизма в съседен Южен Виетнам и останалата част от Югоизточна Азия.

По същия начин наследниците на Айзенхауер – президентът Джон Ф. Кенеди и президентът Линдън Б. Джонсън – правят всичко възможно, за да ограничат комунизма в Югоизточна Азия. Но всичките им усилия се оказаха напразни.

Невиждани дотогава въздушни бомбардировки от страна на Съединените щати превръщат Виетнам в най-бомбардираната страна в историята. В процеса на бомбардировките са загубени милиони човешки животи – цивилни и военни.

По време на войната загиват лидери както от САЩ, така и от Южен Виетнам

Президентът на Южен Виетнам Нго Дин Дием (вляво) и президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди са убити през 1963 г.

С увеличаването на жертвите в Южен Виетнам (Република Виетнам) започва да се оказва натиск върху лидера на Южен Виетнам – Нго Дин Дием. Критиците му идват предимно от будистката общност, която е мнозинството от населението в Южен Виетнам. Много будистки монаси обвиняват Дин Дием, че не е успял да се справи правилно с войната.

Президентът Дием е обвиняван и в това, че е тиранин, който не се интересува особено от съдбата на войниците, паднали под ударите на по-добре обучените и по-добре оборудвани сили на Северен Виетнам. На 2 ноември 1963 г. Дием е убит от своите генерали по време на военния преврат през 1963 г.

По стечение на обстоятелствата лидерът на САЩ – президентът Джон Ф. Кенеди – е сполетян от подобна съдба като тази на Дием само три седмици по-късно, на 22 ноември 1963 г. В случая с JFK това е самотен нападател, известен като Лий Харви Осуалд.

Между другото, и Дием, и Кенеди са били ревностни католици.

Президентът LBJ изпраща повече от половин милион американски войници във Виетнам

След като наследява Джей Еф Кей, президентът Линдън Б. Джонсън отменя директивата на Кенеди за връщане на 1000 мъже у дома | Image: АРВН (Армията на Република Виетнам) и специалните сили на САЩ, септември 1968 г.

Към момента на убийството на президента Кенеди Съединените щати разполагат с 16 000 войници, разположени във Виетнам. Всичко това обаче се променя, когато Линдън Б. Джонсън (ЛБДЖ) поема управлението на Белия дом.

От втората половина на 1963 г. роденият в Тексас президент изпраща все повече и повече войници във Виетнам. Целта на Вашингтон се променя от сдържане към стремеж към явна и решителна победа срещу Северен Виетнам.

След твърденията, че Северен Виетнам е нападнал американски разрушители през август 1964 г., през август 1964 г. LBJ получава от Конгреса разрешение да нападне Севера съгласно Резолюцията за Тонкинския залив. С това се увеличава присъствието на войски във Виетнам.

Младите американци използват хитри начини да избегнат призоваването в армията

По време на войната във Виетнам много младежи смятат, че призоваването в армията е равносилно на смъртна присъда. Поради това много американци използваха всякакви подходи, за да избегнат призоваването във войската. Те умишлено се проваляха на физическите изпити по време на процеса на призоваване. Някои избягваха, като просто заминаваха на север в Канада. За някои присъдата в затвора изглеждаше по-добър вариант от призоваването.

Разказва се за млади мъже, които осакатяват телата си и водят нездравословен начин на живот, за да не се явят на набор. А по онова време, когато американската армия открито не позволяваше на гейовете и хомосексуалистите да се записват в армията, преструването на гей изглеждаше разумно, ако човек искаше да избегне задължителния набор.

Всяко увеличаване на броя на призивите за призоваване от страна на американската армия е посрещано с бурни протести и гражданско неподчинение в цялата страна.

Войната се оказва политическото падение на LBJ

Президентът Линдън Б. Джонсън разговаря със своя министър на отбраната Робърт Макнамара в Овалния кабинет през 1967 г.

 

Преди ЛБДЖ да напусне поста си през 1969 г. общият брой на американските войници, които се сражават във Виетнам, е доста над половин милион. ЛБДЖ – президент, който се помни с възхищение заради възхитителните стъпки, които е направил в областта на гражданските права и правото на глас – често се смята за отговорен за ескалацията на конфликта. Отзвукът сред американската общественост е толкова голям, че ЛБДЖ решава да не се кандидатира за нов мандат в Белия дом.

Ужасите на войната разгневиха много американци

Демонстранти, участващи във войната във Виетнам, наброяващи около 100 000 души, пред Пентагона във Вашингтон на 21 октомври 1967 г.

С все повече и повече американски войски, ангажирани във Виетнамската война, и с новините за огромния мащаб на човешките кланета, американците започват да стават изключително разочаровани от използването на груба сила от страна на Вашингтон.

Политиците във Вашингтон и военните в Пентагона подхранваха страната с новини за напредъка ѝ във Виетнам; в същото време тези доклади не бяха по-далеч от истината. Войната просто беше стигнала до задънена улица. По някакъв начин ние бяхме екранирани от суровата реалност на зверствата и военните престъпления, извършени от двете страни във Виетнам. Селата бяха безразборно опожарявани, а южновиетнамските сили, подкрепени от САЩ, бяха също толкова брутални (ако не и повече), колкото и комунистическите им съседи.

Когато новините за тези престъпления срещу човечеството станаха обществено достояние, американците силно се възмутиха. Често се провеждат антивоенни протести в почти всички големи градове на САЩ. например през октомври 1967 г. над 100 000 демонстранти преминават през Пентагона, за да отхвърлят продължаващите военни усилия на Америка във Виетнам.