Последвайте ни във Facebook

Фидел Кастро: биография, партизанска война и смърт

0
99
Фидел Кастро: Фидел Кастро: биография, партизанска война и смърт

Фидел Алехандро Кастро, велик човек, който е посветен на благото на страната си. Страхотна личност с невероятно чувство за хумор, но също така имаше навика да приема нещата лично и да не прощава. Обичаше да бъде уважаван и никога не търпеше неуважение, наистина велик лидер. Научете повече за историята и биографията на легендарния кубински лидер – Фидел Кастро.

Раждане на Фидел Кастро

Биологичните родители на Фидел Алехандро Кастро Руз са Анхел Кастро и Аргиз и Лина Руз Гонсалес. Той е роден на 13 август 1926 г. в Биран, Куба. Лина е била любовница на баща му, а също и прислужница в дома му, за която той (Анхел Кастро) се жени по-късно, когато се развежда с първата си съпруга. Баща му се е сражавал в Испано-американската война през 1898 г. Анхел Кастро също така е бил много богат фермер, отглеждащ захарна тръстика във фермата Лас Манакас, намираща се в Биран. Фидел е едно от седемте деца на родителите си. Когато е на осем години, той е кръстен като католик.

Образование

На 6-годишна възраст Фидел е изпратен да живее при своя възпитател в Сантяго де Куба. Кастро успява да посещава пансиона „Ла Сал“, който се намира в Сантяго, защото е католик. След това той посещава ръководеното от йезуитите училище „Долорес“. През 1945 г. посещава ръководеното от йезуитите училище „Ел-Колехио де Белен“, което е подобрено на това, което е посещавал първоначално.

Фидел се съсредоточава върху дебатите, историята и географията, но се затруднява с другите предмети. Той обаче се справя добре със спортните дейности в училище. В крайна сметка постъпва в Хаванския университет като студент по право. Докато учи в Хавана, той се интересува от политика и се присъединява към партия, наречена Ортодоксална партия за борба с корупцията.

Фидел в политиката

Фидел Кастро участва в опита за преврат срещу диктатора на Доминиканската република Рафаел Трухильо. Участва активно в студентския активизъм и също така се впуска в културата на насилие в училището. Той се бори за председателското място във Федерацията на студентите от университетите и губи. Фидел е голям критик на президента Рамон Грау и неговото правителство заради корупцията и нарушаването на човешките права.

През ноември 1946 г. той получава признание в различни новинарски емисии, когато съставя реч за корупцията и насилието в правителството на Рамон Грау. Кастро продължава да се присъединява към Партията на кубинския народ през 1947 г. Основателят на тази партия, Едуардо Чибас, се бори за честно управление, свобода в политиката и социална справедливост, като в същото време повишава осведомеността за корупцията, с която се сблъсква страната при управлението на президента Рамон Грау.

Чибас участва в изборите през 1948 г., но не ги печели. Кастро продължава да работи с него и дори получава смъртна заплаха, но не отстъпва. По-скоро обикалял с оръжие и държал компания на приятели, които също били въоръжени. Говори се, че по това време Кастро е участвал в убийства, но няма доказателства.

Революцията на Кастро – атентатът в казармата „Монкада

Кастро основава група, известна като, Движението. Те си партнират с „Обвинителя“, скрита вестникарска компания, за да събират и обучават новобранци, които са против Батиста. Някои от тях също се въоръжават. Тази група набира над 1000 новобранци в рамките на една година. Избира да не се съюзява с PSP (Народна социалистическа партия), въпреки че брат му Раул Кастро е бил част от тях. Въпреки това той поддържа контакти с някои от членовете. Кастро събира оръжия за планираното от него нападение срещу казармите в Монкада.

Планът предвиждал хората му да облекат армейски дрехи и да отидат в базата, да поемат контрола и да опаковат всички оръжия, преди да пристигне подкрепление. През юли 1953 г. Кастро, заедно с над 100 души, предприема нападение срещу казармите на армията в Монкада. Атаката претърпява пълно фиаско. Кастро и хората му са арестувани и осъдени. По-специално Фидел Кастро получава 15-годишна присъда. Другите му съучастници нямат същия късмет като него. Повечето от тях са екзекутирани.

Партизанска война

След произнасянето на присъдата на Кастро неговите поддръжници и последователи провеждат общонационални демонстрации и протести за амнистия на извършителите на нападенията в Монкада. Някои политици също подкрепят идеята за официално помилване на Кастро и неговите сънародници.

В крайна сметка на 15 май 1955 г. Батиста амнистира Кастро и неговите съучастници. След като е освободен от затвора, Кастро заминава за Мексико и създава Движение „26 юли“. Сред известните членове на тази група са брат му Раул Кастро и Че Гевара. След завръщането си в Куба той води партизанска война срещу режима на Батиста.

След няколко години на сблъсъци със силите на президента Батиста Фидел и неговото движение в крайна сметка успяват да изтласкат Батиста от Куба. На 16 февруари 1959 г. Фидел става министър-председател на Куба.

Ерата на Фидел Кастро

Фидел КастроКастро става министър-председател на Куба през 1959 г.

Като министър-председател Кастро превръща всички предприятия, принадлежащи на Съединените щати и техните съюзници, в национална собственост. Той национализира редица заводи, като например петролни рафинерии и захарни фабрики.

Това действие обижда Съединените щати, което ги кара да прекратят отношенията си с Куба. САЩ налагат на кубинците редица икономически ембарго. Прекратява се всякаква търговия с Куба. Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер подкрепя и финансира военното обучение на над хиляда кубинци, живеещи в изгнание. Целта е да се отстрани Кастро от власт. Опитът за преврат обаче не успява. Над сто от извършителите загинаха, а останалите бяха арестувани.

В стремежа си да се пребори с опозицията Кастро обединява усилията си със Съветския съюз и му позволява да съхранява ядрени оръжия в Куба. Това довежда до Кубинската ракетна криза, която едва не довежда до военни действия между САЩ и Съветския съюз.

Група „Алфа 66“ във Флорида отвлича членовете на екипажа на два риболовни кораба от Куба. Това е опит да се освободят някои от техните бойци, които са в затвора в Куба. Правителството на Съединените щати оказва натиск върху воденото от Кастро правителство, докато в крайна сметка заложниците не са освободени. Това се случва през май 1970 г.

Фидел Кастро на власт

Когато Кастро дойде на власт, той се погрижи хората в провинцията да имат достъп до електричество; той осигури на хората си достъп до работа, здравеопазване и образование. Той създава училища и здравни заведения. След като направи това обаче, той накара политиците, които бяха против него, да бъдат арестувани и закри издателските индустрии, които му се противопоставяха.

Той се погрижил да има ограничен брой земи, принадлежащи на един човек, и закрил предприятия, които не били собственост на държавата. Това се отразява на страната и води до масова миграция на кубински граждани извън страната. Много от емигрантите бяха професионалисти, като по-голямата част от тях избягаха в Съединените щати.

Последни дни

Фидел КастроФидел Кастро продължава да се занимава с политика дори през последните си дни

На 31 юли 2006 г. Фидел претърпява операция заради кървене в червата. Той възлага задълженията си като президент на брат си Раул Кастро.

Движението на необвързаните страни решава в Хавана по време на 14-ата си среща на върха Фидел да стане президент на тяхната организация за една година. В писмо от февруари 2008 г. Фидел заявява, че приемането на поста председател на държавния съвет или приемането на поста главнокомандващ би било предателство към съвестта му, тъй като физически не е в състояние да го направи. През същия месец брат му е избран за президент от Националното събрание на народната власт.

Брат му предлага на Фидел да бъде разрешено да проповядва на дискусии, с което членовете на събранието се съгласяват. Здравословното състояние на Фидел се влошава и правителството на страната отказва да каже какво не му е наред. Въпреки лошото си здраве той все още играе роля в политиката. Продължава да се консултира с лидерите на различни държави.

През юли 2010 г. Фидел се появява в телевизионно интервю за пръв път публично, след като не се чувства добре, за да обсъди въпроси, свързани с Иран и Северна Корея. Фидел подава оставка като лидер на партията и избира Раул за свой наследник. През март 2011 г. той става старши държавен служител. След това се изказва срещу водената от НАТО военна интервенция в Либия.

Смъртта на Кастро

Фидел Алехандро Кастро умира от естествена смърт през нощта на 25 ноември 2016 г. Раул Кастро, неговият брат, е този, който съобщава за това на обществеността. Правителствени служители от страни от Африка, Южна Азия и Латинска Америка го похвалиха за феноменалните жертви, които е направил за народа на Куба. Тялото на Фидел беше кремирано и прахът му беше положен в Сантяго де Куба на 4 декември 2016 г. в присъствието на стотици хиляди хора.

Личен живот – съпруги и деца

Фидел Кастро се жени за Мирта Диас-Баларт през октомври 1948 г. На двойката се ражда син на име Фидел Анхел Кастро Диас-Баларт, който се ражда през септември следващата година. Бракът им приключва през 1955 г., когато Мирта се премества в Испания. Твърди се, че през 2002 г. тя се връща в Куба, за да живее известно време със сина си. Фидел се жени отново за Далия Сото дел Вайе. Когато той умира, те все още са женени. Кастро и Далия имат заедно петима синове, които се казват Антонио, Алексис, Александър, Алехандро, Анхел и Алехандро.

Твърди се, че по време на брака си с Далия той има дъщеря на име Алина Фернандес Ревуелта от Натали Ревуелта Клеус, жена, с която се е виждал. Алина, която не е подкрепяла правилата на баща си, се премества в САЩ, оттам се изказва срещу политиката му.

Кастро е баща и на син на име Джордж Анхел Кастро с жена, чиято самоличност не е известна. Той ражда дъщеря на име Франсиска Пупо през 1953 г., след като споделя една нощ с жена по време на посещението си в чужди държави, където различни жени са му избирани за еднодневни афери.

Още факти за Фидел Кастро

  • Самият Фидел потвърди, че опитите за убийство срещу него са били под различни форми, като отровна пура, хапчета и други, особено от ЦРУ (Централното разузнавателно управление), и са наброявали над шестстотин опита.
  • Фидел е имал много натоварено работно време и обикновено е спял в ранните сутрешни часове. Казват също, че обичал да провежда срещите си по това време, тъй като вярвал, че повечето от хората, с които се среща, ще бъдат твърде изтощени, което ще му даде по-голямо предимство в това, което обсъждат.
  • След кралица Елизабет II (1926 г.) и краля на Тайланд Бхумибол Адулядей (1927 г.) Фидел Кастро заема третата позиция като най-дълго служил държавен глава. Той управлява Куба в продължение на повече от пет десетилетия.
  • Фидел Кастро остава на власт толкова дълго, колкото и деветима президенти на Съединените щати.
  • Той е обявен за един от най-влиятелните хора на всички времена от Списание Time.
  • Обикновено се казва, че Фидел Кастро е имал две съпруги, но се намеква, че всъщност е имал пет съпруги и единадесет деца.