Последвайте ни във Facebook

Фредерик Дъглас: 9 основни постижения

0
167
Фредерик Дъглас: 9 основни постижения

Фредерик Дъглас е известен афроамериканец от XIX в., известен с бягството си от робството, след което става водещ аболиционист и активист за граждански права. Той е най-запомнящ се с написаните пет автобиографии, които са получили одобрението на критиката и са помогнали за прекратяване на робството.

За да разберем напълно живота му, статията по-долу съдържа 9 основни постижения на Фредерик Дъглас – човекът, чието дело вдъхновява движението за граждански права през 60-те години на ХХ век.

Осъществява дръзко бягство от робство към свободата

Фредерик Дъглас в началото на 20-те си години

Знаете ли, че Дъглас се проваля на два пъти, когато се опитва да избяга от робовладелците си? Едва при третия опит (през 1838 г.) той успява. Помага му Анна Мъри, свободна жена, която по-късно става негова бъдеща съпруга. С парите на Мъри Дъглас пътува с влак до Хавър де Грейс, Мериленд.

Преоблечен като моряк и с помощта на някои документи за самоличност, дадени му от свободен афроамериканец, Дъглас успява да избяга от робовладелеца Едуард Кови в резиденцията на Дейвид Рагълс, известен аболиционист от Ню Йорк. Малко след като е жив и здрав, той променя фамилното си име от Бейли на Дъглас.

Автор на пет блестящи и високо оценени от критиката автобиографии

Благодарение на съпругата на робовладелеца си София, Дъглас успява да научи английската азбука на около 12-годишна възраст. Но обучението му продължава кратко, след като съпругът на София, Хю Олд, моли София да се откаже от обучението на Дъглас. От този момент нататък Дъглас започва да се самообучава. Твърди се, че е чел всичко, което му е попадало в ръцете. Впоследствие той става уважаван оратор, писател и учител.

Заради дълбокото си разбиране за това какво е да си роб, Дъглас е призован от Уилям Лойд Гарисън, основател на The Liberator, за да напише автобиография. Гарисън и Дъглас се надяват да хвърлят огромна светлина върху тежкото положение на робите в Америка. И така, Дъглас написва първата си автобиография – „Разказ за живота на американския роб Фредерик Дъглас“ (Narrative of the Life of Frederick Douglass, an American Slave). Книгата е публикувана през 1845 г. и получава широко признание. В нея се съдържат задълбочени подробности за живота му като роб и за предизвикателствата, с които се сблъсква дори след като става свободен. Този бестселър, от който са продадени около 5000 копия за по-малко от 5 месеца, е последван от Моето робство и моята свобода (1855) и Животът и времето на Фредерик Дъглас (1881).

В САЩ автобиографиите на Дъглас също са големи хитове. Някои от тях дори са преведени на основните европейски езици. Тези автобиографии са от решаващо значение в борбата за прекратяване на робството в Съединените щати и извън тях. Те вдъхновяват цял куп афроамериканци да се присъединят към курса и движението за премахване на забраната.

„Така робството е враг както на роба, така и на робовладелеца.“ Фредерик Дъглас (ок. 1818-1895 г.)

Той е един от водещите активисти за правата на жените и избирателното право

Дъглас вярва, че гражданските права и правото на глас са неотменими за всеки американец, независимо от неговата раса или пол. Затова неговата активност включва и избирателните права на жените.

Заради усилията му движението за правата на жените кани Дъглас на редица свои събития. По време на конвенцията в Сенека Фолс (първата конвенция за правата на жените в САЩ) в Ню Йорк през юли 1848 г., Дъглас е единственият афроамериканец на събитието. Провеждат се обширни дискусии и дебати за това дали жените трябва да имат право да гласуват или не. Дъглас се изправил и произнесъл красноречива реч за това защо жените трябва да имат право на глас. Той успява да убеди делегатите да приемат резолюция. От този момент нататък той се превръща в истинска сила, с която трябва да се съобразяват в борбата за създаване на справедливо и честно общество за всички американци.

Обединява се с милиони афроамериканци в подкрепа на Съюза по време на Американската гражданска война

Фредерик ДъгласВдъхновен от Фредерик Дъглас плакат от 1863 г., призоваващ афроамериканците да се присъединят към борбата на Съюза

Фредерик Дъглас често води много ползотворни разговори с президента от Гражданската война Ейбрахам Линкълн. Благодарение на усилията на двамата афроамериканците се сплотяват в милиони в подкрепа на курса на Съюза. Президентът Линкълн приветства приноса на Дъглас за това как трябва да се третират афроамериканските войници в силите на Съюза.

След влизането в сила на Прокламацията за еманципация на 1 януари 1863 г. Дъглас и неговите колеги аболиционисти са изпълнени с искрени похвали за президента Линкълн. Прокламацията освобождава всички роби в Конфедерацията. Благодарение на прокламацията десетки хиляди афроамериканци се присъединяват към Съюза, за да победят Юга.

Подкрепя ратифицирането на поправките за гражданските права

Считан за най-влиятелния афроамерикански аболиционист, Фредерик Дъглас е открит поддръжник на Тринадесетата поправка – конституционна поправка, която забранява робството в Съединените щати. След години на борба и активност Дъглас остава голям оптимист, че битката е близо до завършване, афроамериканците най-накрая получават частица от човешките права и защита от закона.

Той е убеден защитник на правото на глас на афроамериканците

През цялото време на Гражданската война в САЩ (1861 – 1865 г.) Фредерик Дъглас общува с президента Ейбрахам Линкълн. Той дори насърчава афроамериканците да служат в армията на Съюза. Въпреки това Дъглас е малко разочарован, че 13-ата поправка, която премахва робството, не включва правото на глас за афроамериканците. Поради това отношенията между Дъглас и президента Линкълн се влошават за кратък период от време.

„На него, повече отколкото на всеки друг човек, негърът дължи правото си на избирателни права“, Фредерик Дъглас (ок. 1818-1895 г.) Цитат на Фредерик Дъглас за дейността на президента Улисес С. Грант в областта на гражданските права

14ти и 15ти Промените (т.е. поправките от Гражданската война) в Конституцията на САЩ донесоха огромно облекчение на Дъглас. Тези поправки бяха голям тласък за облекчаване на плачевното положение, в което се намираха афроамериканците. Освен това блестящо написаните автобиографии на Дъглас помагат за разпалването на настроенията за граждански права в целия Юг. Дейността на Дъглас в областта на гражданските права е отчасти подпомогната от тогавашния президент на САЩ Улисес С. Грант (1822-1885 г.). Обединявайки усилията си с Грант, Дъглас работи неуморно, за да сложи край на жестокостите, извършвани от Ку-клукс-клан (ККК) в Юга.

Дъглас е виден оратор и известен оратор с висока репутация

Малко след като сам се научава да чете и пише, Дъглас предприема житейски път, за да обучава поробените афроамериканци. След църковна служба нерядко го срещаме да учи робите как да четат Новия завет. Седмичните му уроци привличали повече от три дузини роби. Влиянието му било толкова голямо, че собствениците на роби станали подозрителни и уморени от уроците на Дъглас.

Като свободен гражданин (със съпругата и децата си) Фредерик Дъглас подновява страстта си към преподаването, живеейки в Ню Бедфорд, Масачузетс. Той често изнася лекции за живота си като роб в Балтимор. Много от лекциите му срещу робството се радват на доста голяма аудитория. Той дори спечелва възхищението на Уилям Лойд Гарисън, основател на The Liberator, седмично списание, което популяризира курса на аболиционистите.

Репутацията и славата на Дъглас като страхотен оратор му спечелват покана за Масачузетс, където той изнася възторжена реч на годишния конгрес на Масачузетското антиробско общество в Нантъкет.

Борбата му за премахване на забраната го отвежда отвъд океана

Не желаейки да се върне към стария си живот в робство, Дъглас бяга от Съединените щати, преминавайки през Атлантическия океан и отивайки в Англия. Малко след като пристига през 1845 г., той се премества в Ирландия и остава там около две години.

Докато е в Обединеното кралство, Дъглас продължава да изнася речи и да разказва за идеите си срещу робството. Той също така прекарва значителна част от времето си с известния ирландски националист Даниел О’Конъл.

Въпреки че се разхожда по улиците на Обединеното кралство като свободен човек, Дъглас все още е роб според законите на САЩ. Свободата му идва, след като поддръжниците му в Обединеното кралство събират пари, за да откупят свободата му. Малко след това, през 1847 г., вече като свободен човек, Дъглас се завръща в САЩ, за да се бори още по-ожесточено за свободата на поробените афроамериканци.

Фредерик Дъглас създава Северната звезда вестник

Създаден на 3 декември 1847 г, Северната звезда вестникът имал за цел да разпространи антиробските настроения в цяла Америка. Вестникът се справя доста ефективно с това, което си е поставил за цел. В резултат на това вестникът става много популярен в северната част на страната – място, където републиканците и аболиционистите доминират в политическия пейзаж.

Използвайки своите седмични публикации, The North Star последователно хвърля светлина върху нечовешките и варварски условия, които робите са били принудени да търпят в плантациите в различните страни. Дъглас и неговият екип от автори във вестника могат да се похвалят, че достигат до около 4000 читатели седмично. Някои от читателите на Фредрик Дъглас се намирали дори на места отвъд Атлантическия океан, в Европа и на Карибите.

Няколко години след основаването си, в. Северна звезда сключи много близък съюз с Liberty Party Paper, вестник на аболиционистите, който е основан от Джерит Смит. Сливането ще продължи до 1860 г.

Фредерик Дъглас през 1876 г.

Ето още няколко постижения на Фредерик Дъглас, които си заслужава да бъдат споменати:

  • Той е първият афроамериканец, който получава номинация за вицепрезидент на Съединените щати. През 1872 г. е номиниран за кандидат за вицепрезидент на Виктория Уудхъл от Партията за равни права.
  • Той е първият афроамериканец, който заема висок пост във федералното правителство. На 21 април 1877 г. президентът на САЩ Ръдърфорд Б. Хейс го назначава на служба като маршал на окръг Колумбия, Вашингтон, окръг Колумбия.
  • Подкрепя създаването на университета „Хауърд“. Освен това е президент на спестовната банка Freeman’s Savings Bank.
  • В продължение на две години е шарже д’афер (посланическа длъжност) за Доминиканската република.
  • Малко след Доминиканската република е назначен от президента Бенджамин Харисън за генерален консул на САЩ в Хаити. Остава в Хаити от 1889 до 1891 г.