Френската революция: 9 най-важни причини

От 1789 г. до около 1799 г. Френската революция преминава през Франция, причинявайки невъобразим хаос, терор и смърт. И до ден днешен революцията се нарежда сред най-значимите периоди в човешката история. Какво кара французите да се разделят с абсолютната монархия и феодалната система по най-кървавия начин? За да разберете напълно какво всъщност се е случило тогава, ви представяме 9-те най-значими причини за Френската революция.

Разрушителният ефект на системата на трите имения

През XVIII век Франция е общество с три основни социални класи, наречени на френски език Tiers État (Състояния на кралството). Тези социални класи се състояли от духовенството, благородничеството и след това от простолюдието.

Духовенството се считало за Първо съсловие и представлявало около половин процент от общото население от 25 милиона души. Второто съсловие, благородничеството, съставлявало около 1,5 % от френското население. Простолюдието, което се счита за Третото съсловие, съставлява по-голямата част от населението. Смята се, че простолюдието е наброявало зашеметяващите 24,5 милиона души – това е поне 98% от населението.

Социалната система, т.е. „Ancien Regime“, по онова време е била умишлено създадена така, че да остави простолюдието безмълвно, безсилно и без пари („livreless„), докато кралят и другите две съсловия запазват абсолютната си политическа и икономическа власт.

Въпреки че простолюдието е представено в Генералното съсловие (орган, подобен на парламента, който рядко заседава), системата за гласуване е изкривена в полза на първите две съсловия. Това означава, че третото съсловие няма право на глас в делата на страната, въпреки че то съставлява по-голямата част от населението.

Накратко, системата на трите съсловия била бомба със закъснител; и след като трудностите и гладът станали сериозни, било неизбежно, че простолюдието в крайна сметка щяло да изкорени монархическата система на управление.

Прекомерни данъци върху третото съсловие

Въпреки че първите две съсловия – духовенството и благородниците – притежаваха значително по-голямо богатство от останалите простолюдието взети заедно, данъчната тежест падаше само върху простолюдието. Да вземем за пример размера на богатството, притежавано от духовенството. 18^ти век френското духовенство притежава около 10% от имотите и земите в страната. Въпреки това те са представлявали едва 0,5% от населението. За да се влошат още повече нещата, нито те, нито благородниците са плащали нито един данък.

Управляващата класа във Франция била напълно съгласна с налагането на прекомерни данъци на Commoners (т.е. третото съсловие), които включвали: десятък за църквата; данък върху солта (наричан още „габел“); данък върху собствеността и данък върху труда („corvee“).

След като всички тези пари били събрани, първите две съсловия използвали средствата, за да поддържат пищния си начин на живот. Ясно е, че „старият режим“ през 18^ти век Франция е била система, която е трябвало да се срине.

Възходът на буржоазията

Френската буржоазия се състои от висшите слоеве на третото съсловие. Тези хора бяха предимно професионалисти – мъже и жени с огромно количество интелектуална аргументация. Те включваха адвокати, лекари, учители, бизнесмени, писатели и философи.

Тъй като икономическата и политическата ситуация ставала все по-нестабилна, френската буржоазия започнала да поставя под въпрос установените традиции и норми на обществото. Те също така натрупали разумно количество богатство и щели да се превърнат в истинска заплаха за първите две съсловия. Те желаеха едно единствено нещо – да унищожат първите две съсловия.

Буржоазията разсъждаваше, че съдбата на човека в този живот трябва да се основава на положените от него усилия, а не на това къде е роден.

Влиянието на философите от епохата на Просвещението

Друга основна причина за Френската революция са интелектуалните и философските идеи, които обхващат цяла Европа през 18^ти век. Много от тези идеи са издигнати или се основават на трудовете на философи от епохата на Просвещението като: Джон Лок, Жан-Жак Русо, барон дьо Монтескьо, Волтер, Дени Дидро, Имануел Кант и някои други.

Влиянието, което тези философи оказват върху френското общество, е абсолютно решаващо. Така например Декларацията за правата на човека и гражданина от 4 август (Déclaration des droits de l’homme et du citoyen) води началото си от философи като Жан-Жак Русо и Джон Лок.

В случая с Русо женевският мислител (1712-1778 г.) иска премахване на класовата система, т.е. общество, което е справедливо и не се основава на рождените права. По същия начин френските революционери са повлияни от идеите за „съгласието на народа“ на английския философ Джон Лок.

Всички тези философски и политически идеи на философите от Просвещението постепенно оспорват абсолютната власт на френския крал Луи XVI и на френското духовенство.

Непреклонен вокал Third Estate

Поради възхода на френската буржоазия и избуяването на идеите на Просвещението, Третото съсловие започва да агитира за общество, което да се гради върху разума, а не върху божествената власт.

Изведнъж те се разгневиха на системата, която им даваше същия брой гласове като на другите две държави, въпреки че те съставляваха 98% от населението. На простолюдието му беше писнало години наред другите две съсловия да ги превъзхождат по гласове. Беше им писнало да носят данъчното бреме.

Няколко призива за равноправно представителство в Генералното събрание на именията (les états généraux) е посрещната с мълчание от крал Луи XVI. Някои от министрите на Луи дори се опитват да убедят благородниците и духовенството да започнат да плащат някаква част от данъците, но никой от тях не отстъпва пред тези политически и съдебни реформи.

В стремежа си към равноправно представителство третото съсловие се отцепва от Генералното съсловие и на 17 юни 1789 г. формира Националното събрание. Те се стремяха да наложат тези реформи на управляващата класа. Те вярваха, че премахването на феодализма и монархията ще сложи край на грубата експлоатация на третото съсловие. И така, на 20 юни 1789 г. членовете на Националното събрание полагат клетва на тенис корта („Serment du jeu de paume“), за да поддържат идеите, които осигуряват равно представителство в цялото френско общество.

Силно задлъжнялото френско правителство

Френските крале Луи XV и Луи XVI са двама монарси от онова време, които никога не пропускат възможността да воюват със своя заклет враг – Великобритания.

Задлъжнялостта на Франция започва около управлението на Луи XV, дядото на Луи XVI. От 1756 г. до 1763 г. Франция и Великобритания си слагат рога в това, което в крайна сметка се превръща в Седемгодишна война. Двете европейски сили водят ожесточена война за териториален контрол над Северна Америка. Войната е изключително скъпо начинание за Франция. До нейния край Франция не само губи голяма част от териториите си в Северна Америка (както и редица територии по света), но и натрупва планина от дългове. Изчислено е, че Луи XV е похарчил над един милион френски ливри за войната.

След управлението на неговия внук, крал Луи XVI, се налага да се замислим колко абсурдно е било французите да водят години наред безсмислени и скъпи битки с Великобритания. По времето, когато Луи XVI наследява короната през 1774 г., френското правителство има дълг от 8-12 милиарда ливри. Пренебрегвайки разумните съвети на своите финансови министри, Луи XVI продължава да задължава страната си, като завлича американците по време на борбата им за независимост от Великобритания. Кралят взема големи заеми, за да инвестира във флота и армията. Може би е бил обсебен от желанието да отмъсти за поражението, което Франция е претърпяла по време на Седемгодишната война. По време на Американската революция Франция похарчила около 1,066 милиона френски ливри.

В крайна сметка хазната на Франция пресъхва. Крайно неефективният крал налага допълнителни данъци на простолюдието, което по това време вече страда. И така, народът се надигнал срещу него.

Около две десетилетия на лоша реколта и глад

През юни 1783 г. вулканът Лаки в Исландия изригва, като разпръсква гъсти шлейфове пепел из цяла Европа. Покритите с пепел небеса създават тежки зимни условия на целия континент. Франция е засегната най-тежко и сезоните за засаждане на растения в нея са нарушени. Това доведе до глад и суша. Преди изригването на Лаки страната вече се бореше с някакво подобие на суша в продължение на повече от десетилетие.

В резултат на това гладът доведе до скок на цените на основните стоки. За пореден път селяните и обикновените хора поемат основната тежест на нещастията във Франция. Другите две класи си затваряха очите за бедственото положение на простолюдието. За да се прибави обида към обидата, френското правителство продължило да налага нетърпими данъци на простолюдието.

Един хляб например струвал около 90% от дневната заплата на простолюдието по онова време. Гладът и трудностите станали ежедневие за всеки френски селянин.

Дерегулация на зърнената икономика

Гладът и гладуването през втората половина на 18^ти век се влошава поради дерегулацията на френския пазар от Луи XVI. Преди глада Франция е имала икономика, която може да се опише като „морална икономика“. Правителството е било силно ангажирано с това спекулативните движения да не предизвикват изкуствен недостиг, което от своя страна е принуждавало цените да се повишават. Така например съществуваше „зърнена полиция“, която обикаляше страната и налагаше тези правителствени разпоредби. По време на глад и суша тези разпоредби донякъде смекчаваха последиците.

С премахването на зърнената полиция и установяването на laissez faire икономика френските селяни са оставени да се справят сами. „Физиократите“ на Луи и икономистите на Laissez Faire твърдят, че „невидимата ръка“ на търсенето и предлагането ще помогне за коригиране на ситуацията. Плановете им обаче се провалят по невероятен начин. Цената на хляба продължила да се увеличава със зашеметяващи темпове, което утежнило и без това нестабилната политическа и социална ситуация във Франция.

Докато други европейски държави смекчават кризата, като разчитат на картофите, французите нямат история на отглеждане на картофи. Те предпочитали зърнените култури, защото били по-лесни за съхранение и транспортиране.

От 1774 г. до годината, в която избухва Революцията, Франция се сблъсква с Войната с брашното от 1775 г.; бунтовете в Ревейон през 1789 г. и Марша на парижките жени към Версай през октомври 1789 г.

Груба некомпетентност на Луи XVI

След смъртта на дядо си Луи XV на 10 май 1774 г. Луи XVI наследява трона. Двадесетгодишният монарх до голяма степен е смятан за крайно некомпетентен и далеч от ефективен лидер. Той позволява на придворните си да живеят разточително, докато народът му тъне в глад и страдания. Съпругата му, екстравагантната кралица Мария Антоанета, е напълно презряна от обикновените французи. Смята се, че тя не се е въздържала да разхищава ресурсите на страната. Кралицата извършва мащабни и скъпи ремонти на двореца във Версай. Финансирането на тези ненужни и скъпи проекти идвало директно от потта на простолюдието.

Продължава да расте недоволството срещу некомпетентния и дистанциран монарх поради неспособността му да спре прекомерните си разходи. А и не съществували средства за търсене на отговорност от краля и неговите придворни за действията им. Кралят не се отчиташе пред никого, той беше представител на Бога на земята. Ето защо разграбването на държавните ресурси продължило, което разгневило много просветени мислители по онова време.

Когато Луи най-накрая се събудил за сериозността на тежките финансови проблеми на държавата, той се опитал да въведе някои реформи, но това било твърде малко и твърде късно. Народът се е наситил на крал Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета. Антимонархическите настроения се засилвали с всеки изминал ден и достигнали кулминацията си през 1789 г. във Френската революция.

Ето още няколко и свързани с тях причини за Френската революция:

• Ефектът от Американската революция.
• Високият лихвен процент по заемите, които Франция взема, за да финансира Седемгодишната война и Американската революция.
• Съпротивата на аристокрацията и духовенството срещу всички форми на реформи, включително данъчните реформи. Например тези две групи отказват да плащат универсалния поземлен данък, който генералният контрольор на краля Шарл Александър дьо Калон предлага през 1786 г.