Френска революция (1789-1799 г.): История, терор, резултати и факти

Въпреки че вълненията започват през 1787 г., Френската революция се разраства през 1789 г. Поради тази причина някои историци й дават друго име – Революция от 1789 г.

Френската революция е породена от редица конкретни фактори, сред които засилените призиви на интелектуалците за социални и икономически реформи, неурожаят и сушата през 1788 г., изчерпването на френската хазна в резултат на участието ѝ в Американската революция и нарасналото недоволство на третото съсловие от грубото неравенство на политическата власт между елита и нисшите класи.

В резултат на тези особени причини Френската революция се нарежда до най-бруталната и най-универсалната революция в съвременната човешка история.

Френската революция: Какво представляваше тя?

Това е период от историята на Франция, в който обикновените хора и масите свалят елита и монархията, а след това поемат управлението на страната. Целта на революционерите беше да видят пълното разрушаване на вековната политическа и икономическа система на абсолютната монархия и феодализма. Публичните екзекуции (чрез гилотина) на крал Луи и съпругата му кралица Мария Антоанета в много отношения сигнализират за готовността на Франция да премахне напълно монархията.

Защо се случва Френската революция?

Френската революция е причинена от множество политически, икономически и социални фактори. Най-общата причина трябваше да бъде всеобщото недоволство на простолюдието в страната срещу плачевната икономическа политика на френския монарх, която ги държеше [the commoners] на дъното на хранителната верига в продължение на векове.

Друга причина е свързана с факта, че френската буржоазия и заможните обикновени хора са разтревожени, защото политическата им власт не се увеличава пропорционално на новооткритата им икономическа мощ. Буржоазията, която включвала такива успешни професионалисти, търговци, производители и търговци, напразно се опитвала да получи място на голямата маса.

Също така политическият и икономическият пейзаж на Франция по това време се изостря от подкрепата на Франция за американските колонисти по време на Американската революция. Луи XVI и неговият предшественик са източили хазната на Франция, като са потопили значителна част от средствата в подкрепа на победата на американските патриоти над британците.

При положение, че Франция е почти на ръба на банкрута, както и при пълното безразличие на монархията към съдбата на простолюдието, буржоазията и простолюдието започват да гледат на монархията като на организация, която вече не е необходима. На фона на всичко това кралският път блокира действията на някои от съветниците му за въвеждане на данъчна реформа, която би довела до това благородниците и елитите да поемат част от данъчната тежест.

На всичкото отгоре цените на хляба продължавали да растат главоломно, което предизвикало още по-голямо недоволство сред селяните и простолюдието в големите градове на Франция. Скоро в цяла Франция се стига до бунтове, грабежи и стачки.

Резултат

Макар че Френската революция не постигна напълно целите си, народното въстание имаше някои важни резултати. По-долу са изброени някои от най-забележителните резултати от Френската революция:

• Радикална промяна в социалните и икономическите структури на страната
• Краят на феодализма във Франция
• Първата писана конституция на Франция
• Раждането на Френската република, представителната демокрация и огромният напредък в областта на правата на собственост
• Царството на терора през 1793/94 г., при което няколко хиляди контрареволюционери са арестувани, хвърлени в затвора без съд и гилотинирани
• Приемане от цялата страна, че властта винаги ще остане в ръцете на народа
• Ефектът върху други нации и начина им на управление
• Премахването на френската монархия, включително екзекуциите на крал Луи XVI и кралица Мария Антоанета
• Франция влиза във война с Прусия, Великобритания и Австрия
• Възходът на Наполеон Бонапарт на власт

Кога се случва Френската революция?

Историците смятат, че Френската революция е продължила около едно десетилетие – от 1789 до 1799 г. Действителната дата на започване е 14 юли 1789 г., когато обикновените хора нахлуват в Бастилията (известна още като щурмуването на Бастилията), местна затворническа крепост, за да открадне праха. Опасявайки се, че монархията и роялистите се готвят да ги притиснат, нахлуването в Бастилията им дава възможност да се снабдят с необходимите боеприпаси, за да се защитят.

През следващите 10 години Франция изпада в пълна анархия, тъй като властта преминава от една фракция на революционерите към друга. В крайна сметка кръвопролитията и безсмислените публични екзекуции затихват 1799 г., когато генерал Наполеон Бонапарт поема юздите на властта, като сваля революционерите. Впоследствие Наполеон, който по-късно е коронясан за император на Франция, основава Френското консулство.

Какво представляват френските имения?

В продължение на векове френското общество е било разделено на строго определена социална йерархия, която се е състояла от три „имения“. Първото съсловие във Франция се е състояло от религиозните водачи, т.е. духовенството; второто съсловие е включвало благородниците; а последното и последно съсловие, третото съсловие, е било съставено от простолюдието (т.е. „средния Джо“, така да се каже). Въпреки че Третото съсловие съставлява по-голямата част от френското население [98%], те бяха тези, които нямаха почти никаква политическа или икономическа власт.

Освен това членовете на третото съсловие бяха тези, които се облагаха с най-тежки данъци. Останалите две съсловия – Второто и Първото – се изхранваха и живееха в лукс от потта и труда на Третото съсловие. Постоянно духовенството и аристокрацията, макар и в малцинство, гласуваха повече от Третото съсловие. Ето защо Третото съсловие в Асамблеята започна да агитира за равно представителство и премахване на системата (т.е. гласуване по статус, а не по глава), която позволяваше на другите две съсловия да ги прегласуват.

Усещайки предстоящата катастрофа, Шарл Александър дьо Калон, генерален контрольор на крал Луи XVI, предлага множество икономически реформи, в резултат на които духовенството и благородниците започват да плащат някакви данъци, например универсален поземлен данък. Луи XVI свиква среща [ Май 5, 1789 г.] на Генералните щати (les états généraux) – орган, който се състои от благородници, духовенство и средна класа. Въпреки това благородниците се чувствали много неохотно да се откажат от правото си на вето и да поемат част от тежестта на предложените данъци. В резултат на това вниманието започна да се измества от икономическите реформи, предложени от генералния контрольор, към политическите реформи.

Народното събрание и клетвата на тенис съда

На 17 юни 1789 г. представители/депутати на третото съсловие от цяла Франция пристъпват към създаването на Националното събрание. Преди това представителите се обръщат към френската монархия и елити с молба да позволят реформи в политическия пейзаж, които да доведат до премахване на правото на вето, притежавано от другите две съсловия. Когато тези призиви, а по-късно и искания, остават без отговор, третото съсловие дава тържествен обет да продължи да се бори, докато тези конституционни реформи не се осъществят. На 20 юни 1789 г. те се събраха на закрит тенис корт (Jeu de Paume) и след това положи клетва – клетвата на тенис корта (serment du jeu de paume).

Хаосът, големият страх и щурмът на Бастилията

Дори решението на Луи XVI да включи трите имения в едно ново събрание не може да потуши пожара, запален от разгневените обикновени хора, които искат по-голяма политическа и икономическа власт. На 12 юни 1789 г. във френската столица се усеща страх и несигурност. Скоро след това последваха насилие, спорадични грабежи и разрушения. Кралската власт на Луи XVI е все по-застрашена от развоя на ситуацията, тъй като опасенията за военен преврат дестабилизират кралския двор. Историците наричат този период „Големият страх“ (la Grande peur).

Последната капка, която сякаш пречупи гръбнака на многовековната система, несъмнено беше инцидентът, станал на 14 юли, когато разярена група бунтовници нахлу в Бастилията – силно укрепена крепост, в която се съхраняваха различни оръжия и пушек. Така Френската революция започва с пълна сила. Насилието и грабежите са заразителни и се разпространяват из цялата страна. Първоначално най-големите жертви са данъчните служители и земевладелците. След премахването на феодализма от Националното учредително събрание [on August 4, 1789], ордите от елити, които преди това са били феодали, не са имали друг избор, освен да избягат от страната.

Знаете ли, че: На всеки 14 юли Франция отбелязва щурма на Бастилията като национален празник?

Декларация за правата на човека и гражданина (Déclaration des droits de l’homme et du citoyen)

На 26 август 1789 г. членовете на Националното събрание вдигат палец нагоре за Декларация за правата на човека на гражданина (Déclaration des droits de l’homme et du citoyen). Членовете на Асамблеята не желаеха нищо друго, освен да сложат край на ancien режим за да го замени със система, която насърчава равните възможности, представителното управление и народния суверенитет. Голяма част от темата на декларацията е повлияна от трудовете на френските философи и писатели от Просвещението, включително Жан-Жак Русо.

Пътят към създаването на нова конституция за Франция далеч не е бил лесен. Членовете на Асамблеята дебатираха ден и нощ върху това как ще изглежда формата на новото правителство. Въпросът за избора на делегати също се оказа много трънлив. Имаше и въпроси за духовенството и неговата лоялност към църквата в Рим.

Първата писмена конституция на Франция

На асамблеята са необходими около две години, за да излезе [ 3 Септември, 1791 г.] с конституция – първата писана конституция на Франция. Около три месеца преди това крал Луи XVI и семейството му се опитват да избягат от Франция, но са заловени от революционерите.

Конституцията по същество превръща Франция в конституционна монархия, като позволява на краля да има право на кралско вето, както и да назначава министри. Въпреки това радикални революционери като Жорж Дантон, Максимилиан дьо Робеспиер и Камий Дезмулен се противопоставят яростно на конституцията. Тези радикали искаха пълното премахване на френската монархия и затова се обявяваха за републиканско управление. Освен това те искаха кралят да бъде обвинен и съден за престъпления срещу народа си и за държавна измяна. Радикалите смятат, че Франция е достигнала най-ниската си точка и затова е отворена за най-голяма промяна.

Революционерите и тяхното правителство

Водачите на простолюдието свалят френската монархия и поемат властта. В условията на политическите сътресения, борбите между революционерите предизвикват много кръвопролития. Националното събрание се люшкаше от една политическа група в друга. Също така Националното събрание преминава през няколко промени в името си: от Законодателно събрание до Национален конвент и след това до Директория.

Например през април 1792 г. Законодателното събрание дори обявява война на Австрия и Прусия. Твърди се, че двете държави подкрепят антиреволюционерите във Франция. Тези държави се опитваха колкото се може повече да възстановят монархията във Франция, защото се страхуваха, че революционните настроения ще се разпространят в техните страни и в други части на Европа. През същата година радикалната политическа група, известна като якобинците, нахлува в кралския дворец в Париж и пленява монарха. Арестът на Луи XVI на 10 август 1792 г. поставя началото на период на невиждано дотогава насилие по улиците на Париж; въстаниците започват да буйстват и убиват хиляди хора, за които се предполага, че имат връзки с антиреволюционери.

Поради цялото това насилие Законодателното събрание отстъпва място на Националния конвент. Новото правителство бързо премахва френската монархия и обявява Франция за република. Именно по това време Луи XVI е признат за виновен в държавна измяна и престъпления срещу народа си. Кралят е осъден на смърт чрез гилотината на 21 януари 1793 г. Същата година, на 16 октомври, съпругата на краля, Мария Антоанета, също е екзекутирана по подобни обвинения в държавна измяна.

По-късно революционното правителство, Директорията, остава на власт до появата на сцената на Наполеон Бонапарт, който завладява страната.

Царството на терора

Френската революция далеч не е гладко предаване на властта от монархията на народа. Тя е изпълнена с невиждани дотогава кръвопролития, което я превръща в една от най-терористичните революции в човешката история.

В рамките на десетте години, които тя обхваща, най-ужасният и неспокоен период трябва да бъде от 1793 до 1794 г. – период, който историците обичат да наричат Царството на терора. Контролът над страната се сменя няколко пъти, преди един радикален френски революционер на име Максимилиан Робеспиер да оглави Националния конвент, по-специално Комитета за обществена безопасност, и да реши да осъществи своя собствена версия на революцията. Радикалната група на якобинците, в която членува и Робеспиер, се стреми да премахне християнството в страната.

Робеспиер насърчава хората да изкоренят всяка следа от опозиция на френското правителство. В очите на Робеспиер всеки, който критикува правителството, е противник на Френската революция. При управлението на Робеспиер френският народ живее в постоянен страх, тъй като се приемат тиранични закони, за да се изкоренят несъгласието и противниците на Робеспиер. Обвиненията в държавна измяна стават ежедневие, арестите са повсеместни, а екзекуциите с гилотина сякаш нямат край.

Мария Антоанета, бившата френска кралица и съпруга на екзекутирания френски крал Луи XVI, е само една от хилядите хора, които намират смъртта си на гилотината.

Царството на терора (la Terreur), продължил около 10 месеца, завършва, когато Робеспиер е гилотиниран [28 Юли, 1794 г.]. Управлението на страната преминава към по-умерени лидери.

Идването на Наполеон Бонапарт на власт

Националният конвент, съставен предимно от жирондинци, одобрява нова конституция. През август 1795 г. конституцията дава началото на първия двукамарен парламент на страната. Петчленна Директория е натоварена с изпълнителните функции на страната. Също така беше договорено, че тези членове ще бъдат назначавани от парламента.

С помощта на генерал, наречен Наполеон Бонапарт, Националният конвент успява да поддържа реда в страната дори въпреки някои протести на роялистите и якобинците срещу новата конституция.

През четирите години, в които Директорията остава на власт, корупцията и лошото финансово управление са на дневен ред. Грубата неефективност на правителството предизвиква голямо недоволство сред французите. Правителството все повече се обръща към френската армия и нейните генерали, включително Наполеон, за да поддържа мира и реда в страната.

Именно в резултат на прекомерната зависимост на правителството от военните младият генерал Наполеон се възползва от това и извършва държавен преврат. Наполеон бързо елиминира Директорията и назначава себе си за ръководител на изпълнителната власт, т.е. за първи консул.