Ханибал Барка: история, факти и постижения

Считан за един от най-изумителните военни умове, които светът някога е познавал, Ханибал Барка е картагенски военачалник по време на Втората пуническа война. Многобройните му военни постижения са точната причина името му да продължава да се споменава и до днес. Нека се потопим в историята на Ханибал Барка и неговите най-значими военни кампании.

Раждането на Ханибал Барка

Ханибал е роден през 247 г. пр.н.е. на едно място в Картаген. Жителите на Картаген са живели на място, разположено точно около днешен Северен Тунис. Той е син на влиятелен картагенски водач на име Хамилкар Барка. Ранен живот и кариера

На 18-годишна възраст Ханибал е офицер под командването на своя шурей Хасдрубал Справедливия. Хасдрубал поема командването на бащата на Ханибал, след като последният умира от удавяне по време на експедиция в Испания.

След това, през 221 г. пр. н. е., Ханибал поема поста на главнокомандващ след убийството на шурея си. Той успява да накара олкадите да се предадат след започнала атака срещу най-силния им център – Алитея. В следващото си дело, през 220 г. пр. н. е., той атакува укрепените позиции на Хелмантис, а също и на Арбукала, които се намирали във Вакай. Ханибал, който след начинанията си се прибирал у дома, бил нападнат от съюз на испански кланове, начело с Карпетани. Той побеждава Карпетани и армията му, като това е първата му важна победа и проява на умение като тактик.

Рим сключва договор със Сагунтум, като привлича града под своя власт, след като научава за възхода на Ханибал и изпада в паника. Ханибал вече се опитва да нападне Рим. Така че Ханибал, схващайки предприетия от Рим ход като нарушение на договора, който са сключили с покойния му шурей, го използва като възможност да ги нападне. Сагунтум пада осем месеца след като е обсаден от Ханибал.

Втора пуническа война (в Италия)

През 218 г. пр.н.е. Ханибал напуска Нов Картаген. Той се сражава и завладява северните племена чак до хълмовете на Пиренеите. За да стигне до Рона, Ханибал трябвало да прекоси Пиренеите и да мине през Галия. Той постига това, като се споразумява с галските вождове, преди римляните да успеят да му попречат да стигне до Рона. През септември 218 г. пр.н.е. Ханибал стъпва в Рона. След Корнелий Сципион след незначителното поражение от Ханибал при Тицин, към Сципион се присъединяват Тиберий Семпроний Лонг и силите му в битка срещу Ханибал. През декември 218 г. пр.н.е. Ханибал се сражава и побеждава армиите на Сципион и Семпроний.

Унищожаването на силите на Фламиний от Ханибал през 217 г. пр. н. е. при Тразименското езеро е голям удар за римляните. Ханибал се опитва да примами новия диктатор на Рим, Фабий Максим Веррукос в битката, но диктаторът отказа и просто разположи стратегически сили в райони, които можеха да наблюдават и ограничават усилията на Ханибал. Ханибал оставя път на разрушение от Самниум до Кампания с надеждата да вкара Фабий в битката. Този опит не се увенчава с успех. Страхувайки се от последствията, които зимата щеше да донесе в Кампания, Ханибал реши да се откаже от този свой курс. Фабий обаче е блокирал всички пътища. Ханибал подмамил римляните да се насочат към гората, като ги накарал да повярват, че именно там силите на Ханибал планират да избягат. Силите на Ханибал по-скоро използвали прохода и намерили път към Апуилийската равнина, където намерили удобни квартири за живеене. Скоро след това Фабий престава да бъде диктатор.

През 216 г. пр. н. е. Ханибал се възползва от присъствието си в Апулийската равнина, за да завладее склада за провизии при Кана. През същата година са назначени двама нови консули – Гай Варо и Луций Паул. Римляните и техните новосъздадени легиони лагеруват на шест мили от Ханибал. Ханибал се възползва от необмисления характер на Варо, примамва го в капан и елиминира численото предимство на римляните, като намалява размера на бойното поле. Той надхитрил и унищожил армиите на римляните, въпреки че разполагал с по-малък брой сили. Приблизителен брой от 50 000 до 70 000 римляни загиват или попадат в плен, включително много римски лидери като консула Паул. Това е едно от най-унизителните поражения в историята на Древен Рим.

Римляните адаптират стратегията на Фабий, като избягват големи битки с Ханибал и постепенно го отслабват с други средства. Въпреки че постига някои достойни победи като унищожаването на две римски сили през 212 г. пр.н.е. и убийството на двама римски консули през 208 г. пр.н.е., той постепенно губи подкрепата и ресурсите си, за да постигне други решаващи победи срещу Рим.

Завръщане в Рим

Ханибал очаква брат си Хасдрубал Барка и неговите сили, за да нападнат заедно Рим. След една битка брат му е обезглавен и главата му е хвърлена в лагера на Ханибал, за да послужи като предупреждение от Рим. Поради това, неуспеха му в успешните преговори с Филип V и други причини, той е призован обратно в Рим през 203 г. пр.

След напразни опити за срещи за постигане на мир между римляни и картагенци, последната война се води при Зама, където Ханибал губи от Сципион Африкански през 202 г. пр. н. е.

Смъртта на Ханибал

Предполага се, че смъртта на Ханибал е настъпила около 183 г. пр.н.е. до 181 г. пр.н.е., като причината за смъртта е неизвестна поради различни източници с различни причини. В някои разкази за историята се посочва, че проницателният генерал изпива отрова, след като скривалището му е обкръжено от римската армия.

Факти за Ханибал Барка

• Ханибал е имал съпруга на име Имилче
• На 26-годишна възраст той е главнокомандващ на картагенските сили.
• Победата му в битката при Кана води до загубата на около 50 000 до 70 000 души от страна на Рим.

Постижения на Ханибал

• През декември 218 г. пр.н.е. Ханибал се сражава и побеждава армиите на Корнелий Сципион и Семпроний Лонг при Требия.
• През 217 г. пр. н. е. Ханибал унищожава силите на Фламиний при Тразименското езеро.
• С по-малък брой сили той надхитрява и побеждава римските сили на Варос и Паул. Битката е едно от най-разрушителните поражения в историята на Древен Рим.