Хатшепсут: 10 най-големи постижения

Считана за една от най-прочутите жени в древната история, Хатшепсут е прочутата царица-регент, която не се поддава на никакви изпитания и става втората известна жена, коронована за фараон на Древен Египет.

Въпреки че древните египтяни са предоставили известни права на жените, все пак е било много необичайно жена да достигне върха на властта в страна, която е смятана за една от най-великите цивилизации в човешката история. Но Хатшепсут е имала семейното положение и, което е по-важно, решимостта да остави следа в историята. И, за бога, тя направила истински фурор, толкова голям, че със сигурност знаем, че завистливите ѝ наследници се опитали да заличат името ѝ от историческите хроники.

Бързи факти

Баща: Тутмос I

Майка:кралица Ахмос

Съпруг: Тутмоза II

Най-известен с: най-дълго управлявалата и най-успешната жена фараон на Египет; установяване на търговски отношения; мащабни строителни проекти

Кралски имена: Мааткаре (Истината е Ка (Душата) на Ре (бога на слънцето)), Хнумт-Амун Хатшепсут (Обединена с Амун), Уесреткау (Могъщ от Кас), Ваджренпут (Разцвет на годините),

Царуване – 20 години; от ок. 1479 г. пр.н.е. – ок. 1458 г. пр.н.е.

5^ти фараон на 18^та Династията на Египет

Предшественик: Тутмоза II

Наследник: Тутмоза III

Основни постижения: Смятана за един от най-великите древноегипетски фараони; управлението ѝ е в период на мир и икономически растеж, съвпадащ със златния век на Египет

Основни постижения на фараон Хатшепсут

Какви подвизи е извършила тази жена фараон? По-долу е представено кратко представяне на живота, управлението и основните постижения на Хатшепсут, най-дълго управлявалата жена фараон в Древен Египет.

Главна съпруга на Тутмос II

Родена от родителите си Тутмос I и кралица Ахмос, Хатшепсут, тогава в ранна възраст, се смята, че се е омъжила за своя полубрат Тутмос II. Като част от усилията да се подчертае отново наследяването на трона от Тутмос II след смъртта на Тутмос I, царските служители смятат, че е най-добре Хатшепсут да завърже възел с полубрат си. Тя служи като главна съпруга на Тутмос II, като ражда само едно дете – дъщеря на име Нефере.

Фараонка в Древен Египет

След кратък период на престола съпругът на Хатшепсут – Тутмос II, умира и оставя трона на малкия си син Тутмос III. След това Хатшепсут става регент и управлява от името на доведения си син Тутмос III, докато той порасне. Въпреки това се твърди, че седем години след началото на царуването си тя се короновала за фараон на Египет. Причините за това остават до голяма степен неизвестни.

Има обаче и такива, които твърдят, че тя насилствено узурпира трона с помощта на верни придворни и висши военни. Друго възможно обяснение за това е, че Хатшепсут се е коронясала за фараон, за да овладее политическата криза, която се разразява в Египет след смъртта на Тутмос II.

Контролира изграждането на редица великолепни сгради и произведения на изкуството

Фактът, че древните египтяни са почитали фараоните като богове, е означавал, че не е било необичайно фараоните да се впускат в амбициозни строителни проекти. В случая с Хатшепсут, жената фараон често е възхвалявана като един от най-великите строители на своята епоха.

Тя санкционира построяването на два 100-метрови обелиска в Големия храмов комплекс в Карнак. Тези обелиски, чието общо тегло е около 900 тона, са рекордьори по височина в света. Твърди се, че много от нейните мащабни строителни проекти са били целенасочено разположени около Тебес – религиозния център на Древен Египет. Това било част от усилията ѝ да се приравни възможно най-близо до различните египетски божества. Това е една от причините да построи няколко светилища в чест на египетски божества като Хатор, Анубис, Ре и Амун.

Хатшепсут успешно подпечатва правото си да управлява като фараон

Хатшепсут използвала умни и хитри начини, за да увери хората, които управлявала, че е законният владетел на Египет. За тази цел тя е трябвало да преоткрие образа, който е създавала. Древните египтяни са вярвали, че е абсолютно необходимо за фараон да бъде коронясан правилният човек, тъй като той е действал като човешко въплъщение на боговете. Фараонът бил не само авторитетен владетел, но и този, който не позволявал на силите на злото и хаоса да се установят в страната.

Забележителната търговска експедиция на Хатшепсут до страната Пунт

Едно от забележителните ѝ постижения е, че санкционира търговска и дипломатическа експедиция до страната Пунт – древна африканска империя, разположена около Африканския рог. Пунт била известна с търговските си мрежи, свързващи места в днешна Саудитска Арабия, Етиопия, Еритрея и Йемен. В резултат на близостта си до Червено море Пунт се прочува с улесняване на търговията с диви животни, слонова кост, черно дърво, абанос и други стоки.

Смята се, че в желанието си да се сдобие с някои от тези ценни стоки от Пунт, фараонката Хатшепсут е посветила значително количество време и ресурси за организирането на мащабна търговска експедиция до Земята на Пунт. Египетските емисари и търговци тръгнали с най-добрите си платове, зърнени храни и папируси, тъй като се надявали да ги разменят за абаносовото дърво, дивите животни и всички видове тамян на Пунт.

Свързва се с египетски божества

Древните египтяни, в сравнение с други цивилизации, са били известни с това, че са предоставяли някои права на жените в обществото. Въпреки това, това далеч не е било легло от рози за жените, тъй като стъкленият таван е бил видимо там, за да спре жените да достигнат определени позиции в обществото. Жена да стане фараон е било немислимо, а в някои моменти и кощунство. Освен това се е смятало, че жена да стане фараон противоречи на принципите на Маат, египетската богиня на закона, реда и истината.

Гореизложеното обяснява защо Хатшепсут полага много усилия, за да направи царуването си възможно най-легитимно. Едно от първите неща, които направила, било да поръча статуи, картини и скулптори, които я изобразявали с фараонската фалшива брада и огромна осанка на горната част на тялото. Тя е знаела, че трябва да направи много повече по отношение на изграждането на великолепна инфраструктура и развитието на обществото, за да убеди сравнително консервативното общество от висшата класа, че това, че е жена фараон, не е обида за боговете.

Именно поради горната причина тя често се свързва с Амун, египетския бог на слънцето. Тя също така приема титлата Мааткаре, име, което означава „Истината е душата на Бога Слънце“. Приемайки това име, тя почита и Маат, и Амун, както и уверява всички в царството си, че наистина е човешкото въплъщение на египетските богове.

По подходящ начин съобщила на бъдещите поколения за своите постижения

Хатшепсут влага време и усилия, за да документира постиженията, които е постигнала по време на управлението си. С пълното съзнание, че това, че е жена фараон, може да доведе до недоброжелателно отношение от страна на историята, тя пристъпила към изработването на релефи в храма си, които изброявали постиженията ѝ, включително прочутата експедиция до страната Пунт.

За да подчертае отново своята царска кръв и наследственост, тя поръчала баща ѝ да бъде погребан в нейната гробница в Долината на царете. По време на управлението си тя също така твърди, че тялото на баща ѝ е било обладано от бог Амун точно преди нейното зачеване. Така обяснявала твърдението си, че е дъщеря на Амун.

Най-дълго управлявалият древноегипетски фараон от женски пол

Въпреки че е най-успешната фараонка, тя не е първата жена, управлявала цял Египет. Около 300 години преди царуването на Хатшепсут жена владетелка, наречена царица Собекнеферу, управлява като последния египетски фараон от 12^th Династия.

Забележителното при управлението на Хатшепсут е, че тя управлява Египет повече от 20 години, което я прави най-дълго управлявалият египетски фараон. По-голямата част от тези години е прекарана в затвърждаване на икономическите и военните завоевания на Египет. По този начин тя управлява един сравнително мирен и много проспериращ Египет.

Друг много интересен момент, който си струва да се спомене, е, че Хатшепсут не е първата жена регент, управлявала Египет от името на фараон, който все още не е навършил пълнолетие.

Големият храм-мортале на Хатшепсут

Връхната точка в строителните проекти на Хатшепсут е нейният мортиен храм в Дейр ел-Бахари – структура, предназначена да увери народа ѝ, че е бог, точно както всички останали фараони мъже преди нея.

Огромният храм на Хатшепсут се слави като една от най-завладяващите структури на древния свят. Той се намира точно от другата страна на Нил, от египетския град Теб.

Дължината му от около две и половина футболни игрища и варовиковите скали в района превръщат храма в живо свидетелство за постиженията на Хатшепсут. В храма се намират и повече от 100 нейни статуи, някои от които я изобразяват като сфинкс, охраняващ входовете.

На главния министър на Хатшепсут, Сененмут, се приписва ролята на ръководител на проекта и архитект на храма.

Вероятно тя е първият известен специалист по дърветата в древната история

Древните египтяни са изпитвали дълбоко възхищение към дърветата, като често са ги свързвали с подхранване, подмладяване и възраждане. Това обяснява защо някои древноегипетски богини като Хатор и Изида са били свързвани с дървета. В случая с царица Хатшепсут, най-успешната жена фараон в Египет, се твърди, че е обръщала много голямо внимание на дърветата. Тя е била възхвалявана заради задълбочените си познания за това как да се грижи за дърветата и да ги поддържа.

Твърди се, че Хатшепсут е възложила на изследователите от експедицията до Земята на Пунт да се сдобият с екзотични дървета, включително смирна и тамян. Тя ги инструктирала как да се грижат за тези дървета, които били общо около 30, докато ги транспортират до Египет. Когато тези дървета пристигнали в Египет, фараонката ги засадила в двора на храма Дейр ел-Бахри.

Още факти за Хатшепсут

• Заради старателните ѝ усилия да се изобрази като мъж фараон в картините и скулптурите, много от наследниците ѝ не се отнесли твърде благосклонно към това, което най-вероятно са определили като кощунствена и презрителна измама.
• Бързото издигане на главния министър на Хатшепсут – Сененмут – до върха повдигнало много въпроси, тъй като се появили слухове, че двамата са били любовници. Твърдеше се дори, че Сененмут е помогнал до голяма степен за възкачването на Хатшепсут на египетския престол. По време на управлението си тя дарява Сененмут с около 90 титли, включително Велик управител на Амон (богът на Тебес).
• Царица Хатшепсут е родена в епоха, която съвпада със Златния век на Египет, т.е. с епохата на Новото царство.