Хенри Клей: 10 постижения на „великия компромисник“

Тези 10 много важни постижения на сенатор Хенри Клей (1777 г. – 1852 г.) разкриват колко значим е бил за Съединените щати – от „ястреб на войната“ в ранната си политическа кариера до най-великия преговарящ за мир, който страната някога е виждала.

Експерт в преговорите за мир и Компромисът от 1820 г.

Хенри Клей се представя подобаващо на американската общественост като политик с проницателни умения и способности за водене на преговори. Тези негови умения ще му спечелят плочката Великият пацифист/компромисник. Клей полага големи усилия, за да запази Съюза непокътнат. Това се вижда за първи път през 1820 г., когато той участва активно в Компромиса от Мисури от 1820 г. Компромисът от 1820 г., по който работи Клей, запазва мира между Севера и Юга, като позволява на Мисури да влезе в Съюза като робски щат, докато Мейн е приет като свободен щат.

Участва активно в изграждането на партията на вигите

От началото на 30-те до края на 50-те години на XIX век партията на вигите е колосална политическа партия, която може да се похвали дори с четирима американски президенти – Уилям Х. Харисън, Джон Тейлър, Закари Тейлър и Милард Филмор.

Късметът им на политическата арена имал много общо с Хенри Клей. Първоначално започнал политическата си кариера в Демократично-републиканската партия през 1797 г., Клей, заедно с фракция от политици, които се противопоставят на Андрю Джаксън, продължава да формира партията на вигите.

Клей, както и редица виги, подкрепят Американската система. Системата предлага силни инвестиции на федералното правителство в инфраструктурата на различните щати. Клей също така подкрепяше учредяването на национална банка, т.е. Американската банка.

Въпреки че е водещ член на партията на вигите, опитът на Хенри Клей да спечели мястото в Белия дом се проваля на три пъти – 1824 г., 1832 г. и 1844 г.

„Статистиката не е заместител на преценката“ Хенри Клей (1777 – 1852)

Определя стандартите, които другите американски сенатори и политици трябва да следват

Хенри Клей безспорно е един от най-влиятелните и авторитетни политици на своята епоха. Като сенатор на САЩ той работи много усилено за повишаване на осведомеността относно необходимостта от диалог между Юга и Севера.

Той е член на Великия триумвират – трио, което включва политиците Даниел Уебстър и Джон К. Калхун. Заедно тези трима мъже заслепяват американската общественост със своите ораторски способности, интелект и изискан език.

Клей влиза в историческите хроники като държавник, оказал влияние върху редица американски държавници и лидери като Ейбрахам Линкълн, Джеферсън Дейвис (президент на Конфедеративните щати от 1861г. до 1865 г.), Робърт Тод (тъст на Линкълн) и съдия Джон Маршал Харлан (съдия във Върховния съд от 1877г. до 1911 г.).

В случая с Ейбрахам Линкълн, 16^ти Президент на САЩ толкова много се възхищава на Хенри Клей, че го цитира 41 пъти. Линкълн дори назначава сина на Хенри Клей, Томас Клей, на поста министър в Никарагуа, а по-късно и в Хондурас през 60-те години на XIX век. Веднъж Ейбрахам Линкълн описва Хенри Клей като „моятopper идеал за държавник“.

Разсейване на спора за митническите закони от 30-те години на XIX век

В началото на 1830 г. американците отново се обръщат към Клей, за да потушат кризата, породена от митническите закони, приети от президента Андрю Джаксън. Актовете осигуряват неравномерна защита на производствените отрасли в северните и западните щати. В резултат на това цените на тези стоки стават далеч по-евтини от тези, внасяни в Съединените щати. В отговор на това европейските държави износителки наложиха съкрушителни мита върху американските стоки. Най-големи потърпевши от тази търговска война бяха южняците, особено тези от тютюневата и памучната промишленост.

Сенаторът Джон К. Калхун от Южна Каролина обругава Закона за тарифите на Андрю Джаксън като противоконституционен и продължава да иска от щатите да анулират или да игнорират тези федерални закони. Андрю Джаксън е разгневен от изявлението на Калхун. Президентът предупреди, че всеки щат, който анулира закона, ще се сблъска с пълната сила на федералното правителство на САЩ.

В разгара на разправията се появява сенатор Хенри Клей – спокоен и разсъждаващ човек. Клей изготвя проект за Компромисна тарифа от 1833 г. Компромисът предлагаше постепенно намаляване на митническите ставки. Предложението на Клей бързо беше прието както от Севера, така и от Юга. Така конфликтът поне за известно време е прекратен в зародиш.

Изготвя проекта на Компромиса от 1850 г.

В своя трети и последен компромисен документ Хенри Клей отново се опитва да разреши конфликта между Севера и Юга по въпроса за робството през 1850 г.

Политиците от Юга искат Калифорния да бъде приета в Съюза като робски щат. Северът обаче се противопоставя на това. Балансът между свободните и робските щати в Конгреса на САЩ е поставен на карта. Нито една от страните не желаеше да отстъпи.

Проектопредложението на Хенри Клей помогна да се предотврати надвисналата криза. Той предложи приемането на Калифорния като свободен щат. За да успокои Юга, Клей внася Закона за бегълците роби. Компромисът от 1850 г. също така призоваваше за уреждане на граничната глоба на Тексас. Накрая той премахва търговията с роби в окръг Колумбия. Накратко, той позволява прилагането на принципа на народния суверенитет в областите, анексирани от Мексико по време на Мексиканско-американската война (1846-1848 г.). Компромисът от 1850 г. е достатъчен, за да запази нацията за още около десетилетие.

Много историци твърдят, че ако Клей е бил жив в края на 50-те години на XIX в., Америка може би е нямало да изпадне в пълен хаос под формата на Американската гражданска война (1861-1865 г.).

Превръща председателя на Камарата на представителите във влиятелна длъжност

Като председател на Камарата на представителите Хенри Клей превръща до голяма степен министерската позиция в много влиятелна. Преди Клей да стане говорител, тази позиция не е била много силно изразена.

За пръв път той става председател на Камарата на представителите през 1811 г., като печели с преднина от два към един гласа. Изключителното е, че избирането му за спикер става по време на първия му мандат в Камарата на представителите. След това Клей щеше да вложи много значимост и отговорности в тази роля. Той също така има огромно значение при назначаването на председателите на комисиите. В резултат на нарасналите отговорности, както и на съпътстващата го власт, Клей успява да сплоти колегите си представители за благородни начинания, които смята за необходими за запазване на Съюза.

Председател на Камарата на представителите шест пъти

С изключение на Сам Рейбърн, никой друг американец не е бил избиран за председател на Камарата на представителите повече пъти от Хенри Клей. Адвокатът и държавник от Кентъки е избиран на този пост шест пъти – през 1811 г., 1813 г., 1815 г., 1817 г., 1819 г. и 1823 г.

Позицията на председател на Камарата на представителите е много важна в американската политика. Всъщност председателят на Камарата на представителите е вторият по ред след вицепрезидента на САЩ, който може да наследи президента на САЩ.

Подпомага преговорите за Гентския договор от 1814 г.

Гентският договор от 1814 г.

Докато служи като председател на Камарата на представителите на 13^th Хенри Клей е назначен от президента Джеймс Мадисън за член на делегацията от петима души. Делегацията е натоварена със задачата да договори мирно споразумение за прекратяване на Войната от 1812 г. с Великобритания. Поради това Клей трябва да се откаже от поста си в Камарата на представителите.

През лятото на 1814 г. Клей и останалите четирима дипломати – Джон Куинси Адамс, Джеймс А. Баяр старши, Джонатан Ръсел и Алберт Галатин – поемат курс към Гент, Белгия. След близо четиримесечни преговори Клей и неговите колеги от мирната комисия успяват да сключат мирно споразумение. Договорът е подписан на 24 декември 1814 г.

Знаете ли, че бъдещият президент на САЩ Андрю Джаксън се прочува по време на войната от 1812 г.?

Гентският договор от 1814 г., ратифициран от Сената на САЩ на 17 февруари 1815 г., възстановява отношенията между САЩ и Великобритания. Той също така възстановява границите отпреди войната (юни 1812 г.), които са съществували между двете държави. Едно нещо обаче беше ясно: Съединените щати излизат от войната много по-силни и влиятелни, отколкото са били преди войната. Нацията най-накрая успя да прекъсне напълно остатъка от влиянието, което Великобритания имаше върху нея.

Хенри Клей има огромно влияние върху Върховния съд на САЩ

Хенри Клей изучава право при известния експерт по право Джордж Уайт – същият човек, който е бил наставник на забележителни американски лидери, сред които Томас Джеферсън, Джеймс Монро, Спенсър Роан (съдия във Вирджиния) и Джон Маршал (4^ти председател на Върховния съд на Съединените щати).

Клей практикува право и с Робърт Брук – главен прокурор на Вирджиния и десети губернатор на Вирджиния. На 20-годишна възраст Клей получава право да влезе в адвокатската колегия на Вирджиния. След това Клей си осигурява лиценз в Кентъки, за да практикува в щата.

Правните познания и ораторските умения на Клей стават очевидни за всички в Кентъки. През 1806 г. той дори представлява Аарон Бър и успешно убеждава съдията да прекрати делото срещу Бър поради липса на обосновани доказателства.

В украсената си юридическа професия Клей се явява около четири пъти във Върховния съд на САЩ. Докато е във Вашингтон, той прави и безброй изяви във Върховния съд.

Клей е първият човек, който се явява като amicus curiae („приятел на съда“) по време на дело: Green v. Biddle [21 U.S. 1 (1823)]. Терминът се отнася до ситуация, в която лице, което няма отношение към делото, подпомага съда, като му предоставя информация. Тази разпоредба продължава да има огромно влияние върху правните въпроси, особено върху процеса на вземане на решения от Върховния съд на САЩ.

Бори се срещу развитието на латиноамериканските монархии

След като президентските избори в САЩ през 1824 г. попадат в патова ситуация (т.е. няма абсолютно мнозинство в Избирателната колегия), Камарата на представителите на САЩ изпълнява конституционния си дълг, като излиза от патова ситуация. Двамата водещи кандидати бяха Джон Куинси Адамс и Андрю Джаксън.

Като влиятелен член на Камарата на представителите, Клей оказва подкрепа на Адамс. Като награда за подкрепата му Адамс назначава Клей в Държавния департамент.

По време на работата си като 9^ти Държавният секретар Хенри Клей категорично се противопоставя на развитието на латиноамериканските монархии. Той изготвя инструкциите за Панамериканската конференция, проведена през 1826 г. в Панама. В проекта Клей призовава за равнопоставеност на търговските привилегии между държавите в Западното полукълбо. За да подпомогне по-добрата търговия между тези държави, той предлага изграждането на канал, т.е. Панамския канал.

Почетни грамоти

Благодарение на дълголетието си в служба на нацията си (служил близо половин век), Хенри определено може да бъде поставен в списъка на 3-те най-влиятелни политически умове на своята епоха. През 50-те години на ХХ век група историци и американски сенатори споменават Хенри Клей като един от петимата най-велики американски сенатори на всички времена. Ето и някои почетни споменавания на постиженията на Хенри Клей:

• Той подкрепя много латиноамерикански и южноамерикански държави да получат независимост.
• Като адвокат Клей печели повече съдебни дела, отколкото губи.
• Хенри Клей прилага много наука и технологии, за да увеличи реколтата в своята плантация в Ашланд. Той спечелва уважението на своите колеги фермери в цяла Америка. Той е първият човек, който въвежда говедата от породата Херфорд в Съединените щати. Неговият Ашланд се превръща в образец за научно земеделие и животновъдство.