Хенри Хъдсън: Факти и основни постижения

[ad_1]

Хенри Хъдсън е английски мореплавател и изследовател, който посвещава голяма част от професионалната си кариера на търсенето на „североизточен път“ от Европа до Азия. По този път той прави някои много важни открития, които в много отношения засилват епохата на изследванията в Европа.

Въпреки че и четирите му опита за намиране на североизточен и северозападен проход към Азия се провалят, приносът му оказва дълбоко въздействие върху бъдещите мореплаватели и изследователи на северноамериканския континент. Например Хъдсън е първият европеец, който се сблъсква с Хъдсъновия проток и Хъдсъновия залив. В допълнение към тези водни басейни известната река Хъдсън в Ню Йорк, САЩ, е наречена на негово име.

С какво още е бил най-известен Хенри Хъдсън? Любопитно изследва живота и основните постижения на този прочут английски изследовател и мореплавател.

Бързи факти за английския мореплавател и изследовател Хенри Хъдсън

Роден: c. 1565

Място на раждане: Англия

Изчезнали: 23 юни 1611 г.?

Място на изчезване и смърт: Хъдсънов залив?

Син: Джон Хъдсън

Най-известен с: опит да открие североизточния и северозападния проход към Азия

Discovery, Halve Maen („Half Moon“)

Основни постижения на Хенри Хъдсън

По-долу са изброени 6 основни постижения на английския изследовател Хенри Хъдсън.

Хенри Хъдсън търси кратък път от Европа до Азия през Северния полюс

„Положих всички усърдия, за да пристигна в Лондон и затова сега дадох на моя екипаж сертификат за моето свободно и доброволно завръщане, без убеждаване или сила от някой или повече от тях.“
Хенри Хъдсън

Хенри Хъдсън започва да търси североизточния път от Европа до Азия през пролетта на 1607 г.

Като един от малкото изследователи в Европа, които имат обширни познания за Арктика, Хенри Хъдсън успява да си осигури финансова подкрепа от Московската компания в Лондон в опита си да стигне до Азия през Северния полюс.

През 1607 г. Хъдсън, заедно с екипаж от 11 души, сред които е и синът му Джон Хъдсън, започва пътуването си към Арктика. Целта му е да открие така търсения път през Северния полюс до Азия. Той се надявал, че ще има незамръзващ път, който ще позволи на него и екипажа му да заобиколят Северния полюс и след това да стигнат до Тихия океан.

Хенри Хъдсън преживява съвсем минимални предизвикателства, докато пътуването му не е спряно от огромен леден щит на архипелага Шпицберген (известен още като Шпицберген) близо до Полярния кръг. Поради това Хъдсън и неговият екипаж трябва да прекратят пътуването си.

Въпреки това първото плаване на Хъдсън в Арктика е забележително в смисъл, че помага да се подобри това, което знаем за Северния полюс по онова време. По този начин откритията му надграждат картите, направени от ранните изследователи на Арктика като холандския мореплавател Вилем Баренц.

Второто пътуване на Хъдсън (1608 г.)

Въпреки че първата експедиция на Хенри Хъдсън е посрещната с някои предизвикателства, неговите поддръжници, Лондонската московска компания, са вдъхновени от откритията, направени по време на експедицията. И така, на Хъдсън отново е възложено да открие Североизточния проход. Този път английският изследовател използва различен подход.

Отплавайки от Англия на 22 април 1608 г., изследователят избира да премине между Шпицберген и островите Нова Земя. Оттам той си проправя път на изток от Баренцово море. За негово разочарование и това на членовете на екипажа му, Хъдсън отново се сблъсква с голям леден щит, който не му позволява да продължи нататък. След около 4 месеца в морето Хъдсън отплава обратно за Англия.

Третото плаване – търсене на „северозападния проход“

Едва пристигнал в Англия от второто си пътуване, той започва да получава съобщения за два вероятни маршрута към Тихия океан. Според тези доклади първият възможен маршрут, за който се твърди, че е около 62° с.ш., се основава на резултатите от пътуването на Джордж Уеймът през 1602 г. Вторият възможен маршрут, около 40° с.ш., е бил вдъхновен от пътуването на капитан Джон Смит.

Вземайки предвид всички тези доклади, Хъдсън решава да предприеме трето пътуване. Този път той е спонсориран от холандците, т.е. от Нидерландската източноиндийска компания. На 6 април 1609 г., на борда на кораба Half Moon (известен на нидерландски като Half Maen), Хенри Хъдсън отплава от Холандия и се насочва на североизток. За разлика от първите му две плавания, при които огромни ледени пакети го спират на пътя, третото му плаване е възпрепятствано от неблагоприятни ветрове. Вместо да хвърли кърпата и да се върне в Холандия, Хъдсън продължава да плава, търсейки Северозападния проход. Това противоречи на споразумението, което подписва с холандските си финансисти.

Хъдсън заложил на маршрута на капитан Смит и отплавал към 40° с.ш. Половин лунаги отвежда покрай Атлантическия океан. Хъдсън и неговият екипаж пристигат в Нюфаундленд в днешна Канада. След това продължават пътуването си на юг, покрай атлантическото крайбрежие, където се сблъскват с голямата река, открита за първи път от флорентинския мореплавател Джовани да Верацано през 1524 г.

Надявайки се да открие излаз, Хъдсън се изкачва по реката в продължение на почти 150 мили (240 км), докато стигне до днешния град Олбъни, щата Ню Йорк. Той и екипажът му стигат до заключението, че не съществува път през реката до Тихия океан. Затова Хъдсън обръща кораба си и се връща в Холандия.

„Едно море, което ни постави на леда, ни доведе близо до опасност.“
-Хенри Хъдсън

Четвъртото и последно плаване на Хенри Хъдсън

По време на обратното си пътуване към Европа от третото си плаване Хъдсън, както се твърди, акостира в Англия. Той се надявал да продължи от Дартмут, който се намира по протежение на Ламанша, до Холандия. Приблизително по същото време английското правителство издава забрана на изследователите и мореплавателите да приемат поръчки от името на други европейски нации. Затова на Хъдсън не му остава нищо друго, освен да изпрати откритията си от третото пътуване в Холандия.

Все още отдаден на идеята да открие Северозападния проход, Хъдсън използва докладите от плаването на английския капитан Джордж Уеймът от 1602 г. и планира плаване около 62° с.ш.

През април 1611 г., около година след третото си плаване, Хъдсън отново вдига платна и пътува от Лондон на борда на 55-тонния кораб, наречен Discovery. Четвъртото и в крайна сметка последното му плаване е спонсорирано от Британската източноиндийска компания, Московската компания и други частни лица.

Хъдсън минава през Исландия, преди да тръгне на запад, надявайки се да следва предложения от Уеймът канал, водещ към Тихия океан. До август същата година той плава през един залив (сега наричан Хъдсънов проток), а след това навлиза в заливната зона (Хъдсъновия залив). Смятайки, че Хъдсъновият залив предлага излаз на Тихия океан, Хъдсън продължава да се движи към източното крайбрежие, докато не се натъква на залива Джеймс, където стига до задънена улица. Нямало път към Тихия океан и корабът трябвало да се върне обратно и да се върне в Англия.

Хъдсън имал траен интерес към намирането на кратък път от Европа до Азия

Преди Хъдсън английският мореплавател Джон Дейвис пътува (през 1585 г.) до Арктика в търсене на Северозападния проход към Азия (от Европа). Някои историци предполагат, че Хенри Хъдсън е участвал в процеса на подготовка на експедицията на Дейвис до Арктика. Ако случаят е такъв, това вероятно би обяснило интереса на Хъдсън към намирането на Северозападния проход към Азия.

„Тази земя може да бъде печеливша за тези, които ще я предприемат.“
-Хенри Хъдсън

Той е бил отдаден и опитен изследовател

Фактът, че четири пъти му е възлагано да открие кратък път от Европа до Азия, е свидетелство за доверието, което хората са му имали като изследовател и мореплавател. Хъдсън трябва да е прочел задълбочено разказите на някои от първите европейски изследователи от епохата на изследванията, особено на тези, които са се осмелили да навлязат в Арктика. Затова може да се каже, че Хъдсън е бил добре запознат с географията на Арктика.

Хъдсън е най-известен и с изключителната си отдаденост, която проявява по време на четирите експедиции, на които се е отправил. Изключително опасният характер на експедициите не го смущава, тъй като той се отправя на експедиция след експедиция. Тази негова черта е и една от причините богатите му спонсори да му имат огромно доверие като изследовател и мореплавател.

Как умира Хенри Хъдсън?

Хенри Хъдсън Картина на Джон Колиър, изобразяваща Хъдсън, сина му и верния му екипаж на дрейф

Коварните зимни условия утежняват и без това отчайващото положение на Хъдсън. Разочарованието скоро прераства в ожесточена кавга между членовете на екипажа му, които по това време вече са неспокойни и агресивни. Скоро някои от членовете на екипажа обвиняват Хъдсън, че трупа дажби за близките си членове на екипажа.

На връщане към Англия членовете на екипажа Хенри Грийн и Робърт Джует вдигат бунт срещу Хъдсън. Бунтовниците задържат Хъдсън, сина му Джон Хъдсън и седем други предполагаеми съюзници на капитана. След няколко обсъждания бунтовниците хвърлят Хъдсън и осемте души на дрейф в залива Хъдсън.

На 22 юни 1611 г. Хъдсън и осемте мъже, седем от които страдат от скорбут, получават малка открита спасителна лодка, след което са оставени да се справят сами в много враждебна и непозната среда.

Не е ясно каква съдба е сполетяла Хенри Хъдсън или осемте мъже, след като са били изхвърлени. Никой от тях не е чут повече. И до днес местонахождението на телата на Хъдсън и осемте мъже остава неизвестно.

Що се отнася до някои от лидерите на бунта, твърди се, че те са убити по време на смъртоносна конфронтация с ескимосите. Според разказа на Абакук Прикет предполагаемият бунтовник Джует умира от глад само няколко дни преди корабът да пристигне в Ирландия.

Корабът, Discovery, в крайна сметка се връща в Англия, но със значително по-малко хора, отколкото в началото на пътуването. Никой от осемте моряци, които се завръщат с кораба, не е наказан. Discovery.

Спонсори и покровители на Хенри Хъдсън

Изображение: Реплика на Халве Маен (Полумесец)

Хенри Хъдсън е поръчан три пъти от Англия, т.е. от Британската източноиндийска компания – 1607, 1608 и 1610/11 г. Веднъж е поръчан от холандците, т.е. от Нидерландската източноиндийска компания, през 1609 г. Други спонсори и финансисти на Хъдсън са: Московската компания от Лондон и Вирджинската компания от Плимут.

Повече за Хенри Хъдсън

Хъдсън се вдъхновява доста от докладите за пътуванията и откритията на холандския изследовател Вилем Баренц и италианския изследовател Джовани да Верацано.

Преди бунтовниците да оставят Хъдсън и останалите осем отхвърлени в Хъдсъновия залив, те им дават някои дрехи, пики, малко храна и други провизии. Този разказ е от мореплавателя Абакук Прикет, един от оцелелите, вероятно член на бунтовниците, който се е върнал в Англия.

Ръководителите на бунта, Хенри Грийн и Робърт Джует, били много близки приятели на Хенри Хъдсън. Последният дори придружава Хъдсън по време на плаването му през 1609 г. Остава неясно защо Грийн и Джует взимат такова драстично решение, като отхвърлят Хъдсън.

Общо взето, Хенри Хъдсън предприема четири много опасни плавания през живота си.

Хенри Хъдсън е описван от мнозина като волеви морски капитан. Той никога не се е отказвал от предизвикателствата. Въпреки това, той е обвиняван, че одобрява фаворизирането на своя кораб. Ако разказите са верни, то това е било много очевидно към втората част на четвъртото плаване.

Освен Хъдсъновия залив, река Хъдсън и Хъдсъновия проток, носещи името на Хенри Хъдсън, на името на английския мореплавател и изследовател са наречени окръг Хъдсън в Ню Джърси, град Хъдсън в Ню Йорк и мостът Хенри Хъдсън в Ню Йорк.

Докато плава по река Хъдсън, Хенри Хъдсън се приближава на около 100 мили от екипа на експедицията, водена от френския изследовател Самюел дьо Шамплен. Въпреки че двамата изследователи са били толкова близо един до друг, те не са знаели за присъствието си в региона.

Известна като Мухеакунук („Велики води в постоянно движение“), река Хъдсън служи като важен воден път по време на Американската революция. Знаете ли обаче, че тя е наречена в чест на английския изследовател и мореплавател Хенри Хъдсън? Проучванията на Хъдсън в района в началото на XVII в. позволяват на холандците да се заселят в долината на Хъдсън. | Река Хъдсън – мостът Bear Mountain Bridge над река Хъдсън, гледан от Bear Mountain