Хермафродит в гръцката митология: Произход, изображения, сили и символи
[ad_1]
Рисунка на релеф, изобразяващ Хермафродит и Ерос, увенчаващи херма, от венецианския художник Антонио Мария Занети (около 1721 г.)
Роден от гръцките божества Афродита и Хермес, Хермафродит е древногръцки бог с много красиви черти. Името на Хермафродит е комбинация от имената на двамата му родители – Хермес и Афродита. Както древните гърци, така и римляните го свързват най-вече със сексуалността и брака. Той също така е бил член на Еротите – група крилати гръцки божества, които са били свързвани със сексуалността и любовта.
Бързи факти за Хермфродит
Бог на: Сексуалност, брак, хермафродити, женствени
Родители: Афродита и Хермес
Братята и сестрите: Ерос, Фобос, Пан, Тихея, Деймос, Хармония
Консорт: Salmacis (Salmakis)
Местожителство: Планината Ида; планината Олимп
Асоциация: Атлас
Символи: Thyrus, Kantharos
Други имена: Atlantiades (Atlantius)
Култ и поклонение: Кипър
Сили: Подобни на тези, които притежават Еротите в гръцката митология – способност да влияе на любовните чувства на хората.
Произход и роля
Хермафродит наистина е незначителен древногръцки бог, който се появява и в римския пантеон. Освен като божество на свещения съюз и красивите асоциации, Хермафродит е бил почитан и от гръцкия, и от римския пантеон като бог на женоподобните и хермафродитите.
Външен вид и изображения на Хермафродит
Като двуполово божество древните гърци и римляни често го изобразяват като жена с гениталии на мъж. Благодарение на това той е бил възприеман и като божество на брака. Кой по-добре би могъл да контролира брака от божество, което е едновременно мъж и жена?
Хермафродит олицетворявал съюза на мъжа и жената. Тази негова черта и роля може би са произлезли от родителите му. Така той наследил всички красиви характеристики на двамата си родители. Баща му, Хермес, бил бог на договорите и търговските сделки. Майка му, Афродита, била богиня на любовта, сватбата и брака. Затова не е изненада, че древният свят свързва Хермафродит със сватбите.
Според мита Хермафродит понякога се разкривал пред мъжете в пълния си блясък. В други случаи той предпочитал да не се показва, защото някои от чертите му били отвратителни.
Като член на Еротите – т.е. крилатите гръцки божества, свързани със сексуалността – Хермафродит често е изобразяван като крилат, млад бог с женски и мъжки черти.
Семейство
Родителите на Хермафродит – Хермес и Афродита – са божества съответно на мъжката и женската сексуалност. И двамата родители били също така членове на дванадесетте олимпийски богове, които живеели на планината Олимп, дом на гръцките богове.
Неговият прадядо е титанът Атлас. Това е така, защото майката на баща му, Мая, е дъщеря на Атлас. В резултат на това Хермафродит понякога е наричан Атлантиад.
Според римския поет Овидий (известен и като Публий Овидий Назо) Хермафродит се родил с несъмнено много красиви черти, които най-вероятно получил от родителите си Афродита и Хермес.
Малко след раждането си Хермафродит бил приет от наядите и отгледан в планината Ида във Фригия (днешна Северозападна Турция). Кърмачките на Хермафродит били женски духове/нимфи, които често живеели във и около потоци или други сладководни басейни.
Хермафродит и нимфата Салмакис
Хермафродит и Салмакис (детайл), автор Бартоломеус Шпрангер, ок. 1585 г., Музей на историята на изкуството, Виена. Музей за история на изкуството, Виена
Отегчен от това, че прекарва живота си затворен в пещерите на планината Ида, Хермафродит решава да излезе навън, като се отправя към градове като Кария (днешен Бодрум, Турция) и Ликия.
В дълбоките гори на Кария, докато Хермафродит се къпел в извора на Салмакида, той влязъл в контакт с нимфа на име Сламакис. Главата на хълмовете за Хермафродита, нимфата Салмакис намерила Хермафродита изключително красив момък. И въпреки упоритите си усилия да го съблазни, тя открила, че ухажванията ѝ постоянно се отхвърлят от Хермафродит.
Един ден, докато Хермафродит се къпел в празен басейн, Салмакис скочила в басейна и насила опипвала бога. След това продължила да му обявява любовта си, молейки боговете да ги съединят завинаги. В един миг двете същества се съединили и се превърнали в едно същество, което имало както мъжки, така и женски полови органи.
По-нататък митът разказва, че Хермафродит молил и двамата си родители да превърнат завинаги всеки мъж, който се изкъпе в този басейн, в хермфродит.
„Атлантиад [Хермафродит] отвърна на удара, лиши радостта на Нимфата; тя се напрегна още повече; прилепналото й тяло изглеждаше здраво прилепнало към неговото. „Глупако, бий се с мен както искаш“, извика тя, „няма да избягаш! Вие, боговете, постановявате никога да не изгрее ден, който да ни раздели!’ Боговете чуха молитвата й; двете тела се сляха в едно, двете се сляха в една форма и лице. Както когато градинар поставя присадка и вижда как растежът запечатва съединението и двамата узряват заедно, по този начин, когато в бързата прегръдка крайниците им бяха сплетени, те двамата вече не бяха двама, нито мъж, нито жена – тогава едно тяло, което нито едното не изглеждаше и двете.“ – Хермафродит и Салмакис: Овидий, Метаморфози 4. 28 ff (превод: Мелвил) (римски епос от C1st B.C. до C1st A.D.)
Още за Хермафродит
Статуетка на гръцкия бог Хермафродит от Пергам, елинистическа, III в. пр.н.е. (Истанбул).
Теофраст, гръцкият философ от III в. пр. н. е. и наследник на Аристотел в Перипатетическата школа, е един от първите хора, които носят името Хермпахродит в литературата.
Отбелязано е, че голяма част от идеята и мита за Хермафродит произлизат от култовите практики на Изток, където жителите на тези места са виждали природата като съчетание на женското и мъжкото начало.
В биологията хермафродит се отнася до организъм, който има женски и мъжки полови органи. Също така повечето растения са хермафродити.
Някои от най-известните култови центрове на Хермафродита са били в Кипър. По същия начин храм на Хермафродит е имало и в Атина, Гърция, според древногръцкия софист Алцифрон.
Известният гръцки комичен драматург Аритофан нарича брадатата фигура на мъжката Афродита Афродита.
Релефното изображение на Хермафродит на венецианския художник и гравьор Антонио Мария Дзенети се смята от мнозина за едно от най-популярните изображения на Хермафродит. Други популярни картини и изображения на Хермафродит и Сламацис включват тези, направени от френския гравьор Жан Дьоле и италианския художник Лудовико Карачи.
„С тези думи тя мълчеше. Розова руменина обагри бузите на момчето; той не знаеше какво е любов; но изчервяванията му стават добре; като цъфтеж на розови ябълки, висящи на слънцето, или боядисана слонова кост, или когато луната свети в червено под бледността си и гонговете отекват напразно, за да спасят нейното затъмнение. Тогава Нимфата умоляваше, умоляваше, молеше поне сестринска целувка и се накара да хвърли ръце около врата му от слонова кост. ‘Достатъчно!’ той извика „Свърших! Или ще напусна това място — и теб.“
Овидий, Метаморфози 4. 28 ff (прев. Мелвил) (Римски епос C1st B.C. до C1st A.D.)
Библиография
Лукиан, „Диалози на боговете“; превод: Фаулър, Х. У. и Ф. Г. Оксфорд: The Clarendon Press, 1905.
Овидий. Метаморфози, том I: Книги 1-8. Превод: Франк Джъстъс Милър. Преработено от Г. П. Гулд. Класическа библиотека на Льоб № 42. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1977 г., публикувано за първи път през 1916 г.
Clarke, John R. Looking at Lovemaking: Clarke: Constructions of Sexuality in Roman Art, 100 B.C.-A.D. 250. University of California Press, 1998
Grimal, Pierre. The Dictionary of Classical Mythology (Речник на класическата митология). Wiley-Blackwell, 1996
Kerenyi, Karl. Боговете на гърците. Лондон: Thames & Hudson, 1951
Seyffert, Oskar. Речник на класическата древност. London: S. Sonnenschein and Co.; New York: Macmillan and Co., 1894
[ad_2]
