Последвайте ни във Facebook

Хронология на живота и президентството на Ричард Никсън

0
115
Хронология на живота и президентството на Ричард Никсън

По-долу е представена пълна хронология на събитията, белязали живота на Ричард Никсън, 37-ия президент на Америка.

Ранният живот и кариера на Ричард Никсън

1913 г.: На 9 януари Никсън е роден в Йорба Линда, Калифорния, като второ дете на Франсис А. Никсън и Хана Милхус Никсън.

1922 г.: Семейното му ранчо за лимони фалира и семейството е принудено да се премести в Уитиър, Калифорния.

1928 г.: Прехвърляне от Fullerton Union High School в Whittier High School.

1933 г.: Сгодява се за Ола Флорънс Уелч – раздялата е през 1935 г.

1934 г.: Завършва колежа „Уитиър“ с бакалавърска степен по история.

1937 г.: Завършили Юридическия факултет на университета Дюк.

1937 г.: Приет е в калифорнийската адвокатска колегия и започва да практикува в „Уингърт и Бевли“.

1939 г.: Става пълноправен съдружник в адвокатската кантора Wingert and Bewley.

Брак и семейство

Семейният портрет на президента Никсън

21 юни, 1940 г.: След почти двегодишно запознанство той завързва връзката си с Телма „Пат“ Райън.

1942 г.: Никсън и съпругата му Пат се преместват във Вашингтон, окръг Колумбия; той работи в Службата за управление на цените.

1946 г.: Ражда се дъщерята Триша.

1948 г.: Ражда се втората дъщеря Джули.

Военна служба

Командир-лейтенант Ричард Никсън, Военноморски сили на САЩ (около 1945 г.)

Юни, 1942 г.: Прилага се за военноморските сили на САЩ.

15 юни, 1942 г.: Назначен е за лейтенант младши клас във военноморския резерв на САЩ.

Октомври, 1942 г.: Става помощник на командира на военновъздушната база Отумва в Айова.

2 юли, 1943 г.: Причислен е към 25-та авиационна група на морската пехота на южния тихоокеански театър.

1 октомври, 1943 г.: Повишен е в лейтенант.

Януари 1945 г.: Прехвърлен в офиса на Бюрото по аеронавтика във Филаделфия.

Октомври, 1945 г.: Повишен е в командир-лейтенант.

10 март, 1946 г.: Освободен от активна служба.

1 юни, 1953 г.: Става командир на военноморския резерв на САЩ.

6 юни, 1966 г.: Пенсионира се от военноморския резерв на САЩ.

Политическата кариера на Никсън

Листовка за кампанията на Ричард Никсън за Конгреса

1946 г.: Печели състезанието California’s 12 през 1946 г.th избори за конгресен район.

1947 г.: Работи в Комисията по образованието и труда; подкрепя и Закона Тафт-Хартли – федерален закон, който следи за дейността на профсъюзите.

1947 г.: Става член на Комитета за неамериканска дейност към Камарата на представителите (HUAC).

Ноември, 1949 г.: Включва се в надпреварата за отстраняване на сенатора демократ Шеридан Дауни; побеждава представителката на демократите Хелън Гахаган Дъглас на сенаторските избори.

1952 г.: 39-годишният Никсън е избран за партньор на Дуайт Д. Айзенхауер за президентските избори през 1952 г.

23 септември, 1952 г.: Обръщение към нацията, за да изясни твърденията за конфликт на интереси, произтичащи от неговия политически фонд.

Вицепрезидентство

Ноември, 1952 г.: Айзенхауер и Никсън печелят президентските избори, побеждавайки демократа Адлай Стивънсън.

Април, 1956 г.: Президентът Айзенхауер избира Никсън за преизбирането си на изборите през ноември 1956 г.

Ноември, 1956 г.: Айзенхауер и Никсън са преизбрани.

Април, 1958 г.: Вицепрезидентът Никсън и съпругата му Пат правят обиколка в Южна Америка, по време на която демонстрантите в Лима, Перу, и Каракас, Венецуела, се отнасят враждебно към тях.

24 юли, 1958 г.: Посещава Съветския съюз, за да открие Американската национална изложба в Москва.

1960 г.: Никсън заявява амбициите си, като започва кампанията си за президент; негов съотборник е сенаторът от Масачузетс+ Хенри Кабот Лодж-младши.

Кандидатстване за Белия дом

Ноември, 1960 г.: За малко да загуби президентските избори през 1960 г. от Джей Еф Кей и Линдън Б. Джонсън с около 112 000 гласа.

1962 г.: Загубва офертата си [to incumbent Governor Pat Brown] да стане губернатор на Калифорния.

1963 г.: Премества се в Ню Йорк, за да заеме позиция на старши партньор в адвокатската кантора Nixon, Mudge, Rose, Guthrie & Alexander.

1968 г.: Номиниран е от RNC за кандидат на президентските избори през 1968 г.; негов партньор е Спиро Агню.

Президентството на Ричард Никсън

Ричард Никсън полага клетва като 37-ия президент от председателя на Върховния съд Ърл Уорън на 20 януари 1969 г.

Ноември, 1968 г.: Печели президентските избори през 1968 г., като побеждава вицепрезидента Хюбърт Хъмфри, опонент на демократите [by about 500,000 votes]; той печели 301 гласа на избирателите срещу 191 гласа на Хъмфри и 46 гласа на губернатора на Алабама Джордж Уолъс.

20 януари, 1969 г.: Полагане на клетва като 37th президент на Съединените щати от председателя на Върховния съд Ърл Уорън.

Май, 1969 г.: Предложи извеждане на американските войски от Южен Виетнам, ако и Северен Виетнам направи същото.

Юли, 1969 г.: Посещава Южен Виетнам и се среща с военните ръководители на САЩ и с президента Нгуен Ван Тиеу. Поетапно изтегляне на американските войски и замяна на американските войски с южновиетнамски – „виетнамизация“.

Юли, 1969 г.: Провежда телефонен разговор с Нийл Армстронг и Бъз Олдрин по време на кацането на Луната (т.е. мисията „Аполо 11“).

30 април, 1970 г.: Обявява разполагането на американски войски в Камбоджа.

9 май, 1970 г.: Среща с лидерите на антивоенното движение в Мемориала на Линкълн.

Юни, 1970 г.: Създава Агенцията за опазване на околната среда (EPA)

1971 г.: Изпраща в Китай най-близкия си съветник – съветника по националната сигурност Хенри Кисинджър

1971 г.: Провежда икономическа среща на върха в Кемп Дейвид за справяне с инфлацията в САЩ.

Февруари, 1972 г.: Никсън и съпругата му Пат посещават Китай и са посрещнати от китайския премиер Чжоу Енлай; Никсън и Кисинджър се срещат и с председателя на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун.

16 май, 1972 г.: Подписва Националния закон за контрол на сърповидно-клетъчната анемия

Май 22, 1972 г.: Никсън и първата дама Пат Никсън посещават Москва и се срещат с редица важни съветски лидери и служители

24 май, 1972 г.: Дава одобрението си за програма за сътрудничество между НАСА и космическата програма на Съветския съюз

7 ноември, 1972 г.: Преизбран на президентските избори през 1972 г., като побеждава сенатора от Южна Дакота Джордж Макгавърн; Никсън получава около 60 процента от гласовете на избирателите

Юни, 1973 г.: Разгръща повече мерки за контрол на цените, за да ограничи инфлацията

Октомври, 1973 г.: Подкрепя Израел по време на войната Йом Кипур.

Няма място на тази малка планета за милиард от нейните потенциално най-способни хора да живеят в гневна изолация

Цитат на президента Никсън

Скандал Уотъргейт и оставка

17 юни, 1972 г.: Новините съобщават, че президентът Никсън и много от служителите на неговата администрация са свързани с петимата мъже, които са заловени да проникват в централата на Демократическата партия в комплекса Уотъргейт, Вашингтон, окръг Колумбия, на 17 юни 1972 г.

Октомври, 1973 г.: Никсън уволнява специалния съветник на Уотъргейт Арчибалд Кокс

10 октомври, 1973 г.: Вицепрезидентът Агню подава оставка заради несвързан с него скандал; твърди се, че вторият по ранг човек на Никсън е вземал подкупи и е участвал в пране на пари по времето, когато е бил губернатор на Мериленд.

Октомври, 1973 г.: Избира Джералд Форд, лидер на малцинството в Камарата на представителите, за вицепрезидент

17 ноември, 1973 г.: Среща с пресата, за да разясни скандала „Уотъргейт

9 май, 1974 г.: Съдебната комисия на Камарата на представителите започва изслушвания за импийчмънт срещу Никсън.

27 юни, 1974 г.: Посещава Москва за втори път и се среща със съветския премиер Леонид Брежнев

Юни 1974: Посещава Близкия изток и става първият президент на САЩ, посетил Израел.

24 юли, 1974: Върховният съд разпорежда да бъдат публикувани пълните записи на разговорите между Никсън и неговите помощници

На 9 август: „Налице е опасност за живота и здравето на президента Никсън, 1974: Президентът Никсън обявява оставката си по време на обръщение към нацията; Никсън се отправя към дома си в Сан Клементе, Калифорния.

8 септември, 1974 г.: Президентът Джералд Форд дава на Никсън „пълно, безплатно и абсолютно помилване“.

Октомври, 1974 г.: Заболява от флебит, след което е опериран.

Пенсиониране и смърт

1977 г.: Публикувано е интервюто на Никсън с британския журналист и телевизионен водещ сър Дейвид Фрост; интервюто е гледано от близо 50 милиона души.

Февруари, 1976 г.: Отговаря на поканата на Мао и посещава Китай

1976 г.: Адвокатската колегия на щата Ню Йорк изключва Никсън заради участието му в скандала „Уотъргейт

1978 г.: Посещава Обединеното кралство и се среща с тогавашния лидер на опозицията Маргарет Тачър и други високопоставени служители; той също така говори пред Оксфордския съюз.

1978 г.: Мемоарите на Никсън RN: Мемоарите на Ричард Никсън книгата се превръща в бестселър

1979 г.: Посещава Белия дом по инициатива на тогавашния президент Джими Картър

1979 г.: Посещения в Пекин

1980 г.: Предлага подкрепата си за републиканеца Роналд Рейгън в навечерието на президентските избори през ноември 1980 г.

1986 г.: Посещения в Съветския съюз

19 юли, 1990 г.: В Йорба Линда, Калифорния, е открита библиотеката „Ричард Никсън“.

Януари, 1994 г.: Създава мозъчен тръст, наречен Център „Никсън“ (т.е. Център за националните интереси) във Вашингтон.

22 юни, 1993 г.: След повече от половин век брак Пат Никсън умира от рак на белия дроб

18 април, 1994 г.: Получава инсулт в дома си в Ню Джърси.

22 април, 1994 г.: Ричард Никсън умира на 81-годишна възраст.

27 април, 1994 г.: В Йорба Линда, Калифорния, се провежда погребението му; присъстват тогавашният президент Бил Клинтън, Хенри Кисинджър, преподобният Били Греъм и други. Ричард Никсън е погребан до съпругата си Пат Никсън в библиотеката „Никсън“.

Ричард Никсън: Бързи факти

Име – Ричард Милхус Никсън

Рожден ден – 9 януари 1913 г.

Място на раждане – Йорба Линда, Калифорния, САЩ

Умира на – 22 април 1994 г.

Място на смъртта – Ню Йорк, Съединени щати

Причина за смъртта – Инсулт

ПогребениеПрезидентска библиотека и музей на Ричард Никсън

Родители – Франсис А. Никсън и Хана Милхус

Братя и сестри – Харолд (1909-1933), Доналд (1914-1987), Артър (1918-1925), Едуард (1930-2019)

Съпруга – Пат Райън (омъжена през 1940 г.)

Деца – Джули и Триша

Образование – Fullerton Union High School , Whittier High School, Whittier College; Юридически факултет на Университета Дюк (1937 г.)

Политическа партия – Републиканците

Избрани длъжности – 37ми Президент на САЩ (1969-1974 г.), 36ти Вицепрезидент на САЩ (1953-1961 г.), сенатор от Калифорния (1950-1953 г.), Камара на представителите от Калифорния (1947-1950 г.)

Най-известен с: Скандалът Уотъргейт в началото на 70-те години на ХХ век. Единственият президент, подал оставка от Белия дом