Цивилизацията на маите: Времева линия

Започнала още през второто хилядолетие пр.н.е., цивилизацията на маите е била колосална сила, с която е трябвало да се съобразяват в Мезоамерика в продължение на близо 3000 години. Тази централноамериканска цивилизация може да се похвали с могъщи градове-държави като Мирадор, Узмал, Каминалджую и Чичен Ица.

Великолепни каменни постройки и пирамиди, които често са били използвани за религиозни цели, често са украсявали пейзажа на тези градове. Археолозите смятат, че цивилизацията на маите е била може би единствената цивилизация в Америка, която е имала развит писмен език. Това тяхно постижение, както и много други, е част от причините, поради които маите са били толкова доминиращи в региона до пристигането на испанците през 1519 г.

Кога точно започва и свършва цивилизацията на маите? Как се е развила културата на маите през тези многовековни периоди? За да откриете отговорите на тези въпроси, вижте пълната хронология на цивилизацията на маите:

Олмеки (1200-1000 г. пр. Хр.)

11 000 Г. ПР.Н.Е. – Планините и низините на маите получават първите ловци-събирачи.

3 114 г. пр.н.е. – Според маите в региона светът е създаден.

2600 г. пр.н.е. – Ражда се цивилизацията на маите, като хората стават по-организирани и корпоративни помежду си.

Ранни предкласически маи (1800-900 г. пр. Хр.)

2000 г. пр.н.е. – Цивилизацията на олмеките се превръща в доминираща група от хора по крайбрежието на Мексиканския залив, а от нея възниква цивилизацията на маите и множество земеделски селища.

1500 г. пр.н.е. – Цивилизацията на олмеките продължава да се развива

1000 г. пр.н.е. – Сравнително напреднали древни селища като Чалчуапа и Копан започват да оказват огромно влияние в региона.

Средна предкласическа епоха на маите (900-300 г. пр. Хр.)

700 г. пр.н.е. – маите разработват писменост.

600 г. пр.н.е. – В градове като Ел Мирадор се появяват големи сгради и паметници; засилва се земеделието и вътрешната търговия, което води до демографски бум.

550 г. пр.н.е. – Възниква процъфтяващо селище в Тикал.

400 г. пр.н.е. – Изглежда, че културата и икономиката в региона се развиват постоянно, появяват се правилно издълбани в камъни слънчеви календари.

Късни предкласически маи (300 г. пр. Хр. – 250 г. сл. Хр.)

300 г. пр.н.е. – С разцвета на културата се появява ясна социална структура, в която царете и благородниците заемат твърдо място на върха на социалната и икономическата йерархия.

100 г. пр.н.е. – Известният град-държава Теотиуакан (разположен в долината на Мексико) се превръща в културен, икономически и религиозен център на региона.

50 г. пр.н.е. – Започват да се строят величествени пирамиди и каменни постройки (т.е. храмове, царски дворове и обществени центрове), много от които в град Серос.

100 г. от н.е. – Градове като Серос и други значими в културно отношение градове на олмеките започват да изчезват

Раннокласически маи (250 г. пр. Хр. – 600 г. пр. Хр.) – началото на златния век на маите

400 г. от н.е. – Теотиуакан, град-държава, въвежда нови начини на действие по отношение на религиозните практики и езика. По този начин той започва да претендира за най-доминиращия град в планините на маите.

500 г. от н.е. – С упадъка на Теотиуакан градът на маите Тикал се появява силен и проспериращ, като изземва ресурсите на Теотиуакан. В Тикал се появяват и нови форми на варварство и човешки жертвоприношения, което от своя страна подтиква Тикал да подчини околните градове.

560 г. от н.е. – господството на Тикал в региона е прекратено от съюз, сформиран от други градове-държави, сред които е и градът-държава Калакмул.

Къснокласически маи (600 г. пр. Хр. – 900 г. пр. Хр.)

600 г. от н.е. – Теотиуакан и неговите жители изчезват от лицето на земята по неизвестни и до днес причини. Това проправя пътя на цивилизацията в Тикал, която може да се похвали с около половин милион души, да оглави отново Мезоамерика.

600 г. пр.н.е. – Лидерите на Каракол превръщат своя град-държава в много мощна сила.

683 г. пр.н.е. – Погребан е могъщият и почитан император Пакал. Пакал доживява до зряла възраст от 80 години.

751 г. от н.е. – Регионът на Мезоамерика изпада в хаос и упадък, тъй като войните между градовете стават норма на деня. В резултат на това търговията и икономическият растеж се обръщат назад, оставяйки региона в плачевно положение.

867 г. от н.е. – Тикал рязко запада**. Градът вече не е организиран по подходящ начин, за да може да събере ресурси за издигне сгради. Към 900 г. от н.е. градът, заедно със съседните му градове в южната част на низината, се превръща в град-призрак, което поставя началото на края на Класическия период на цивилизацията на маите.

* * Както обикновено се случва със залеза на древните цивилизации, причините за упадъка на Тикал и Теотиуакан и до днес са пълна загадка за археолозите.

Посткласически маи (900-1500 г.)

900 г. – 1200 г. от н.е. – градовете в северната част на Юкатан процъфтяват в продължение на няколко века. Най-значимият от тези градове е градът-държава Чичен Ица, който доминира в региона в продължение на повече от два века.

1200 г. от н.е. – Населението и икономическите дейности в северната част на Мая намаляват и в крайна сметка тези градове се обезлюдяват.

1224 г. от н.е. – Няколко десетилетия след упадъка на градовете на север толтеките напускат на орди град Чичен Ица. Към тези, които остават, се присъединяват такива като уичил-абнал (по-късно те стават известни като итца.

1243 г. от н.е. – По неизвестни и до днес причини хората от Uicil-abnal (т.е. Itzá) напускат Чичен Ица.

1250 г. – Чичен Ица е изоставен.

1263 г. от н.е. – Хората от Ица събират ресурси и построяват град Маяпан. През следващите два века Маяпан се разраства неимоверно и се превръща в културен и икономически център на Юкатан.

1441 г. от н.е. – Лидерите на Маяпан са свалени. Последвалата политическа нестабилност нанася огромни поражения и принуждава жителите да напуснат града няколко десетилетия по-късно.

1462 г. от н.е. – Гибелта на столицата Маяпан нанася огромен удар върху единството на Юкатан. Кралството се разпада на повече от дузина воюващи държави.

Разделенията сред Маяпан оставят региона неподготвен за пристигането на испанските конкистадори.

Колониален период (1500-1800 г.)

1511 г. от н.е. – Гонсало Гереро, испански моряк, се сблъсква с проблеми в морето. Гереро претърпява корабокрушение и за щастие стига до бреговете на Юнкатан. За да оцелее, той приема културата на маите и дори се жени за благородна девойка от маите. Гереро щял да бъде твърд поддръжник на маите в тяхната съпротива срещу испанския контрол в региона.

1517 г. – Испански кораб, воден от Ернандес де Кордоба, влиза в контакт с Юкатан. Конкистадорът изследва региона. И както се очаква, двете страни започват да воюват и Кордоба, както и множество други, загиват в битката.

Знаете ли, че: Цивилизацията на маите трябва да се бори не само с превъзходните военни умения на испанците, но и с много смъртоносни болести (т.е. дребна шарка, морбили и грип), донесени от Европа до техните брегове? Тези болести са унищожили повече от 90 % от местното население в региона.

1519 г. – Известният испански конкистадор Ернан Кортес навлиза в района на Юкатан.

1524 г. – Ица остава едно от малкото места, които все още не са завладени от Ернан Кортес.

1541 г. – Народът на маите и различните градове-държави в региона капитулират пред мощта на Испанската империя.

1542 г. – Мерида в Юкатан е обявена за столица на новите територии на Испания.

1695 г. – Изгубен в гъстата джунгла, испанският свещеник отец Аведано се натъква на руините на Тикал.

1712 г. – Хората, живеещи в планините Чиапас, се бунтуват срещу мексиканското правителство*.

1742 г. – Бруталната система на Ecomienda се премахва. Системата насърчава богатите испански барони в региона да принуждават местните жители към принудителен труд.

*Търканията между планинците от Чиапас и мексиканското правителство продължават до 90-те години на ХХ век.

Независимо Мексико (от 1821 г. до наши дни)

1821 г. – Мексико получава независимост от Испания. С обявяването на независимостта на Мексико през 1821 г. маите получават по-добра защита в сравнение с тази, която получават по време на испанското управление.

1822 г. – След публикуването на изследванията на Антонио дел Рио все повече европейци се интересуват от изгубените древни градове на цивилизацията на маите.

1839 г. – Изследователи от Съединените щати и Англия започват проучвания в дълбоките райони на маите. Разкритията на американския адвокат Джон Лойд Стивънс и английския учен Фредерик Катерууд предизвикват по-голям интерес към цивилизацията и културата на маите.

1847 г. – Юкатан вдига силен и ожесточен бунт срещу мексиканското правителство по време на Войната на кастите. Юкатан е толкова близо до победата над мексиканската армия.

1850-1860 г. – Великобритания тайно въоръжава народа на маите, който подготвя поредното си въстание срещу белите заселници предимно в региона.

1864 г. – Открита е древна нефритена плочка – на плочката е изписана датата 320 г. сл.

1880 г. – Маргинализацията на народа на маите продължава, тъй като централното правителство ги поставя в ужасяващи условия на труд в плантациите. По този начин народът на маите започва да изоставя своите традиции и култура, някои от които датират от 2000 г. пр. н. е.

1910 г. – Настъпва Мексиканската революция.

1946 г. – След общуването на Джайлс Хийли с туземците в Бонампак се появяват нови разкрития за цивилизацията на маите. Джайлс има рядката чест да му бъдат показани великолепните стенописи в Бонампак.

1952 г. – Под ръководството на Алберто Руз изследователи и археолози откриват гробницата на Паскал във вътрешността на пирамида на маите. Това откритие разсейва дотогавашното схващане, че пирамидите при маите са строени с религиозна цел, за разлика от тези в Древен Египет.

1960-1970 г. – След огромната публичност на различните открития в региона, безскрупулни хора започват да плячкосват региона, като крадат безценни артефакти на маите.

1992 г. – Най-известната износителка на региона Ригоберта Менчу получава Нобелова награда за мир. Менчу, активистка за човешки/граждански права на маите от Куинче, много ефективно повишава осведомеността за тежкото положение и страданията на своя народ в ръцете на ескадроните на смъртта.