10 най-известни древногръцки философи

От Сократ до Аристотел – ето 10 от най-известните философи на Древна Гърция:

Сократ (ок. 470 г. пр. Хр. – 399 г. пр. Хр.)

Сократ е високо ценен като един от първите древногръцки философи. Той се смята и за основател на западната философия, като лично е повлиял на редица известни философи, включително на колегите си велики философи Платон и Ксенофонт.

Роден в Деме Алопек, Атина, Сократ е обсебен от морала и моралната философия, което го превръща в първия голям морален философ. Той разсъждава, че философията трябва да има предимство пред всички останали дисциплини и че животът си заслужава само когато човек последователно се посвещава на логически разсъждения, изследване и мислене. За него животът без занимания с философия няма стойност.

За разлика от своите ученици Сократ не записва никакви свои мисли. Твърди се, че той най-вероятно не е можел да пише. За него и идеите му научаваме от разказите на учениците му и други класически писатели, живели след смъртта на великия философ. От всички тези разкази диалозите на Платон са може би най-изчерпателни, тъй като съдържат по-ясни подробности за това кой е бил загадъчният философ.

След легендарния съдебен процес срещу Сократ, на който той е осъден за безбожие (asebeia) и развращаване на младежта в града, Сократ е осъден на смърт през 399 г. пр. Според един от диалозите „Сократ“ на Платон Апология на Сократ, великият философ е признат за виновен за това, че се е подиграл и не е уважил атинската система от вярвания и пантеона от богове. Съдебните заседатели от мъжки пол (т.нар. дикасти) с огромно мнозинство гласуваха той да бъде екзекутиран чрез изпиване на напитка, подправена с хемоглок (много отровно тревисто течащо растение, известно също като Conium Maculatum).

Според Сократ животът е безполезен без щастие, а истинското щастие може да бъде постигнато чрез интелектуални разсъждения и винаги поставяне на всичко под въпрос, включително и чрез изследване на собствения живот.

Сократ е най-известен с монументалния си принос в западната класика, особено в областта на етиката и епистемологията. В резултат на тези приноси, както и на огромното влияние, което оказва върху философите от различни епохи и от различни краища на света, много учени го смятат за един от най-великите философи, съществували някога.

Знаете ли, че: На Сократ се приписва разработването на някои много важни философски идеи, сред които социалната гадост, Сократовия диалог, Сократовия метод, Сократовия парадокс и Сократовото питане?

Платон (ок. 428 г. пр.н.е. – 348 г. пр.н.е.)

Освен че е най-известният ученик на Сократ, Платон е известен и като изумителен философ, който е бил учител на друг велик философ, наречен Аристотел. Известен е най-вече с многобройните си диалози, в които неговият учител/наставник Сократ се появява като главен герой

Той е на второ място в списъка на най-великите гръцки философи, защото се стреми да надгради трудовете на Сократ в разбирането на това какво представлява реалността. Подобно на своя учител Сократ, Платон използва Сократовия метод, за да се задълбочи в това какво представлява знанието, моралът и добродетелта.

Роден в Атина, Гърция, по време на периода на класическа Гърция (V и IV в. пр. Хр.), на Платон се приписват толкова много забележителни произведения, включително диалозите на Платон (Апология, Евтифро, Федон, и Критий), Симпозиумът и множество други разработки в областта на етиката, космологията, метафизиката, политиката и естетиката.

Най-известният му принос към философията е неговата теория за формите, която е известна още като Чист разум. Друго звездно постижение на Платон е Академията – школата на Платон за висше образование и развитие на интелектуалните дискусии и разсъждения. В резултат на огромните му постижения в развитието на философията той е почитан като основна фигура в създаването на западната философия. Заедно с такива като Сократ и Аристотел, на Платон се приписва заслугата да положи основите на духовността и западната религия.

Смятан за основател на западната политическа философия, Платон провежда задълбочени изследвания за това какво представлява „съвършената държава“. Той установява, че основните съставки на такава държава са мъдростта, смелостта, самодисциплината и справедливостта.

Някои забележителни и велики философи, които са имали честта да се обучават при Платон в Академията, са Аристотел, Ксенократ, Спевсип, Хераклид Понтийски, Евдокс от Книд и много други.

Антистен

Гръцкият философ Антистен е ученик на Сократ. Приносът му към философията се изразява в трудовете му по етика и добродетели. Твърди се, че трудовете му са довели до основаването на киническата философия. Антистен бил толкова увлечен по философията и логическите разсъждения, че ежедневно се разхождал по целия път от Пеирея до Атина, за да слуша ученията на Сократ.

Антистен бил възхваляван за съобразителността си и умението да използва думите по начин, по който само малцина древногръцки философи са го умеели. И той, подобно на Сократ, вярвал, че живот без добродетели не си струва да се живее. Затова твърдял, че удоволствието е ненужно. Това може да се види в изказването му „Предпочитам да съм луд, отколкото да изпитвам удоволствие“.

Сферата на интересите на Антистен включва логика, физика, етика и множество други теми.

Аристотел

Аристотел, древногръцкият философ, чиито възгледи оказват огромно влияние върху науката през Средновековието, е роден през 384 г. пр.н.е. в Стагира, Халкидика. Родното му място се намира на около 34 мили източно от Солун, Гърция. Баща му се казва Никомах, лекар на македонския цар Аминтас. Благодарение на професията на баща си Аристотел се запознава с човешката биология и медицина още в ранна възраст.

В желанието си да разшири познанията си по философия и други дисциплини, тийнейджърът Аристотел се премества в Атина, за да се запише в Академията на Платон. Той остава в Академията около две десетилетия, като се учи от други велики философи и математици. Около 348 г. пр.н.е. той напуска Академията, след като е пренебрегнат за поста директор на Академията. Позицията е поверена на племенника на Платон и философ Спевсип.

Докато живее на остров Лесбос, Аристотел и неговият ученик Теофраст провеждат обширни научни изследвания в областта на ботаниката и зоологията.

Връзката му с Александър Велики, вероятно най-великият военачалник, живял някога, започва през 343 г. пр.н.е., когато е поканен в двора на Филип II Македонски. Аристотел обучава сина на Филип – Александър, на множество предмети. Освен това той е директор на царската академия на царя. Освен Александър, Аристотел обучава Птолемей и Касиндър. И двамата ученици по-късно стават царе.

Въпреки че Александър следва стъпките на баща си Филип в завладяването на други земи, именно Аристотел оформя младия ум на Александър, насърчавайки го да бъде жаден за територии военен лидер. Поради пристрастието на Аристотел към Персия, философът съветва младия Александър да бъде безмилостен към персите и да завладее земи на изток.

Стремежът на Аристотел към философията е това, което го подтиква да създаде своя собствена школа в Атина през 335 г. пр. н. е. Училището, което се нарича Лицей, е леко моделирано по сходни структури и интелектуални занимания като тези на Платоновата Академия. Подобно на своя учител Платон, Аристотел написва множество диалози, повечето от които са написани по време на 12-годишния му престой в Лицея. Тези трудове на Аристотел имат огромен принос в области като логика, икономика, реторика, математика, биология, ботаника, физика, политика, етика, медицина и метафизика.

Влиянието на Аристотел върху западната философия е толкова осезаемо, колкото и на Сократ, Хиподам и Платон. Влиянието му върху средновековните учени и философи е толкова голямо, че му е даден епитетът „Първият учител“.

Ксенократ (396/5 г. пр.н.е. – 314/3 г. пр.н.е.)

Древногръцкият философ и математик Ксенократ е смятан за един от най-великите философи на своята епоха. Като предан ученик на Платон, Ксенократ е ръководител („Scholarch“) на Платоновата академия в Атина от 339 до 314 г. пр.н.е.

Роден в Халкедон (днешен Кадикьой, Истанбул, Турция) през 395/5 г. пр.н.е., Ксенократ възприема идеите и ученията на Платон и вкарва в тях математиката. Най-известното му произведение е разграничаването на Платоновите форми на съществата на три – разбираеми, разумни и мнение.

Според Ксенократ преобладаващите сили, които управляват вселената, са двойствеността и единството. Той считал тези две сили за богове, които пребивават във всичко във вселената. Освен математическия си принос към изучаването на логиката, епистемологията, физиката и метафизиката, той пише много за това как щастието може да се осъществи чрез добродетелта. Много от философските идеи на Ксенократ оказват силно влияние върху личности като Полемон и Крантор.

Есхин от Сфета (ок. 425 г. пр. Хр. – ок. 350 г. пр. Хр.)

Аешинес е последовател на Сократ и присъства на процеса и екзекуцията му. Философските трудове на Есхинес се появяват в неговите диалози, в които подобно на тези на Платон главен говорител е Сократ. Някои от примерите за Сократовите диалози на Аешинес включват Алкивиад, Telauges, Rhinon, Callias, Аспазия, Axiochus, и Miltiades.

Емпедокъл

Въпреки че Емпедокъл е може би най-малко известният философ в този списък, неговият принос към философията е изключително важен. Предсократически философ, Емпедокъл е в гръцки град в днешна Италия, известен тогава като Акрагас, Магна Греция. Този философ е най-известен с извеждането на космогоничната теория, според която във Вселената има четири класически елемента. Според Емпедокъл тези четири елемента са огън, въздух, земя и вода. По-нататък той твърди, че комбинацията от любов и раздор разделя четирите елемента.

Някои от основните му интереси включват епистемология, космогенеза и онтология. Работил е върху концепции за прераждането.

Едно от най-големите влияния на Емпедокъл идва от известния йонийски гръцки математик и философ Питагор (ок. 570 г. пр. Хр. – 495 г. пр. Хр.). В този смисъл Емпедокъл е бил ревностен последовател на питагорейството. На свой ред Емпедокъл оказва силно влияние върху Сократ и сократическите философи като Платон и Аристотел.

Знаете ли, че: Освен че се е противопоставял на убиването на животни за храна, Емпедокъл е бил против всякакъв вид жестокост към животните, включително жертвоприношенията?

Аристип от Кирена (ок. 435 г. пр. Хр. – ок. 356 г. пр. Хр.)

Ученик на Сократ, Аристип е роден в Кирена, Древна Либия, откъдето идва и името му. Аристип се смята за създател на киренската философска школа, според която вътрешното благо е удоволствието. Последователите на философията на Аристип приветстват концепцията за положително приятните усещания, която понякога е известна като етичен хедонизъм. Една от най-пламенните му последователки е дъщеря му Арета.

Теофраст

Теофраст е близък сътрудник и ученик на Аристотел. Роден в Ересос на гръцкия остров Лесбос, Теофраст се прочува с това, че наследява Аристотел като водач на Перипатетическата школа. Той е начело на школата в продължение на близо четири десетилетия. Много от трудовете, които Теофраст води в школата, оказват огромно влияние не само върху западната философия, но и върху ранната ислямска философия.

Този древногръцки философ се интересувал главно от ботаника, логика, граматика и език, метафизика и етика. Поради обширната работа, която провежда, заедно с Аристотел, в областта на ботаниката, мнозина го наричат баща на ботаниката. Според Теофраст щастието на човека до голяма степен зависи от редица фактори, сред които най-важен е добродетелта.

Също така Теофраст бил известен със способността си да се изразява гладко и красноречиво. Неговият учител Аристотел го е похвалил за тази му способност, наричайки го „божествено фразеологичен“. Неговият огромен принос в развитието на философските науки е почетен от град Атина, като му е организирано публично погребение.

Хиподам от Милет (498 г. пр.н.е. – 408 г. пр.н.е.)

Макар че Хиподам от Милет е по-известен с работите си в областта на архитектурата и градоустройството, той все пак е изложил някои удивителни философски разсъждения и учения. Много от идеите му ще повлияят на философи като Аристотел, Хезихий и Теано.

Почитан като „бащата на европейското градоустройство“, Хиподам от Милет излязъл с редица идеи, които насърчават разумното управление. Неговите трудове се стремят да обяснят как разумното градско планиране може да насърчи рационалния обществен ред. Този философ също така е вярвал, че гражданите, които разработват полезни за обществото неща, трябва да получават най-високото възнаграждение от обществото.

Други почетни споменавания

• Хераклид Понтик – гръцки философ, математик и астроном, известен с твърдението си, че Земята се върти около оста си. Сред другите предмети, които изучава, са музика, физика, история и реторика.
• Филип от Опус – ученик на Платон в Академията. Служи като редактор на последния диалог на Платон – „Св.
• Спевсип (ок. 408 г. пр.н.е. – 339/8 г. пр.н.е.) – известен древногръцки философ, племенник на Платон, който го наследява в Академията. Въпреки че е бил ученик на Платон, Спевсип отхвърля Платоновата теория за формите.