Последвайте ни във Facebook

10 най-стари известни империи в историята

0
15
Achaemenid Empire

В хода на човешката история империи като Византийската империя и Римската империя са били считани за едни от най-големите и най-дълго съществувалите империи. По отношение на възрастта обаче тези империи са сравнително модерни в сравнение с тези, които ще разгледаме по-долу. Смята се, че някои от изброените по-долу империи се простират допреди 4 000 години. И много от изкуствата и културата, които виждаме днес, могат да се припишат на тези древни цивилизации.

И така, след като прекарахме значителна част от времето си в разглеждане на широк набор от исторически документи, нека обсъдим 10-те най-стари известни империи в историята.

Очакван период: c. 550 пр.н.е. 330 пр.н.е. -
Продължителност: около 220 години
Място на произход: Персия
Столица: Вавилон

Много историци смятат, че Великият Кир основава Ахеменидската империя около 550 г. пр. Хр. и е допринесъл за превръщането ѝ в колосална военна сила. В своя пик Ахеменидската империя се простирала по целия път от Балканите до Централна Азия и Кавказ. Освен че Ахеменидската империя е много стара, тя е една от най-големите в историята. Преди нейното възникване никоя друга империя не е била толкова голяма, колкото Ахеменидската империя. Смята се, че самият ѝ размер е бил между 6 и 8 милиона квадратни километра.

Администрацията на империята била силно централизирана и пълна с бюрократи. Император Кир построил редица свързващи се помежду си пътища в огромната империя. Това спомогнало за развитието на пощенската система. Официалният език на Ахеменидите е еламският. Той включвал и следи от акадски и староперсийски.

Упадъкът на тази империя настъпва в резултат на редица фактори като безкрайните бюрократични процедури, високите данъци и много ниската национална идентичност. В крайна сметка гибелта на Ахеменидите настъпва в ръцете на Александър Македонски около 330 г. пр. н. е.

Мидийската империя (мидийци)

Очакван период: c. 625 г. пр. н. е. – 549 г. пр. н. е.
Продължителност: приблизително 76 години
Място на произход: Персия
Столица: Екбатана

Мидийската империя

Мидийската империя в повечето исторически среди е известна като Мидия. Медите са древна иранска група племена, които заемат Медите: област между Западен и Северен Иран. Най-разпространеният език сред мидийците е мидийският език. Империята се формира през VII в. от обединението на малки племена около западните и северните части на Иран. Първият им цар е Дейоцес (известен и като Кащарити), който управлява от 728 до 675 г. пр.н.е.

В своя пик империята е била с площ от приблизително 1 100 000 кв. км. Тя се простирала чак до западните части на Анадола (днешна Турция). В столицата Екбатана имало много набожни последователи на древноиранската религия митраизъм и малко от ранния зороастризъм.

Смята се, че Дейоцес е управлявал Медиана от ок. 678 г. пр. н. е. до ок. 665 г. пр. н. е. След Дейокс идват Фраорт (665-633 г. пр. Хр.), Киаксер (625- 585 г. пр. Хр.) и Астиагес (589-549 г. пр. Хр.). По-голямата част от експанзията е при управлението на цар Киаксер. На Киаксер се приписва заслугата да разшири империята в районите на Източна и Централна Анатолия. За съжаление наследниците на Киаксер не успяват да продължат експанзията, поради което след около 76 години съществуване Мидийската империя е заменена от Ахеменидската империя. Тя е завладяна от Кир Велики.

Кушитската империя

Очакван период: c. 750 пр. н. е. – ок. 350 CE

Продължителност: около 100 години
Място на произход: Египет

Столица: Най-вероятно Напата и Мерое

Кушитската империя

Кушитската империя е управлявана от нубийците приблизително от VIII до VII в. пр. Известна е и като Двадесет и петата династия на Египет, защото представлява поколението египетски фараони, които са от Куш. Районът на Кушите обхващал северните части на днешен Судан и Южен Египет. Според редица историци Напата е била столица на нубийците, тъй като по онова време е била смятана за обиталище на нубийските духове. Водени от Кашта, нубийците нахлуват като нашественици. Първоначално те окупират Горен Египет. След ожесточена борба нубийските владетели успешно обединили Горен и Долен Египет. Малко след това последвала и областта Куш. По-голямата част от експанзията е извършена от първия цар Пийе. За около 30 години при управлението на Пийе (744-714 г. пр. н. е.) има няколко строежа и обновявания на египетски пирамиди. Освен това, благодарение на усилията на Пийе, храмът на Амун е много обновен и разширен

Нубийците оценили и усвоили много от египетската култура и религия. Те били очаровани от различните египетски артефакти и паметници. Вместо да ги разрушат, нубийците възстановяват някои стари пирамиди и паметници в стария им блясък.

Кушитската империя на няколко пъти се опитва да изтръгне останалата част от Египет от асирийския контрол; повечето от опитите им обаче се оказват безрезултатни. Последните от тези поражения идват от ръцете на асирийски императори като Есархадон и Ашубанипал. Тантамани, син на цар Шабака, е последният нубийски владетел на Кушитската империя. След като нубийските владетели напускат, 26-ата династия на Египет взема властта с помощта на Асирийската империя.

Картагенската империя

Очакван период: c. 814 пр. н. е. – ок. 146 пр.н.е

Продължителност: около 668 години

Място на произход: Северна Африка

Столица: Картаген

Древен картагенски град Древен картагенски град. Снимка: Rbbox

Картагенската империя става известна от VII до III в. пр. н. е. Тя е била град-държава, който е имал голямо влияние в около 300 града по Средиземноморието. Общо нейната област на влияние формира Картагенската империя.

Тази империя се простирала от африканския Магреб чак до бреговете на Иберия. Африканският Магреб включва днешните северозападни африкански държави като Алжир, Либия, Мароко, Тунис и Западна Сахара. Под контрола или косвения контрол на Картаген се намирали и различните архипелази около Средиземно море.

Корените на Картаген могат да бъдат проследени до финикийската държава Тир. Около 650 г. пр. н. е. картагенците стават независими и продължават да имат процъфтяващ търговски център, изпълнен с жива финикийска култура. За нещастие на Картаген, той има незавидната чест да бъде една от малкото империи в историята, която преживява войни и хаос от самото си раждане до края на съществуването си. Първата от тези войни е наречена Сицилианска война, която се води от 600 г. пр. н. е. до 265 г. пр. н. е. Веднага след това Картагенската империя отново се впуска в бой по време на Пуническите войни (264 г. пр. Хр. – 146 г. пр. Хр.). Третата и последна война през 146 г. пр. н. е. подпечатала катастрофалната им съдба. След тази война Картагенската империя капитулира пред римляните.

Династията Джоу

Очакван период: c. 1046 пр. н. е. – ок. 256 пр.н.е

Продължителност: около 794 години

Място на произход: Китай

Столица: Фънхао (1046-771 г. пр. н. е.), Вангчен (771-510 г. пр. н. е.), Чънджоу (510-314 г. пр. н. е.)


Династия ДжоуЦар на древната династия Джоу. Снимка: ancient.eu

Със своите 790 години династията Джоу е най-старата династия в китайската история. Династията Джоу идва на власт след династията Шан. Домът Цзи е дом на династията Джоу от около 1046 до 771 г. пр. н. е. Този период обикновено се нарича Западен Джоу. В нея имало крале като крал У и крал Ти.

След Западното Джоу за около пет века контролът е поет от друг род от източната част на империята, наречен Източно Джоу. Основният език по време на династията Джоу е старокитайският. С преместването на контрола от Западна към Източна Джоу се променили и столиците. През 790-годишния период на съществуване на династията Джоу имало около три основни столици. Това били Фънхао, Уанчън и Ченчжоу.

Преди да рухне през 256 г. пр. н. е., династията Джоу е управлявала около 40 000 000 души. Цар Нан е последният цар, произлязъл от династията Джоу. След смъртта на Нан властта поема династията Цин (221-206 г. пр. Хр.).

Хетската империя

Очакван период: c. 1600 – c. 1180 пр.н.е

Продължителност: около 420 години
Място на произход: Северен централен Анатолия (днешна Турция) Столица: Хатуса

Хетската империяХетската империя

Простирайки се в Анадола, хетите остават империя в продължение на около четири века. Тяхното царство е известно като Хатуско царство. Хатуза е била седалище на властта и търговски център на хетите. Най-разпространеният език, на който се говорело, бил хетският. Други второстепенни езици са лувийски и акадски. Хетитите често наричали своите царе с титлата: Лабарна.

Около средата на XIV век хетите са в области като Леванта и Горна Месопотамия. Тази експанзия става възможна благодарение на Супилулиума I. На изток от империята хетите се сблъскват с Египетската империя, Средноасирийската империя и Митаните. Хетите изпитвали трудности да държат асирийците и фригийците извън своята империя. Към 1180 г. пр. н. е. хетите се разпадат и разпадат.

Египетската империя (Ново царство)

Очакван период: c. 1567 г. пр. н. е. – 1085 г. пр. н. е.
Продължителност: около 473 години

Място на произход: Древен Египет

Столица: Тива, Ахетатон (Армана), Пи-Рамзес и Мемфис

Египетска империя Древната египетска империя. Кредит за изображение: HopeChannel

Египетската империя, известна още като Новото царство, наследява близо 1000-годишна култура и артефакти от древните египтяни, чиято ера започва около 2686 г. пр. През 473-годишния живот на империята се наблюдават огромни постижения в политическо, социално и икономическо отношение. Общо три много мощни династии (18-та, 19-та и 20-та) превръщат Египет в една от най-великите и славни империи в цялата история.

Египетската империя може да се похвали с велики фараони като Ахмосе I, Тутанкамон, Хатшепсут, Тутмос III, Аменхотеп III и Рамес II (Рамес Велики). Чудесни изкуства и архитектура се появяват почти в цялата империя. Най-забележителен от тях е начинът, по който царете и благородниците им почиват в Долината на царете.

Най-сериозното притеснение на египтяните идвало от царство Куш. Неведнъж, особено през XVII в. пр. н. е., египтяните влизали в сблъсъци с нубийците. В северната част на Египетската империя между XV и XIII в. пр. н. е. се стига до сблъсъци с хетите.

Вавилонската империя (Първа вавилонска династия)

Очакван период: c. 1894 г. пр. н. е. – 1595 г. пр. н. е

Продължителност: около 300 години

Място на произход: Централна до Южна Месопотамия (днешен Ирак)

Столица: Вавилон

Вавилонската империяВавилонската империя

Крахът на третата династия на Ур ражда Първата вавилонска империя. Това се случва около 1830 г. пр. Династията управлявала около 300 години и обхващала територии около централна и южна Месопотамия. Няма много исторически и археологически данни за Първата вавилонска империя. Историците смятат, че високото съдържание на вода в земите в и около империята е затруднило запазването на каквито и да било артефакти или материали. Повечето от това, което знаем за тази империя, идва от писмени свитъци и текстове.

По време на управлението на Хамурапи, от ок. 1792 до ок. 1750 г. пр. н. е., вавилонците се радват на просперираща и относително мирна среда. За съжаление смъртта на Хамурапи довела до раздробяване на империята.

Асирийската империя

Очакван период: c. 2025 г. пр. н. е. – 605 г. пр. н. е

Продължителност: около 1420 години

Място на произход: Асирия (днешен Ирак, Турция, Сирия и Иран)

Столица: Асур и Ниневия

Асирийската империя

Тази империя е много обширно месопотамско царство, което включва части от древния Близък изток и част от Леванта. Асирийците започват като град-държава, наречен Асур, и продължават да доминират в гореспоменатите области в продължение на около 1500 години. Така археологическите находки разкриват, че асирийската държава започва да съществува около 25 век пр. н. е. Няколко века преди нейното възникване асирийците са управлявани от акадския цар Саргон Акадски около началото на 24ти век пр.н.е. След разпадането на Акадската империя, Асирийската империя се завръща с голяма сила. Тя била по-организирана и имала всички характеристики на функционираща древна империя. Поради акадските си корени официалният език на асирийците е бил основно акадски. Други второстепенни езици били шумерският и арамейският. Асирийците са били предимно последователи на древната месопотамска религия.

Изследванията показват, че асирийците са свидетели както на бронзовата, така и на късната желязна епоха през четири основни епохи: ранноасирийска, староасирийска, средноасирийска и новоасирийска. През тези четири периода Асирийската империя доминира над основните империи. Местата в днешна Турция, Ирак, Сирия и Иран до голяма степен са били част от Асирийската империя.

Периодът между 911 и 609 г. пр. н. е. бележи най-добрите времена на асирийския народ. Те постигат много велики неща в културно и научно отношение. Този период обикновено се нарича неоасирийска епоха. Месопотамците са известни с това, че асирийската империя обхващала места, които се простирали до „четирите краища на света“. Империята имала пипала до северната част на Кавказ, на изток от планината Заргос, на запад от Кипър и на юг до Арабската пустиня (днешна Източна Либия и части от Египет).

Около началото на VII в. пр. н. е. Асирийската империя започва да запада. Първо, тя е разкъсана от Мидийската империя между 678 и 549 г. пр. н. е. Малко след мидийците Ахеменидската империя отнема значителна част от Асирийската империя между 550 и 330 г. пр. н. е. Македонската империя, Селевкидската империя, Партиянската империя, Римската империя и Сасанидската империя – всички те продължават да отнемат части от намаляващата Асирийска империя.

Акадската империя

Очакван период: c. 2334 пр. н. е. – ок. 2083 пр.н.е

Продължителност: около 180 години

Място на произход: днешен Ирак (Древна Месопотамия) 

Столица: Акад

Акадската империяАкадската империя. Кредит за изображение: Brewminate

Много преди римските цезари, преди Александър Велики и египетския Рамзес I е съществувала Акадската империя. Акадците са първата организирана империя в древна Месопотамия. Това, което днес наричаме Ирак, е било мястото, където се е намирала Акадската империя. Империята също така навлязла и провела няколко експедиции в области като Анатолия (днешна Турция), Арабския полуостров, както и в Дилмун (Бахрейн) и Маган (Оман).

Експерти историци и археолози датират началото на тази империя около 24 век пр.н.е. Тази зашеметяваща дата превръща Акадската империя в най-старата, която познаваме в човешката история. Империята се разраства неимоверно между 24 и 22 век пр. н. е. Тя се състояла главно от акадски и шумерски жители, живеещи рамо до рамо под управлението на известни акадски царе като Сарон, Манистушу, Нарам-Син, Шар-Кли-Шари, Интеррегунум, Римуш, Шу-Турул и Дуду. Смята се, че тези царе и други благородници са управлявали делата на империята от Акад, столицата на Акадската империя. Съществуват обаче малко или никакви археологически данни и доказателства, които позволяват на историците да определят точното местоположение на Акад.

След като няколко века контролира делата на асирийците, Акадската империя е отслабена от гутите. Империята отстъпва място на Асирийската империя около 21 век пр. н. е.