Последвайте ни във Facebook

10 най-велики министър-председатели на Обединеното кралство

0
146
10 най-велики министър-председатели на Обединеното кралство

Не е необичайно притежателят на поста министър-председател на Великобритания да бъде включен в списъка на могъщите и влиятелни хора на земята. Длъжността, която не е възникнала в резултат на приемането на юридически статути или конституционни закони, датира от около 300 години. С течение на годините британските министър-председатели стават все по-отговорни не само пред британския монарх, който ги назначава, но и пред всички избиратели в Обединеното кралство.

В хода на британската история някои много изумителни и смели мъже и жени са заемали горещото кресло на Даунинг стрийт № 10. Тези британски лидери отстояваха ценности, които издигнаха страната до големи висоти.

Оценявайки ги въз основа на количеството промени (както и управлението на самата промяна), които са успели да осъществят в страната, представяме Ви (в низходящ ред) 10-те най-велики министър-председатели на Обединеното кралство за всички времена.

ДЕЙВИД ЛОЙД ДЖОРДЖ

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 17 януари 1863 г., Ланкашир, Англия

Умира: 26 март 1945 г.; Caernarvonshire

Мандат: 1916-1922

Политически партия: Либерална

Член на парламента за: Caernarvon Boroughs (1890 – 1945 г.)

Преди да стане министър-председател, Дейвид Лойд Джордж е канцлер на хазната в правителството на Хърбърт Хенри Аскуит. Много британски историци го смятат за един от най-великите, заемали този пост. Като канцлер той записва името си в британската история, тъй като е първият канцлер, който въвежда държавни пенсии. Много от въведените от него политики са насочени към борба с бедността.

В началото на Първата световна война е министър на боеприпасите и държавен секретар по военните въпроси. Той има много продуктивни отношения с профсъюзите, което от своя страна позволява на страната да увеличи производственото си производство по време на войната.

През декември 1916 г. той става първият и единствен уелсец, заемал поста министър-председател. Той е натоварен да ръководи военновременното коалиционно правителство, което е съставено предимно от консерватори.

Като министър-председател много от реформите, които Лойд Джордж започва, се различават на километри от тези, въведени от неговите предшественици. В резултат на това той е определян като радикален политик. Например, той помага за приемането на Закона за образованието от 1918 г., който определя задължителната възраст за напускане на училище на 14 години. Той също така забранява използването на детски труд (деца под задължителната възраст за напускане на училище) в трудоемки отрасли като минно дело, строителство, транспорт и железници.

УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 30 ноември 1874 г.

Умира: 24 януари 1965 г.

Мандат: 1940 – 1945, 1951- 1955

Политически партия: Либерал (1904-1924), консерватор (през по-голямата част от живота си)

Член на парламента: представлява пет избирателни района между 1900 и 1964 г.

Сър Уинстън Чърчил е двукратен министър-председател на Обединеното кралство с общо деветгодишен мандат. Първият му престой на този пост е по време на Втората световна война, когато води страната си и съюзническите сили до победа над нацистка Германия. Поради тази причина много учени и историци, занимаващи се с политически науки, смятат, че Чърчил е не само най-великият британски министър-председател на всички времена, но всъщност и най-великият британец на XX век.

Той натрупва огромен опит, служейки като лорд на Адмиралтейството както през Първата, така и през Втората световна война. Има военни стажове по време на Англо-суданската война (1881 – 1899 г.) и Втората бурска война (1899 – 1902 г.) (известна още като Южноафриканската война). През 1908 г. е министър, а по-късно и търговски служител в правителството на министър-председателя Х. Х. Аскуит.

Престоят му като първи лорд на Адмиралтейството по време на Първата световна война не му носи голям успех, тъй като позорно губи от османците при Галиполи през 1915 г.

Като цяло Чърчил е запомнен най-вече със смелото си лидерство по време на Втората световна война. Той е наистина най-великият военен лидер, който Обединеното кралство някога е виждало. Неговите завладяващи речи са били абсолютно вдъхновяващи за войниците и нацията като цяло.

Въпреки това, подобно на много велики личности от миналото, наследството на Чърчил не е лишено от справедлив дял петна.

Прочетете още: 6 основни постижения на сър Уинстън Чърчил

КЛЕМЕНТ АТЛИ

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 3 януари 1883 г.; Лондон, Великобритания

Умира: 8 октомври 1967 г., Лондон, Великобритания

Политически партия: Лейбъристи

Срок в офис: [1945-1951

Член на парламента: Limehouse

Предшественик: Сър Уинстън Чърчил

Наследник: Сър Уинстън Чърчил

Само няколко британски лидери се доближават до наследството на уважаемия Клемент Атли. Като лидер на Британската лейбъристка партия от 1935 до 1955 г. Атли създава огромни социални програми в цялата страна, от които британците продължават да се възползват и днес.

Проницателен политик във всеки смисъл на думата, наследството на Атли се характеризира с много социални реформи. Най-известната от тези реформи се изразява в създаването на Националната здравна служба (NHS). Именно Атли полага правилните основи за превръщането на NHS в една от най-добрите в света. Напълно брилянтно, като се имат предвид героичните усилия на NHS по време на пандемията от коронарен вирус през 2020 г.

Клемент Атли става министър-председател на Обединеното кралство по време, когато страната ближе раните си от Втората световна война. Той със сигурност е трябвало да запълни големи обувки, т.е. в лицето на сър Уинстън Чърчил. Позицията на Даунинг стрийт № 10 обаче не смазва Атли. Той запазва хладнокръвие и насочва страната си към по-светли дни. По време на работата му се извършва национализация на много предприятия за комунални услуги.

Министър-председателят Атли ускорява и процеса на независимост на Индия – процес, който в крайна сметка води до разделянето на Индия и Пакистан. За да се обясни колко много е обичан и почитан от сънародниците си, Клемент Атли е избран в проучване от 2004 г. за най-добрия британски министър-председател на XX век.

ХЕРБЕРТ Х. АСКУИТ

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 12 септември 1852 г.

Умира: 15 февруари 1928 г.

Политически партия: Либерална партия

Мандат: 1908-1916

Предшественик: Сър Хенри Кембъл-Банърман

Наследник: Дейвид Лойд Джордж

Хърбърт Хенри Аскуит е известен като последния министър-председател на Обединеното кралство от Либералната партия. Той играе важна роля за приемането на законите за реформи в началото на 20ти век. Той дори призова за реформи в собствената си Либерална партия. Най-голямото му постижение е по време на мандата му като министър-председател, когато успешно ограничава властта на Камарата на лордовете.

След избухването на Първата световна война Аскуит се доказва като добър организатор, въвеждайки политики в областта на военната повинност, финансите и цялостната военна стратегия за войната.

С разгарянето на войната обаче той бързо забърква каша във военните усилия на Великобритания в Първата световна война. Страната изпитва недостиг в много сектори на военната икономика. Като прибавим и катастрофалното представяне на Великобритания по време на кампанията в Галиполи (в ръцете на османците и Мустафа Кемал Ататюрк), не можем да си представим какъв е бил потокът от критики към Аскуит. През 1916 г. той подава оставка, след като не успява да се задържи на работното си място.

Независимо от това Хенри Аскуит все още заема доста благоприятно място в колективните сърца и умове на британската общественост.

ЛОРД РОБЪРТ САЛИСБЪРИ (РОБЪРТ ГАСКОЙН-СЕСИЛ)

Министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 3 февруари 1830 г.

Умира: 22 август 1903 г.

Политически партия: Консервативна партия

Мандат: 18951902

Предшественик: Графът на Роузбери

Наследник: Arthur Balfour

Член на парламента от: Stamford (1853 – 1868)

Роден като Робърт Артър Талбот Гаскойн-Кесил, лорд Робърт Солсбъри е бил три пъти министър-председател на Обединеното кралство, т.е: 1885 г., 1886-1892 г. и 1894-1902 г. Общо 13 години той ръководи делата на британското правителство.

Удвоявайки функциите си на държавен секретар по външните работи, лорд Солсбъри насърчава англо-германските отношения. Той разсъждава, че подходът е най-добрият начин за постигане на мир на континента. Освен това той поддържа така наречената „великолепна изолация“ – външна политика, която не настоява за конкретен съюз с никоя държава в Европа. Като министър-председател лорд Робърт Сесил инвестира значителни средства в Кралския флот, като го превръща в може би най-мощния в цяла Европа.

По време на „Борбата за Африка“ (епоха, в която много европейски сили се изправят една срещу друга за по-голям дял и контрол в Африка) спокойното поведение и ефективната външна политика на Робърт Сесил отклоняват Великобритания от всякакви потенциални конфликти. Имайте предвид, че Великобритания е отделила най-голямата част от африканския континент за себе си. През 1902 г. той се оттегля от поста министър-председател, след като понася критики за Бурската война (1899-1902 г.). Негов наследник е Артър Балфур, който между другото е негов племенник.

МАРГАРЕТ ХИЛДА ТАЧЪР

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 13 октомври 1925 г.

Умира: 8 април 2013 г.

Заемане на длъжността: 1979- 1990

Политически партия: Консервативна партия

Член на парламента за: Finchley (от 1959 до 1992 г.)

Свободен пазар, дерегулация, приватизация, борба със синдикатите и либерализация на търговията. Това са само половината от политиките, които министър-председателят Маргарет Тачър отстояваше. И именно те са причината тя да бъде смятана за един от най-размирните, но влиятелни британски лидери на XX век.

Министър-председателят Тачър, която между другото е първата жена, заемаща този пост, призовава за намаляване на контрола и регулациите от страна на Уестминстър. Тя дава приоритет на индивидуализма пред силните профсъюзи. Силните ѝ ценности на патриотизъм вероятно са това, което я кара да заеме позиция по време на Фолклендската война (2 април – 14 юни 1982 г.), тъй като превъзходството на Великобритания ѝ помага да си върне островите край бреговете на Аржентина. Победата на Фолклендските острови и положителните икономически показатели от началото на 80-те години позволяват на Тачър да бъде преизбрана през 1983 г.

Тя си спечелва прозвището „Желязната лейди“ поради силния си и непоколебим подход в отношенията с чуждестранните лидери. Тя е известна и с това, че работи много добре с президента на САЩ Роналд Рейгън в позицията срещу Съветския съюз и комунизма по света.

В резултат на пълното ѝ отвращение от профсъюзите в Обединеното кралство, популярността ѝ сред избирателите от работническата класа се свива. Електоратът не беше твърде доволен от нея и заради евроскептичния ѝ подход към външните отношения. В крайна сметка тя се оттегля през 1990 г., оставяйки редица консерватори в страната много доволни от нейното представяне.

Неспособна да се справи с предизвикателството на Майкъл Хеселтайн, през ноември 1990 г. Тачър подава оставка и от двете си длъжности – министър-председател и лидер на партията.

През целия ХХ век никой друг британски политик не се задържа по-дълго на поста министър-председател на Обединеното кралство от Маргарет Тачър. Тя прекарва близо 11 години на Даунинг стрийт № 10.

ХАРОЛД УИЛСЪН

Министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 11 март 1916 г.

Умира: 24 май 1995 г.

Политическа партия: Лейбъристка партия

Мандат: 1964-1970, 1974-1976

Предшественик: Edward Heath

Наследник: James Callaghan

След смъртта на лидера на Лейбъристката партия Хю Гейтскел, Харолд Уилсън става лидер на партията. С вятър в платната на партията Уилсън повежда партията си към победа на парламентарните избори през 1964 г. След това той става министър-председател.

Въпреки че страната е в относително стабилна икономическа позиция, т.е. ниска безработица и положителни показатели за растеж, Великобритания не може да се отърси от проблемите си с платежния баланс. Министър-председателят Харолд Уилсън превръща този въпрос в свой приоритет.

На външния фронт той изпрати британски войници в Северна Ирландия, за да поддържат мира. През 1970 г. той е победен от Едуард Хийт на парламентарните избори през 1970 г. Въпреки това престоят му в опозиция продължава само четири години. На парламентарните избори през 1974 г. Харолд Уилсън си възвръща поста на министър-председател.

Неспособен да се справи адекватно с надвисналата икономическа криза, през 1976 г. той подава оставката си пред кралица Елизабет II. Харолд Уилсън е запомнен най-вече с умерените си социалистически идеологии. Той се отървава от натиска на някои крайнолеви членове на партията. А по време на силно противоречивата Виетнамска война (1955-1975 г.) той проявява значително добро лидерство, като съобщава ясно на британската общественост какво прави правителството във Виетнам.

ХЕНИ КАМПБЕЛ-БАНЕРМАН

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 7 септември 1836 г.

Умира: 22 април 1908 г.

Мандат: 1905-1908

Политическа партия: Либерална

Предшественик: Arthur Balfour

Наследник: H.H. Asquith

Член на парламента от: Stirling Burghs (от 1868 до 1908 г.)

От 1899 до 1908 г. Хенри Кембъл-Банърман е лидер на Либералната партия. Той е първият човек, който официално е наречен „министър-председател“ във Великобритания. Преди този мандат длъжността е наричана просто Първи лорд на хазната.

Кембъл-Банърман, по-известен като „CB“, е дългогодишен почитател на принципите на свободния пазар и търговията. Той също така изразява подкрепата си за ирландското Home Rule. Като либерал той подкрепя и социалната политика, която облекчава условията на масите. Именно благодарение на идеи от този характер Кембъл-Банърман успява да изведе своята Либерална партия до съкрушителна победа на парламентарните избори през 1906 г. Либералите влязоха в Камарата на общините с общо мнозинство.

Премиерството на Кембъл-Банърман се характеризира с радикални реформи, като например въвеждането на първата държавна пенсия за старост. Той също така инвестира много в образованието, като осигурява безплатна храна в училище за британските деца. По същество той създава социална държава, което му спечелва овациите на много общности в неравностойно положение в цялата страна. Критиците му от Консервативната партия бяха абсолютно разгневени от тези реформи.

До голяма степен поради смъртта на съпругата му Шарлот Брус през 1906 г. здравето му започва да се влошава. През април 1908 г. той подава оставка. Кембъл-Банърман е наследен от Х.Х. Аскуит.

ХАРОЛД МАКМИЛАН

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 10 февруари 1894 г.

Умира: 29 декември 1986 г.

Мандат: 1957-1963

Политически партия: Консервативна партия

Предшественик: Сър Антъни Идън

Наследник: Сър Алек Дъглас-Хоум

Член на парламента от: Бромли (1945-1964 г.), Стоктън-он-Трийс (1931-1945 г., 1924-1929 г.)

На девето място в списъка на най-великите министър-председатели на Обединеното кралство е Харолд Макмилан. Роденият в Лондон политик е описван от мнозина като много практичен и енергичен човек. Заради остроумието си той дори е наричан „Супермак“.

Макмилан идва на работа в № 10 с много богат военен и политически опит. Например, той се сражава с Гренадирските гвардейци през Първата световна война и дори получава наранявания в битката при Сома (1916 г.). През 1924 г. той става член на парламента от Стоктън он Трис.

Причината, поради която Харолд Макмилан е смятан за един от най-великите министър-председатели на Обединеното кралство, е, че той встъпва в длъжност по време, когато нацията изпитва остра нужда от разумна външнополитическа насока. След катастрофалната Суецка криза Макмилан заменя министър-председателя Антъни Идън. Министър-председателят Макмилан бързо въвежда редица програми за социално подпомагане.

Като част от стратегията за поправяне на репутацията на Великобритания след Суецката криза, министър-председателят Макмилан подкрепя политики, които ускоряват деколонизацията на много страни в Африка и Азия. На практика той ликвидира Британската империя – империя, която откровено е в упадък.

Той също така работи за поставянето на Великобритания в ролята на посредник за постигане на мир между Съветския съюз и американците. И тъй като Студената война се засилва, той договаря със САЩ договора за забрана на ядрените опити.

Правителството на Харолд постига относителен икономически растеж и успява да намали безработицата в страната.

Крахът му настъпва след аферата „Профумо“ – политически скандал, при който държавният секретар по военните въпроси Джон Профумо влиза в извънбрачна връзка с Кристин Килър. Правителството му не успява да преживее щетите, които скандалът му нанася. Затова през октомври 1963 г. Харолд Макмилан подава оставка. Той е наследен от достопочтения сър Алек Дъглас-Хоум.

ТОНИ БЛЕЪР

Най-великите министър-председатели на Обединеното кралство

Роден: 6 май 1953 г., Единбург, Великобритания

Политическа партия: Лейбъристи

Ползване: 1997-2007

Предшественик: Джон Мейджър

Наследник: Канцлер Гордън Браун

Един бърз поглед назад към противоречивите събития, през които страната ни трябваше да премине по време на управлението на Тони Блеър, би направил кризата с BREXIT от 2010 г. да изглежда като детска игра. Въпросът е: защо тогава Тони Блеър неизменно се нарежда в челните редици на най-великите британски министър-председатели?

Независимо от това в кой политически коридор се намира човек, безспорно е, че г-н Блеър имаше подкрепата на британската общественост преди да встъпи в длъжност през 1997 г. На първо място, той отвя конкурентите си в най-големия изборен провал. На второ място, той остана на работа на № 10 в продължение на десетилетие!

И така, какво направи Тони Блеър толкова влиятелен министър-председател? Встъпването на Тони Блеър в длъжност съвпадна с времето, когато на хората много им беше писнало от остатъците от икономическата политика на Тачър. Блеър се справи с предизвикателството, като използва по-добри и целенасочени икономически инструменти, за да оправи икономиката на страната. Може да се спомене неговата политика на минимална работна заплата (т.е. Законът за националната минимална работна заплата от 1998 г.), която облекчи страданията на милиони британци. Той изостави дълбоко вкоренените социалистически идеологии на партията в полза на умерени капиталистически методи.

Освен похвалната си вътрешна политика, Блеър имаше в арсенала си и някои доста разумни външни политики. Ръководството му изигра важна роля за смекчаване на много нестабилните събития в Косово, Ирландия и дори Ирак. Да, в Ирак! Преди инвазията в Ирак на водените от САЩ коалиционни сили Блеър работи изключително усилено, за да привлече иракския диктатор Саддам Хюсеин на масата за преговори. За съжаление военните ястреби във Вашингтон успяха да въвлекат Блеър във война, в която той първоначално се колебаеше дали да въвлече страната си.