10 най-велики османски султани и техните постижения

От Мехмед Завоевателя до Сюлейман Великолепни, представяме 10-те най-велики султани на Османската империя – империя, смятана от мнозина за една от най-великите и влиятелни в човешката история.

Мехмед II (известен също като Мехмет Завоевателя)

Роден на: 30 март 1432 г.

Починал: 3 май 1481 г.

Царуване: 1446-1446; 1451-1481

Родители: Султан Мурад II и Хуман Хатун

Мехмед II, седмият султан на Османската империя, е известен като Мехмед Завоевателя или Фатих султан Мехмет. Известен е с тези епитети най-вече заради военните си постижения и силното си покровителство на изкуствата и поезията. Мехмед II управлява империята на два пъти: първият е от август 1444 г. до септември 1446 г., а вторият – от февруари 1451 г. до май 1481 г.

Надграждайки върху постиженията, направени от неговия предшественик и баща султан Мурад II, второто му управление се отличава със забележителни постижения. Той си поставя за цел да разшири границите на Османската империя във всички посоки. Първото му и несъмнено най-голямо военно завоевание е през 1453 г., когато побеждава Византийската империя и превзема град Константинопол. Султанът е само на 21 години, когато извършва този подвиг.

Със силна флота и армия Мехмед II утвърждава Османската империя като истинска сила, с която трябва да се съобразяват в региона и която причинява много безсънни нощи на много европейски християнски владетели, особено на Сърбия, която той завладява през 1459 г. Приел титлата „Цезар“ на Римската империя, Мехмед Завоевателя е известен и с мащабните си реформи във всички сфери на империята, най-вече съдебната и административната.

Мехмед II е похвален и за установяването на религиозни свободи в цялата империя. След завладяването на Константинопол той отваря портите на града за хора от всички слоеве на обществото и за хора от различни националности и религиозни среди. По този начин той успешно превръща Константинопол в наистина забележителен имперски град, който може да се похвали с богата култура и изкуство, както и с постижения в науката и архитектурата.

Сюлейман Великолепни

Роден на: 6 ноември 1495 г.

Починал: 6 септември 1566 г.

Царуване: 1520-1566

Родители: Султан Селим I и Хафса Хатун

От 1520 до 1566 г. Османската империя е управлявана от Сюлейман I, известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател. За някои историци Сюлейман, човекът, отговорен за издигането на Османската империя до нейния военен и политически връх, несъмнено е най-великият османски владетел. Син на султан Селим I, Сюлейман се обгражда с много способни везири и чиновници, за да управлява империя, която има между 16 и 25 милиона души.

Най-определящият момент за него настъпва през 1521 г., когато успява да завладее Белград – едно от ценните бижута на Унгарското кралство. Това завладяване го утвърждава като един от най-великите владетели на епохата, като се има предвид, че този негов подвиг е нещо, което е убягнало на прадядо му Мехмед II.

Сюлейман си осигурява и много други победи срещу редица европейски сили, особено срещу унгарците в битката при Мохач на 29 август 1526 г. С помощта на прозорливи морски командири като Барбароса той успява да елиминира основните заплахи от Европа в Егейско и Източносредиземноморско море. През 1522 г. той се прочува с това, че поставя на колене християнския остров Родос след около 145 дни обсада, като използва армада от около 400 кораба, въоръжени с много мощни оръдия, експлозиви и сапьори.

По време на смъртта му, на 6 септември 1566 г., територията на Османската империя е двойно по-голяма в сравнение с времето, когато той се възкачва на престола. В икономическо отношение Сюлейман оставя империята на здрава основа.

Мурад II

Роден: 16 юни 1404 г.; Амасия, Османски султанат

Умира: 3 февруари 1451 г., Одрин, Османски султанат

Царуване: 1421-1444; 1446-1451

Родители: Мехмед I и Емине Хатун

Мурад II, 6^ти султан на Османската империя, управлявал от 1421 до 1444 г. и отново от 1446 до 1451 г. Син на Мехмед I и Емине Хатун, Мурад II е най-известен с това, че трансформира икономиката на империята чрез търговия и инвестиции в инфраструктурни проекти.

Тъй като за османските принцове и престолонаследници е характерно да придобиват управленски опит, като председателстват област или провинция, преди да се възкачи на трона, Мурад служи като управител на Амасийския санджак (днешната провинция Амасия в Северна Турция).

През първото си управление той успява да разгроми две големи въстания (подкрепени от Византийската империя), които идват първо от чичо му Мустафа Челеби, а след това и от по-малкия му брат Кьосем султан (ок. 1409-1422 г.). Между тези бунтове той се опитва да обсади Константинопол, столицата на Византийската империя. През първото си управление той разгромява и независими анадолски държави (бейлици) като Теке, Ментеше, Айдънидите и Гермиянидите. През 1428 г. той побеждава мощния анадолски бейлик на Карамините. Много успешно присъединява територии на Балканите към разрастващата се империя. Например през 1439 г. той анексира Сърбия.

Коронният му момент настъпва през 1444 г., когато разгромява армията на християнската коалиция, водена от унгарския генерал Йоан Хуняди. След бунт на яничарите, воден от Мурад II, той е принуден да излезе в пенсия и да оглави Османската империя от 1446 г. до смъртта си през 1451 г. По време на второто си управление той постига победа над християнската коалиция (водена от Унгарското кралство) във Втората битка при Косово през 1448 г.

На Мурад II се приписва заслугата за осигуряването на здрава военна и икономическа основа за неговия син и наследник Мехмед II, който в крайна сметка завладява Константинопол само две години след смъртта на Мурад II.

Мурад IV

Роден: 27 юли 1612 г;

Умира: февруари 1640 г.

Царуване: 1623-1640

Баща: Султан Ахмед I

Майка: Кьосем Султан (Mahpeyker Sultan)

Въпреки неспокойната обстановка, която султан Мурад IV наследява, когато става османски султан през 1623 г., младият султан успява да възстанови авторитета на Константинопол в цялото кралство. За да постигне тези цели, Мурад IV, син на султан Ахмед I, е трябвало да приложи някои много безмилостни техники. Например, той забранява тютюна и алкохола в Константинопол. Преоблечен в цивилни дрехи, Мурад IV започнал да патрулира по улиците на своя имперски град в опит да наложи много от своите драконовски политики.

Той управлява делата на империята по много решителен начин, като връща абсолютното управление, за да изкорени корупцията, характерна за неговите предшественици. Историците обикновено му приписват заслугата да предотврати упадъка на империята. При неговото 17-годишно управление Османската империя успява да обърне военното си положение и да постигне победа над Сефевидите. Освен това се доказва като способен ръководител, като потушава редица сериозни вътрешни бунтове, особено в Северен Анадол.

Селим I

Роден: 10 октомври 1470 г.; Амасия, Османска империя

Умира: 22 септември 1520 г.; Чорлу, Османска империя

Царуване: 1487-1510

Родители: Султан Баязид II и Гюлбахар Хатун

На пето място в списъка на най-великите османски владетели е Селим I, известен като Селим Решителния или Селим Мрачния.

Подобно на своя много известен дядо Мехмед Завоевателя, османският султан Селим I е бил много способен военен ум. По време на управлението си, от 1512 до 1520 г., Селим I успява да разшири границите на Османската империя до места като днешните Бейрут, Дамаск, Йерусалим и Газа. Той също така потегля с армията си срещу мамелюците, които по това време са сключили съюз с персите.

На петата година от пребиваването си на престола той постига забележителна победа срещу Туман, султана на мамелюците. Селим пренася военната си кампания в Египет, където се изправя срещу абасидския халиф. По този начин титлата халиф в мюсюлманския свят преминава от фамилията на Абасидите към османския султан. Тази титла остава в Константинопол до края на съществуването на империята през 20-те години на ХХ век.

След смъртта си през 1520 г. Селим I е наследен на престола от сина си Сюлейман I, известен още като Сюлейман Великолепни. Успехите на Селим I осигуряват стабилна основа за Сюлейман I да развие империята до още по-големи висоти.

По време на смъртта си през 1520 г. Селим I успешно разраства империята до размер от около 3 400 000 km2 (1 300 000 квадратни мили). По този начин размерът на Османската империя се увеличава с около 75 % по време на неговото управление. Много от тези придобивки са в Близкия изток и мюсюлманския свят. Той ще спечели титлата халиф (т.е. лидер на мюсюлманския свят), след като побеждава Мамлюкския султанат в Египет през последните три години на престола си.

Баязид II

Роден: 3 декември 1447 г., Демотика, Османски султанат

Умира: 26 май 1512 г.; Абалар, Хавса, Османска империя

Царуване: 1481-1512

Родители: Мехмед II и Гюлбахар Хатун

Преди да се възкачи на престола на 22 май 1481 г., султан Баязид II, най-големият син на починалия османски султан Мехмед Завоевателя, трябва да отблъсне ожесточената съпротива на по-малкия си полубрат Джем Султан (1459-1495), чиито претенции за османския престол са подкрепени първо от великия везир Караманли, а по-късно и от мамлюците в Египет. С помощта на много влиятелни османски чиновници и яничари Баязид II излиза победител над Джем Султан.

Следвайки стъпките на баща си Мехмед II, Баязид II е известен с покровителството си на изкуствата (както източни, така и западни) и културата. Той също така инвестира доста средства в религиозното образование, науката и много строителни проекти.

На външния фронт до 1501 г. той успешно поставя под свой контрол цялата област Пелопонес. Освен това бил способен да отблъсква бунтове навсякъде в империята. Много от тези въстания са подстрекавани от шиитски персийски владетели в опит да подкопаят политическата и военната мощ на базираната на сунитите Османска империя в региона.

През 30-те години, през които управлява, султан Баязид II става най-известен с това, че предоставя помощ и убежище на евреите в Испания след Декрета за Алхамбра (известен още като Едикт за изселване) през 1492 г. Издаден от католическите монарси на Кастилия и Арагон, декретът разпорежда отстраняването и мълчаливото преследване на всички практикуващи евреи от териториите на тези два европейски монарха. Султан Баязид II отваря вратите на своята империя за няколко хиляди евреи, които бягат от Испания. Той нарежда на османския флот да превозва бягащите сефарадски евреи (испански евреи) до сигурни убежища в османски градове като Солун (в Гърция) и Измир (в Турция).

„тези, които казват, че Фердинанд и Изабела са мъдри, наистина са глупаци; защото той дава на мен, своя враг, националното си съкровище, евреите.“
– Баязид II

След като управлява повече от три десетилетия, 8^ми Османският султан и най-голям син на Мехмед Завоевателя Баязид II се отказва от престола в полза на сина си Селим I. Той прекарва последните си няколко дни в пенсия в родния си град Диметока (днешна Северозападна Гърция).

По време на управлението си той успява да укрепи властта на османския султан и да увеличи размера на османския флот. Последното постижение му позволява да затвърди властта на Османската империя в Средиземно море.

Селим III

Роден: 24 декември 1761 г.

Умира: 28 юли 1808 г.

Царуване: 1789-1807

Родители: Мустафа III и Михришах Султан

Силно повлиян от идеите на европейското Просвещение от 17^ти и 18^ти век османският владетел Селим III работи изключително усилено за модернизиране на империята с редица реформи. Една от тези реформи е свързана с военния апарат на империята, като той се опитва да ограничи огромната власт, с която разполагат яничарите.

Интересът на Селим III към реформите идва от родителите му, които са радетели за социални реформи в образователния и административния апарат на империята. След като става султан през 1789 г., Селим III се заема да доведе докрай военните реформи, започнати от баща му. Тези промени не биха могли да дойдат в по-подходящ момент, тъй като османците са въвлечени в много трудна война с руснаците по време на Руско-турската война.

На пътя на много от реформите и усилията за модернизация на Селим III стоят яничарите – много консервативните елитни войски на Османската империя. Много от подкрепящите реформите служители на султана са убити. Под ръководството на антиреформиста и бунтовник Кабакчъ Мустафа яничарите пристъпват към свалянето на Селим на 29 май 1807 г. След това бунтовниците поставят братовчеда на Селим – Мустафа IV, за нов султан. Селим е поставен под домашен арест, докато не е убит (на 28 юли 1808 г.) по заповед на Мустафа Байракдар, много влиятелен управител на Русчук (в днешна България). След смъртта на Селим бунтовниците арестуват султан Мустафа IV, който е султан от малко повече от година. След това бунтовниците поставят на престола друг братовчед на Селим – Махмуд II.

Въпреки че е сполетян от тежка съдба, управлението и реформите на султан Селим III спомагат за запазването на западащата Османска империя.

Знаете ли, че: Султан Селим III, страстен покровител на изкуствата и поезията, владее персийски, турски, арабски и старобългарски език?

Махмуд II

Роден на: 20 юли 1785 г.

Умира на: 1 юли 1839 г.

Царуване: 1808-1839

Родители: Абдул Хамид I и Наксидил Султан

30^ти Османският султан Махмуд II заема 8-о място в нашия списък на най-добрите османски владетели заради упоритите си усилия да пречупи властта на намесващите се и силни яничари. Вдъхновен от реформите на своя предшественик и братовчед султан Селим III, Махмуд II посвещава управлението си на модернизирането на Османската империя. Той прави всичко това въпреки силната съпротива, оказвана от намесващите се османски яничари. Реформите – административни, данъчни и военни – са революционни във всяко отношение. Най-известната от тези реформи идва през 1826 г., когато той премахва яничарския корпус. След като яничарите са премахнати, Махмуд II прекарва останалите 13 години от управлението си в опити да уестърнизира огромната си империя, която по това време бързо запада. Революционните реформи, въведени от Махмуд II, често се смятат за причина за забавяне на упадъка и окончателното падане на Османската империя за около един век.

Усилията за реорганизация на Махмуд II (Декрет за Танзимата) имат такова въздействие, че непосредствените му наследници и синове – султаните Абдулмеджид I и Абдулазиз – продължават да ги разгръщат при управлението си.

Осман I

Роден: ок. 1254 г.; Султанат Рум

Умира: 1323/4; Бурса, Османски бейлик

Баща: Ertuğrul Gazi

Наследник: Орхан

Осман I е син на Ertuğrul (Ertuğrul Gazi), виден водач на полуавтономно войнско племе в рамките на селджукския султанат Рум. След смъртта на Ertuğrul около 1280 г., Осман наследява владенията на баща си, град Согут и други сорруонни територии на границата с Византийската империя. Като такъв той става водач на племето кайи на огузките турци. От неговото княжество (бейлик), което е едно от многото бейлици в Анадола по онова време, той впоследствие основава Османската династия.

Осман I се възползва от географското си положение в региона, за да предприеме нападения срещу западащата Византийска империя. Той си помага и с много други бейлици в региона. Постепенно успява да разрасне империята си и да я постави на здрава основа, върху която да се развиват неговите потомци.

Не са запазени писмени сведения за Осман I от времето на неговото детство или управление. Едва през 15^ти век, когато историците започват да правят писмени записи на живота и управлението на едноименния основател на Османската империя. В резултат на това границата, която разделя фактите от митовете по отношение на Осман, често се размива.

Ахмед III

Роден: 30 декември 1673 г., Хаджиоглу Пазарджик, Османска империя

Умира: 1 юли 1736 г.; Константинопол, Османска империя

Царуване: 1703-1730

Родители: Мехмед IV и Гюлнуш Султан

Ахмед III е 23^ти Султан на Османската империя, чието управление е свидетел на ерата на лалетата – период на относителен мир и преориентация във външната политика на империята. С договора от Пасаровиц, подписан на 21 юли 1718 г., Ахмед III успява да спре това, което много историци обичат да наричат безкрайни войни между османците и Хабсбургите.

До възкачването му на престола се стига, след като масовото недоволство и вътрешните сътресения в империята принуждават брат му султан Мустафа II да се откаже от престола през 1703 г. Той бързо се заема да въведе редица реформи в поземленото право, за да спре вълната от поземлени спорове и престъпления, обхванала империята. Тези нови поземлени закони му спечелват титлата „законодател“. Усилията му за стабилно управление първоначално са възпрепятствани от въртящата се врата на великите везири; всичко обаче се променя след назначаването на Чорлулу Али паша за велик везир през 1706 г. Али паша, който бил съпруг на Емине Султан, племенница на султана, помогнал на султана да въведе някаква форма на финансова дисциплина в правителството.

По насърчение на победения Карл XII Шведски, Ахмед III обявява война на Петър I Руски през 1710 г. Той повежда османската армия към победа в битката при Прут. Това му позволява да си върне Азов (в днешна област, Русия). Ако не били настъпващите към Истанбул Сефевиди, Ахмед най-вероятно щял да превземе Москва през 1711 г.

По време на периода на лалетата (от 1718 до 1730 г.) делата на османското правителство основно се ръководят от дъщеря му Фатме султан и зет му великия везир Невшехирли Дамат Ибрахим паша. Въпреки че периодът е известен с относителен мир и приятелски отношения (благодарение на договора от Псаровиц през 1718 г.) с много европейски народи, във вътрешен план хората са крайно недоволни не само от екстравагантния начин на живот на Ахмед, но и от луксозните събития и празненства на висшите му служители.

В бунт, който е подбуден от родения в Албания яничар Патрона Халил, османските яничари свалят султан Ахмед III и го заменят с племенника му Махмуд I. Ахмед прекарва последните шест години от живота си в пенсия при условия на някакъв домашен арест в Кафес – комплекс в императорския харем на Османския дворец.