Последвайте ни във Facebook

10 най-известни древни гърци и техните постижения

0
112
10 най-известни древни гърци и техните постижения

Древногръцката цивилизация неизменно се нарежда много добре, когато се прави списък на най-великите цивилизации в световната история. Това се дължи най-вече на огромното им влияние върху империите и културите по света. Постиженията на древногръцката цивилизация са дело на някои много известни учени, поети, учени, философи и военни генерали.

В статията по-долу Ви представяме, във възходящ ред по важност, 10-те най-известни древни гърци и техните постижения.

Евклид

Известен като Евклид Александрийски, Евклид (роден в средата на 4ти век пр.н.е.) е известен древногръцки математик, чийто огромен принос към геометрията му помага да получи титлата „основател на геометрията“. Смята се, че е живял по време на управлението на Птолемей I Сотер, първия птолемейски владетел на Египет.

Неговите критични дискусии и теории в много известната му книга, озаглавена Елементи го превръща в легенда за повече от две хилядолетия. Така до началото на 20-те годинината година век, Евклид Елементи се счита за най-известния учебник, използван в преподаването на геометрия. Теоремите, които той получава чрез дедуктивно разсъждение, са известни като Евклидова геометрия. Други известни оцелели произведения на Евклид включват Данни, Катоптрика, и Оптика.

Знаете ли, че: Уважаемата Европейска космическа агенция (ЕКА) нарече своя космически телескоп в близката инфрачервена област Euclid Spacecraft в чест на гениалността на Евклид?

Солон

Член на прочутите Седем мъдреци на Гърция, Солон (ок. 630 г. пр.н.е. – ок. 560 г. пр.н.е.) е може би най-влиятелният държавник на Древна Гърция. Като поет и законодател, Солон е запомнен най-вече с огромния си принос за установяването на демокрацията в древна Атина.

Солон и неговите съмишленици се борят срещу аристократичната система, която в продължение на десетилетия не само ограничава растежа и икономическото състояние на Атина, но и обеднява масите, като ги отстранява от управлението на града. За отвращение на Солон по-голямата част от атинското общество поколения наред е била лишена от всякаква форма на право на собственост. На Солон се приписва разработването на система за категоризиране на атинските граждани в четири групи въз основа на притежаваната земя и имущество. По този начин групи като плебеите получават известни политически права.

Като държавник Солон се противопоставя на варварската практика да се използват човешки същества като обезпечение на заеми. Може би най-голямото постижение на Солон е под формата на неуморната работа, която полага, за да обърне гръб на непотизма и да сложи край на прословутите драконовски закони (по името на атинския диктатор държавник Драко) в атинското общество.

Архимед

Древногръцки фигуриАрхимед (1620 г.)

 

Древногръцкият изобретател, математик и новатор Архимед (ок. 287 г. пр.н.е. – ок. 212 г. пр.н.е.) е известен с многобройните си теории в областта на математиката. Известен е с това, че е изрекъл думата „Еврика“, след като е открил новаторски математически принцип, докато е бил във ваната си.

Другите трудове на родения в Сиракуза, Сицилия, учен обхващат областите на лостовете, хидростатиката и Архимедовата клечка. Постиженията му в математиката и други научни дисциплини продължават да бъдат възхвалявани заради тяхната оригиналност и огромно въздействие.

Хипократ

Прочутият древногръцки философ и лекар Хипократ (ок. 460 г. пр. Хр. – ок. 370 г. пр. Хр.) обикновено е наричан „баща на медицината“ и е най-известен с Хипократовата клетва – основополагащ документ за етиката, която медицинският работник трябва да спазва при изпълнение на задълженията си. И до днес студентите и завършилите медицина нерядко полагат модифициран вариант на тази клетва и други производни.

Хипократ доказва на своите гръцки съграждани, че болестите и неразположенията не са резултат от чародейство, магьосничество или надменност спрямо боговете. Той насърчавал използването на терапевтични методи за лечение на хората, измъчвани от болести.

Около 400 г. пр. н. е. на прочутия лекар понякога се приписва написването на някои части от медицинските трудове, съдържащи се в Хипократовия корпус – брошура, която подкрепя използването на обективен процес за диагностициране и лечение на заболяванията на човешкото тяло.

Омир

Не е изненада, че Омир, прочутият древногръцки писател и епик, фигурира в списъка на най-великите личности на Древна Гърция. Произведенията на Омир, особено Илиада и Одисея, са считани от мнозина за двете най-велики епически поеми, създадени в Древна Гърция. Тъй като те са издадени около 8ми или 9ти век преди Христа, тези две стихотворения са имали несравнимо влияние не само върху западната литература, но и върху цялата човешка литература, която познаваме.

В тези две Омирови поеми се разказва за подвизите на митичните гръцки герои по време на Троянската война. Те разказват историите на гръцкия полубог Ахил и гръцкия воин Одисей, цар на Итака, които се борят както с човешките сили, така и с боговете.

Питагор

Питагор

На пето място в този списък на най-известните древни гърци е математикът и философ Питагор. Смята се, че Питагор от Самос (ок. 570 г. пр. Хр. – ок. 490 г. пр. Хр.) е бил надарен мислител и новатор, преди да предложи или адаптира някои новаторски принципи в геометрията, като е изучавал задълбочено трудовете на древни учени и математици от древна Месопотамия. Той е запомнен най-вече с това, че е разработил или усъвършенствал Питагоровата теорема, която гласи, че квадратът на на правоъгълен триъгълник е равен на сумата от квадратите на двете съседни страни.

Колкото и да се спори кой е измислил Питагоровата теорема, като някои твърдят, че тя произхожда от древните вавилонци или египтяни, Питагор несъмнено е един от най-изтъкнатите математици на древността.

Този математик и мислител отбелязал, че тайната за разбиране на божествената воля се крие твърдо в съчетаването на математиката и философията. Идеите му, известни като питагорейство, са били мислени в основаната от него школа. В основата си платоновата мисъл се опира на някои от теориите и стила на мислене на Питагор.

Платон

Платон е забележителен древногръцки философ, чиито постижения стоят високо в древногръцката философия, самата опора, на която се крепят западната интелектуална традиция и съвременната наука. Той е оказал огромно влияние върху велики философи като Аристотел, Евдокс от Книд и Ксенократ. Ученик на великия философ Сократ, Платон (ок. 428 – 348 г. пр. н. е.) пише обширно в многобройни дисциплини, така че името му до известна степен съперничи на това на учителя му. На този гръцки философ се приписва заслугата да запише идеите и философията на Сократ, за когото между другото се твърди, че е бил неграмотен.

Вдъхновен от учението на Сократ, Платон се отказва от собствеността и удобствата на сравнително заможното си семейство в Атина и се отдава на живот, изпълнен с критични разсъждения. Той разсъждава, че само чрез постоянно подлагане на съмнение на идеите и самоанализ човек може да постигне пълноценна реализация в живота (т.е. Eudaimonia).

На Платон се приписва авторството на над три дузини произведения, много от които са написани под формата на диалози. Най-известните от тези произведения са Симпозиумът, Извинението, Менои Република. Той адаптира и развива много от философските учения на Сократ, включително тези за разсъжденията, метафизиката, политиката и управлението. Неговата алегорична история за пещерата до този момент остава огромен компонент в часовете по философия по целия свят.

Най-голямото му постижение идва в прочутото му училище, известно като Академията. Училището може да се похвали с прочути философи, лекари, зоолози и множество други учени. В продължение на векове Платон, заедно с неговия учител Сократ и ученика му Аристотел, е смятан за един от тримата основни основатели на западната философия.

Александър Велики

Александър Велики

Син на македонския цар Филип II, Александър Велики (ок. 356 г. пр.н.е. – 323 г. пр.н.е.) е най-великият завоевател, който светът някога е познавал, тъй като е отговорен за разрастването на империята си от западното Средиземноморие чак до част от днешна Индия. Наистина феноменален военачалник, Александър Велики наследява трона в началото на 20-те си години и се нуждае от по-малко от десетилетие, за да извърши тези подвизи.

Около 334 г. пр.н.е. Александър смело навлиза с армията си от около половин милион войници в Персия и унищожава свирепите персийски сили. Могъществото и славата на армията му били толкова големи, че когато стигнал до Египет, тамошните жители буквално се наредили по улиците, за да посрещнат великия завоевател. На младия цар дори не му се наложило да вдигне меча си, за да завладее Египет.

Ако не била преждевременната му смърт през 323 г. пр. н. е., той най-вероятно щял да завладее целия индийски субконтинент. Смята се, че могъщият завоевател и цар на Македония се е поддал на най-вероятно топлинен удар в пустинята.

Твърди се, че Александър е бил не само блестящ военачалник, но и познавач на множество дисциплини, включително зоология, медицина, философия, етика и политика. До голяма степен това се дължало на напътствията, които получил от прочутия гръцки философ Аристотел.

На млади години той се прочува с това, че става единственият човек в царството на баща си, който успешно опитомява много див кон на име Буцефал.

Аристотел

Според Аристотел, прочутия древногръцки учен в областта на етиката, политическата мисъл и епистемологията, философията винаги трябва да се занимава с практическа мъдрост. Прочутият гръцки полиглот Аристотел (384 г. пр. Хр. – 322 г. пр. Хр.) веднъж описва необразования човек като човек, който живее във вечните предели на страната на мъртвите. Роден от родители, които сами са били известни учени, Аристотел започва да се образова още от ранна възраст, изучавайки дисциплини като философия, медицина, политика и етика. Поради близките отношения на баща му с владетеля на Македония Филип II Македонски наема Аристотел за учител на сина му Александър (по-късно Александър Велики). Историците смятат, че голяма част от това, в което се превръща Александър Велики в бъдеще, се дължи на солидните напътствия и насоки, които получава от Аристотел.

В желанието си да продължи да се занимава с научна работа Аристотел се премества в града-държава Атина и се записва в прочутата школа за мислители на Платон. Той прекарва много години в Платоновата академия, учейки се от великите философи и математици.

След разногласия относно това кой да наследи Платон, Аристотел отново е в движение. Този път той се заема да основе свое собствено училище – Лицей, което се основава на сходни структури и учебни програми като тези, които е усвоил в Платоновата академия. В Лицея той е известен с това, че използва подхода, наречен „преподаване чрез ходене“, при който се разхожда, докато преподава и общува с учениците си. Не е изненадващо, че неговите последователи и ученици са били наричани „странстващите“ или „перипатетиците“.

Благодарение на огромните си трудове в областта на поетиката, реториката и метафизиката Аристотел и до днес остава един от най-великите философи на всички времена.

Знаете ли, че: Френската дума за средно училище от горния курс, lycée, произлиза от името на училището на Аристотел – Лицея?

Сократ

Роден около 469 г. пр.н.е., Сократ е древногръцки философ, запомнен най-вече с това, че е въвел определен начин на мислене сред древните гърци. Идеите му са смятани за еретични за времето си, тъй като дестабилизират вековното статукво.

Въпреки че Сократ (469-399 г. пр. н. е.) не е записал или може би не е могъл да запише нито една от своите философии, тези негови философии в много отношения формират самите стълбове, които държат цялата западна философия и съвременния научен подход. Голяма част от това, което знаем за Сократ, който бил син на каменоделец (т.е. скулптор), идва от съчиненията на неговите ученици и последователи, особено от трудовете на Платон и Ксенофонт, роден в Атина философ и историк.

Непрекъснато осмиван и изправен пред заплахата от затвор, Сократ остава абсолютно смел и красноречив в критиката си на традиционните за древна Гърция начини на живот, мислене и вяра в свръхестественото. Идеите му предизвикват вековните вярвания на древните гърци за света и живота като цяло. За тези и още много други неща той е обвинен от атинските управници в богохулство и измисляне на нови богове.

Според Платон неговият наставник Сократ бил истински надарен философ, който умеел да използва интелигентни реторични похвати, за да обезоръжи дори най-силните аргументи. Отдавна се твърди, че в западната философия няма по-голямо име от Сократ, тъй като той прави революция в начина, по който древните атиняни и следващите цивилизации възприемат околната среда. Именно поради тази причина той се нарежда до колосални азиатски философи като Конфуций.

Съден от градските власти за развращаване на младежта и нападки срещу гръцките богове, Сократ е осъден на смърт през 399 г. пр. Като се има предвид фактът, че неговата епоха е известна като Златния век на гърците, смъртта му е може би най-трагичната загуба за тогавашното общество.

Преди да се отдаде на живот, изпълнен с логически разсъждения и търсене на истината, Сократ служи за кратко като войник в градската армия. Работил е и като каменоделец, вероятно в работилницата за рязане на камъни на баща си. Любител на философията, Сократ най-вероятно не е можел да пише и да чете. Това обяснява защо не е написал нито една книга.

Много скромен човек, който винаги се интересувал какво мислят другите за нещата около тях, Сократ вярвал, че истинското познание може да се намери, когато човек се примири с идеята, че не знае нищо. Вярвал е, че това смирено признание ще подтикне човека да търси знания, използвайки метода на Сократ – обективна и систематична техника за задаване на въпроси. Това е може би най-значимото му постижение.

FACT CHECK: В Любопитно се стремим към максимална точност и обективност. Но ако попаднете на нещо, което не изглежда правилно, не се колебайте да оставите коментар по-долу.