Последвайте ни във Facebook

10 основни скандинавски богове и богини в скандинавската митология

0
220
Norse gods

В скандинавския пантеон има широк набор от божества и небесни същества, които контролират различни части от деветте царства. В статията по-долу са представени произходът, символите и правомощията на 10-те основни богове и богини в скандинавската митология:

ОДИН

Норвежки боговеЕдноокият бог и баща на всички Один, яздещ Слейпнир

Обикновено наричан „Бащата на всички“ или Едноокият гарван, Один е цар на боговете в скандинавската митология. След като той и армията му от богове есири побеждават ванирите* по време на войната между есирите и ванирите, Один става владетел на боговете есири и на Асгард (небесното царство на боговете).

Один бил изключително могъщо божество, притежаващо редица сили в областта на магьосничеството, войната, поезията и смъртта. Твърди се, че той умеел да чете и разбира руническата азбука (древни германски азбуки).

Сферата му на контрол била толкова обширна, че го свързвали с почти всичко в скандинавската митология. Всъщност той имал повече от хиляда имена или епитети, за да опише величествените си сили и огромните си знания и мъдрост. Смятало се, че Один жертва едното си око, за да придобие по-голямо знание и мъдрост.

Копието на Один, Гунгнир, било най-мощното оръжие в царството. Обикновено го свързвали с коня му (Слейпнир, 8-кракият кон), гарваните (Хугин и Мунин) и вълците (Гери и Фреки).

Обикновено богинята Фригг била смятана за съпруга на Один. Той имал няколко деца, сред които Тор и Балдр. В грандиозната зала на Валхала (трапезарията на Один) Один често устройвал големи пиршества за семейството си и за валкириите (храбри жени-войници) и храбрите мъртъвци (einherjar), които са загинали в битките.

В скандинавските митове се твърди, че Один е предопределен да умре от ръката на свирепия вълк Фенрир (син на Локи) по време на Рагнарьок (гибелта на боговете). Рагнарьок се отнася до края на старата ера и настъпването на нова ера с ново поколение или реколта от богове и небесни същества.

Тор

Тор държи чука си Мьолнир

Тор, богът на чука, е известен още като бог на светкавиците, гръмотевиците и войната. Той е вероятно най-известният от децата на Один. Известен най-вече с физиката и силата си, Тор често се впускал в редица приключения, в които повалял великани (Йотун) и джуджета. Основните му символи са чукът и мълнията. Името на чука му е Мьолнир, който е едно от най-силните оръжия, изковавани някога от джуджетата.

Макар че Тор бил един от най-могъщите богове в скандинавската митология, понякога позволявал на гнева и темперамента си да го завладеят, вдигайки ненужни битки във всичките девет царства.

Заклетият враг на Тор обикновено бил неговият брат Локи (богът-измамник), който често го надхитрял с ум и хитрост. Любимото занимание на Тор било да пие и да спи със смъртни жени.

Фрея

Норвежки боговеСкандинавската богиня Фрея

Фрея е скандинавска богиня на магията, любовта, плодородието и похотта. Експерт в магията, Фрея е била най-вече божеството, което се е обръщало към нея, когато е ставало въпрос за магии. За разлика от другите скандинавски богове Фрея била доста спокойно и уравновесено божество. На старонорвежки език името ѝ се превежда като „дама“ или „господарка“.

Фрея (или Фрея) често била изобразявана да язди колесница, която била теглена от двете ѝ мощни котки. А в повечето случаи богинята Фрея е придружавала своя глиган Хилдисвини.

Фрея имала две дъщери – Герсеми и Хнос – от съпруга си Ор. Семейството ѝ обикновено се смятало за част от Ванирите – пророческите нордически божества, които се специализирали в плодородието, мъдростта и здравето.

Богинята Фрея била владетелка на Фолквангр – място, където отиват половината от храбрите бойци, загинали в битка. Останалата половина била пренасяна от валкириите на Один във Валхала. Според прозаика от XIII в. Снори Стурлусон Sessrúmnir („стая за сядане“) е зала в небесното поле на Фрея – Fólkvangr. Подобно на залата на Один във Валхала, в Sessrúmnir се намирали половината от воините, загинали в битките.

През вековете Фрея понякога е била наричана Hörn (ленен), Gefn (дарителят), Valfreyja (Дамата на убитите), Vandis (душата на ванира) и Sýr (свиня). И когато съпругът ѝ Óðr отсъствал, Фрея плачела със сълзи от червено злато. Поради сходството по отношение на силите и атрибутите, Фрея често е свързвана с богинята Фриг.

Локи

Норвежки боговеЛоки

Друг много важен бог в скандинавската митология е Локи, богът на измамниците. Той бил изключително интелигентно и хитро божество. Винаги бил една крачка пред останалите богове. Това често вбесявало боговете, особено неговия полубрат Тор.

Друга много полезна сила в арсенала на Локи била способността му да променя формата си. Тази негова сила му била полезна винаги, когато правел номера на боговете. Нечестността и хитростта му обикновено го вкарват в горещи води, което го превръща в един от най-презираните богове в Асгард. Локи е отговорен за смъртта на Балдур, след като изработва стрела от растението имел.

В гръцката митология негов еквивалент най-вероятно би бил титанът-измамник Прометей, богът, дал на човечеството огъня.

Фрейр

Норвежки богове

Бог Фрейр е член на Ванир – могъща група богове с пророчески и лечебни способности. Фрейр бил почитан като бог на плодородието и репродуктивното здраве при мъжете. Свързвали го също така със спокойствието, мира и богатството. В много скандинавски разкази се твърди, че той е брат близнак на богинята Фрея. Следователно това твърдение ще направи Фрейр син на Ньорд (бог на вятъра и морето – водач на ванирите).

Символите на Фрейр обикновено били меч и тъмен глиган. Смятало се, че мечът му имал способността да се бие сам. В сравнение с другите скандинавски богове Фрейр като цяло бил доброжелателен бог. Ето защо много моряци му се молели да ги дари с благополучно плаване. Освен това той бил възприеман като носител на слънчева светлина и добри метеорологични условия.

Хеймдал

Норвежки богове

Хеймдал (Heimdallr) е божество на есирите, което охранява входа или проходите, водещи към различните царства (т.е. деветте царства). Той спечелил тази работа благодарение на острото си зрение. В много скандинавски митове се твърди, че нищо не убягва от погледа на Хеймдал. Освен това той бил много силен и винаги готов да се нахвърли върху всеки, който се опитва да проникне в Асгард.

Според пророчеството в митовете Хеймдал бил предопределен да надуе рогата на Гялархорн, за да съобщи на асгардските богове за Рагнарьок (края на боговете). Поради това Хеймдал бил високо ценен от много асирски богове и богини.

Фриг

Фриг – кралица на скандинавските богове

Почитана като кралица на Асгард, Фригг е красивата съпруга на Один. Тя била есирска богиня на брака, раждането, мъдростта и пророчеството. Била много почитана заради спокойното си поведение и мъдростта си. В Асгард Фриг била втора след Один и само на нея било позволено да седне на трона на Один (Hliðskjálf). Смята се, че тронът позволява на заемащия го да надникне във всичко, което се случва в деветте царства.

Богинята Фригг родила на Один няколко деца. Най-известното от тези деца е Балдр. Смятало се, че дарбата на Фригг да пророкува я кара да знае предварително, че Балдур ще умре. Тя също така знаела предварително как ще се разиграе Рагнарьок (краят на боговете).

Фриг може да се разглежда като еквивалент на гръцката богиня Хера, очевидно с изключение на отмъстителните черти на Хера!

Балдр

Друг много важен бог на есирите в скандинавската митология е Балдр (Балдур), син на Фриг и Один. Балдр Сияйният, както обикновено го наричали, бил любимецът на Асгард. Всички в царството обичали Балдр. Балдр не само излъчвал увереност, но и имал спокойно поведение, което идеално допълвало добрия му външен вид и мъдрост.

Почитан заради мъдростта си, Балдр често служил като миротворец в Асгард. Той също така бил посредник в конфликтите между асгардските богове и човечеството. Трагичната смърт на Балдр предизвиква събитията, които в крайна сметка водят до Рагнарьок – гибелта на боговете.

Заради миролюбивия си характер Балдур често е свързван с Нертус, германската богиня на мира и изобилието. Смъртта на Балдур, която била замислена от бога измамник Локи, довела до Рагнарьок – края на света.

Привлекателността и обаянието на Балдур могат да бъдат приравнени към някои от чертите, притежавани от бог Аполон в гръцкия пантеон.

Тир

Тир – скандинавски бог на войната, справедливостта и истината

Древните гърци са имали Арес. Древните римляни са имали Марс. Древните египтяни са имали Сет. В скандинавската митология обаче титлата бог на войната се падала не на кого да е, а на бог Тир. За разлика от колегите си в другите пантеони, Тир всъщност бил добър и морално справедлив бог. Той прибягвал до война само когато това било абсолютно необходимо. Той не бил възприеман като божество, което се наслаждава на безразборния хаос и разрушение. Напротив, той бил защитник на справедливостта и истината.

Смелостта също била друга важна черта, която Тир притежавал. Неговата храброст е очевидна, когато залага живота си на карта, за да спаси колегите си богове, докато те се борят с могъщия вълк Фенрир (син на Локи). Тир дори загубил едната си ръка в този процес. Благодарение на подобни истории Тир бил много почитан сред ранните германски народи и племена.

Идун

Скандинавска богиня Идун

Възприемана подобно на гръцката богиня Афродита, Идун е скандинавска богиня на красотата, младостта и плодородието. Тя била изключително компетентна по отношение на елементите и храните, които имали способността да поддържат боговете млади и сияйни. Нейният таен еликсир за вечно безсмъртие се съдържал във вълшебните ѝ ябълки, които тя давала на боговете в Асгард.

Заради важността си Идун била горещо търсена богиня. Според един от скандинавските митове, веднъж разбойнически великан отвлякъл Идун, за да се сдобие с нейните ябълки.

Други почетни споменавания в скандинавската митология са:

  • Гефьон: Богинята на оранта и земеделието като цяло. Според някои митове Гефьон собственоръчно разорава езерото Меларен в Швеция. След това тя използвала почвата, за да построи остров Зеландия в Дания. Голяма част от това, което знаем за Гефьон, се появява в Поетична Еда, a 13ти в. – сборник със стихове, които са почерпени от множество стари скандинавски истории.
  • Ньорд– ванирски бог на морето и вятъра, смятан за баща на богинята Фрейя и бог Фрейр. Смятало се, че той е в нещастен брак със Скаде (Skaði), богинята на лова, планините и скиорството. Като цяло Ньорд е смятан за главен бог на ванирите.
  • Нертус: Тя е скандинавската богиня на мира, щастието и богатството.

*Ванир се отнасяло за небесни същества и богове, най-известни със своите лечебни, мъдри и пророчески способности